М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 2674 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2020 Г.,
28 НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу А.М.М. за
престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.1 пр.5 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание А.М. възстановява причинените от престъплението вреди и
производството е проведено по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и пледира
подс.М. да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
А.М.
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не
дава обяснения, при дадената му последна
дума моли за минимално наказание глоба.
Защитникът,
адв. Б.Георгиева пледира за минимално административно наказание глоба.
В хода на
съдебното следствие съдът прие за
установено следното:
На 09.01.2020г. св. А.А, младши инспектор в ЗЖУ
-Варна, и св. Н.Мизвършвали обход на
територията на гр. Д.Ч, обл. Варна. Около 16:35 часа видели конска каруца,
натоварена с дърва, която се движела по коларски път в края на града. Спрели за
проверка лицето, което управлявало каруцата и след справка с ОДЧ, установили,
че това е подс.А.М. ***. М. не притежавал документи, удостоверяващи законния
произход на дървесината, която била 0,7 пр.куб.м. дървесен вид дъб. На обв. М.
били съставени АУАН № 058220 и АУАН № 058221 от 09.01.2020 г.
На 30.01.2020г. св. Г.Ми колегата му
св.Ж.П.Пизвършвали обход на територията на гр. Д.Ч, обл. Варна. Около 13:00
часа видели конска каруца, която се движела по ул. „Б." в града. При
проверка установили, че я управлява подс.М.. В нея отново имало дърва за огрев
от дървесен вид „Дъб", нарязани на
по два метра, общо 0,60 пр. куб. м. дърва за огрев . Същите не били маркирани с
контролна горска марка и подс.М. нямал документи за произход на дървесната,
нито превозен билет. Били съставени констативен
протокол, АУАН №№0001189 и АУАН № 0001190, двата от 30.01.2020г.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза, левовата равностойност на 0,7 пространствени
кубика дърва от дървесен вид „Дъб" към 09.01.2020 г., е била 39,48 лв. а левовата
равностойност на 0,6 пространствени кубика дърва от дървесен вид „Дъб" към
30.01.2020 г., - 33,84 лв., или общо стойността на дървата е в размер на 74, 32
лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК
доказателства и доказателствени средства,
в хода на съдебно следствие, проведено по реда на глава 28 от НПК.
Като искрени, конкретни,
подробни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, съдът кредитира показанията на
свидетелите Р., К., В., М., П., А.и М..
Като обективно и
компетентно дадено, съдът кредитира заключението на Съдебнооценителната
експертиза. В съответствие с утвърдената съдебна практика /в т.ч. Реш. 59/2011г.
на ВКС/, същото е дадено като са били взети предвид продажните цени на ДГС.
Като събрани по реда на НПК
съдът кредитира писмените доказателства – актове за установяване на
административни нарушения, наказателни постановления, справка за съдимост и др.
В хода на ДП подс.М. не
дава обяснения в качеството на обвиняем.
Предвид гореизложеното,
съдът установи фактическата обстановка такава,
каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното, съдът намира от правна страна че подсъдимият А.М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.235 ал.6 вр.ал.1 т.5 вр.чл.26 ал.1 от НК, като в
условията на продължавано престъпление, на 09.01.2020 г. в гр.Д.Ч, без редовно
писмено позволително, извозвал дърва за огрев от горски фонд - 0,60 пр. куб. м.
дърва за огрев от дървесен вид „Дъб", на стойност 33,84 / тридесет и три
лева и осемдесет и четири стотинки/ и на 30.01.2020г., в гр. Д.Ч, без редовно
писмено позволително, извозвал дърва за огрев от горски фонд - 0,70 пр. куб. м.
дърва за огрев от дървесен вид „Дъб", на стойност 39,48 / тридесет и девет
лева и четиридесет и осем стотинки/, всичко на обща стойност 73,32 / седемдесет
и три лева и тридесет и две стотинки/, като случаят е маловажен.
Видно от писмените доказателства по делото, подс. М.
многократно е извозвал дърва, за които не е разполагал с позволително и
многократно е бил наказван по административен ред за нарушения по чл.213 ал.1
от ЗГ. – НП 45/2018 г., НП 46/2018 г., НП 48/2018 г., НП 911/18 г., НП 912/ 18
г., НП 46/2019 г., НП 49/2019 г., НП 104/19г.,
НП 105/19 г., НП 204/19 г., НП 205/19 г., НП 742/19г. и НП 743/19 г.
Предвид множеството деяния, за които са му били налагани наказания по
административен ред, съдът намира, че деянията, извършени на 09.01.2020г. и на
30.01.2020 г. , както и деецът А.М., разкриват по-висока степен на обществена
опасност и следва да се квалифицират като престъпление по чл.235 от НК.
Второто деяние е продължение на предходното, извършено
е при еднородна обстановка и при единство на умисъла, поради което е налице
едно единно продължавано престъпление.
Малкото количество дърва за огрев и ниската им
стойност – многократно по-малка от минималната работна заплата, определят случаят да се квалифицира
като маловажен, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този род.
Налице са основанията за освобождаване на А.М. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Продължаваното
престъпление не е множество и не е налице никоя от ограничителните предпоставки
на чл.78а ал. 7 от НК. Подс.М. е бил осъждан нееднократно, но към датата на
извършване на настоящото престъпление е бил реабилитиран. Наказанията, наложени
му по НОХД №№ 2537/01г. 4126/02 г. и 241/03 г. са били групирани по ЧНД 1332/07
г. с определение, влязло в законна сила на 01.06.07г. като общото наказание е в
размер на 1 г. лишаване от свобода, което е следвало да изтърпи ефективно. Съгласно
чл. 82 ал.4 вр. ал.1 т.4 от НК,
абсолютната изпълнителска давност за това наказание е 7,5 години, а срокът за
реабилитация по чл.88а ал.1 от НК е пет
години, поради което, за тези осъждания би могла да настъпила реабилитация след
12, 5 години, а именно – на 02.12.2019 г.
Налице е последващо деяние – на 08.10.05г.,
за което по НОХД 1584/06 г. на М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 мес. при първоначален общ затворнически режим. Наказанието е изтърпяно на
20.03.2008 г. и към 20.03.2013 г. е изтекъл срокът по чл.88а ал.1 от НК за
реабилитация и по отношение и на това осъждане. Последното осъждане е по НОХД
2818/08 г., вл. в зак. сила на 01.10.08 г., за деяние, извършено през 1997 г.
Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от 6 мес, което е отложено с
изпитателен срок от 3 год. Срокът за реабилитация по чл. 88а ал.3 вр. ал.1 от НК е изтекъл на 01.10.2016 г. Видно от горното, към момента на първото деяние-
09.01.20 г., са били изтекли сроковете за реабилитация по отношение на всяко
едно от посочените осъждания и за подс.М.
е настъпила реабилитация по право на основание чл. 88а ал. 4 вр. ал.1 и
ал.3 от НК, считано от 02.12.2019 г.
Причинената в резултат на деянието имуществена вреда е
възстановена изцяло в съдебно заседание, като сумата от 73.32лв. е получена от процесуалния
представител на ДС „Шерба“.
При определяне вида и размера на административното наказание:
Съдът намира, че не следва да отчита налаганите преди
това административни наказания, тъй като същите са взети предвид веднъж, като
именно те обосновават квалифициране на деянието като престъпление, вместо като
административно нарушение. Поради това не следва повторно да се отчитат като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е изключително
ниската стойност на предмета на престъплението.
Предвид горното, съдът намира, че наказанието следва
да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде
в предвидения от закона минимум. За да се въздейства превъзпитателно, предупредително и
възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото е достатъчно глобата
да е в размер на 1000 лева.
Предметът на престъплението не е наличен, според
заявеното от подс. М. в съдебно заседание, поради което в полза на държавата
следва да се присъди неговата равностойност
в размер на 73.32 лева.
Каруцата не е приобщена към доказателствата в
настоящото производство, не е индивидуализирана по безспорен и несъмнен начин и
не може да бъде извършена проверка дали
е собственост на подсъдимия, поради което не са налице предпоставките на чл. 53
ал.1 б.“а“ от НК, за отнемането й в полза на държавата, или за присъждане на
нейната равностойност. Дори не става ясно от описанието й в АУАН и в
обвинителния акт дали става въпрос за една, или за две различни каруци.
Като призна подс.М. за виновен, съдът му възложи да
заплати в полза на ОД на МВР направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: