РЕШЕНИЕ
№ 16836
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110169484 по
описа за 2021 година
„...“ ЕАД /с предишно наименование „...- ЕАД/ е предявило срещу А. Л. Д.
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на сумата от 238,78 лева, представляваща
незаплатени услуги за периода 15.04.2019 г. - 14.08.2019 г. и месечни и еднократни такси по
фактури № **********/15.04.2019 г., № **********/15.05.2019 г., № **********/ 15.06.2019
г., № **********/15.07.2019 г. и № **********/15.08.22019 г., с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено дължимостта на сумата от 275,35
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, както и с правно основание чл. 92 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на сумата от 431,05 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната
лихва от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22213/2021 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от
26.07.2018 г. за мобилен номер ...., Договор за мобилни услуги от 16.12.2018 г. за мобилен
номер ..., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
16.12.2018 г. и Договор за лизинг от 16.12.2018 г., съгласно който на ответника е
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,89 лева, платими съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. На 17.01.2019 г. ответникът е сключил
Договор за мобилни услуги за моб. номер ..., заедно с Договор за лизинг от същата дата, по
1
силата на който му е предоставено мобилно устройство Nokia 3.1. Plus Dual Grey на
изплащане посредством 23 месечни погасителни лизингови вноски всяка в размер на 8,79
лв. За потребените услуги за периода 15.03.2019 г. - 14.08.2019 г. задължението на ответника
било фактурирано под аб. № *********, като ищецът издал фактури №
**********/15.04.2019 г., № **********/15.05.2019 г., № **********/15.06.2019 г., №
**********/15.07.2019 г. и № **********/15.08.2019 г., които възлизали в общ размер на
238,78 лева. Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът прекратил
едностранно договорите за мобилни услуги с ответника по вина на потребителя, като е
начислил неустойки в общ размер на 431,05 лева и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 275,35 лева. Поддържа, че стойността на дължимата
неустойка била определена в съответствие с условията на чл. 1.2, вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 г. между КЗП и ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил основателността на исковете. Оспорва процесната неустойка като нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва, че процесните договори съдържат
неравноправни клаузи, вкл. поради това, че не са индивидуално уговорени, каквото е
изискването на ДРЗЗП. Заявява, че основната цел на така уговорената неустойка е
неоснователното обогатяване на ищеца, което води до недобросъвестност и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Оспорва, че така уговорена клаузата е в протИ.речие с добрите нрави, поради което и на
това основание се явява нищожна. Излага, че е недопустимо след сключване на договор за
лизинг да се изменят клаузите му едностранно от някоя от страните, с оглед на което с
неустойката се цели заобикаляне на първоначално договорената между страните цена и
заплащане на значително по-висока такава. Заявява, че неустойката излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. На следващо място по отношение
на предоставената от ищеца отстъпка на лизинговата вещ сочи, че тази клауза е
неравноправна по реда на чл. 146, ал. 2, т. 13 ЗЗП. Евентуално прави възражение за
прекомерност на процесната неустойка.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, възниквали по договори за мобилни услуги и договор за
лизинг, по делото са представени Договор за мобилни услуги от 26.07.2018 г., Договор за
мобилни услуги от 16.12.2018 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 16.12.2018 г., Договор за лизинг от 16.12.2018 г., Договор за
мобилни услуги от 17.01.2019 г. и Договор за лизинг от 17.01.2019 г., сключени между
ответника, в качеството на потребител (абонат) и ищцовото дружество, в качеството на
доставчик (оператор). Налага се извод, че през посочените в исковата молба отчетен период
15.03.2019 г. - 14.08.2019 г. между страните са съществували валидни облигационно и
лизингово правоотношение, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на
2
ответника при определени ценови условия далекосъобщителни мобилни услуги и вещи за
временно и възмездно ползване.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общи условия на „.....ЕАД (с предходно
наименование „...- ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Йеттел има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно Общите условия. По силата на чл. 26 заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. С разпоредбата на чл. 27 плащането се извършва в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването ѝ.
Ищцовото дружество е издало фактура № **********/15.04.2019 г. за отчетен период
15.03.2019 г. – 14.04.2019 г. за услуги по абонаментен план Total 26.99 за моб. номер
********** на стойност 31,28 лева без ДДС, по абонаментен план Тотал+ 20.99 за моб.
номер .... на стойност 25,33 лева без ДДС и абонаментен план Тотал 12.99 за моб. номер ....
на стойност 10,82 лева без ДДС; фактура № **********/15.05.2019 г. за отчетен период
15.04.2019 г. – 15.05.2019 г. за услуги по абонаментен план Total 12.99 за моб. номер
********** на стойност 10,82 лева без ДДС, по абонаментен план Тотал 26.99 за моб. номер
********** на стойност 31,28 лева без ДДС и абонаментен план Тотал+ 20.99 за моб. номер
.... на стойност 32,22 лева без ДДС; фактура № **********/ 15.06.2019 г. за отчетен период
15.05.2019 г. – 14.06.2019 г. за услуги по абонаментен план Total+ 20.99 за моб. номер ..... на
стойност 24,38 лева без ДДС, по абонаментен план Тотал 12.99 за моб. номер ********** на
стойност 10,82 лева без ДДС и абонаментен план Тотал 26.99 за моб. номер ********** на
стойност 31,28 лева без ДДС; фактура № **********/15.07.2019 г. за отчетен период
15.06.2019 г. – 14.07.2019 г. за услуги по абонаментен план Total+ 20.99 за моб. номер .... на
стойност 1,06 лева без ДДС, по абонаментен план Тотал 12.99 за моб. номер .... на стойност -
3,61 лева без ДДС и абонаментен план Тотал 26.99 за моб. номер ********** на стойност
1,29 лева без ДДС и фактура № **********/15.08.2019 г. за отчетен период 15.07.2019 г. –
14.08.2019 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в
размер на 431,05 лева и вноски за лизинг в размер на 275,35 лева.
Истинността на тези частни документи не е оспорена в съответните за това
процесуални срокове, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил абонат на ищеца за
процесните периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно
не дължи плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не
в посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
3
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по договора за
далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано
по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника.
Издадените фактури действително представляват частни свидетелстващи документи, които
се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява
неизгодни за себе си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на
далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за
издателя факти, които обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не
са оспорени от насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по
никакъв начин. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изправна
страна по договорите, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи, нито
че е прекратил процесните договори.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което
при анализ на фактура № ********** за период 15.03.2019 г. – 14.04.2019 г. за номер
********** се установява следното: предоставен мобилен интернет - 2000 MB, използвани -
269,74 MB, предоставен мобилен интернет в зона ЕС - 4100 MB, използвани - 0 MB,
използвани SMS - 5 броя, разговори към други национални мобилни мрежи - 382 мин.,
разговори с Т. - 23 мин.; при анализ на фактура № ********** за периода 15.04.2019 г. –
14.05.2019 г. за номер .... се установява следното: други услуги - 21 мин., международни
разговори - 1 мин., предоставен мобилен интернет - 2000 MB, използван - 785,71 MB,
предоставен мобилен интернет в зона ЕС - 4100 MB, използван - 0 MB, използвани SMS - 8
броя, разговори към други национални мобилни мрежи - 312 мин, разговори с Теленор - 11
мин, разговори с фиксирани мрежи - 10 мин, разговори към „Грижа за клиента“ - 7 мин.; при
анализ на фактура № ********** за период 15.05.2019 г. – 14.06.2019 г. за номер ..... се
установява следното: предоставен мобилен интернет - 2000 MB, използван - 0 MB,
предоставен мобилен интернет в зона ЕС - 4100 MB, използван 0 MB; при анализ на фактура
№ ********** за период 15.06.2019 г. – 14.07.2019 г. за номер ********** се установява
следното: предоставен мобилен интернет - 2000 MB, използван - 0 MB, предоставен мобилен
интернет в зона ЕС - 4100 MB, използван - 0 MB; при анализ на фактура № ********** за
период 15.07.2019 г. – 14.08.2019 г. за номер .... се установява, че няма данни за
предоставени услуги.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което са установени
задължения по незаплатени фактури за периода 03.2019 г. - 08.2019 г., издадени от „...- ЕАД
с получател и длъжник А. Л. Д., възникнали въз основа на представените по делото
договори и допълнителни споразумения и фактурирани задължения по тях в общ размер от
945,18 лв. към 31.08.2019 г. без извършени плащания по тях до 20.06.2023 г. Договорите
между ищеца и ответника датират от 2018 г., а предоставената информация от билинг
системата на ищеца показва задължения и плащания от предходни на исковата молба
периоди. Начислени са неустойки в размер на 431,05 лв., включени в общата дължима сума.
Начислени са непадежирали вноски по разписаните между страните Договори за лизинг за
4
сумата от 275,35 лв., включени в общата дължима сума.
С оглед издадените фактури и изложеното в експертизите съдът намира за доказано
предоставянето на услуги на ответника на процесните стойности, които не са били
заплатени от ответника, поради което и предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1 ТЗ следва да се уважат в пълен размер.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно. Не
са представени доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати
едностранно договорите, както е предвидено в чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния
оператор за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Не се
установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати облигационната
връзка да е упражнено по надлежния ред - преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Поради
изложеното претенцията за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 431,05 лева следва да бъде отхвърлена.
Отделно ответникът чрез особения си представител е навел възражение за нищожност
на неустоечните клаузи поради протИ.речието им с добрите нрави. Следва да се посочи, че
начисляването на неустойка за предсрочно прекратяване на договора ще доведе до
неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото ищцовото
дружество ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, далеч
надхвърлящ престацията по сключените договори, което несъмнено нарушава принципа на
справедлИ.ст. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата протИ.речи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В случая не е допустимо
намаляване на претендираната неустойка и частично уважаване на претенцията, доколкото
същата не е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а нищожна, като преценката за
недействителността на клаузата се извършва към момента на сключване на договора и в тази
връзка съобразяването на настъпила промяна в облигационните отношения на ищеца с
абонатите след възникване на претендираното неустоечно задължение е недопустимо, респ.
неотносимо към решаването на настоящия правен спор. С оглед изложеното претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена и на това основание.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на
739,11 лева от следните сторени разноски: 150 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 550 лева – депозити за експертизи, 360 лева – адвокатски
възнаграждения за исковото и заповедното производства и 300 лева – депозит за особен
представител. Ответникът е бил представляван от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..... (с предходно наименование
„...- ЕАД), ЕИК ..., срещу А. Л. Д., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК, че А. Л.
Д. дължи на „.... ЕАД (с предходно наименование „...- ЕАД) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 238,78 лева, представляваща незаплатени услуги за периода 15.04.2019 г. -
14.08.2019 г. и месечни и еднократни такси по фактури № **********/15.04.2019 г., №
**********/15.05.2019 г., № **********/ 15.06.2019 г., № **********/15.07.2019 г.,
издадени във връзка с Договор за мобилни услуги от 26.07.2018 г., Договор за мобилни
услуги от 16.12.2018 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 16.12.2018 г., Договор за лизинг от 16.12.2018 г., Договор за мобилни услуги от
17.01.2019 г. и Договор за лизинг от 17.01.2019 г. и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
342, ал. 1 ТЗ сумата от 275,35 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно
със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22213/2021 г. на
СРС, 82 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.. ЕАД (с предходно наименование „...- ЕАД), ЕИК ...,
срещу А. Л. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установена дължимостта на сумата от общо 431,05 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 26.07.2018 г.,
Договор за мобилни услуги от 16.12.2018 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 16.12.2018 г. и Договор за мобилни услуги от 17.01.2019 г. по
фактура № **********/15.08.2019 г.
ОСЪЖДА А. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на „... ЕАД (с предходно
наименование „...- ЕАД), ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 739,11 лева –
сторени разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6