Определение по дело №456/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 942
Дата: 12 март 2024 г. (в сила от 12 март 2024 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100500456
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 942
гр. Варна, 12.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500456 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4915/19.01.2024г., подадена от Т.
Д. И., ЕГН ********** срещу Решение № 4194/22.12.2023г., постановено по
гр.д. № 5390/2022г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявения от Т.
Д. И. срещу Църква при старинен храм „Св. Успение Богородично“ - Варна,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Хан Крум“ № 19, част от Българската православна църква, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от ПИ с
идентификатор № 10135.1507.916 по КК и КР на гр. Варна, целият с площ по
скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев" № 24 /посочен в
исковата молба като находящ се на ул. „Черноризец Храбър“ № 20/,
предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А,
парцел I-3, при съседи: 10135.1507.915, 10135.1507.923, 10135.1507.921,
10135.1507.920, 10135.1507.908 и 10135.1507.917, като е отхвърлено и
искането за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 24, том
3, рег. № 6509, д. № 378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195
на НК и нотариален акт № 49, том 2, рег. № 10976, д. № 231/2009 г. на
нотариус Роза Кожухарова, с рег. № 212 на НК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност
1
на решението като постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил значението на регулационните промени по отношение на
процесния имот, описани в нот.акт от 1948г., както и на застрояването на
имота, обединяването на три имота в едни парцел с приложен регулационен
план под действието на ЗПИНМ. Въззивницата счита, че по делото са
доказани правата й по отношение на 164,55 кв.м. от 358/860 кв.м. от имота,
както и че е подала заявление до Община Варна да закупи и останалите кв.м.
до 358/860 кв.м. Сочи, че ответникът по иска се легитимира като собственик
на ид.ч. от процесния имот по силата на няколко титула за собственост. По
отношение на констативния нотариалния акт от 1948г. сочи, че в същия не са
отразени приложени регулационни промени по отношение на част от имота,
които се установяват от заключенията на вещите лица по делото. Излага се, че
първоинстанционния съд не е изследвал отчуждителното действие на
дворищната регулация под действието на благоустройствените закони. Сочи
се, че през 1958г. е одобрен квартално застроителен план, обединяващ
парцели, в който е предвидено да се построят две жилищни сгради.
Строителството е осъществено и регулацията е приложена. По отношение на
нотариалните актове от 2001г. и 2009г., с които се признават права на
въззиваемата страна, се сочи, че същите не отчитат материално правния закон
по отношение на единия парцел, отнет от собствениците му и включен в
общия парцел, отреден за жилищно строителство. Излага се, че не са налице
предпоставките на чл.2, ал.2 и чл.2, ал.6 от ЗВСОНИ за възстановяване на
реална част от този парцел в полза на ответника по иска, доколкото имотът е
завзет за групово строителство, което мероприятие е изпълнено още през
1960г. Регулацията е приложена преди приемане на ЗТСУ, строежът е
законен, а реалният ефект на реституцията може да се осъществи само чрез
обезщетение по ЗОСОИ. В заключение въззивникът отправя искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът
не е собственик на ид.ч. от процесния имот. Моли за присъждане на разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Църква при старинен храм „Св. Успение
Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ *********, с който жалбата се оспорва като
2
неоснователна. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно.
Излага се, че първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено всички
твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото
доказателства и е приложил правилно материалния и процесуалния закон.
Оспорват се аргументите на въззивника за отчуждителното действие на
дворищната регулация под действието на благоустройствените закони.
Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника за придаване на
части към съседни парцели, наличие в парцела на отчуждена част от стар
имот без законова процедура, разпореждане от страна на църковното
настоятелство с посочени части от имота, както и че нотариалните актове от
2001 и 2009г. не отчитат материално-правния закон. Сочи се, че в случая не е
налице завземане и застрояване и съответно неприложими са ЗВСОНИ и
ЗОСОИ. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 4915/19.01.2024г.,
подадена от Т. Д. И., ЕГН ********** срещу Решение № 4194/22.12.2023г.,
постановено по гр.д. № 5390/2022г. на ВРС, 46 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.04.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
3
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4