РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500455 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 300/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 5401/2021 г.
Пернишкият районен съд е признал за установено, че Р. П. Ф., ЕГН
********** *** дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“ сумата от 1405.80 лева - главница по договор за кредит № *** от
*** година; сумата от 471.15 лева - договорно възнаграждение; сумата от
215.51 лева - лихва за забава; сумата от 256.56 лева - законна лихва за забава
за периода от 27.08.2019 година до 23.06.2021 година, като за разликата до
пълния предявен размер от 500.58 лева е отхвърлил иска, като неоснователен
и недоказан, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
С решението е отхвърлена като неоснователна и исковата претенция за
осъждане на Р. П. Ф. ЕГН ********** *** да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, сумата в размер на 1441.84 лева - възнаграждение за
предоставен допълнителен пакет от услуги по посочения договор за кредит.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от Р. П. Ф., с която се оспорва решението на първоинстанционния съд в
уважителната му част. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, тъй като
при сключването му, жалбоподателката не била наясно с неговото
съдържание, доколкото същата е с незавършено основно образование и била
поставена в невъзможност да разбере сложните юридически и икономически
термини. На следващо в жалбата се излага, че договорът е сключен в
състояние на крайна нужда от страна на Р. Ф.. Въз основа на изложеното
моли съда Договор за кредит № *** от *** да бъде обявен за нищожен. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който същата се оспорва, а наведените в нея твърдения
се сочат като неоснователни и недоказани. Изразява се становище, че
процесният договор отговаря на всички законови изисквания, като в него
подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер
на разбираем и достъпен език. В продължение се твърди, че към датата на
сключване, длъжникът е имал възможност да се запознае с всички параметри
и договорни клаузи по договора. Излагат се подробни доводи относно
изрядността на сключения договор, като се сочи, че при сключването му е
спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма за
действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и
разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В продължение се твърди, че договорът отговаря и
на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Отбелязва, че пълният обем
информация, нужна за вземане на решение от потребителя, е била
своевременно предоставена на потребителката в процесния случай. По
изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде
потвърден акта на първата инстанция. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Като е преценил приложеното ч.гр.д.№ 03245, по описа за 2021 година
на Пернишки районен съд, решаващият съдебен състав е приел, че е водено
заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
настоящото, поради което е направил извод, че предявеният установителен
иск е допустим, както и съединеният към него осъдителен иск за заплащане
на възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по
посочения договор за кредит.
Съдът е приел, че установителния иск за признаване съществуване на
вземането за главница, договорно възнаграждение и лихви се явява частично
2
основателен, а осъдителният иск е оставил без уважение, като неоснователен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените главен и акцесорни искове. Предмет на заповедното
производство, развито пред Пернишки районен съд са били исковите суми, за
процесните периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
редовно, като същият е възразил в срок срещу нея, а ищцовото дружество в
срок е подало исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 03245/2021 г., по описа на ПРС, е
водено заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които се
явяват предмет на настоящото исково, като връчването на длъжника е било
извършено редовно, на заявителя е било изпратено съобщение за това
обстоятелство и в срок той е предявил установителния си иск, който се явява
допустим.
3
Установителната претенция касае признаване съществуването на
парични задължения на ответника по валиден договор за кредит, поради
неговото неизпълнение.
В случая се явяват неоснователни съображенията на въззивника –
първоначален ответник, че е сключил кредитния договор без да го разбира и
не знаел какво подписва, поради което същият бил нищожен, тъй като от една
страна той е бил последван и от анекси, които са били сведени ясно и
последователно до неговото знание, доброволно приети и лично подписани, а
от друга - процесният договор отговаря на въведените законовите изисквания
за форма и съдържание – в него точно, ясно и разбираемо са описани всички
условия, срокове, права и задължения, по основание и размер. При
сключването му е спазена императивната по чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма за действителност на хартиен носител, клаузите са били уговорени по
ясен и достъпен начин, като всички елементи са обективирани с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК, като цялата информация за вземане на решение от потребителя е
била своевр/еменно и надлежно сведена до неговото знание и внимание. Не
са налице и основания за унижожаване на сключения договор за кредит при
крайна нужда и явно неизгодни условия за длъжника, тъй като в тази насока
не са ангажирани никакви доказателства, които да го обосноват и установят,
както и че разликата между стойността на това, което едната страна получава
по сделката и стойността, която би могла да получи е значителна.
Ето защо искът се явява основателен, а оплаквания във въззивната
жалба- неоснователни.
Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. Първоинстанционното
решението, чиито мотиви изцяло се възприемат от въззивния съд по реда на
чл. 272 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В необжалваната част, с която районният съд е отхвърлил акцесорния иск
за лихви, за сумата над 256.56 лева - законна лихва за забава за периода от
27.08.2019 година до 23.06.2021 година, за разликата до пълния предявен
размер от 500.58 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите и осъдителния иск за сумата от 1441.84 лева - възнаграждение за
предоставен допълнителен пакет от услуги по посочения договор за кредит,
първоинстанционното решение е влязло в сила, поради което не се явява
4
предмет на настоящата въззивна проверка.
Въззиваемата страна е сторила разноски пред Пернишки окръжен съд в
размер на 300,00 (триста) лева - за юрисконсултско възнаграждение, която
сума с оглед изхода по делото, въззивникът следва да бъде осъден да му я
заплати.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/25.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 5401/2021 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО Пернишкият районен съд е признал за
установено, че Р. П. Ф. ЕГН ********** *** дължи на „Профи кредит
България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.„В“ сумата от 1405.80 лева -
главница по договор за кредит № *** от *** година; сумата от 471.15 лева -
договорно възнаграждение; сумата от 215.51 лева - лихва за забава; сумата от
256.56 лева - законна лихва за забава за периода от 27.08.2019 година до
23.06.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по 410 ГПК пред районния съд, до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Р. П. Ф. да заплати на „Профи кредит България” ЕООД
сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5