РЕШЕНИЕ
№ 6558
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110143064 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Йеттел България“ ЕАД срещу Ф. Х. А., за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024г. по ч.гр.д. №
71549/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
• иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения
(ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в размер на 270.20 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.12.2021г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +.... от 24.04.2021 г., включваща следните суми:
180.22 лева - неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.10.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.10.2021г. до
19.11.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 20.11.2021г. до 19.12.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 28.12.2023г., до окончателното
плащане;
• иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 152.80 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.04.2021 г. с предпочетен номер +......,
начислени поради неизпълнение на задълженията на ответника по т. 11 от договора за
заплащане на задълженията в срок, формирана от трикратния размер на дължимата
1
стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесния договор за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 28.12.2023г., до окончателното изплащане.
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Ф. Х. А. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни
услуги от 24.04.2021 г. с предпочетен номер +...... Поддържа, че изпълнил
задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на
абоната по процесния договор за мобилни услуги през периода от 20.09.2021г. до
19.12.2021г., но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за
стойността на предоставените му услуги, за която сума били издадени фактура №
**********/20.10.2021 г., фактура № **********/20.11.2021 г. и фактура №
**********/20.12.2021 г. на обща стойност от 286.10 лева, от която сума била
приспадната предплатената от длъжника стойност от 15.90 лева. Ответникът не
изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за потребените услуги
и бил в забава за плащане на ползваните далекосъобщителни услуги в размер на
270.20 лева, което обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати
едностранно сключения договор. В съответствие с клаузите на общите условия на
оператора, които били приложими в облигационното отношение между страните, с
оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора, за
неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, с оглед
прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ размер на
152.80 лева като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за посочения
мобилен номер. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Йеттел
България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 16.01.2024г. по ч.гр.д. № 71549/2023г. на
СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя
писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от особения представител на ответника, с който предявените срещу него
искове се оспорват с довод, че ответникът не е бил в облигационни отношения с
ищеца, не е ползвал услугите, чиято цена е предмет на производството, както и
оспорва приложимостта на общите условия, доколкото не са влезли в сила и не са
приети от ответника. Излага съображения, поради които счита клаузите от договора и
общите условия към него, регламентиращи дължимост на неустойка, за неравноправни
и поради това за нищожни. Поддържа, че начисляването на неустойка за неизпълнение
на задължение не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се
накърняват добрите нрави, както и излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване
за другата страна по договора, както и е в прекомерен размер.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно сключването на твърдения договор с посоченото в исковата
молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси и
стойността на доставените услуги по договора, както и че ищецът е изпълнявал
задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на мобилни услуги на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период. При установяване на тези
2
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
вземанията.
От представеното на л. 10 от заповедното дело копие на Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.04.2021г., се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи със стандартна
месечна такса 44.99 лева за първоначалния срок на договора от две години и с месечна
абонаментна такса от 44.99 лева след изтичане срока на договора. По договора ищецът
се е задължил да предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за
посочения в исковата молба и представения по делото договор за предпочетен номер
+.....
В договора е предвидено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, както
и че договорът влиза в сила на 24.04.2021 г. и изтича на 24.04.2023г. Тарифният план
включва неограничени минути към всички национални мрежи в България и роуминг в
зона ЕС 300 минути към зона ЕС, неограничени национални MB и 14 200 роуминг MB
в зона ЕС, 2 позиции за достъп до дигитални услуги без допълнително заплащане за 24
месеца. Посочено е, че договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от
действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него с едномесечно
писмено предизвестие. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване преди
изтичане на посочения в същия срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в
това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на
всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от
три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок
на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. Съобразно посоченото в договора,
операторът има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на
обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната
година, като информира потребителя в първата месечна фактура след индексирането.
Индексираният месечен абонамент е основа за извършване на индексация през
следваща година.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги, интернет услуги и телевизия, са предоставени от ищеца.
От пар. V, т. 26 от представените по делото Общи условия на „Теленор България“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги се
установява, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
3
името на потребителя. Според чл. 27, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й.
Спорен въпрос е дали страните са облигационно обвързани по договор от
24.04.2021г. Процесният договор съдържа подпис на страните по тях, като договорът е
подписан в поле „за потребител“. С подадения отговор на исковата молба
автентичността на документа не е оспорена. След като договорът носи подпис на
потребителя Ф. Х. А., то съдът приема, че има силата, придадена му по чл. 180 ГПК,
поради което съдът приема за доказано съществуващо облигационно отношение
между страните.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за
установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива макар да се
оспорва от ответника, се доказва с наличните по делото доказателства в достатъчна
степен.
В допълнение, следва да бъде направено разграничение между задължението за
абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, и задължението за
заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент
черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Потребителят дължи цена за
месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен
план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до
услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен
план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се
възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или
не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В подкрепа
на този извод е и признанието на ищеца, че по фактура № **********/20.10.2021 г. е
извършено частично плщане на сумата от ответника. Предвид изложеното, този съд
приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния
договор, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването
й от последни
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите
от задълженията им за заплащане на дължимите суми. Размерът на вземането се
установява от издадените фактури. Допълнителен аргумент в подкрепа на горните
изводи е обстоятелството, че по фактура № **********/20.10.2021 г. е извършено
частично погасяване на сумата от ответника. Ответната страна не е навела
възражения, че е заплатено недължимо вземане. Ето защо, доколкото съдът е
ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8,
ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане в общ
размер на 270.20 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 20.09.2021 г. до 19.12.2021 г. по сключен с
4
ищеца договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.... от 24.04.2021 г.,
включваща следните суми: 180.22 лева - неплатени абонаментни такси и потребление
за използвани мобилни услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.10.2021 г., 44.99 лева -
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода
от 20.10.2021г. до 19.11.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.11.2021г. до 19.12.2021 г.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и
законната лихва, считано от 28.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време
/съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ,
съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице
потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в
абонаментния план. Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от
ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни
такси. Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил
достъп на ответника до съответните мобилни услуги. Като съобрази, че ответникът е
този, който при доказаност на иска от ищеца е следвало да докаже погасяването му
чрез плащане, каквито доводи и доказателства не се въвеждат, намира, че претенцията
следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за неустойка в размер на 152.80 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не
надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги:
По исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
твърдения договор, че е изпълнил задълженията си по него; че в съответния договор е
била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия
поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че
договорът е бил прекратен; какъв е размерът на неустойката по договора и
приложенията към него. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора.
Видно е, че процесният договор съдържа клауза, съобразно която след изтичане
на първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от
действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него с едномесечно
писмено предизвестие. В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
посочен договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора; и в случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги - и разликата между цената на доставеното устройство без
5
абонамент съгласно последната актуална ценова листа и заплатената по потребителя
цена на устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Казано
по друг начин, предвидена е неустойка в размер на сбора от всички или на част от
абонаментни такси, определени в договора, която потребителят следва да заплати,
въпреки че договорът е прекратен и абонатът не получава услуга.
Този съдебен състав намира клаузата, предвиждащи тази неустойка, макар
претендирана в трикратен размер, респ. уредена в договора до търсене на трикратен
размер, за неравноправна. Начинът, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният
оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и
обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, нарушава принципа за справедливост и също има и на това основание
неравноправен характер (в този смисъл Определение № 480 от 26.05.2023 г. по в. гр. д.
№ 291 / 2023 г. на ОС Перник, Решение № 1769 от 06.07.2022 г. по в. гр. д №
512434/2021 г. на СГС, Определение № 2192 от 28.08.2023 г. по в.гр. Д № 1355 / 2023 г.
на ОС-Бургас. Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС -София по в. гр. д. № 414/2022 г.,
Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2252/2023 г.,
Определение № 656 от 24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 446/2023 г.,
Определение № 1063 от 11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 565/2023 г.,
Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г.,
Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1208/2023 г. ,
Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 109/2023 г. Решение
№ 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г. Определение № 263 от
22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г.).
Освен това, за потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен
процесният договор. Действително в чл. 27 от ОУ е указан срока на плащане - срокът,
посочен в съответната фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и,
като при неспазване на което и да е задължение по тази част от ОУ, мобилният
оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на мобилни услуги, или
при условията на т. 19б и т. 19в - да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключването на нов. И в двете посочени точки,
възможността за прекратяване на договора едностранно е уговорена с едномесечно
предизвестие.
Изследвайки самите клаузи, и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е
диспозитивна, то отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота
кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са
точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като
плати. Очевидно, без да бъде уведомен потребителят за тези обстоятелства, не може да
бъде натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право
и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов
ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационното
право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално договаряне. По
изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не
6
се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по
дело C-600/21 на СЕС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило
прекратяване, поради което и неустойка за прекратяване не се дължи.
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това,
че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото
тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за
мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя
ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят -
да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата
на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се
създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца
/икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия
към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите
е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща
няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора,
но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и
стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на
мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително
договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да
влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага
се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да
влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно
поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД е предвидило в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато
договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи
неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат
7
неравноправен характер.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване
валидно е обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от
ищеца договорна клауза, съдържаща се в договора са разграничени две хипотези, при
които за потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки -
предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него
решение за това, и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и
при неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или
по друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата като
неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то
съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се
за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от „Йеттел България“ ЕАД следва да бъде съобразна нормата
на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмен договор, поради което изявлението за развалянето му, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено
също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът „Йеттел България“ ЕАД не
представя каквито и да е доказателства, че представеното предизвестие до
потребителя е изпращано до последния, че му е предоставил срок за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено
изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че няма данни такова
да е изпращано, и следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради
което и неустойката не се дължи поради липса на предпоставки за възникването и
начисляването й. Именно такова изискване - за отправяне на едномесечно
предизвестие при прекратяване на договора в тази хипотеза, е предвидено и в чл. 19б
и чл. 19в от ОУ на мобилния оператор, на които той сам се позовава. Спазването им не
може да се приеме за мотивирано с изпращането на съобщения по реда на чл. 31а от
ОУ, както защото няма данни да са изпращани такива съобщения, така и защото
сочената клауза първо касае друг случай, а не този на прекратяване, и второ -
предвижда няколко възможности за уведомяване.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на
1360.00 лева, от които: 505 лева по ч.гр.д. № 71549/2023г. по описа на СРС, 55 състав,
и 855.00 лева в настоящото производство, в това число 75.00 лева държавна такса,
8
480.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева депозит за особен представител.
Съобразно размера на уважената част от исковете /270.20 лева/ и общия
материален интерес /423.00 лева/, дължимите на ищеца разноски са в общ размер на
868.73 лева, от които 322.58 лева по ч.гр.д. № 71549/2023г. по описа на СРС, 55 състав,
и 546.15 лева в настоящото производство.
Право на разноски има ответникът, но такива не са претендирани, няма
доказателства да са направени, тъй като ответникът е бил представляван от особен
представител, поради което не следва и да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. Х. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „Л.“, бл. ...., ет...., ап. ...., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
-ти
71549/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а именно: 270.20 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.12.2021г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +..... от 24.04.2021 г., включваща следните суми:
180.22 лева - неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.10.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.10.2021г. до
19.11.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 20.11.2021г. до 19.12.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 28.12.2023г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, срещу Ф. Х. А., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Л.“,
бл. ..., ет...., ап. ...., установителен иск за горницата над 270.20 лева до пълния искан
размер от 423.00 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
-ти
71549/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, включваща следното
вземане: 152.80 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 24.04.2021 г. с предпочетен номер ++359*********,
начислени поради неизпълнение на задълженията на ответника по т. 11 от договора за
заплащане на задълженията в срок, формирана от трикратния размер на дължимата
стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесните договори за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 28.12.2023г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. Х. А., ЕГН ********** да заплати
на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 868.73 лева - разноски съобразно размера
на уважената част от исковете, от които 322.58 лева по ч.гр.д. № 71549/2023г. по описа
на СРС, 55 състав, и 546.15 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
9
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10