№ 591
гр. Велико Търново, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101203 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на „А. А.“ ЕООД срещу
„П. Л.“ ООД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 400.00
лева – адвокатско възнаграждение за производството по ЧГД № 384/2024 г. по
описа на Районен съд – Добрич, за сумата от 188.08 лева – лихва за забава
върху главница от 6 000.00 лева, дължима за периода от 8.12.2023 г. до
28.2.2024 г., за сумата от 114.24 лева – заплатени такси на ЧСИ Виктор
Георгиев, за сумата от 8.27 лева – разходи за изпращане на документи, както и
за сумата от 40.00 лева – държавна такса за производството по ЧГД №
384/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Ищецът твърди, че е подал пред Районен съд – Добрич молба за
обезпечение на бъдещ иск срещу ответника, във връзка с което е образувано
ЧГД № 384/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич. Заявява, че поради
плащане на задължението за главница в размер на 6 000.00 лева не е предявил
обезпечения бъдещ иск, но че непогасени са останали вземанията му за
адвокатско възнаграждение, за държавна такса, за платени такси и разходи
към ЧСИ Виктор Георгиев, както и за мораторна лихва върху вече заплатената
главница.
Ответникът не оспорва, че страните са били в трайни търговски
взаимоотношения, във връзка с които през 2023 г. е закупил от ищеца 1l40 кг.
етерично масло от лавандула на обща стойност 47 880.00 лева с ДДC, 25 кг.
етерично масло от маточина на обща стойност 9 600.00 лева с ДДC и 10 кг.
етерично масло от бял равнец на обща стойност 12 000.00 лева с ДДС. Заявява
обаче, че всички суми по посочените сделки са заплатени на ищеца и
1
понастоящем няма задължения към последния.В проведеното открито
заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявените искове.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на
страните и събраните доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 82 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД.
За основателността на предявените искове ищецът следваше да установи,
че в резултат от забавеното плащане на ответника на част от сумата по
фактура № **********/8.12.2023 г. по причина, за която последният носи
отговорност, е претърпял загуба, изразяваща се в заплащане на сумата от
114.24 лева – такси на ЧСИ Виктор Георгиев, на сумата от 8.27 лева – разходи
за изпращане на документи, на сумата от 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение за производството по ЧГД № 384/2024 г. по описа на Районен
съд – Добрич, както и на сумата от 40.00 лева – държавна такса за
производството по ЧГД № 384/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Ищецът следваше да установи също размера на законната лихва върху сумата
от 6 000.00 лева за периода от 8.12.2023 г. до 28.2.2024 г.
В случая от приложените писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен неформален договор за покупко-продажба на 10 кг. масло
от бял равнец при цена от 1 000.00 лева за килограм, като за сделката е
издадена фактура № 57 от 8.12.2023 г. на стойност 12 000.00 лева с вкл. ДДС.
Преди издаване на фактурата – на 7.12.2023 г. между страните е подписан
приемо-предавателен протокол, с който се удостоверява предаването на
въпросните 10 кг. масло от бял равнец.
На 19.12.2023 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от
6 000.00 лева – част от вземането по фактура № 57 от 8.12.2023 г.
Доколкото във фактурата не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение е трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактурата или на друга покана за плащане /чл. 303а, ал. 3 ТЗ/. И тъй като в
случая денят на получаване на фактурата не се установява от представените
доказателства, срокът следва да се приеме, че срокът за плащане е започнал да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, т.е. от 8.12.2023 г. и е
изтекъл на 21.12.2023 г., от който момент ответникът е в забава при
заплащането на остатъка от 6 000.00 лева.
Предвид частичното неизпълнение на ответника, на 1.2.2024 г. ищецът е
депозирал пред Районен съд – Добрич молба за обезпечение на бъдещ иск,
2
който смята на предяви срещу ответника, за сумата от 6 000.00 лева – остатък
от задължението по фактура № 57 от 8.12.2023 г. По тази молба в образувано
ЧГД № 384/2024 г. на Районен съд – Добрич.
На 6.2.2024 г. ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед за вземането
си, а на 7.2.2024 г. въз основа на същата тази заповед по негово искане е
образувано изп. дело № 196/2024 г. на ЧСИ Виктор Георгиев.
На 7.2.2024 г. в рамките на изпълнителното дело е наложен запор върху
банковата сметка на ответника, разкрита в „Българо-американска кредитна
банка“ АД, като съобщението за наложения запор е връчено на ответника на
22.2.2024 г.
На 28.2.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника, с
която е поискано вдигане на запора от банковата сметка, като към молбата е
приложена вносна бележка от 28.2.2024 г. за преведена на ищеца сума в
размер на 6 000.00 лева – остатък от вземането по фактура № 57 от 8.12.2023 г.
По така постъпилата молба е постановен отказ от съдебния изпълнител с
аргумента, че делото е обезпечително.
На 11.9.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от
ответника, с която отново е поискано вдигане на запора от банковата сметка,
като към молбата е приложен препис от определение по ЧГД № 384/2024 г. на
Районен съд – Добрич, според което допуснатото обезпечение е отменено. По
тази молба също е постановен отказ от съдебния изпълнител с аргумента, че
няма отбелязване актът да е влязъл в сила, както и доколкото молбата не е
подадена от представител на длъжника.
На 20.9.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила поредна молба от
ответника, с която отново е поискано вдигане на запора от банковата сметка,
като към молбата е приложен препис от определение по ЧГД № 384/2024 г. на
Районен съд – Добрич, според което допуснатото обезпечение е отменено,
както и препис от определение по в.ч.гр.д. № 490/2024 г. на Окръжен съд –
Добрич, с което определението на първата инстанция се потвърждава. Във
връзка с така постъпилата молба, на 20.9.2024 г. съдебният изпълнител е
прекратил делото и е вдигнал наложения запор на банкова сметка.
С оглед на горното, съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание.
В случая ищецът доказа твърдението си, че в резултат от забавеното
плащане на ответника на част от сумата по фактура № **********/8.12.2023 г.
по причина, за която последният носи отговорност, е претърпял загуба,
изразяваща се в заплащане на сумите, претендирани с исковата молба. От своя
страна, ответникът не проведено насрещно доказване, чрез което да установи,
че забавеното плащане по процесната фактура е по причина, за която той не
носи отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че такова доказване
следваше да бъде проведено с надлежни писмени доказателства, имайки
предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, налагаща забрана за
свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от
3
страната частен документ. Или иначе казано, ако е имало някаква уговорка за
отложено плащане на част от задължението по фактура №
**********/8.12.2023 г., то същото следваше да бъде установено чрез
съответния писмен документ/и.
В случая разноските по ЧГД № 384/2024 г. по описа на Районен съд –
Добрич, изразяващи се в 400.00 лева – адвокатско възнаграждение и в 40.00
лева – държавна такса за производството, са извършени преди погасяване на
остатъка от задължението по фактура № **********/8.12.2023 г. при
законоустановено право на ищеца да потърси обезпечение на вземането си. По
същия начин стоят нещата и със заплащането на сумата от 114.24 лева – такси
по изп. дело № 196/2024 г. на ЧСИ Виктор Георгиев и на сумата от 8.27 лева –
разходи за изпращане на документи – тези разноски също са направени преди
погасяване на остатъка от задължението по фактура № **********/8.12.2023
г.
Ищецът не е имал възможност претендира посочените суми в евентуално
исково производството, съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 6/2012 г., ОСГТК, тъй като такова не се развило по причина отпаднал
интерес от същото с оглед плащането на главницата след образуване на изп.
дело № 196/2024 г. на ЧСИ Виктор Георгиев. В тази връзка следва да се
допълни, че доколкото с извършеното на 28.2.2024г. остатъчно плащане на
сумата от 6 000.00 лева не е погасено цялото задължение на ответника по
причина, че дължима е останала законната лихва върху тази сума от момента
на падежа до самото плащане, именно в настоящото производство се
установява дължимостта на законната лихва, поради което няма пречка да се
присъдят и разноските по обезпечителното производство.
На свой ред, законната лихва върху главницата от 6 000.00 лева се дължи
на общо основание поради забавата на ответника, чиято дължимост обаче не е
от 8.12.2023 г., както сочи ищецът, а от 22.12.2023 г., както вече беше
посочено по-горе. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на законната
лихва върху сумата от 6 000.00 лева за периода от 22.12.2023 г. до 28.2.2024 г.
възлиза на 157.47 лева, до който размер следва да се уважи искът.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на сторените по делото
разноски, които по съразмерност възлизат на 598.55 лева.
Ответникът също има право на разноски, които по съразмерност възлизат
на 16.31 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. Л.“ ООД, ЕИК *** да заплати на „А. А.“ ЕООД, ЕИК ***
4
сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение за производството по ЧГД
№ 384/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, сумата от 40.00 лева –
държавна такса за производството по ЧГД № 384/2024 г. по описа на Районен
съд – Добрич, сумата от 114.24 лева – заплатени такси по изпълнително дело
№ 196/2024г. на ЧСИ Виктор Георгиев, сумата от 8.27 лева – разходи за
изпращане на документи, както и сумата от 157.47 лева – лихва за забава
върху главница от 6 000.00 лева, дължима за периода от 22.12.2023 г. до
28.2.2024 г., като отхвърля иска за лихва за забава за разликата до пълния
размер от 188.08 лева.
ОСЪЖДА „П. Л.“ ООД, ЕИК *** да заплати на „А. А.“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 598.55 лева – разноски за производството съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „А. А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „П. Л.“ ООД, ЕИК ***
сумата от 16.31 лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5