О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 463 17.07.2023 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд – VIII състав, в закрито заседание на седемнадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
разгледа докладваното
от съдия
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 577 по описа за 2022 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба (частна жалба вх. № 2465
от 28.04.2023 г., имаща характер на молба по чл. 248,
ал. 1 от ГПК съгласно определение № 6917 от 26.06.2023 г. по адм. дело №
5034/2023 г. на ВАС – Пето отделение) на адв. Б.Д.
– пълномощник на Д.Х.Д., за изменение на постановеното по настоящото дело протоколно
определение от 06.04.2023 г. в частта му за разноските, с която е отхвърлено
искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във
вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), като съответно се иска да му бъде присъдено такова в минималния размер по чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.).
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – заместник-министър на образованието и науката.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Х.Д. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. Б.Д. от САК, против писмо изх. № 94-3076 от 24.06.2022 г.
на заместник-министър на образованието и
науката.
С постъпила от жалбоподателя чрез пълномощника му молба вх. №
1948 от 04.04.2023 г. – л. 85, жалбата е оттеглена, като на основание чл. 143,
ал. 2 от АПК е поискано присъждане на разноски по делото – 40 лева, представляващи
заплатени държавни такси, и 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за пълномощника, определено при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
ал. 1, т. 3 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. В молбата,
докладвана в съдебното заседание на 06.04.2023 г., изрично е отбелязано, че на
основание чл. 80 от ГПК с нея се представя списък на разноските, но реално не е
представен, което е видно и от липсата на описание на такъв списък сред
приложените към молбата документи („Прилагам: Препис от Молбата за ответника; Пълномощно от
02.04.2023 г.“).
С протоколно определение от 06.04.2023 г. производството е
прекратено, поради оттегляне на жалбата, а Министерството на образованието и науката е
осъдено да заплати на Д.Х.Д. сумата от 40 лева, представляваща направени по
делото разноски за държавни такси, като е отказано присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА – в мотивите на определението изрично е
прието, че искането в тази насока е неоснователно и не следва да бъде уважено,
т.е. съдът се е произнесъл и по това искане за
присъждане на разноски, като е отказал да присъди такива, тъй като разноските
не са част от предмета на делото и само при присъждането им съдът дължи
произнасяне с диспозитив с цел да се формира изпълнително основание. Ето защо,
при наличие на произнасяне на съда по отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, основание за
допълване на определението не е налице, а и такова в случая не се иска, поради
което молбата (частна жалба вх. № 2465 от 28.04.2023 г.) на адв. Б.Д. следва да бъде разгледана като молба за изменение на
определението от 06.04.2023 г. в частта му за разноските съобразно
заявеното от него искане – присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г. (в случая позоваването в
молбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата е неточно, тъй като е приложима
разпоредбата на ал. 3 от същия член, която коректно е цитирана в приложеното на
л. 86 от делото пълномощно).
Съдът
намира, че молбата за изменение на определението от 06.04.2023 г. в частта му за
разноските е процесуално недопустима на основание чл. 80 от ГПК и предвид разрешението по т. 9 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото
събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък
на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално
задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските. Следователно чл.
80, изречение второ от ГПК установява положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските.
Липсата му, какъвто е случаят (такъв не е представен
не само до постановяването определението от 06.04.2023 г.,
но дори и
с частната жалба против него, имаща характер на молба за изменението му) води до ненадлежно упражняване на правото да се
иска изменение на определението, поради което това искане е недопустимо и следва
да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата (частна
жалба вх. № 2465 от 28.04.2023 г., имаща характер на
молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК) на адв. Б.Д.
– пълномощник на Д.Х.Д., за изменение на постановеното по настоящото дело
протоколно определение от 06.04.2023 г. в частта му за разноските, с която е
отхвърлено искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във
вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в седемдневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: