Решение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6157 от 12.09.2014г., постановено по гр.д. №1278 по описа за 2008 г., РС Благоевград е ПРОГЛАСИЛ за настъпило по право обезсилване на решение № 6149/ 29.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1278/ 2008г. по описа на РС Благоевград, влязло в сила на 17.09.2013 г., в частта, с която е поставен в дял наК. И. С. с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и осем, точка, двеста и осем, точка, едно, точка, едно/, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, по плана [населено място] с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 и на основание чл. 349, ал. 6 ГПК – за уравнение на дяловете на останалите съделителите по отношение на тази вещ К. С. е осъдена да заплати на всеки един от съделителите – А. В. И., ЕГН [ЕГН] и Л. Д. И., ЕГН [ЕГН], за уравнение на дяловете, сумата от 4 667.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на А. В. И., ЕГН [ЕГН] , за уравнение на дяловете, сумата от 4 083.00 лева, ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на К. В. Д., ЕГН [ЕГН], за уравнение на дяловете, сумата от 1 750.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила. РС ПОСТАНОВИЛ с решението си извършване на съдебната делба по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и осем, точка, двеста и осем, точка, едно, точка, едно/, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2, чрез способа – ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. С., чрез нейния процесуален представител - адв. Г. Ю.. Наведени са доводи, че първостепенният съд незаконосъобразно е отказал събирането на доказателства относно обстоятелствата – поради какви причини не е извършено плащане в 6-месечния срок. С. имала желание за плащане, което демонстрирала, като веднага след получаване на съобщението за призоваването и отново пред съда – била внесла дължимата сума по негова сметка. Районният съд бил постановил обезсилване на цялото решение, въпреки че един от съделителите не е направил такова искане и по отношение на тази част – решението на РС било недопустимо и следвало да бъде обезсилено от БлОС.

Желае, при разглеждане на спора по същество, въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на Б., като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения като остави без уважение молбата на А. И. и Л. И. за обезсилване на Решение №6149 от 29.07.2013 г., в частта, с която на С. е възложен в дял процесния недвижим имот при уравнение дяловете на останалите съделители.

Направени са доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, недопуснати от първостепенния съд, а също и за събиране на писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. и Л. И., чрез адвокат С. П., с който изразяват становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Противопоставят се на искането за събиране на доказателства. Желаят, въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваният съдебен акт на Б..

Не се правят с отговора доказателствени искания. Въззиваемите претендират сторените разноски. Представят списък по чл. 80 ГПК и писмени бележки.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от К. Д..

Постъпила е и частна въззивна жалба от К. С., чрез нейния процесуален представител - адв. Г. Ю. и срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. №1278 по описа за 2008 г. от РС Благоевград определение № 7402 от 30.10.2014 г., с което е осъдена да заплати на А. И. и Л. И., разноски за адвокат в размер на 500 лв. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като първоинстанционният съд не е взел под внимание възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение.

Постъпил е писмен отговор от А. И. и Л. И., чрез адвокат С. П., с който изразяват становище за неоснователност на частната въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение от въззивния съд – като неоснователна.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът установява следното:

Решението на РС Благоевград е валидно и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС Благоевград фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал.

Производството по чл.349, ал.6 ГПК е инициирано с молба отА. В. И. и Л. Д. И. против К. И. С., с която се иска обезсилване на решение № 6149/ 29.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1278/ 2008г. по описа на РС Благоевград, влязло в сила на 17.09.2013 г., в частта, с която е поставен в дял наК. И. С. с ЕГН [ЕГН], апартамент, с площ по документ 61 кв.м находящ се в [населено място], и на основание чл. 349, ал. 6 ГПК – за уравнение на дяловете на останалите съделителите по отношение на тази вещ К. С. е осъдена да заплати на всеки един от съделителите – А. В. И. и Л. Д. И. за уравнение на дяловете, сумата от 4 667.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на А. В. И., ЕГН [ЕГН] , за уравнение на дяловете, сумата от 4 083.00 лева, ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на К. В. Д., ЕГН [ЕГН], за уравнение на дяловете, сумата от 1 750.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила –

Молбата е с правно основание– чл. 349, ал. 6 ГПК.

Установява се от събраните доказателства, че К. С. е превела за всеки един от съделителите присъдените суми за уравнение по набирателна сметка на РС едва след получаване на съобщението за призоваване от Б. във връзка с вече постъпилата молба по чл. 349 ал.6 ГПК.

В хипотезата на чл. 349, ал.6 ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът, придобива правото на собственост само ако заплати дължимите за уравнение на дяловете суми в 6-месечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата. Ако сумите не бъдат изплатени в този срок ,вещноправният ефект на възлагателното решение не може да настъпи и се счита,че възлагането е обезсилено по право. Основанието за обезсилване на възлагателното решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в определения от закона срок на определеното с възлагателното решение парично задължение за уравняване на дяловете, като срокът за изпълнение на задължението и самият факт на плащане на дължимото уравнение имат характеристиката на отлагателно условие за проявление на конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото в сила решение по възлагане.В тази хипотеза е недопустимо да се приеме,че е налице извинителна причина за неизпълнение на задължението по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД-ТР №1/1004г. на ОСГК на ВКС,т.10/.

Поради тази причина и доколкото в случая не се касае за искани от въззивницата доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК – тези доказателствени искания въззивният съд е приел като правилно отказани от първостепенния и като неоснователни също е отказал събирането им.

Въззивинят съд приема, че въззивницата С. не е доказала, че паричното задължение за уравнение на дяловете и лихвите е изпълнено надлежно чрез предвидените в ЗЗД способи за изпълнение, като дължимата като уравнение сума не е платена в срока и последицата е че съсобствеността се запазва върху процесния недвижим имот, като делбата следва да продължи.

С ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС се прие,че съдът постановява изричен диспозитив по искането на съделителя-кредитор за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение на основание чл.288,ал.7 ГПК /т.11/- отм. / намиращо приложение и в конкретния случай, доколкото текстът на чл. 349, ал.6 ГПК - нов съдържа парвила идентични с установените по отменения кодекс/ без да постановява самостоятелно решение,когато след обезсилването делбата ще се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Делбата продължава,тъй като обезсилването настъпва по силата на закона. За това и правилно са призовани от първостепенния съд всички съделители, макар и съделителката К. Д. да не е подала молба по чл. 349 ал.6 ГПК, като се установи, че не е извършено срочно уравнение и на нейния дял. Делбата е извършена отново, този път чрез способа – изнасяне на публична продан, който е бил единствения друг възможен в конкретния случай способ за ликвидиране на съсобствеността.

По гореизложените съображения съдът намира, че К. С. не е изпълнила всичките си задължения към молителите по уравняване на дяловете в законоустановения 6-месечен срок, с оглед на което решението за възлагане на процесния апартамент на съделителката е следвало да бъде прогласено за обезсилено по право по смисъла на чл. 349, ал.6 ГПК.

Поради съвпадане на изводите на БлОС с тези в решението на Б., последното следва да бъде потвърдено.

Съображения по частната жалба:

Същата е допустима, но е неоснователна.

Възнаграждението за адвокат е дължимо с оглед изхода на спора в първата инстанция и като се вземат предвид договора за правна защита и съдействие, имащ силата на разписка за договорената от А. И. и Л. И. с адвокат П. и изплатената и в брой сума от 500 лв. като възнаграждение, както и изготвения списък по реда на чл. 80 ГПК. Адвокатското възнаграждение е договорено за процесуално представителство на двама съделители, съобразено е с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото, и направеното от насрещната страна пред първата инстанция възражение за прекомерност е неоснователно.

С оглед на изложеното, въззивният съд ще остави без уважение постъпилата частна жалба като неоснователна.

По разноските пред въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора и направените от двете страни искания за присъждане на разноски, не се следват такива на въззивника.

Искането на въззиваемата страна за разноски е неоснователно:

Съобразно т.1 от Тълкувателно Решение №6 постановено 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2013г. по описа на ВКС ,ОСГТК, в гражданският процес съобразно чл.78 от ГПК само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой,този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но изаплатила адвокатското възнаграждение. В конкретният случай, с Договора за правна помощ страните по него са договорили размера на адвокатското възнаграждение – 500,00 лева,начина на плащане - в брой, но не е отбелязано и че уговореното възнаграждение е платено, въпреки съществуващата нарочна графа за това обстоятелство в договора. При така установеното и с оглед цитираното по-горе тълкувателно решение, настоящият състав на въззивната инстанция прие, че не следва да цени договора за правна защита и съдействие от 27.03.2015г. като разписка за плащане на възнаграждението и ще остави без уважение тази претенция на въззиваемата страна.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6157 от 12.09.2014г., постановено по гр.д. №1278 по описа за 2008 г. на РС Благоевград, в частта, с коятое ПРОГЛАСИЛ за настъпило по право обезсилване на решение № 6149/ 29.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1278/ 2008г. по описа на РС Благоевград, влязло в сила на 17.09.2013 г., в частта, с която е поставен в дял наК. И. С. с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и осем, точка, двеста и осем, точка, едно, точка, едно/, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, по плана [населено място] с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, по плана на [населено място] с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 и на основание чл. 349, ал. 6 ГПК – за уравнение на дяловете на останалите съделителите по отношение на тази вещ К. С. е осъдена да заплати на всеки един от съделителите – А. В. И., ЕГН [ЕГН] и Л. Д. И., ЕГН [ЕГН], за уравнение на дяловете, сумата от 4 667.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на А. В. И., ЕГН [ЕГН] , за уравнение на дяловете, сумата от 4 083.00 лева, ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила; да заплати на К. В. Д., ЕГН [ЕГН], за уравнение на дяловете, сумата от 1 750.00 лева; ведно със законната лихва, в 6–месечен срок от влизането на решението за възлагане в сила, и с което Б. е ПОСТАНОВИЛ извършване на съдебната делба по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и осем, точка, двеста и осем, точка, едно, точка, едно/, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, по плана на [населено място] с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта - имот с идентификатор 04279.628.208.1.2, чрез способа – ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПОСТЪПИЛАТА частна въззивна жалба от К. И. С., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.”Р. Ж.” №18, чрез нейния процесуален представител - адв. Г. Ю. срещу определение № 7402 от 30.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1278 по описа за 2008 г.на РС Благоевград.

Оставя без уважение претенцията на А. В. И., ЕГН [ЕГН] и Л. Д. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Р. Ж.” №18 - за присъждане на сумата от 500.00 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокат - като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: