Р
Е Ш Е Н И Е
№4/16.1.2015г.
гр.Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненски районен съд, втори състав
в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря П.С. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
314 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК ********* , гр. Аксаково, обл.
Варна,ул. „ Ал. Павлович „ № 12,
срещу против „АЯКС 2002 „ ООД , ЕИК ********* , с адрес:с. Калоян , община
Вълчи Дол , област Варна, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД,
ал.1 , и чл. 86 ЗЗД . Ищецът твърди ,че по повод на подадено от него заявление по реда на
чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.17102 / 2013 г по описа на ВРС , IX състав и издадена Заповед за
изпълнение №10002/22.11.2013г срещу
длъжника „ АЯКС
- 2002 „ ООД ,ЕИК ********* . Твърди,
че след като длъжника е направил възражение в законоустановения срок , за него
се поражда интерес съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК от предявяване на
настоящия установителен иск. Ищецът твърди , че с ответника се намира в
търговски взаимоотношения, като на 28.12.2012г между тях е подписан двустранен
протокол за прихващане на задължения по фактури за извършени транспортни
услуги, като по силата на този протокол ответника се е задължил да изплати на
ищеца сумата от 36 805,34 лева – задължения след прихващане на негови
вземания към ищеца. Твърди , че до
21.11.13г. - датата на предявяване на
вземането в заповедното производство, ответника е заплатил частично суми по
споразумението, като общия размер на неизплатените по споразумението суми е в
размер на 22 530 , 74 лева . Претендира и сумата в размер на 2449, 62 лева
лихва от възникване на всяко от задълженията
до датата на предявяване на вземането в заповедното производство.
Моли
съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че „ АЯКС -
2002 „ ООД, ЕИК дължи на ” ВИОЛИН 66
„ ЕООД ЕИК ********* сумата от 22 530 ,
74 лева, лихва в размер на 2449, 62 лева от възникване на вземането до
предявяването му чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред съда -21.112.13г , както и законната
лихва от тази дата - 21.112.13г до окончателното изплащане на вземането, ведно
със сторените в заповедното и настоящето производство разноски .
В
с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява , че поддържа
иска , представя нови писмени доказателства -
5 броя протоколи за извършени транспортни услуги. Претендира направените
съдебно – деловодни разноски , вкл. и адвокатски хонорар.
В
едномесечния срок за отговор ответникът е подал писмен отговор, с който е
направил възражение за неподсъдност на делото на осн. чл. 119, ал.3 ГПК вр чл.
105 ГПК . В с.з . процесуалния представител на същия моли съда да остави
исковата молба без уважение и исковете да бъдат отхвърлени като недоказани .
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна.
По
делото са представени от ищеца с исковата молба : 1. фактура № 152/30.09.2012г.
на стойност 22 496,54 лв .
,издадена от ”
ВИОЛИН 66 „ ЕООД с получател АЯКС 2002 ООД с основание „
транспортна услуга „ ; фактурата е подписана за получател и съставител 2.
фактура № 153/30.09.2012г. на стойност 4166,40
лв . ,издадена от ”
ВИОЛИН 66 „ ЕООД с получател АЯКС 2002 ООД с основание „
транспортна услуга „ ; фактурата е подписана за получател и съставител 3. фактура
№ 161/30.11.2012г. на стойност 310, 80 лв . ,издадена от ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД с
получател АЯКС 2002 ООД
с основание „ транспортна услуга „ ; фактурата е подписана за получател и
съставител, 4. фактура № 162/30.11.2012г. на стойност
9270 лв . ,издадена от ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД с
получател АЯКС 2002 ООД
с основание „ транспортна услуга „ ; фактурата е подписана за получател и
съставител , и 5 . фактура № 164/30.11.2012г. на стойност
561,60 лв . ,издадена от ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД с
получател АЯКС 2002 ООД
с основание „ транспортна услуга „ ; фактурата е подписана за получател и
съставител;
Ищецът
е представил с исковата молба и двустранен протокол от 28.12.2012г. , от който се установява
извършено прихващане между страните по делото по фактури с №№ 151/12г. , 152/12г.,
153/12г., 164/12г., 162/12г., 161/12г.,
и №3341/12г., като „ Аякс 2002 „ ООД остава да дължи на ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД
сумата от 36 805, 34 лв.
Относно представената справка
от ищеца с исковата молба за вземанията от
„ АЯКС 2002 „ ООД към 31.12.2013 г.
съда цени същата като частен
свидетелстващ документ , неподписан от
никоя от страните.
С исковата молба ищецът е
представил и два броя справки от Търговския регистър за актуално състояние на
дружествата ищец и ответник.
От
представените в о.с.з. и приети като доказателство по делото съгл. чл. 146,
ал.3 ГПК пет броя Протоколи за заплащане
на извършени услуги, два от които с дата 30.09.2012г. и останалите три с дата
30.11.202г, се установява ,че представители на ищеца по делото като изпълнител
и на ответника като инвеститор, са
констатирали извършените по същия този договор от изпълнителя и подлежащи на
заплащане от инвеститора транспортни услуги ,подробно описани по наименование, количество
, единична цена и стойност на обща стойност от 31 067,39 лева без вкл.
ДДС.
От материалите по приложеното ч.гр. д .№17102 на ВРС ,се установява, че
ВРС е издал Заповед №10002 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2014 год.,с която е
разпоредено „ АЯКС - 2002 „ ООД ,ЕИК
да заплати на” ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК *********,
следните суми : сумата от 22 530 ,
74 лева - сбор от главници за извършени
транспортни услуги по двустранен протокол за прихващане на задължения от
28.12.2012г., сумата от 2449, 62 лева -
сбор от лихвите за забава върху главниците за периода от 01.10.2012г. –
21.11.2013г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението -21.11.2013г. до окончателното плащане,сумата от 505 лева –
внесена държавна такса и сумата от 450 лева
- адвокатско възнаграждение, като на 20.12.2013
год. с вх.№33654 е входирано възражение от длъжника,което се отнася до
задълженията му,като по всяко едно изрично е направено възражение.Установява
се, че възражението е подадено в срока по чл.414,ал.2 ГПК.
От заключението на
назначената по делото ССчЕ приета от съда като обективно и обосновано и
неоспорено от страните, се установява, че по процесните фактури на обща стойност 37 280,87
лева с ДДС след извършени прихващания и плащания от страна на ответника
има неплатен остатък в размер на
25 987,43 лева по счетоводни данни на ищеца и по счетоводни данни на
ответника, като размерът на мораторните лихви върху задължението по процесните
фактури за периода от 28.12.2012г. до 21.11.2013г.
възлиза на 3 289 лева .
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове
по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.367, вр.чл.372, ал.1 от ТЗ за установяване на парично вземане и по чл.422
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 от ЗЗД за установяване на мораторна лихва са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. №1702/2013 година по описа на Районен съд - Варна, по което има издадена
срещу ответника Заповед №10002 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.11.2013 година за процесните,
описани по - горе суми. Срещу Заповедта за изпълнение в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е подадено Възражение от дружеството - длъжник, за което кредиторът
е уведомен редовно със съобщение, връчено на 07.01.2014 година. Положителните установителни искове по чл.422 от ГПК са подадени на 31.01.2014 година, т.е. в законния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество съда
намира исковете по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
за основателни по
следните съображения:
Преценявайки съвкупността
от представените по делото доказателства съда счита , че между страните са
възникнали облигационни отношения по чл. 367 ТЗ. Сделките, сключени между страните по делото, следва да се считат
за търговски, тъй като отговарят на изискванията на чл. 286, ал 1 от ТЗ-
сключени са от търговци и са свързани с упражняваното от тях занятие съгл.
представените справки от Търговския регистър. Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на сделката е необходима писмена или друга форма само в
случаите, предвидени в закон. Договорът за превоз, е неформален, консенсуален
договор / превидената в чл. 50 , ал.1 от ЗАвтП писмена форма с оглед разпоредбата
на чл. 50 , ал.2 е само форма за доказване , не за действителност на сделката/.
За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на насрещните
волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи – извършените
превозни услуги и възнаграждението за превоза. В настоящия случай съдът намира,
че между страните по делото е постигната договореност относно тези елементи,
тъй като цените на превозните възнаграждения в
протоколите за заплащане на извършените услуги съответстват на стойностите
посочени във фактурите и техен платец е именно ответникът. Ищецът е
изпълнил задълженията си, предмет на договора, като е извършил договорения транспорт
на пясък , земна маса и т.н. и извършените услуги са приети от ответника без
възражения, което се установява от представените по делото протоколи и фактури.
Няма и възражения от страна на ответника в тази насока. С оглед на това в
тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплати договорената
превозна цена, което задължение както се установи от обсъдените по-горе
доказателства, след извършеното между страните прихващане с насрещно задължение
на ищеца към ответника възлиза към 28.12.2012г. на 36 805,34 лв. Не
се спори също между страните, че процесните фактури са включени и в протокола
за прихващане на взаимни задължения между страните по делото от 28.12.2012г,
като видно от съдържанието на протокола представител на „АЯКС 2002„ ООД се е съгласил, че дължимият остатък към ищеца
по делото „ ВИОЛИН 66 „
ЕООД след компенсацията е в размер на 36 805,34 лева. Следователно извършеното
прихващане с вземания по процесните фактури има неизгоден за „АЯКС
2002„ ООД характер, тъй като представлява и признание
по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД на представител на ответника относно размера на остатъка
на вземането по тези фактури, тъй като се обхваща от волеизявлението му. Всички извършени плащания и
прихващания между страните са проверени от вещото лице при изготвяне на
заключението му , като същото е
неоспорено от страните. До датата на
приключване на съдебното дирене ответникът, в чиято тежест съобразно чл. 154,
ал. 1 ГПК бе да установи факта на плащане на остатъка от възнагражденията по
процесните фактури, не установи да е заплатил същите, поради което съдът
приема, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения. Относно размера
на тези задължения съда счита , че това е размера, посочен в исковата молба,
доколкото същия е по- нисък от размера на главницата, посочен от вещото лице
като неплатен остатък от задължението по процесните фактури.
При така обсъдените
доказателства съдът намира, че първият обективно съединен иск за главница се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността и
доказаността на иска за главница, основателен се явява и обективно съединения
иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава в плащането на главницата.
Видно от заключението на вещото лице мораторната лихва, за периода от 28.12.2012г.
/ от която дата съгласно изявлението на процесуалния представител на ищеца в
о.с.з. на 17.09.2014г. се претендира лихвата/ до 30.11.2012г. е в размер на 3289 лева. Предвид
горното съдът намира, че този обективно съединен иск се явява основателен и
доказан до размера, посочен от ищеца в исковата молба - 2 449, 62 лева, тъй като същия е по- нисък от изчисленията на вещото лице по
допуснатата ССчЕ.
С оглед указанията дадени в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в
настоящото производство следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство,
като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Предвид това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в общ
размер на 955 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар
Също така с оглед изхода на
делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и
направените в настоящото исково производство разноски в размер на 1635 лв. за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за
първия упълномощен по делото адвокат / доколкото ищеца е заплатил
възнаграждение на двама адвокати по делото следва да се присъди
възнаграждението, заплатено на по-рано упълномощения адвокат, тъй като страната
е упълномощила втория такъв на свой риск, поради което не може да иска
присъждане на заплатеното му възнаграждение; ответната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но същото се отнася само до
заплатеното възнаграждение на втория адвокат
на ищеца по делото /
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЯКС 2002 „ ООД , ЕИК ********* , с адрес:с. Калоян , община
Вълчи Дол , област Варна, че същия дължи на ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК
********* , гр. Аксаково, обл. Варна,ул. „ Ал. Павлович „ № 12, сумата от 22 530, 74 / двадесет и
две хиляди петстотин и тридесет лева и 74 стотинки / лева - сбор от главници за извършени транспортни
услуги по двустранен протокол за прихващане на задължения от 28.12.2012г. , сумата от 2 449,62 /
две хиляди четиристотин четиридесет и
девет лева и 62 стотинки / лева - сбор от
лихвите за забава върху главниците за периода от 28.12.2012г. – 21.11.2013г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 21.11.2013г. , до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на” ВИОЛИН 66 „
ЕООД ЕИК ********* , гр. Аксаково, обл. Варна,ул. „ Ал. Павлович „ № 12,
против „АЯКС 2002 „ ООД , ЕИК
********* , с адрес: с. Калоян , община Вълчи Дол , област Варна,
заповед №10002/22.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №17102/2013г. по описа на IX състав на ВРС.
ОСЪЖДА „Аякс 2002”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с. Калоян, общ. Вълчи дол,
обл. Варна, да заплати на основание
чл. 86 ЗЗД на ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК
********* , гр. Аксаково, обл. Варна,ул. „ Ал. Павлович „ № 12, сумата
от 2449,62 /две хиляди четиристотин
четиридесет и девет лева и 62 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.12.2012г. до 21.11.2013г.
ОСЪЖДА
„АЯКС 2002 „
ООД , ЕИК ********* , с адрес:с. Калоян
, община Вълчи Дол , област Варна, да заплати на ”
ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК ********* , гр. Аксаково, обл. Варна,ул. „ Ал. Павлович
„ № 12, направените в
заповедното производство по ч.гр.дело №17102/2013г. по описа на IX състав на ВРС разноски в размер на 955
/ деветстотин петдесет и пет лева / лева
за държавна такса и адвокатски хонорар
ОСЪЖДА „Аякс
2002” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с. Калоян, общ.
Вълчи дол, обл. Варна, да заплати на ” ВИОЛИН 66 „ ЕООД ЕИК ********* , гр. Аксаково,
обл. Варна,ул. „ Ал. Павлович „ № 12, сумата от 1635
/хиляда шестстотин тридесет и пет лева/ лева , представляваща деловодни
разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за
първия упълномощен по делото адвокат .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………