РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Перник, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260798/05.07.2021 г. по гр.д. № 3803/2020 г. на Районен съд - Перник са
отхвърлени исковете от М. Т. Т. за осъждане на Общинско предприятие „Общинска
собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник /ОП „ОССТО”/ да заплати
допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода 01.08.2017
г. - 06.04.2020 г. в размер на 4136,53 лв.; сумата от 382,76 лв., представляваща разликата до
пълния размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от
382,76 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от
КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 74,95 лв., представляваща разликата до пълния размер
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ, както и удържана сума в
размер на 189,34 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното им изплащане. Със същото решение е уважен искът от
М. Т. Т. с пр. осн.чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 33 от Колективен трудов договор
Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр.
Перник да й заплати сумата 2786,36 лева (4х696,59 лева), представляваща неизплатената
част от обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. като е
отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 5396,75 лв.
ОП „ОССТО”, гр. Перник е обжалвало решението в уважителната му част, като в
1
жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че първоинстанционното решение
в обжалваната му част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а
правните изводи на съда са в противоречие с доказателствата по делото, като се оспорват
формираните изводи от първоинстанционният съд, с искане същото да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлен изцяло.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М.Т., като счита същата
за неоснователна, а решението в обжалваната част - за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
М.Т. е обжалвала решението в отхвърлителната му част като в жалбата по подробни
доводи и съображения се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и липса на
мотиви.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска за заплащане допълнително тр. възнаграждение в размер на 4136,53 лв. за
положения извънреден труд за периода 01.08.2017 г. - 06.04.2020 г. по делото е установено,
че през процесния период ищцата е работила по трудов договор № *** при ответника ОП
„ОССТО”, гр. Перник на длъжност *** с място на работа: ***.
По силата на чл. 136, ал. 1 и 3 КТ работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност
на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 142 КТ работното време се изчислява
в работни дни – подневно, но съгласно ал. 2 работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период. След
изтичане на избрания период на сумиране се прави сравнение между фактически
отработените дни и часове с полагащата се норма на работно време за същия период - с
работните дни и часове на петдневния календар по чл. 136, ал. 1 и 3 КТ. Когато нормата
отработено време е превишена, е налице извънреден труд.
Съгласно р. ІV от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното общинско
предприятие работното време за длъжностите ***, заемана от ищцата се полага труд по
график от 10. 00ч. до 22. 00 ч. като присъствието /отсъствието/ се отбелязва във форма 76 от
прекия ръководител. За процесния период съгласно издадени и приложени по делото
заповеди на управителя на ответното общинско предприятие е установено сумирано
изчисляване на работното време с календарен период на отчитане на три и шест месеца. Т. е.
работодателят се е възползвал от правото си по чл. 142 КТ и в ответното предприятие е
имало установено сумирано изчисление на работното време /СИРВ/. В заповедите е
2
предвидено полагане на труд за 12 часа през деня за конкретни периоди, а за други периоди
– 11 часа през деня, като ежемесечно е издавана отчетна форма за явяване /неявяване/ на
работа с отразени дни на месеца и отработени часове.
Съгласно счетоводните експертизи пред РС и ОС през процесния период са отразени,
отчетен период- тримесечен, шестмесечен, норма часове за периода, които ищцата е
следвала да отработи, индивидуална норма часове за ищцата, след извадени ползван отпуск
и болничен отпуск, отработени дни, часове от ищцата по отчетна форма за явяване
/неявяване/ на работа, платени отработени часове съгласно ведомост работна заплата и
неплатени отработени часове, като от таблиците на експертизите е видно, че часовете
положен труд надвишават нормативно установените. Т. е. определяйки работно време по
начина, описан в заповедите, работодателят не е определил работно време по- малко от
установеното от закона и съответно с тези заповеди не е изменено трудовото
правоотношение. В счетоводните експертизи е посочено, че часовете, отработени от ищцата
в повече от нормочасовете по трудов договор са изчислени в работни дни, начислено е
възнаграждение за отработени дни и е начислен извънреден труд, като при изчисляването на
извънреден труд, получен от СИРВ като база за изчисляване са включени всички
допълнителни възнаграждения, независимо дали са с постоянен характер. Извънредният
труд в увеличен размер 50 % е изчислен при СИРВ на тримесечно отчитане на отработените
часове по график над нормо часовете при подневно отчитане на работното време. Начислено
е възнаграждение за извънреден труд, положен от ищцата, в размер на 952,93 лв. и сумата е
заплатена от ответника. В експертизите и в с.з. вещите лица са уточнили, че при ползвана
счетоводна програма през процесния период, при въвеждане на данни за отчетено работно
време, включително и при СИРВ се генерира автоматично като запис еднократен бонус с
дължимото трудовото възнаграждение - уговорено между работодателя и работника
увеличение - 50 на сто за работа при СИРВ. Увеличеният размер на възнаграждението за
положен извънреден труд е включен в представените фишове за работна заплата като
еднократен бонус към възнаграждението и вписаната сума съответства на дължимата се
такава.
При така установеното следва, че ищцата е полагала извънреден труд,
възнаграждението за който е начислено съобразно отработените часове извънреден труд и й
е изплатено. Фактът, че в представените по делото фишове не се съдържа отделен запис за
положен извънреден труд, не е основание да се направи различен извод, защото вещите лица
изрично са посочили, че сумите, отразени във фишовете съответстват на дължимите се
такива за извънреден труд, като същевременно по делото не се твърди и не се доказва, че на
ищцата е определян допълнителен бонус на всеки три месеца, респ. същевременно ищцата е
получила сумите, без да успее да посочи друго основание и проведе насрещно доказване,
което да опровергае установеното по делото.
Неоснователен е и доводът, че през целия спорен период ищцата е полагала труд по
12 часа на ден, а не съобразно изготвените от работодателя графици – по 11 часа за част от
периода. Полагането на извънреден труд подлежи на доказване от ищеца при условията на
3
пълно и главно доказване. Разпитаните по делото свидетели установяват, че по принцип в
ответното предприятие са полагали труд по 12 часа дневно, като е имало дни, когато са си
тръгвали по- рано, но е имало и дни, когато се е полагал труд и извън тези 12 часа. При тези
показания на свидетелите, съдът намира че не може да се приеме, че през целия спорен
период ищцата е работила по 12 часа и съответно е полагала извънреден труд, надвишаващ
установения по делото, защото подлежи на установяване конкретното полагане на такъв за
всеки отделен случай като място и време. Показанията са общи и не съдържат конкретика,
като същевременно по делото са представени отчетни форми за явяването на ищцата на
работа за всеки един месец, с отработени в тях човекочасове, които не са опровергани. С
плащанията извършени от работодателя в размер на 952,93 лв. е заплатено дължимото се на
ищцата допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд през
процесния период, чиито размер е установен от счетоводните експертизи, поради което
искът е изцяло неоснователен, а обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена
претенцията за присъждане тр. възнаграждение за извънреден труд следва да се потвърди.
Следващите искове са за сумата от 382, 76 лв., представляваща разликата до пълния
размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 382, 76
лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ,
съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 74, 95 лв., представляваща разликата до пълния размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ.
Съгласно счетоводните експертизи пред РС размерът на обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. /19 работни дни/ на база БТВ за месец
март 2020 г. е в размер на 696,59 лева, както и това по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от
06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. /19 работни дни/ на база БТВ за месец март 2020г. също в
размер на 696,59 лева, като е установено, че и двете суми са заплатени на ищцата.
Изчислено е и дължимото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен
отпуск – общо 31 дни на база БТВ за месец март 2020г, което е в размер 1136, 55 лева, което
е изплатено на ищцата. Установено е също, че начисленията във ведомостите за заплати са
идентични с представените фишове за заплати. С плащанията извършени от работодателя в
горепосочения размер са заплатени дължимите се на ищцата обезщетения по чл. 220, ал. 1
от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, чиито размер е установен от счетоводните
експертизи, поради което и тези искове са изцяло неоснователни, а обжалваното решение в
частта му, с която са отхвърлени тези искове следва да се потвърди.
По иска за заплащане незаконосъобразно удържана сума в размер на 189, 34 лв. по
делото е установено, че съгласно Заповед № *** имуществената отговорност на ищцата на
осн. чл. 210, вр. чл. 207, ал. 1, т. 1, чл. 208, т. 1 КТ е ангажирана за сума в размер на 189, 34
лева, представляващи 1/3 от установените липсващи продукти на стойност 568, 03 лева.
Върху нея е удостоверено, че е връчена при отказ на 16.04.2020 г., потвърден от трима
свидетели, положили собственоръчно имената и подписите си. Представен е констативен
протокол, отново подписан от трима свидетели, че е посетен домашният адрес на ищцата, но
същата не е открита, поради което съдържанието на заповедта е възпроизведено в телефонен
4
разговор, при което тя е заявила, че няма да се яви да й бъде връчена. В случая макар и при
отчетническа дейност на ищцата, в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ се касае за
ограничена имуществена отговорност на работника, доколкото ограниченият характер на
тази отговорност следва не само от квалификацията в заповедта /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, но и
от претендираната и реализирана отговорност в определения от закона максимален размер
на дължимото обезщетение при ограничена имуществена отговорност - в размер на вредата,
а когато участието на всеки от работниците в причиняването на вредата не може да бъде
установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение, като
сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата - чл.
208, т. 1 КТ. Поради което от страна на работодателя законосъобразно е реализирано
особеното извънсъдебно производство за доброволно осъществяване на ограничената
имуществена отговорност на работника по реда чл. 210, ал. 1 от КТ. Независимо, че
съдържанието на заповедта е сведено до знанието й, в случая по делото няма данни ищцата
да е възразила /оспорване по основание или размер на отговорността / срещу издадената
Заповед № *** на управителя на ответното предприятие, с която е ангажирана ограничената
имуществена отговорност на ищцата в законния 1-месечен срок от връчването на заповедта,
поради което същата е влязла в сила. С оглед на това въззивният съд намира, че сумата в
размер на 189, 34 лв., представляваща 1/3 от установените вреди е законосъобразно
удържана на осн. чл. 210, ал. 4 КТ в размерите, посочени в ГПК, поради което искът е
изцяло неоснователен, а обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена тази
претенция следва да се потвърди.
По иска за заплащане обезщетение по чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 2от КТ и чл.
33 от Колективен трудов договор в размер на 5396, 75 лв. не е спорно по делото, че
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №*** на управителя на
ответното предприятие, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ- спиране на работа за повече от
15 дни, считано от 06.04.2020 г.
По силата на чл. 222, ал. 1 КТ работодателят дължи на работника обезщетение за
оставането му без работа, ако трудовото правоотношение е прекратено на някое от
основанията, изчерпателно изброени в тази разпоредба, сред които е и спиране на работата
за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като
размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на
Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени
по-големи размери – чл. 228, ал. 2 КТ. В чл. 33 от КТД е предвиден по- висок размер на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като изричният текст на разпоредбата на КТД е
следният: "Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, ако лицето не е започнало работа до един месец след
съкращението, да се изплати допълнително обезщетение... ". При тази формулировка в КТД,
първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 33 от КТД не прави
разграничение между различни основания за уволнение (прекратяване на трудовото
правоотношение), изчерпателно посочени в чл. 222, ал. 1 КТ
5
Въззивният съд споделя приетото от РС, защото тълкувайки чл. 33 от КТД намира, че
изразът "след съкращението" е употребен с оглед началния момент, от който започва да тече
едномесечният срок на оставане без работа, а не съставлява изброяване основанията, на
които е прекратено трудовото правоотношение и при които се дължи по- висок размер на
обезщетението. Тези основания са посочените в чл. 222, ал. 1 КТ и за тях се дължи увеличен
размер на обезщетението по КТД, доколкото разпоредбата на чл. 33 КТД предвижда, че
обезщетение се дължи съгласно чл. 222, ал. 1 КТ.
Установено по делото е, че работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ в размер на 696,59 лева. Тъй като в чл. 33 КТД се
предвижда, че работодателят следва да изплати допълнително обезщетение с оглед трудовия
стаж на работника, то следва, че изплатеното от ответника не следва да се приспада от
уговореното в чл. 33 КТД обезщетение. Размерът на последното се определя в зависимост от
непрекъснатия трудов стаж на работника в предприятието, който в случая е над 15 години.
Следователно на ищцата се дължи обезщетение от още пет брутни заплати съгласно чл. 33
КТД, предвиждащ, че при трудов стаж от 15 години се дължи обезщетение от 5 брутни
заплати. С обжалваното решение на РС по иска по чл. 33 от КТД на ищцата й е присъдена
сумата 2786, 36 лева (4х696, 59 лева), представляваща разликата над изплатеното на ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ в размер на 696,59 лева до
дължимите й се 5 брутни работни заплати по чл. 33 от КТД, като този иск е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 5396, 75 лв.
С оглед прието по-горе, че изплатеното от ответника на ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ в размер на 696,59 лева не следва да се приспада от
уговореното в чл. 33 КТД допълнително обезщетение от 5 брутни работни заплати, то на
ищцата на основание чл. 33 КТД се дължат 3482,95 лв. (5х696, 59 лева), поради което и
решението на ПРС в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над
2786, 36 лева до посочената сума от 3482,95 лв. следва да се отмени и да се постанови друго
такова, с което искът да се уважи до посочената сума от 3482,95 лв. В останалата му част
решението, касаещо иска за обезщетение по чл. 33 КТД следва да се потвърди.
С оглед на всичко гореизложено, въззивната жалба на ОП „ОССТО”, гр. Перник е
неоснователна, а въззивната жалба на М.Т. е частично основателна.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски по първоинстанционното производство общо
800лв., които се дължат съразмерно с уважената част от иска, или 263,78 лв., от които с
настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата 52,53 лв. /разликата между
дължимите на осн. чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете разноски от 263,78
лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 211, 25 лв./.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по първоинстанционното
производство /претендираните и доказани от последния разноски са общо 1000 лв./, а
6
именно – за сумата от 65,66 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска разноски от 670,27 лв. и
присъдените от РС разноски от 735,93 лв.
Жалбоподателят М.Т. претендира и доказва разноски по въззивното производство
общо 600 лв., които се дължат съразмерно с уважената част на въззивната жалба, или 53,74
лв.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ОП „ОССТО”, на последния не се
дължат разноски по въззивното производство.
Доколкото жалбата на М.Т. е частично основателна, а тази на ОП „ОССТО” –изцяло
неоснователна, и при положение, че с представените договори за правна защита и
съдействие М.Т. и ОП „ОССТО” са заплатили адвокатски възнаграждения, но само за
изготвяне и подаване на въззивна жалба и представителство във връзка с нея, не и за
осъществяване на защита по подадената от другата страна въззивна жалба, то на
въззиваемите М.Т. и ОП „ОССТО” в това им качество не се дължат разноски за адв.
възнаграждение по въззивното производство.
С оглед частичната основателност на жалбата на М.Т., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
въззиваемият ОП „ОССТО” следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Перник
дължащите се такси и разноски съразмерно на уважената част на въззивната жалба - 25 лв.
минимално дължимата държавна такса във въззивното производството, както и 9,00 лева
възнаграждение за вещо лице от заплатените 100 лева от бюджета на съда.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260798/05.07.2021 г. по гр.д. № 3803/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлен искът на М. Т. Т., ЕГН: ********** и
съдебен адрес: ***, чрез адв. В.К., срещу Общинско предприятие "Общинска собственост,
спортни и туристически обекти"- гр. Перник, ЕИК: 0003867511502 и съдебен адрес: ***,
чрез адв. А.А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 2786, 36 лв. до
3482,95лв., представляваща обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на
работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -
29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която М. Т. Т. е
осъдена да заплати на Общинско предприятие "Общинска собственост, спортни и
туристически обекти"- гр. Перник разноски за първоинстанционното производство - над
сумата от 670,27 лв. до 735, 93 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Общинска собственост, спортни и туристически
обекти"- гр. Перник, ЕИК: 0003867511502 и съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А., да заплати на
7
М. Т. Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. В.К., на основание чл. 222, ал. 1
във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 33 от Колективен трудов договор допълнително още сумата
от 696,59 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 2786,
36 лв. до уважения с настоящото решение размер от 3482,95 лв./, представляваща
обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на работа в продължение на
един месец за периода от 06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. след прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба- 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати
още 52,53 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260798/05.07.2021 г. по гр.д. № 3803/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Общинска собственост, спортни и туристически
обекти"- гр. Перник, ЕИК: 0003867511502 и съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А., да заплати на
М. Т. Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. В.К., сумата 53,74 лв. - разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Общинска собственост, спортни и туристически
обекти"- гр. Перник, ЕИК: 0003867511502 и съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А., да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 25 лв. - държавна такса и сумата от 9,00 лв.
заплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8