№ 593
гр. Пещера, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20215240101083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак,
ул. „***“ № 101, за осъждане на ответницата Д. С. да заплати на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 600,00 лв. -
неплатена главница за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. по Договор за
паричен заем № 181843/24.04.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д.
Д. С., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/03.07.2020 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г.; 153,72 лв. - договорна
лихва за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. и 234,10 лв. - обезщетение
за забава за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2018 г. между „Сити Кеш“
1
ООД, като заемодател и ответницата Д. С., като заемател, е сключен Договор
за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД
предоставило на ответницата паричен заем в размер на 600,00 лв., която сума
била изцяло усвоена от ответницата. Сочи се, че страните сключили Договора
за заем на основание отправено искане за заем от страна на заемателя.
Параметрите и условията на Договора за заем били описани в предварително
предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр
и Общите условия към Договора за заем, с които заемателят се запознал
подробно и се съгласил изрично и безусловно. Твърди се, че страните по
Договора за заем договорили договорна лихва по заема в размер на 153,72 лв.
Общата стойност на плащанията по заема била в размер на 753,72 лв., която
сума следвало да бъде заплатена на заемодателя на 11 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 68,52 лв. Първата погасителна вноска
била с падеж 24.05.2018 г., а последната – с падеж 25.03.2019 г. Ответницата
Д. С. не заплатила задълженията си към заемодателя по процесния Договор за
паричен заем. Поради това в съответствие с Общите условия на Договора за
паричен заем, действащи по време на сключването му, ответницата дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху
неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На ответницата било начислено обезщетение за забава в
размер на 234,10 лв. за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 31.08.2021 г. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020
г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Ищецът твърди, че на 03.07.2020 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на което вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата Д. С.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Сочи, че ответницата Д. С. е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
СТК/181843 от 10.07.2020 г., получено лично от нея. Едновременно с това
2
моли цесията да бъде надлежно съобщена на ответницата чрез връчване на
уведомлението на цедента до длъжника за извършената цесия едновременно с
исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата Д. С. да заплати на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД следните суми: 600,00 лв. - неплатена главница за периода
от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. по Договор за паричен заем №
181843/24.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 153,72 лв. - договорна лихва за периода от
24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. и 234,10 лв. – обезщетение за забава за периода
от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата Д. Д. С..
В открито съдебно заседание ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален
представител. Депозира писмена молба с вх. № 4545/26.09.2023 г., с която
поддържа исковата молба, излага съображения по същество на спора и моли
предявените осъдителни искове да бъдат уважени. По делото е постъпила и
молба с вх. № 4940/19.10.2023 г. от ищеца, чрез пълномощника му юрк. Иван
Недков, с която отново се поддържа исковата молба и се моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на
иска, в случай че ответницата се яви в съдебно заседание и признае исковите
претенции по основание и размер.
Ответницата Д. С., редовно призована, се явява лично в първото
открито съдебно заседание по делото и заявява,че признава всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба. Изрично заявява, че признава
задълженията към ищеца, както са описани в исковата молба и сочи, че
действително дължи исковите суми. Потвърждава сключването на процесния
Договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД и изрично заявява, че е
получила заемната сума от 600,00 лв., но тъй като имала финансови
затруднения спряла да плаща задълженията по заема. Изразява готовност да
3
заплати исковите суми доброволно. Моли да бъде постановено решение при
признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска
от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане
за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да
се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че
постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска
(чл. 237, ал. 2 от ГПК).
В процесния случай е налице изразено лично от ответницата в съдебно
заседание признание на предявените искове по смисъла на чл. 237, ал. 1 от
ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от
ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това с молба с вх.
№ 4940/19.10.2023 г. ищецът, чрез пълномощника си юрк. Иван Недков, моли
за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание
на исковете.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при
признание на исковете.
С оглед направеното от ответницата признание на исковете, съдът
намира, че предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240,
4
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага
мотиви за това.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Представил е доказателства за
заплащането на държавна такса по делото в размер на 150,00 лв. Съдът,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и обстоятелството, че е проведено само едно съдебно
заседание по делото, намира, че юрисконсултското възнаграждение в
настоящото производство, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, следва да бъде в размер на 100,00 лв. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 250,00 лв., от която 150,00
лв. – разноски за държавна такса и 100,00 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***“ № 101
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:
600,00 лв. - неплатена главница за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. по
Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., сключен между „Сити Кеш“
ООД и Д. Д. С., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/03.07.2020 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г.; 153,72 лв. - договорна
лихва за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. и 234,10 лв. - обезщетение
за забава за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
5
в съда - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***“ № 101
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в общ размер на 250,00 лв., от която 150,00 лв. – разноски за държавна такса и
100,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6