Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното съдията гр. дело №436/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Гаранционен фонд срещу Д.В.К. регресен
иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2171,46 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №110389/20.04.2016г..
обезщетение за имуществени вреди на л.а. „О. И.“ ДКН TU YE6, собственост на А.
А., настъпили на 08.09.2015 г., вследствие на виновното противоправно поведение
на ответника, чието деликтна отговорност към момента на настъпване на
вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба- 02.07.2020г., до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че е изплатил обезщетение за
имуществени вреди в размер на горепосочената сума касателно автомобил „О. И.“ ДКН
TU YE6, собственост на А. А.. Поддържа, че автомобилът е увреден при ПТП,
настъпило на 08.09.2015г. на АМ- Тракия, като виновен за катастрофата е
ответникът, който управлявал без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „О. А.“ ДКН ********, собственост на Б. И. Г.. Твърди, че
ответникът е поканен да възстанови изплатеното, но лицето не е погасило
задълженията си.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В с.з. на 09.03.2020 г. ответникът признава
дължимостта на претендираните от ищеца суми. Възразява единствено срещу размера
на юрисконсултското възнаграждение.
В с.з. на 08.06.2021г. е докладвана молба от ищеца , в
която се съдържа искане за постановяване на основание чл.237 ал.1 от ГПК на
решение при признание на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл.237 от ГПК, а именно: ответникът е признал иска и своята отговорност по него на основание чл.237 ал.1 във вр. ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявеният иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
По отношение на разноските:
Следователно при този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден съобразно уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца разноски в размер на
86.86лв. държавна, както и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017
г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото призводство –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален
интерес, както и че извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на
искова молба по множество еднотипни искови производства, без явяване в открито
съдебно заседание, а с изготвяне на писмено становище, както и че настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
намира, че в полза на ищеца следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По отношение на размер на
последното е налице възражение за прекомерност от страна на ответника.
.По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал.
7 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Д.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, сумата от 2171,46 лв., представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета №110389/20.04.2016г.. обезщетение за имуществени вреди
на л.а. „О. И.“ ДКН TU YE6, собственост на А. А., настъпили на 08.09.2015 г.,
вследствие на виновното противоправно поведение на ответника, чието деликтна
отговорност към момента на настъпване на вредоносния резултат не е била
обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба- 02.07.2020г., до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.К., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на общо 186.86лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: