РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Петрич, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200964 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "З. Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. П., ул. „Ц. Б. *“ № *, представлявано от управителя
И. Я., против Наказателно постановление № 42-0002915 от 27.09.2022 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с което
на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 2 от ЗАвПр е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.
Дружеството-жалбоподател оспорва НП, счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, като излага подробни съображения за това в жалбата. В
съдебно заседание представител не се явява, не се представлява. Претендират
се съдебни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
1
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2022 г. в гр. П., ул. „Ц. Б. *“ № *, в офиса на превозвача „З.
Л.“ЕООД, притежаващ лиценз на ЕИО № 20357/01.01.2019 г. за товарни
превози в Общността е констатирано от проверяващите, че превозвачът е
допуснал до управление на МПС от категория N3, марка „Ивеко“, с рег. №
Е2988НА водача Д. М. И., ЕГН **********, с който е осъществил
международен обществен превоз на товари за периода от 21.07.2021 г. до
31.03.2022 г. /включително и на 18.01.2022 г., видно от ЧМР и разпечатка от
програмата TDCS-3 за разчитане на данните от дигиталния тахограф, като
водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност и не
притежава валидно Удостоверение за психологическа годност за превоз на
товари, видно от справка в системата на ИА „АА“ – гр. София, за УПГ.
С оглед така установените обстоятелства, свидетелят актосъставител Е. А. Г.
- инспектор в РД "Автомобилна администрация" – София, съставил на
дружеството АУАН № 325828/05.07.2022 г. за нарушение на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Актът за установяване на
административното нарушение бил връчен на същата дата на надлежно
упълномощен представител на дружеството, без в него да са отразени
възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срок.
Въз основа на акта, Директорът на РД "Автомобилна администрация" –
София, издал Наказателно постановление № 42 - 0002915 от 27.09.2022 г., с
което за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС,
наложил на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 2, наказание
„имуществена санкция“ в размер на 6 000 лева /За същото нарушение е имало
издадено Наказателно постановление № 42-0002025/06.08.2021 г., влязло в
сила на 09.02.2021 г./, което е връчено на упълномощен представител на
дружеството на 20.10.2022 г.
2
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събраните писмени доказателства, приложени по делото и показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели– Е. А. Г. – актосъставител и А. Й.
Я. – свидетел по акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Предмет на това производство са обществените отношения,
свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за
което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения
от закона ред.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като
съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма.
Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лева. (2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер 6000 лв.“
В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на
превозвач, тъй като е допуснал водача Д. М. И. да извърши международен
превоз на товари за периода от 21.07.2021 г. до 31.03.2022 г., включително и
на 18.01.2022 г., с МПС от категория N3, марка „Ивеко“, с рег. № Е2998НА,
без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Нарушението е установено от представено ЧМР, и разпечатка от програмата
TDCS-3 за разчитане на данните от дигиталния тахограф, както и след
направена справка от ИС на ИА „АА“ и в Регистъра за психологическите
изследвания на водачите, приложени към административнонаказателната
преписка. Тъй като за същото нарушение е било издадено НП с № 42-
0002025/06.08.2021 г., което е влязло в сила на 09.02.2021 г., на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция по чл. 96г, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози – 6 000 лева, тъй като нарушението се явява
повторно такова по ал. 1 от с.з.
3
Установено било от контролните органи, че за водача Д. М. И. има
издадено удостоверение № 498988 от 20.07.2018 г., което към дата на
извършване на превозите е било с изтекъл срок на валидност /до 20.07.2021
г./, като последващото издаване е на 29.05.2022 г., което е след
инкриминирания период на нарушението.
Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, лицето
по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за
международен превоз на товари само водачи, които са психологически годни.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата, министърът на транспорт информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата, след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. /към редакцията на текста, действащ към момента на
нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
4
№ 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и
според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически
годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща
тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на
валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство. Последното
допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за
валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на
валидност на СУМПС, промяната по медицински причини на тези срокове е
възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на
свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да
се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на
Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат
сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен
срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 се явява
неприложим.
Съобразно цитираните правни регламентации се налага извода, че
щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за
управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за
срока на валидност на свидетелството си за управление на МПС, съответно
такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа
годност в този срок.
Предвид факта, че водачът Д. М. И. е извършил международен превоз
на товар, то очевидно е, че е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС
от съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоза.
Това налага отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
От друга страна, съдът констатира, че към настоящия момент е
последвало изменение на нормата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. обн.
ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022г./, като същата вече гласи, че
удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Ето защо съгласно
императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. Несъмнено
новата редакция на чл.8, ал.2 от 4 от Наредба № 36/15.05.2006г. се явява по-
благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва от факта, че при
5
действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха
обосновали извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът
Д. М. И. би отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед
безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност. Това
налага и отмяна на процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 650 лева.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата,
административнонаказващият орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е основателно,
предвид регламента на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща в редакцията си към заплащане на разноските.
Следва да се има предвид, че процесуалният представител не се е явил в
проведеното по делото едно съдебно заседание и същото е минало без
неговото участие. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като
Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски в половината им размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002915 от 27.09.2022
г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с
което на "З. Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. П.,
ул. „Ц. Б. *“ № *, представлявано от управителя И. Я., за нарушение на чл. 57,
ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 2 от
ЗАвПр е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 6 000
/шест хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на "З. Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.
П., ул. „Ц. Б. *“ № *, представлявано от управителя И. Я., направените по
6
делото разноски в размер на 325 /триста двадесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7