Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.10.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мая Дамянова ЧЛЕНОВЕ : Теменужка
Симеонова
м.с. Ива Нешева
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 15700 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.10.2017 г. по гр.д. № 29123/17 г.,
СРС, ГО, 76 с-в е признал на основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, във вр с чл.55, ал.1 от ЗЗД за установено по
исковете, предявени от „Е.К.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя
В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителен директор П.Н.Д.и от изпълнителни
директори Д.Б.Ш.и А.В.Я.(от всеки двама
изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 431,72 лева, която е била
по банкова сметка *** № *******, с предишен № *******BGN
при А.Б.АД, открита в „Ю.Б.”
АД. Осъдил е на основание чл.78,
ал.1 от ГПК „Ю.Б.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен
директор П.Н.Д.и от изпълнителни директори Д.Б.Ш.и А.В.Я.(от всеки двама изпълнителни
директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор да заплати на „Е.К.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя
В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:***, сумата
от 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителен директор П.Н.Д.и от изпълнителни директори Д.Б.Ш.и А.В.Я.(от всеки двама изпълнителни
директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор да заплати на „Е.К.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя
В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** сумата от 327,20 лв. разноски, сторени в исковия
процес.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника
„Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителен директор А.Я.и М.В.-прокурист/представлявано от всеки
двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор/,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В.с мотиви изложени в жалбата.
Посочено е, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Действително ответникът е имал открита банкова сметка ***.04.2014г., която била налична към датата на закриване на сметката, а
именно на 07.11.2016 г. На 12.08.2016 г. банката уведомила ищеца, че ще прекрати сключения между страните договор за банкова
сметка ***редства по сметката, тъй като
тя ще бъде закрита. Спазена била процедурата по т. VІ.1.2. от Общите условия при закриване
на банковата сметка и сумата била преведена по специална особена сметка с
титуляр ищеца. Сумата в нито един момент не е била на разпореждане на
банката, като само ищецът можел да се
разпорежда с нея, поради
което разместване
на блага по смисъла на чл.55
от ЗЗД нямало. С процесната сума банката не се е
обогатила, нито ищецът е обеднял, с което е доказано, че не е осъществен
фактическият състав на неоснователното обоготяване. Твърди, че изводите на съда
са необосновани относно събраната от банката такса от 20 лв. за закриване на
сметката. За
закриване на банковата сметка се дължала сумата от 20лв. съобразно раздел А, т.
12 от Тарифата, като неправилно районният съд приел
обратното. В случая вземането на ищеца не било и изискуемо, защото банката не
била получила покана от ищеца за плащането на сумата, ищецът в нито един момент
не бил изявил желание да получи сумата по някой от предложението му от банката
начини, плащане на същата в седалището на ищеца било невъзможно, защото сумата
била преведена по
специална особена банкова сметка „***н
номер **********.
Въззиваемият
„Е.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** А,
партер, представлявано от управителя В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** въззивната жалба,
като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от „Е.К.” ЕООД срещу „Ю.Б.” АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 431,72 лв., която е била по банкова сметка *** № *******/с предишен № *******BGN
при „А.Б.“ АД/, открита в „Ю.Б.” АД, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедно дело № 12240/2017 г. по описа на СРС, 76-ти състав, като са присъдени разноски.
Ищецът твърди, че тази сума била по банковата му
сметка в „А.Б." АД с предишен № *******BGN, която
без негово знание и съгласие била закрита от ответника и усвоена от банката без
основание. Не било получило уведомления от банката, известията не установявали
получаването на конкретно изявление на банката, договорните правоотношения не
били прекратени надлежно от ответника с уведомлението от 12.08.2016 г.
Ответникът „Ю.Б.” АД в срока по чл.131 ГПК е
оспорил исковете.
По делото е безспорно, а и от приложеното заповедно дело № 12240/2017 г. на СРС, 76-ти състав се
установява, че заповедно дело е образувано по заявление по чл.410 от ГПК вх. № 3014322/22.02.2017 г. Със заповед от 07.03.2017 г. е разпоредено „Ю.Б.” АД да заплати на „Е.К.”
ЕООД сумата от 431,72 лв. предмет на покана от 24.02.2017 г., ведно със
законната лихва за периода от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането и 75 лв.
разноски по делото. Длъжникът е бил уведомен за заповедта и в срок е подал възражение, с които е оспорил задълженията. Заявителят е уведомен за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта, като такива е представил в срок. По делото е безспорно, че .ответникът е правоприемник на
търговското предприятие на „А.Б." АД-клон България. Депозирани са още искане за откриване на банкова сметка ***, договор за банково обслужване чрез бизнес пакет от 10.04.2014 г., носещи подписи за
страните по тях, съгласно които ищецът е
поискал да му се открие банкова сметка ***-клон България и такава е открита с № *******BGN, като банката
се е съгласила да извършва основния пакет банкови услуги за което ищецът
заплаща такси по раздел 17 от Тарифата на банката, по която плаща и други
дължими такси на банката, като са се съгласили да ги обвързва и рамковия
договор за платежни услуги, предоставени от банката. В договора е посочен адрес
на клиента в гр.София, район **********,
партер. Според извлечение от
интернет-сайта на ответника, съгласно който във връзка с прехвърляне на
търговското предприятие на "А.Б.-клон България“ по заварените правоотношения считано от 25.05.2016 г. влизат
в сила Общите условия за откриване, водене, закриване на банкови сметки на „Ю.Б.“ АД и Тарифата за такси и комисионни на „Ю.Б.“ АД, публикувани на сайта на банката, освен ако до
25.05.2016 г. клиентът не възрази срещу тях като прекрати договора, като този
документ е публикуван в сайта на банката. По делото са приети Общи условия на „Ю.Б.“ АД, приети с Решение на Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009 г.,
съгласно раздел ІІІ от които, банката може да открива разплащателни сметки, както и
банкови сметки със специално предназначение, като за обслужване и за извършване
на операции по сметката банката има право на такси и комисионни съгласно
действащата Тарифа и съгласно раздел V т. 6 от ОУ банката има право да събира
същите от сумите по сметката на клиента. Съгласно раздел VІ.1.2. от Общите
условия, банковите
сметки се закриват при прекратяването на договора за банкова сметка, ***-дневно предизвестие от банката.
Съгласно раздел ІХ.1. от ОУ всички уведомления се считат за връчени, ако се
изпратят по пощата с обратна разписка на адреса, посочен в договора и достигнат
до този адрес, като при неуведомяване за променен адрес всички съобщения,
достигнали до посочения адрес, се считат за получени. Депозирана е и
Тарифа за таксите и комисионните събирани от „Ю.Б.“ АД за услуги, извършвани на клиенти-юридически лица в
сила от 01.11.2016 г.,
съгласно която при закриване на разплащателни сметки в лева се дължи такса от
20 лв. Депозирано е извлечение от банкова сметка ***, съгласно която от 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. по сметката е имало сума
от 431,72 лв. Депозирано е и извлечение от банковата сметка на ищеца, съгласно
което банката е събрала автоматично
сумата от 20 лв. като такса за закриване на банковата сметка и остатъкът по сметката е 411,97 лв. По делото е прието
писмо от 12.08.2016 г. от ответника до ищеца, съгласно което ответникът е
съставил изявление до ищеца, с което го е уведомил, че на основание на чл.
VІ.1.2. от Общите условия прекратява едностранно договора за банкова сметка, ***
на писмото банковата сметка ще бъде закрита. Прието е удостоверение от "М и БМ Е.." ООД, съгласно което
пратка до В.В.с баркод 3100013837627 с подател ответника, е била върната на подателя с причина „непотърсен“. По делото е приета покана изх. № 9300/0229/06.04.2017г., от ответника до ищеца, съгласно която на 06.04.2017 г. ответникът е съставил
изявление до ищеца, с което го е уведомил, че договора за банковата му сметка е закрита, като наличната сума по нея е на негово
разположение в клона на банката "София-Дондуков" в гр.София, бул.“Дондуков“ № 113 и за
разпореждане със същата следва да се яви в този клон, като му е указано, че за
да получи сумата следва да окаже необходимото съдействие, като се яви в клона на банката.
По направените във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.2 и чл.124 ГПК вр. с чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. За да се уважи
така предявения иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че е платил на
ответника процесната сума, а в тежест на ответника при така депозирания отговор е да
докаже, че основание за плащането е съществувало към момента на извършване на
същото.
По делото е безспорно, а и се установява от приложеното заповедно дело, че по
заявление по чл.410 от ГПК е било образувано заповедно производство, по което е била издадена заповед, с която
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца процесните суми. Било е
депозирано в срок възражение срещу заповедта, а заявителят в срока по чл.415 от ГПК е предявил установителния иск за съществуване на
процесните вземания. Безспорно е, а и от
представените писмени доказателства се установява,
че страните са били обвързани от договор за банково
обслужване чрез биснес пакет, сключен на 10.04.2014 г. Банковата сметка била
закрита от банката на 07.11.2016 г., като в този момент наличността по банковата сметка е била в размер на
431,97 лв., от които банката е усвоила 20 лв. като такса за
закриване на банковата сметка и сумата е станала
411,97 лв..
Спорните въпроси по делото са дали банката
е получила сумата от 411,97 лв. и дали е имала основание за получаването на сумата, както и дали е имала основание за получаване от банката на сумата от 20лв.
като такса за
закриване на банковата сметка.
Фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при липса на основание. Настоящата инстанция намира, че неправилно районният съд е
уважил иска за сумата от 411,72 лв. По
делото не е установено ответникът да е получил от ищеца сумата от 411,72 лв., а това обстоятелството е от решаващо
значение при така предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Приетите по делото доказателства установяват, че тази
сума е била налична по банкова сметка ***, като на 07.11.2016
г. след
закриването на тази банкова сметка, ***, сметка Разни други разчети с клиенти, Аналитичен номер 4598 100
********* 885 916.1, с номер № *******е била
оставена на разположение на ищеца. Банковата
сметка е открита от банката в полза на ищеца на 07.11.2016 г.,т.е. при действието на Закона за платежните
услуги и платежните системи (в сила от 01.11.2009г, отм)(ЗПУПС, отм) и на Наредба № 3/16. 07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за
използване на платежните инструменти, издадена от УС на БНБ (отм.).
Разопредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3/2009 г. вр. с чл.36 и сл. от ЗПУПС/ отм./ изрично предвижда възможността
клиент да открие банкова сметка ***. В случая
банковата сметка, която е открита от банката на ищеца е с титуляр ищеца, има
аналитичен номер, който я отграничава от останалите банкови сметки, тя е
специална сметка за съхранение на пари, поради което и съдът приема, че по
делото е установено, че средствата по тази сметка са били на разпореждане на ищеца, а не на банката. Изводът е, че ищецът е титуляр на тази банкова сметка, ***,72 лв. не е
преминала в имуществото на
банката, защото по делото е установено, че
сумата е по банкова сметка ***, т.е. тя е на
негово разпореждане. При така установената фактическа
обстановка настоящата
инстанция приема,
че по делото не е установено сумата от 411,72 лв. да е преминала в имуществото на ответника, а в
доказателствена тежест на ищеца е било да установи точно това по делото. След като предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и доколкото не е установено банката да е
усвоила сумата, то не е установено тя да се е обогатила неоснователно с нея. Предвид гореизложеното СГС приема, че искът по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
за сумата от 411,72 лв. е неоснователен и
решението на СРС в частта, с която този иск е уважен следва да се отмени.
Относно сумата от 20лв. получена от банката като такса за закриване на банковата сметка, настоящата инстанция приема следното:.
По делото не е установено банката
да е имала основание за получаване на сумата от 20лв. към 07.11.2016 г. Действително, по
делото е установено, че към този момент банковата сметка е била закрита от
банката. Основание за закриване на банковата сметка, обаче, по делото не е
установено да е съществувало към този момент. В случая закриването на банковата
сметка е извършено от банката поради прекратяване на договора за банкова сметка
***.1.2. от ОУ - с едностранно
30-дневно предизвестие от банката. Това основание за прекратяване на договора е
безвиновно и е предвидено в Общите условия, но не е установено по делото да се
е осъществило в правния мир към 07.11.2016 г., а това е релевантния момент с оглед на предявения иск
- за връщане на платено без основание. Ищецът изрично е оспорил настъпването на прекратителното
основание към 07.11.2016 г. и връчването на изявлението от 12.08.2016 г. По делото
е установено, че изявление по чл. VІ.1.2. банката е направила на 12.08.2016 г.
По делото, обаче, не е установено същото да е достигнало преди тази дата до ищеца. Последното
обстоятелство е изрично оспорено от ищеца и в тежест на ответника е било да го
установи по делото, което не е сторено. Ето защо няма
основание за начисляване на такса за закриване на банкова
сметка. ***,
Тарифата на банката сочи дължимост на такса от 20лв. за закриване на банкова
сметка, ***, които са поискани от клиента. Този извод се обосновава и от заглавието на
Тарифата, сочещо че е за такси за извършени услуги на потребителя, а и от
разпоредбите на чл. 44 и сл. и на глава ІV на Закона за платежните системи и
платежни услуги (в сила от 01.11.2009 г., отм.), обосноваващи извод, че такси клиентът
дължи тогава, когато е поискал услуга или когато поведението му е довело до
необходимост банката да извърши съответните действия, за които са начислени
такси. Да се приеме обратното би означавало потребителят да е задължен да
заплаща такси в полза на банката за реализиране на нейни права, основанието за
възникване на които не е поведение на потребителя. В случая закриването на
банковата сметка не е поискано от ищеца, а е инициирано от банката, реализирала
свое право, основание на което не е поведение на ищеца, поради което и на това
допълнително основание съдът приема, че банката не е имала основание да получи
от ищеца на 07.11.2016 г. сумата от 20лв. като такса за закриване на банкова
сметка ***. Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд
в частта за сумата от 20лв., СГС приема, че решението на СРС в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в
която следва той е признал за
установено, че „Ю.Б.“ АД дължи на „Е.К.“ ЕООД сумата от 411,72 лв., а
предявеният иск за тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Променя се и размерът на разноските:
В заповедното производство разноските в полза на ищеца съобразно уважената
част от иска са в размер на 3,45 лв., поради което решението следва да бъде
отменено в частта, в която са присъдени разноски над тази сума. В исковото
производство разноските според уважената част от иска възлизат на 15,05 лв.,
поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която същите са присъдени
над тази сума.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Освен това, в първоинстанционното производство на ответника също следва да
бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска които възлизат на
сумата от 95,40 лв. при взет от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от
100 лв.
Във въззивното производство се следват разноски за въззивника в размер общо
на 119,25 лв./ държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, а за
въззиваемата страна разноските са в размер на 13,80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 11.10.2017 г. по гр.д. № 29123/2017г.
на СРС, ГО, 76 с-в в частта, в която е
признато за установено на основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, във вр
с чл.55, ал.1 от ЗЗД по исковете, предявени от „Е.К.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя
В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителен директор П.Н.Д.и от изпълнителни
директори Д.Б.Ш.и А.В.Я.(от всеки двама
изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 411,72 лева, която е била
по банкова сметка *** № *******, с предишен № *******BGN
при А.Б.АД, открита в „Ю.Б.”
АД, както и в частта, в която съдът е осъдил
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ю.Б.”
АД, ЕИК ******* да заплати на „Е.К.”
ЕООД, ЕИК *******, сумата над 3,45 лв. разноски по заповедното производство, както и сумата
над 15,05 лв, разноски в исковото производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от
„Е.К.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК *******
с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.2 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 411,72 лева, като усвоена от банката без
основание от банкова сметка ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по заповедно дело № 12240/2017 г. по описа на СРС, ГО, 76-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Е.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** А,
партер, представлявано от управителя В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** да
заплати на „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителен директор А.Я.и М.В.-прокурист/представлявано от всеки двама
изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор/, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Е.В.направените разноски за първоинстанционното
производство в размер на 95,40 лв.
ОСЪЖДА „Е.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** А,
партер, представлявано от управителя В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** да
заплати на „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителен директор А.Я.и М.В.-прокурист/представлявано от всеки двама
изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор/, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Е.В.направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 119, 25 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителен директор А.Я.и М.В.-прокурист/представлявано от всеки
двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор/,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В.да заплати на „Е.К.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** А, партер, представлявано от управителя В.Т.В., чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т., Адвокатско съдружие „Б.П.У.“, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес:*** направените разноски за въззивната инстанция в размер
на 13,80 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.