О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1164
гр.Бургас, 21.06.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, в закрито заседание, на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №819 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №16673/15.04.2019г.,
от А.С.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №721от
29.03.2019г. по гр.д. №4511/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с
която е отхвърлен иска за главницата над уважения размер от 355 лв. до пълния
предявен от 400 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от
45 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която не е уважена претенцията за разноски.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ответницата А.Н.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД същата ДЪЛЖИ на
ищеца А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 355лв. /триста петдесет
и пет лева/- сборна главница, представляваща неплатен остатък от наемна цена в
размер на 127.50 лв. за м. април 2017г. и в размер на 227.50 лв. за м. май
2017г. /след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 22.50 лв.
месечно / по сключен между страните договор от 01.03.2017г. за наем на недвижим
имот, представляващ жилище с адрес: гр. Бургас, кв. Крайморие, ул. „Христо
Арнаудов“ №12 и анекс към него №1 от 28.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 355лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 26.02.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се
е снабдил със заповед №166 от 28.02.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 287/2018г. по описа на БРС, като е отхвърлил
иска за главницата в останалата му част над уважения размер от 355 лв. до
претендирания от 400 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената
главницата от 45 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 26.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Осъдена е А.Н.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по настоящото дело и в производството
по ч.гр.д. № 287/2018г. по описа на БРС разноски в общ размер от 735.23лв.
/седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете.
Твърди се във въззивната жалба, че заявената
претенция представлява неплатен наем.
Посочва се, че данък върху дохода по чл.
31 от ЗДДФЛ се дължи от ищеца – получател на наема, а не от ответницата, както
неправилно е приел районният съд.
Твърди се, че страните са се договорили
ответницата да заплаща сума в размер еквивалентен на дължимия данък и да
представя документи за това, но това не променя факта, че данъкът се дължи от
ищеца, както и че отхвърляйки иска в размера еквивалентен на дължимия данък не
е ясно дали районният съд приема по този начин, че данък от ищеца изобщо не се
дължи.
Изложени са съображения и се иска от
съда да отмени обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 355 лв. до пълния претендиран размер и да приеме за установено,
че ответницата дължи сумата от 45 лв., заедно със законната лихва върху
отхвърлената главница от 45 лв., считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и да се присъдят в пълен размер направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от А.Н.В.,
ЕГН: **********, чрез особения представител – адв. Б.Ч. – БАК, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че на ищеца не следва да се присъжда сумата, дължима за данък
върху двете месечни вноски.
Посочва се, че действително ищецът е
данъчно задължено лице, тъй като той получава прихода от наем на недвижим имот,
но ЗДДФЛ вменява задължение на наемателя, а не на наемодателя да внася авансово
дължимите данъци върху наемната цена.
Твърди се, че доколкото ищецът не е
успял да докаже убедителността на исковата си претенция /въпреки уважаващото
исковата молба съдебно решение/ и фактите относно наемното правоотношение, то
не може да се направи извод за кои месеци му се дължат суми, които той като
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ дължи.
Изложени са съображения и се иска от
съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение
в обжалваната част. Претендира се определяне възнаграждението на особения
представител.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени
искания от страните и не са ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно
производство.
По претенцията на особения представител
за определяне на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
настоящият състав намира следното: размерът на
възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК и
чл.48, ал.2 ГПК се определя от съда и е на разноски на ищеца. Поради това
следва да се задължи А.С.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати по
сметката на Бургаски окръжен съд, сумата от 150 лв.
за осъществяване на процесуално представителство от адв. Б.Ч., на въззиваемата
страна А.Н.В., във въззивното производство.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №819 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, съобразно настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА А.С.С., ЕГН:**********, с
адрес: ***, в срок до насроченото за 08.07.2019г. открито съдебно заседание по
в.гр.д.№819/2019г. по описа на БОС, да заплати по сметката на Бургаски окръжен
съд, сумата от 150 лв. за осъществяване на процесуално представителство от адв.
Б.Ч. на въззиваемата страна А.Н.В. във въззивното производство, като представи
доказателства за това.
При неизпълнение на дадените с
настоящото определение указания, въззивната жалба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.