Решение по дело №125/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 150
Дата: 4 юли 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20237240700125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№150

Стара Загора, 04.07.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд III касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                   

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                         ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

 

При секретаря ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГРИША МАВРОВ, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело № 125 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:                                                         

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К.Т.-М., против решение № 114 от 24.03.2023 г., постановено по АНД № 152/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 24-2200090 от 22.12.2022 г. и Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора е осъдена да заплати на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора сумата от 500 лева, представляваща направени разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Ответникът – „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв. К.Б. в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспорваното съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора против НП № 24-2200090 от 22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2200090 от 22.11.2022 г., с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 1 от КТ, изразяващо се в това, че в качеството си на работодател на 09.11.2022 г. на обект – магазин „Болета“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 114, в 11:06 часа е допуснал до работа като „продавач“ лицето З.Й.Г., ЕГН **********, с работно време от 09:00 часа до 11:00 часа, като предварително не е сключил трудов договор с нея. Посочено е още, че по време на проверката З.Й.Г. е обслужвала клиенти, като им е продавала стока (прежда) и отчитала продажбата с касовия апарат на дружеството.

По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, Районен съд Стара Загора е обосновал извод, че не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора в качеството му на работодател нарушение на  чл. 61, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по административнонаказателния състав на чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което е отменил като незаконосъобразно НП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящият касационен състав споделя решаващият извод на въззивния съд за недоказаност на извършването от „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора в качеството му на работодател на вмененото му нарушение, поради недоказаност на съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение между „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора и лицето З.Й.Г., но не и мотивите му за това – необявяване на правоотношението за трудово по реда на чл. 405а от КТ.

Не всяко полагане на труд, представляващо престиране на работна сила, е основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в КТ, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка,  услуга, поръчка и др.) съгласно разпоредбите на ЗЗД е извършване на определена работа или постигане на определен резултат, също свързани с полагането на труд, срещу заплащане на съответно възнаграждение. Преценката на характера на правоотношението – трудово или гражданскоправно, се извършва конкретно за всеки отделен случай, като в тежест на административно-наказващият орган е да установи действителната фактическа обстановка и да докаже извършването на твърдяното нарушение на трудовото законодателство.

В приложената към административно-наказателната преписка декларация от 09.11.2022 г., съставена по време на проверката и подписана от З.Й.Г., изрично се съдържа изявление на лицето, че „за днешния ден работя за 3 лв. на час от 9,00 ч. до 11 ч. – договорено от управителя на фирмата с мен“, а според писменото обяснение от 09.11.2022 г. на управителката на санкционираното дружество, дадено също в хода на проверката, че е била замествана от лицето З.Й.Г., за да си свърши лична работа. Преценени в съвкупност, декларацията на  З.Й.Г. по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и писменото обяснение на управителката на санкционираното дружество сочат, че установеното при проверката на място лице, което е извършвало дейност като продавач – З.Й.Г., е било там, за да замести отсъстваща управителка на дружеството и то еднократно – докато последната си свърши личната работа. В подкрепа на този извод си и представените, макар едва в хода на съдебното производство, граждански договор № 2 от 09.11.2022 г., служебна бележка и сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Следователно липсват данни, които да свидетелстват за предоставянето на работна сила от З.Й.Г. в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, за да се приеме, че тя я е престирала срещу договореното възнаграждение по силата на трудово по естеството си правоотношение. Ето защо изводът на Старозагорския районен съд за недоказаност на вмененото на санкционираното дружество нарушение на  чл. 61, ал. 1 от КТ е обоснован от гледна точка на доказателствата по делото и правилен от гледна точка на закона.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение, с което съдът е отменил НП № 24-2200090 от 22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските – присъдените на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора в размер на 500 лева съответстват на договорения и заплатен на адвоката им хонорар съобразно представения договор за правна защита и процесуално представителство от 09.01.2023 г., а от страна директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора не е направено възражение за прекомерност на същия.

Предвид изхода на делото и липсата на направено от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника по касационната жалба на адвоката му във връзка с осъщественото от последния процесуално представителство в настоящата инстанция, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД гр. Стара Загора направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева съобразно представените договор за правна защита и процесуално представителство от 03.05.2023 г. и списък на разноските (л. 14 15 от делото). 

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 24.03.2023 г., постановено по АНД № 152/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

    ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „БОЛЕТА – 2018“ ЕООД, ЕИК *********,     със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Хрищян войвода“ № 15, вх. А, ап. 15, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски за касационната инстанция.

 

    Решението е окончателно.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                   2.