Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.06.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Румяна
М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова като
разгледа докладваното от Румяна
Найденова въззивно гражданско дело № 424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Й.С.Т. срещу решение от 16.10.2020г., постановено по гр. д. № 67228/2019г.
на СРС, 79 с-в, в частта, в която СРС е признал за установено по предявените установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.С.Т. *** ЕАД сумата от 2 787,11 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****,
с аб. № 064757; сумата от 86,76 лв., представляваща цена на такса за услуга
дялово разпределение за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.12.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 193,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 14.09.2017 г. до 06.12.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 78159/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 20.12.2018 г.
В жалбата са развити доводи за
неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че липсват доказателства да
има валидно сключен договор с „Техем сървисис“ ЕООД. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира
направените разноски.
В установения от закона срок,
въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в
установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми.
По така предявените искове в тежест на въззиваемия е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
По делото не се спори относно наличието на облигационна връзка, както и,
че до имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия на посочените цени.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че по делото е
ус-тановено потребената от ответника топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за процесния период.
Единственото възражение във въззивната жалба е, че липсва подписан договор
с третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат
да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание
на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в
случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо,
третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато
договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба №
16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или
от доставчика, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно,
липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отношение към съществуването на
задължението за заплащане на топлинна енергия поради което тези оплаквания на
въззивника са неоснователни.
Отделно от това, следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че в делото на СРС е представен списък на етажните собственици, подписан от тях, включително и от бащата
на жалбоподателя. Липсват твърдения от страна на въззивника решението на общото
събрание да е било атакувано от него по реда на ПУРНЕС (действащ към датата на
вземане на решението от етажните собственици), поради което правилно СРС е
достигнал до извод, че решението обвързва всички етажни собственици, в това число
и ответника.
Видно от представената пред СРС молба – л. 80 от делото на СРС „Техем
сървисис“ е осъществявал дяловото разпределение, като изравнителните сметки са изготвяни
от него. Дяловото разпределение се е извършвало от третото лице помагач, чрез
подизпълнителя си „Директ“, като видно
от приетите формуляри за отчет, страните са изпълнявали поетите по договора
задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице –
помагач за отчитане до адреса, с което са потвърдили обвързаността си от договора
за топлинно счетоводство.
Ето защо, изложените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка са
неоснователни.
В производството пред СГС се твърди плащане на задълженията по исковата
молба, като се представят и доказателства, които въззивният съд е длъжен да
вземе предвид.
За установяване факта на заплащането са ангажирани
следните доказателства: споразумение от 13.10.2021г., както и седем броя платежни
нареждания, както следва:
Платежно нареждане от 15.10.2021г. за сумата
1381.08 лв. с основание „първа вноска по споразумението“
Платежно нареждане от 09.11.2021г. за сумата от
460.36 лв. с основание „втора вноска“
Платежно нареждане от 08.12.2021г. за сумата от
460.36 лв. с основание „трета вноска“
Платежно нареждане от 10.01.2022г. за сумата от
460.36 лв. с основание „четвърта вноска“
Платежно нареждане от 08.03.2022г. за сумата от
460.36 лв. с основание „шеста вноска“
Платежно нареждане от 07.04.2022г. за сумата от
460.36 лв. с основание „пета вноска“
Платежно нареждане от 06.04.2022г. за
сумата от 460.36 лв. с основание „седма вноска“.
Платежно нареждане от 04.05.2022г. за сумата от
460.36 лв. с основание „седма вноска“.
Така въззивникът е заплатил общо 4603.60 лв.
Исковете са уважени от СРС за сумата от общо
3067.29 лв. В отхвърлителната част решението на СРС не е обжалвано и е влязло в
сила.
Пред СРС са направени, съответно присъдени в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по заповедното и исковото производство в
размер общо на 784.31лв. От страна на
„Топлофикация София“ ЕАД не е подавана молба по чл. 248 ГПК, съответно не е
възразявано срещу така определения от СРС размер.
Или общо дължимата сума към датата на сключване на
споразумението е била 3851.60 лв. Въззивникът е платил повече – общо 4603.60
лв.
Ето защо, с оглед настъпилото плащане в входа на
въззивното производство, решението на СРС следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като погасени
чрез плащане в хода на делото.
По разноските
за въззивната инстанция:
На въззиваемия
не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като,
както беше посочено по – горе, въззивникът е заплатил в повече от
претендираната сума, с което е погасил и тези разноски.
Воден от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20227038 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 67228/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 79 с-в в обжалваната част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
ул. „Ястребец” № 23 Б срещу Й.С.Т., ЕГН ********** установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 787,11 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, с аб. № 064757; сумата
от 86,76 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода
от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2018 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 193,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 06.12.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 78159/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2018 г., включително и в
частта, в която са присъдени разноски в размер общо на 784.31 лв., поради
извършено плащане в хода на делото.
В останалата
част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.