Решение по дело №11/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260030,  Дата 19.02.2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 17 февруари 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 11 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 260016 от 01.10.2020 г., постановено по т. д. № 287/2019 г.,  Пазарджишкият окръжен съд е решил следното:

 

„ОСЪЖДА Н. да заплати на М.„П.“ ООД, следните суми, представляващи стойността на извършени медицински дейности на основание  Договор  № 13/РД-29-410/29.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и обезщетения за забава поради неплащането им в срок: 1. за месец май 2017 г. – 5 054 лв., заедно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1 120,31 лв., считано от 13.06.2017 г. до датата на предявяване на иска, 2. за месец юни 2017 г. – 1 272 лв., заедно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 271,35 лв., считано от 13.07.2017 г. до датата на предявяване на иска, 3. за месец юли 2017 г. – 13 599 лв., заедно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2 791,57 лв., считано от 11.08.2017 г. до датата на предявяване на иска, 4. за месец август 2017 г. – 37 978 лв., заедно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7 437,36 лв., считано от 14.09.2017 г. до датата на предявяване на иска и 5. за м. септември 2017 г. – 1 710 лв., заедно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 321,59 лв., считано от 12.10.2017 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху присъдената главница /в общ размер на 59 613 лв./, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н. да заплати на М.„П.“ ООД разноските по делото: ДТ в размер на  2 862,21 лв. и 450 лв. – депозит за вещо лице.“

 

Това решение се обжалва от Н. с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

Искът е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО ищецът, като изпълнител на медицинска помощ и ответникът сключили Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410 от 29.05.2017 г. (л. 12 – л. 28 от първоначално образуваното адм. дело № 941/2019 г. на ПзАдмС), като Приложение № 2, част Б „Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМВ“, е било съответно изменяно със сключените Допълнителни споразумения № 2 от 12.06.2017 г. (л. 30 и сл. от делото на ПзОС), № 7 от 10.08.2017 г. (л. 32 и сл.), № 8 от 13.09.2017 г. (л. 34 и сл.), № 9 от 11.10.2017 г. (л. 36 и сл.)и № 11 от 10.11.2017 г. (л. 38 и сл.).

Няма спор, че в процесния пет месечен период – от м. май 2017 г. до м. септември 2017 г., включително, ищецът е предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по клиничните пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н..

За плащането на тази дейност ищецът издал съответните фактури

№ 10624 от 12.06.2017 г. за сумата 5 054 лева (л. 33),

№ 10627 от 12.07.2017 г. за сумата 1 272 лева (л. 40),

№ 10632 от 10.08.2017 г. за сумата 13 599 лева (л. 45),

№ 10636 от 13.09.2017 г. за сумата 37 978 лева (л. 50) и

№ 10639 от 11.10.2017 г. за сумата 1 710 лева (л. 55),

но плащане по тях не получил.

Искът е за присъждане на посочените по-горе суми, ведно със съответното обезщетение за забава по чл. 82, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Направеното с отговора на исковата молба (л. 13 и сл.) основно възражение на ответника е, че претендираните по делото сума са недължими, тъй като „Н.е поела задължението да закупува само дейността , отчетена в рамките на определените по договора месечни стойности, посочени в Приложение № 2 към него. Претендираните стойности са отчметени като превишение на тези стойности /т. н. надлимитна дейност/, поради което не влизат в предмета на договора“.

         С разпоредбата по чл. 34, ал. 1 от договора е било предвидено, че възложителят закупува от изпълнителя дейности „в рамките на стойностите, определени в чл. 36“, а в ал. 3-та – че „В част Б на Приложение 2 се определят месечни стойности за периодите на дейност м. април – м. юни 2017 г., м. юли – м септември 2017 г. , м. октомври – м. ноември 2017 г., заплащани в периода м. май – м. декември 2017 г.“ А в разпоредбата по чл. 37, ал. 1 е посочено, че „Изпълнителят може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност за първите на отчетните периоди по чл. 34, ал. 3 с до 3 % (три на сто) спрямо определените стойности  за съответния месец по чл. 36, ал. 1, т. 2“. И съответно, в чл. 43, ал. 2, т. 1, е било предвидено, че финансово отчетните документи на изпълнителя не се приемат, „когато обемите и стойностите в спецификациите не отговарят на изискванията на чл. 37“.

         Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

На задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между Н.и съответното лечебно заведение, е предоставен:

-        не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., но и свободен избор на изпълнител на тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО);

-        Н.е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител;

-        в бюджета на Н.за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 1, ал. 2, т. ІІ. 1.3. от Закона за бюджета на Н.за 2017 г. (ДВ, бр. 98 от 9.12.2016 г.), като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н.и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила – чл. 4 ЗБ на Н.за 2017 г.

Посочените разпоредби са императивни и същевременно, изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с Н.договори, нямат право да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се от нея, в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Разходването (изчерпването) на предвидените по бюджета средства в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на Н., пакет болнична медицинска дейност, чрез обявен и също изрично гарантиран свободен избор на болница – изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.

Ето защо не може да се приеме, че е налице неизпълнение на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение на  установените месечни, респ. тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не Н., а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.

Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства, общо в размер на сумата 341 381 600 лева от резерва по бюджета на Н., включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на Н.за 2017 г.), за което НС на Н.е следвало да вземе съответните решения по чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н.за 2017 г, като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на бюджета на Н.и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2017 г.

Затова невключването на пациентите в листа на чакащите, а напротив, оказването на медицинска помощ на онези, които са я потърсили извън „обемите“ на договорената, не обосновава извод за недължимост на заплащането, отнасящо се към тази „надобемно“ извършена медицинска дейност. Защото очевидно нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била предоставена, биха я получили през същия месец, ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2017 г., съответно 2018 г.

И в двата случая обаче, се дължи плащане от бюджета на Н.за 2017 г. тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят Н.е разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н.за 2017 г.

Следва да се има предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от Н., болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности. Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, включително и всеки лекар, който работи в това лечебно заведение, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 и чл. 11 от договора – т. 1 и т. 2, независимо от това, дали предоставеният от Н.месечен лимит е бил изчерпан или не.

Затова изводът е, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение 2 на договора и на последващите Допълнителни споразумения, следва да бъде заплатена от възложителя.

    Претенциите за заплащане на съответните обезщетения за забавено плащане по редовно издадените, но неплатени пет фактури, са били основателни и са уважени правилно. Ответникът е в забава от датата на падежа на всяко едно от задълженията му за плащане по всяка фактура, който падеж е свързан с безспорното в процеса редовно и много подробно отчитане на извършената, макар и надлимитна медицинска дейност за съответния период, придружено със съответните покани за плащане – когато денят за изпълнение на задължението не е бил е определен, длъжникът изпада в забава след поканата за плащане (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), като точните размери на обезщетенията по чл. 82, във вр. с чл. 86 ЗЗД, които са били и присъдени, са изчислени в т. 5-та на приетото по делото заключение по счетоводната експертиза на вещото лице Б.Д.(л. 85 и сл.).

 

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще следва да се присъдят направените в настоящото производство и съответно поискани разноски – платено адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 2 676 лева. Това възнаграждение е под размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и искането на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК, не може да бъде уважено.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 01.10.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 287/2019 г.

 

ОСЪЖДА Н. ЕИК ***, да заплати на М.„П.“ ООД, ЕИК ***, сумата 2 676 (две хиляди шестстотин седемдесет и шест) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.