№ 259
гр. Видин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200756 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в срок жалба от „С.К.“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“,бул. „Ц.Ш.“
№119Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. – управител против наказателно
постановление № 007419 от 29.05.2025 г. на Началник на териториален отдел
(ТО) за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите
(КЗП), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение на чл.
11, ал.1,т.10 от същия закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като в
депозираната жалба от управителя на санкционираното дружество се излагат
съображения, навеждащи за незаконосъобразност и неправилност на
процесното НП. Поддържа се още, че АНО неправилно е възприел, че в ГПР
следва да бъде включен и размерът на уговорената в договора неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като това
се явявало в противоречие с прякото действие на Директива 2008/48/ЕО.Иска
1
се отмяната на процесното НП. Развива се и теза за допуснати процесуални
пропуски при съставянето на АУАН. В условията на алтернативност моли
съда да приеме случаят за маловажен по смисъла на чл. ЗАНН във вр. Пар.,ал.
,т от ДР на ЗАНН.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
изпращат представител. Изпратено е от тяхна страна писмено становище, в
което се навеждат съображения за обоснованост, правилност и
законосъобразност на НП. Моли се съда да потвърди същото, като се
претендират и разноски за юрисконсулт.
Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
На 17.01.2025 г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка в обект
на кредитора „С.К.“ ООД в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ №24 във
връзка с получена жалба вх. № М – 03-11/10.01.2025г. от потребител. По време
на проверката служителите на КЗП изискали от представител на кредитора
документи относно изложените в жалбата обстоятелства, но такива не били
предоставени. Поради това били изискани 2 броя други договори за кредити,
сключени с потребители, като били предоставени Договори за потребителски
кредити № 1228118 от 15.01.2025 г. и № 1229170 от 17.01.2025 г., сключени в
офиса на гр. Видин ведно с досиетата към тях, като и СЕФ.
При разглеждането на Договор за потребителски кредит № 1228118 от
15.01.2025 г. било установено, че към момента на сключването му в офиса на
кредитора, същият не съдържал задължителната информация съгласно
изискванията на чл. 11,ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, а
именно: годишен процент на разходите и общата сума, дължима на
потребителя по кредита. В договора бил посочен годишен процент на
разходите и обща сума за плащане, които не отговаряли на действителния
размер.В договора било посочено, че размерът на кредита е 900 лв. със срок
на погасяване 37 броя месечни вноски, като първите пет са в размер на 8.58
лв., а всяка следваща от оставащите 32 броя е в размер на 32.76 лв. В чл. 3, ал.
1, т. 12 от договора била записана обща сума за плащане 1091.22 лв.
Лихвеният процент по кредита съгласно чл. 3, ал.1,т.7 от договора бил в
размер на 49%, като в т. 5 от посочения член било записано, че годишният
2
процент на разходите е в размер на 63.94 %. Съгласно подписания договор,
същият бил обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период
от сключването на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва; поръчителство на едно
или две физически лица, които следвало да отговарят кумулативно на
следните условия: 1. При един поръчител – осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 пъти МРЗ за страната, при двама поръчители- не
по-малко от 4 пъти МРЗ за страната, лицата да не са поръчители по други
договори за кредит, сключен с кредитора, да не са кредитополучатели по
договори за кредит, сключен с кредитора, по които да е налице неизпълнение,
да нямат кредити към банки или други финансови институции с
класификация, различна от „редовен“; да предоставят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход.
Съгласно подписания договор за потребителски кредит страните се
споразумели кредитополучателят да предостави посоченото обезпечение в 3 –
дневен срок от сключването на договора. В хода на извършената проверка от
служителите на КЗП не са установени налични документи, от които да е
видно, че получателят на кредита е осигурил поне едно от посочените в
договора обезпечения. В тази връзка представителят на кредитора е дал
обяснение, че в случай на непредставяне на обезпечение се попълва
декларация за това, но в конкретния и такава не била попълнена. Съгласно чл.
11, ал. 1 от договора за потребителски кредит при непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя в тридневен срок уговорената
неустойка била в размер на 795.78 лв., а в ал. 2 било договорено, че дължимата
неустойка ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения начин в
Приложение 1 към договора.В погасителния план към договора била
включена също неустойка в размер на 795.78 лв., която била разпределена и
прибавена към всяка от погасителните вноски,като в колона номер 7 било
посочена неустойка 37х51.00 лв. или общо 1887.00 лв. По отношение на
годишния процент на разходите било записано, че той е определен в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от Закон за потребителския кредит
3
и включва единствено възнаградителната лихва, от което се установява, че
ГПР не включва размера на неустойката. С оглед направените заключения от
проверяващите, било изискано становище от кредитора, с което да бъде
изяснено : включена ли е неустойката, обективирана в част 2-ра, т. 8 от СЕФ
и чл. 11 от договора в годишния процент на разходите.
На 29.01.2025 г. кредиторът изпратил становище на ел. поща на КЗП
Видин, в което било посочено, че ГПР е изчислен на основания чл. 19, ал. 2
във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК във вр. с чл. 19,т. 2 от Директива 2008/28/ЕО,
която е с пряко действие. Във връзка с постъпилото становище се установило,
че в ГПР не бил включен размерът на неустойката, а само възнаградителната
лихва, както е посочено в договора. На 19.02.2025 г. била извършена втора
проверка, по време на която било изискано становище относно това дали е
предоставено обезпечение по сключените договори № 1228118 от 15.01.2025 г.
и №1229170 от 17.01.2025 г. В постъпилото на 21.02.2025 г. становище на ел.
поща на КЗП Видин кредиторът посочил, че към настоящия момент
гореописаните договори не е предоставено обезпечение, а ГПР е изчислен на
основание чл. 19,ал. 2 във вр. С чл. 19,ал. 3, т. 1 от ЗПК във вр. С чл. 19, т. 2 от
Директива 2008/28/ ЕО, имаща пряко действие.
Въз основа на резултатите от проверката и събраните доказателства
било констатирано, че кредиторът не е включил неустойката в ГПР, тъй като в
чл. 3, ал. 2 било записано, че ГПР включва единствено възнаградителната
лихва. Служителите на КЗП възприели, че с тези действия кредиторът не е
спазил изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно
която договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на разходите и
общата дължима сума, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 007419/29.01.2025г. срещу дружеството жалбоподател за
нарушение по чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, срещу който не било депозирано
писмено възражение.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството било наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. И. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
4
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително
АУАН № 007419/29.01.2025г., констативен протокол №2772839/19.02.2025г.,
констативен протокол № 2773071/17.01.2025г., писмо с изх. М№ М-03-
11/13.02.2025 г. за връчване на АУАН, писмо с изх. № М-03-11/29.01.2025 г. с
приложения, писмо с изх. № М-03-11/16.05.2025 г., писмо с изх. №М-03-
11/13.05.2025 г., писмо с изх. №М -03-11/11.03.2025 г., писмо с изх. № М-03-
11/24.01.2025г .
От показанията на свидетеля И. се установява, че в договора за
потребителски кредит била посочена обща сума за плащане по кредита в
размер на 1091.22 лв., а действително след прибавяне на размера на
неустойката потребителят дължал 1887.00 лв. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава допълнително задължение по кредита и
финансово да го обременява финансово противоречи на изискването за яснота
по него и води до негативни последици за потребителя. Показанията на
актосъствителя И. изцяло съответстват на съставения от него констативен
протокол, включително за проверка на място, както и останалите писмени
доказателства. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по следните
съображения:
При съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице, предвид представената заповед № 339 ЛС/22.04.2015 г., и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
5
правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира направеното възражение в подадената жалба от кредитора за
допуснато съществено процесуално нарушение по чл.43, ал. 4 във вр. с чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН за неоснователно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, съгласно представената заповед № 138/29.01.2025
г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени процесуални пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
Дружеството-жалбоподател безспорно има качеството "кредитор" по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитния посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение
за сключване на договор за потребителски кредит.
Съгласно ал. 2 от същия текст информацията по ал. 1 се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити съгласно приложение № 2.
В материалите на административно-наказателното производство са
6
приобщени стандартни европейски формуляри за предоставяне на
информация за потребителските кредити № 1228118 от 15.01.2025г. от
кредитора „С.К.“ ООД за потребителски кредит с общ размер 900 лева, с
усвояване в деня на подписване на договора, с 37 на брой погасителни
вноски,като в първите пет са в размер на 8.58 лв., а всяка следваща от
оставащите тридесет и два бр. в размер на 32.76 лв.Посочена е обща сума за
плащане в размер на 1091.22 лв.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК е предвидено изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита да се извършва по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Според първата алинея на цитираната
норма годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Наказващият орган е счел,
че дружеството не е изчислило ГПР по формулата съгласно приложение № 1,
тъй като при изчисляването не е била включена неустойката в размер на 795,
78 лева, дължима при непредоставяне на обезпечение от потребителя по чл.
11, ал. 1 от Договора.
По силата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК обаче при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита изрично са изключени разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. В случая процесната неустойка несъмнено
представлява разход, дължим при неизпълнение на договорно задължение и
следователно не следва да се отчита при изчисляване на годишния процент на
разходите.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че правилно
7
административно-наказващият орган е приел, че от страна на „С.К.“ ООД е
извършено нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Безспорно по делото е установено, че неустойката за непредставяне на
обезпечение в размер на 795. 78 лева не е включена в годишния процент на
разходите. Тази неустойка е посочена в стандартния европейски формуляр, в
договора за потребителски кредит и в погасителния план към договора е
отразено разсрочването като стойност за всяка погасителна вноска.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в годишния процент
на разходите по кредита, посочен в договора за потребителски кредит, да е
включен и размера на неустойката, тъй като тя е предвидена и фиксирана още
при сключването на договора за кредит и при това положение съгласно
посочения в приложение № 1 изчисляване на ГРП, ако договорът за кредит
предлага на потребителя различни начини на усвояване с прилагане на
различни лихвени проценти или на различни разходи, се приема, че общият
размер на кредита е усвоен при най-високите стойности за лихвен процент и
разходи, обичайно приложими при усвояване на средства по този вид
договори за кредит. След като размерът на разсрочената неустойка е бил
включен в погасителния план към договора за потребителски кредит и е
посочен вариант на погасителна вноска, в която тя е включена, е коректно
размерът на неустойката да е включен и в ГПР или поне да е предвиден
алтернативен вариант на ГПР с нейното включване. С оглед на това съдът
намира, че нарушението безспорно е извършено от санкционираното
юридическо лице. С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че правилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 11, ал. 1, т.
10 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл правилно е била определена и санкционната норма на чл.
45, ал. 1 от ЗПК, тъй като именно в нея е предвидено наказание за
юридическите лица за нарушение на чл. 11 от ЗПК, каквото нарушение е
налице в настоящия случай.
При определяне на размера на наложената имуществена санкция
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Наложена е санкция в минималния
размер от 3 000 лева, която според съда отговаря на тежестта на нарушението
и е справедлива.
8
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, посочено в
депозираната жалба, че неустойката не следва да се включва в годишния
процент на разходите, тъй като тя не била част от параметрите на отпуснатия
кредит, същата имала обезщетителен характер с оглед основанието за нейното
изчисляване. Тъй като съгласно чл. 5, ал.2 от договора потребителят е имал
три-дневен срок от сключването му за предоставяне на обезпечение, нямало
как размерът на неустойката да бъде включен отначало в ГПР по кредита.
Санкционираното дружество приема, че неустойката съставлява разход,
който кредиполучателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за
предоставяне на надеждно обезпечение по него.
Видно от приложения Договор за потребителски кредит, неустойката е в
размер на 795. 78 лева при главница от 900 лева. Следователно практически е
лихва и е част от ГПР.
В параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена
легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сбора от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
Според чл. 5, ал. 1 от договора за потребителски кредит, кредитът се
обезпечава с поне едно обезпечение – гаранти/и или безусловна банкова
гаранция. При кредит от 900 лева, предоставянето на обезпечения от
посочения вид е почти практически невъзможно, поради което целта на
кредитора е била да включи сумата за "неустойка" като част от общата сума,
която потребителят следва да върне. Ако тази сума за неустойка бе включена
при формирането на ГПР, последният би надхвърлил многократно
допустимия петкратен размер на законната лихва, каквито са изискванията на
ЗПК. Тази неустойка не съответства на обичайните функции на неустойката,
поради изложеното съдът приема, че по този начин е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР.
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.
28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай" като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Субект на констатираното нарушение
е юридическо лице и поради това съображение въпросът за вината, като
елемент от субективната страна на фактическия състав, не подлежи на
9
обсъждане.
Преценката за степента на обществена опасност на нарушението изисква
да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателство. За маловажен случай административно-наказващият орган не
налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с
оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание
не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на
извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице. Сключените договори от
дружествата с предмет на дейност отпускане на заеми следва да са
законосъобразни и да предоставят на кандидатите за заем пълна информация
относно всички условия и разноски, за да ги мотивира да вземат решение дали
да използват услугите на конкретното дружество.
В случая е налице засягане на значими обществени отношения от
финансов характер, целящи осигуряване на стабилност, прозрачност и
доверие на финансовите взаимоотношения, включително чрез правила и
системи за отпускане на парични заеми, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че е
налице маловажен случай на административно нарушение.
При определяне на размера на наложената санкция, административно -
наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че
наказанието е определено в предвидения в закона минимум, справедливо е и
ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
Наказателното постановление е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че
извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател е
доказано по категоричен начин, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №007419 от 29.05.2025г. на Началник на
териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на „С.К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Младост“, бул. „Ц.Ш.“ №119Е, ет.5,
представлявано от Н. П. П. – управител е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение
на чл. 11, ал.1,т.10 от същия закон.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н „Младост“,бул. „Ц.Ш.“ №119Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. –
управител да заплати на КЗП РД Монтана сумата от 150 лв., представляваща
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11