№ 401
гр. гр. Лом, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100747 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата
молба, с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* срещу С.
И. Т., ЕГН: **********, като се иска да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде осъден ответника С. И. Т., ЕГН: **********, адрес, посочен в
исковата молба: *********, и с установени по делото постоянен и настоящ
адрес: ********* да заплати предсрочно изискуемото вземане на ищеца
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от *********, в размер общо на 1552.10 лв.
/хиляда петстотин петдесет и два лева и десет ст./, от които:
-999.26 лева /деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест ст./,
дължима главница за периода от 02.12.2022г. до 27.01.2025г., ведно с
мораторната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
18.02.2025г., до окончателното изплащане на вземането,
-134.54 лева /сто тридесет и четири лева и петдесет и четири ст./,
дължима възнаградителна лихва за периода от 02.12.2022г. до 27.01.2025г.;
-418,30 лева /четиристотин и осемнадесет лева и тридесет ст./, дължима
мораторна лихва за периода от 02.12.2022 г. до 27.01.2025г.
Искове с правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79
ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че като кредитополучател ответникът е
ползвал банков кредит по силата на сключен на 03.11.2020г. с „Юробанк
1
България“ АД Договор за потребителски кредит №*********. По силата на
сключения между страните договор Банката – ищец е предоставила на
картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит и е издала като средство за отдалечен достъп до средствата по
кредитния лимит персонална кредитна карта ********* на картодържателя и
допълнителна кредитна карта ********* на картодържателя на допълнителна
кредитна карта. Размерът на разрешеният кредитен лимит е бил 1 000 лв.
Ищецът твърди, че особеното при договорите за кредитна карта и кредитен
лимит е, че клиентът на банката може да тегли суми и да ги погасява
непрестанно чрез предоставената му кредитна карта - пластика, през целия
период на действие на договора, стига общият размер на задължението по
главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора
кредитен лимит. Твърди се с исковата молба, че всеки месец на потребителя се
издава месечно извлечение, което посочва общият размер на всички
задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит.
Уговорено било между страните по договора, че датата на издаване на месечно
извлечение по картата се определя от банката при предаване на картата на
картодържателя. Съгласно чл. 9.1. от общите условия към договора
картодържателят може да изплати задълженията по Договора, възникнали при
използването на картата, в срок до датата на издължаване (краен срок за
плащане), посочена в последното издадено от банката месечно извлечение. На
следващо място ищецът твърди, че на дата 02.12.2022г. кредитополучателят е
преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е
изпаднал в забава. Така е допуснато е просрочие на дължимите по кредита
вноски за главница и лихви, считано от 02.12.2022г. Сочи се и че съгласно
общите условия, приложими към договора за кредитна карта, при
неразрешено превишаване на кредитния лимит по предоставената на
кредитополучателя кредитна карта, Банката може да обяви договора за
предсрочно изискуем, като кредитополучателят е извършил такова
нерегламентирано ползване на кредитния лимит над този, който му е изрично
разрешен, което представлява самостоятелно основание за обявяване на
договора за предсрочно изискуем. С оглед на тези нарушения на договора, се
твърди, че за Банката са били налице предпоставките за обявяване на договора
за изцяло и предсрочно изискуем, като с искова молба, ищецът се позовава на
предсрочната изискуемост на кредита от името на „Юробанк България“ АД по
Договор за кредитна карта ********* на цялото вземане. Освен задълженията,
произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи според ищеца и
законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на
издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС,
поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице, като ищецът
изричано е претендирал тези вземания в исковата молба.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати предсрочно изискуемото вземане на ищеца в размер на
1552,10 лв., като се претендира и присъждане на разноски.
Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на
2
13.06.2025г. ведно с разпореждането по реда на чл. 131 ГПК, с което е указано
на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 1237/01.10.2025г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника на 13.10.2025г.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в проведеното съдебно
заседание. Депозирана е молба преди същото по хода на делото, с която е
отправено и искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание, редовно призован, ответникът
не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът като съобрази изричното направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са
налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е
връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото,
както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в
насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно
призован.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото
да се разглежда в негово отсъствие, като не изпраща свой представител в
съдебно заседание.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените доказателства съдът намира предявения иск за вероятно
3
основателен, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на
представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава
на процесуалното бездействие на ответника.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството
разноски. Същите се претендират, като съгласно наличните по делото
доказателства за сторените от ищеца разноски са дължима и платена държавна
такса в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/, адвокатско възнаграждение в
размер на 546,25лв. /петстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет ст./.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН: **********, адрес, посочен в исковата молба:
*********, и с установени по делото постоянен и настоящ адрес: *********
ДА ЗАПЛАТИ предсрочно изискуемото вземане на ищеца ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от *********, в размер общо на 1552.10 лв. /хиляда петстотин
петдесет и два лева и десет ст./, от които:
-999.26 лева /деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест ст./,
дължима главница за периода от 02.12.2022г. до 27.01.2025г., ведно с
мораторната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
18.02.2025г., до окончателното изплащане на вземането,
-134.54 лева /сто тридесет и четири лева и петдесет и четири ст./,
дължима възнаградителна лихва за периода от 02.12.2022г. до 27.01.2025г.;
-418,30 лева /четиристотин и осемнадесет лева и тридесет ст./, дължима
мораторна лихва за периода от 02.12.2022 г. до 27.01.2025г.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН: **********, адрес, посочен в исковата молба:
*********, и с установени по делото постоянен и настоящ адрес: *********
ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от *********,
следните разноски в производството: дължима и платена държавна такса в
размер на 150лв. /сто и петдесет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на
546,25лв. /петстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет ст./
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
4
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5