№ 18828
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110172567 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Г. К. М., ЕГН ********** срещу ответника
***************, ЕИК **********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД и чл.
26, ал. 1, пр. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 1, ал. 3
от Договор за паричен заем Standard 30 № ********/17.06.2024 г. и на
клаузата по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 30 №
********/17.06.2024 г.
Ищецът Г. К. М., ЕГН **********, излага твърдения, че на 17.06.2024 г.
сключил Договор за паричен заем № ********/17.06.2024 г. с
***************, по силата на който последният, в качеството си на
кредитодател, отпуснал сумата от 1200 лв. срещу задължението на ищеца да я
върне при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР от 49,50 %, срок на
погасяване – 15 месеца, и обща сума за връщане – 1550,40 лв. Съгласно чл. 1,
ал. 3 от процесния договор кредитодателят предоставил на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за отпускане на
заем срещу такса в размер на 808,05 лв., платима разсрочено ведно с
погасителните вноски по заема. Сочи се, че в чл. 5, ал. 1 от договора
кредитополучател имал задължениетo да предостави на кредитодателя едно от
следните обезпечения – поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия, или банкова гаранция. В случай на
непредоставяне на обезпечението била предвидена неустойка в размер на
538,65 лв. Поддържа, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане
на документи, е нищожна, доколкото е противоречие с разпоредбата на ЗПК,
забраняваща заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото стойността на таксата не била
включена в ГПР, било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
1
ЗПК. Твърди, че таксата била определена в размер на 808,05 лв., равняваща се
на 68 % от размера на получения заем, с оглед което бил нарушен принципът
на добросъвестност и справедливост. Чрез посочената клауза се постигало
скрито оскъпяване на кредита. Поддържа, че клаузата за неустойка при
непредоставено обезпечение също е нищожна, като чрез същата се цели
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че
предвидената неустойка не изпълнявала обезщетителна функция, тъй като не
зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.
Сочи, че поставените условия за обезпеченията противоречат на принципа за
добросъвестност, тъй като създават значителни пречки за изпълнението им.
Твърди, че процесната неустойка противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Излага, че кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва било
недопустимо. Поддържа, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
1 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК **********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Н., с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Счита, че за ищеца не съществува правен
интерес от предявяваме на исковите претенции, доколкото по договора не
била начислена такса за експресно разглеждане, нито неустойка. Поддържа, че
процесната такса за експресно разглеждане на договора не може да се
разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Оспорва с
процесните клаузи да се цели заобикаляне на закона. Поддържа, че сумите за
неустойка и такса за бързо разглеждане са начислени въз основа на валидни
договорно клаузи. Оспорва, че е следвало същите да бъдат включени в
размера на ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ***************, ЕИК **********, подава и
насрещен осъдителен иск срещу Г. К. М. за сумата от 877 лв., предявена
частично от общо 991,56 лв. , представляваща главница по Договор за паричен
заем № ********/17.06.2024 г., ведно със законната лихва от 31.01.2025 г. до
окончателното й изплащане. В насрещната искова молба / НИМ/
*************** излага, че на основание чл. 9, ал. 3 от процесния договор за
оаричен заем обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо, като
моли насрещната искова молба да се счита за уведомление за обявяване на
всички задължения по договора за предсрочно изискуеми. Твърди, че в
изпълнение на процесния договор е предоставил на Г. К. М. сумата от 1200
лв., която последната следвало да върне на 15 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 103,16 лв. Сочи, че кредитополучателят заплатил
общо 323 лв., с оглед което остава непогасена главница в размер на 991,56 лв.
Моли за уважаване на насрещната искова претенция с присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК Г. К. М., ЕГН **********, подава отговор на
насрещна искова молба, чрез адв. Д. Г., с който оспорва иска като
неосноателен. Излага твърдения, че процесният договор формално отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че размерът на ГПР и на
лихвения процент не отговарят на действителните такива. Поддържа, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Допълва, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
2
към договор за потребителски кредит, представляват общи разходи по кредита
за потребителя съгласно практиката на СЕС. Моли за отхвърляне на
насрещната искова претенция с присъждане на разноски по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните е безспорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е сключен Договор за паричен заем №
********/17.06.2024 г., по силата на който ***************, в качеството си
на кредитодател, е отпуснало сумата от 1200 лв. срещу задължението на Г. К.
М. да я върне при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР от 49,50 %, срок
на погасяване – 15 месеца, и обща сума за връщане – 1550,40 лв. Г. К. М. е
заплатила общо 323 лв. по процесния договор за кредит.
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо, второ и трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1,
ал. 3 и чл. 4, ал.2 от договор за потребителски кредит от 17.06.2024 г. Исковете
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към
по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен
предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи
нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани
в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове,
основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по
гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. №
4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г.
на III г. о. и др. /
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика
следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради
противоречието със закона. С оглед предмета на процесния договор, съдът
приема, че същият е сключен от лице, притежаващо качеството "потребител",
предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Настоящият състав приема, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем се
явява задължително условие за кредитиране и противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Таксата е уговорена като сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща, заедно с вноската за главница и лихва, което
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Липсва
каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и
престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно.
Ето защо, процесната клауза следва да се прогласи за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като същата е в противоречие със закона / чл. 10а
ЗПК/.
От съдържанието на клаузата за неустойка при непредоставяне на
3
обезпечение по чл. 5, ал. 2 от договора и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем се налага извод, че тя представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл.5.1 от
договора за вида обезпечение по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за
представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са
на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да
осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора или физическо
лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 1200 лева. С
други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
В светлината на гореизложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от
договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл.
143 ЗЗП, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото
сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за
кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно
чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че
с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства
чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на
цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
Същевременно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза размерът на ГПР без да се включва таксата за експресно
разглеждане и неустойката, е 49, 50 %, а при тяхното включване – 379,48 %,
поради което действително приложимият ГПР по договора би надхвърлил
4
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 5, ал. 2 от договора е
посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски по договора, като в този случай дължимата вноска
възлиза на 192,94 лева. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите. Следователно тази клауза
също е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 вр.чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
Предявените от потребителя искове, при спазване диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да се уважат на главното заявено
основание, а именно клаузите от договора следва да се прогласят за нищожни
поради противоречието им с императивни материалноправни норми на
закона.
По насрещния иск, предявен от ************* срещу Г. М.:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Нормите на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 до т.12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и на осн. чл. 23 ЗПК, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза размерът на ГПР без да се включва таксата за експресно
разглеждане и неустойката, е 49, 50 %, а при тяхното включване – 379,48 %,
поради което действително приложимият ГПР по договора би надхвърлил
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Доколкото е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за заем се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само
чистата стойност на кредита/ 1200 лева/, като не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза от вещо
лице В. П., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
и обективно изготвено, се установява, че ищецът е изплатил по договора за
паричен заем сума в размер на 323 лева. Въз основа на това и като съобрази,
че чистата стойност на недействителния на основание чл. 23 от ЗПК договор
за паричен е 1200 лева, то след приспадане на извършеното плащане,
неплатеният дължим остатък е в размер на 877 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4
от договора за кредит, заемът е следвало да бъде заплатен за срок от 15
месеца, в периода от 17.07.2024 г. до 10.09.2025 г. Ищецът по насрещния иск се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост с връчване на препис от
исковата молба на ответника. Константна е практиката на ВКС, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е получено най-късно с връчване
на препис от исковата молба на ответника. Освен това, към датата на
приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство е
настъпил падежа на всички вноски по договора за заем/ 10.09.2025 г./ Така т. 1
от Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. Ето защо, насрещният иск се явява основателен.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищците на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. В полза на Г. М. следва да бъде присъдена сумата от 100 лева –
държавни такси. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. по всеки иск.
Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат
да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. /
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о.,
ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т.
о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т.
о., ТК/. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии на оказалия
безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в
размер на 300 лева.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по
насрещния иск следва да бъде присъдени сторените разноски в размер на 50
лева – държавна такса, 300 лева- депозит за ССчЕ и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. К. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************** срещу *************, ЕИК
********** ,със седалище и адрес на управление :
**************************************************** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а от ЗПК НИЩОЖНОСТТА на
клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 30 №
********/17.06.2024 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема, поради
противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. К. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************** срещу *************, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление :
**************************************************** иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 5, ал. 2
от Договор за паричен заем Standard 30 № ********/17.06.2024 г., сключен
между страните, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************** да заплати на ***************,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление :
**************************************************** сумата в размер
6
на 877 лева (осемстотин седемдесет и седем лева), представляваща част от
сумата в размер на 991,56 лв., представляваща изискуема главница по Договор
за паричен заем Standard 30 № ********/17.06.2024 г., ведно със законната
лихва от 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **************************************************** да
заплати на Г. К. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************** сумата 100 лева ( сто лева) ,
представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **************************************************** , да
заплати на да заплати на адвокат Д. Г., с № ********** в Адвокатска колегия -
*****, сумата в размер на 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на Г. М. в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************** да заплати на ***************,
ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление :
**************************************************** сумата в размер
на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски в исковото
производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7