№ 392
гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220201208 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 25-1006-001580 от
14.08.2025г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик,сектор Пътна полиция,
жалбоподателят П. Г. Т., ЕГН ********** от с.В., ул.... твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в
нарушение на материалния и процесуален закон. Моли да бъде отменено .
Сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е
писмено становище за неоснователност,с което претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, от фактическа страна взе предвид следното:
На жалбоподателя П. Т. е съставен от актосъставителя Г. В. АУАН №
GA 1413594 /29.07.2025г. и съответно е издадено обжалваното наказателно
постановление за това, че на 29.07.2025г. в 12.05ч., в Община Пазарджик , на
1
път II-37, км.122, пътен възел Г., в посока село Г., в качеството си на управител
на фирма „Арком 3“ ЕООД,Булстат ********* със седалище в с.В. е допуснала
МПС товарен автомобил марка ..., собственост на посочената фирма да бъде
управлявано на 29.07.2025г. в 11.41ч. на републикански път II-37, км.122,
пътен възел Г., в посока село Г. от лице, непритежаващо СУМПС, а именно И.
А. Г., ЕГН ********** от с.Йоаким Груево, в нарушение на чл.102т.1 ЗДвП.
Наложена е на П. Т. глоба в размер на 150лв. на основание чл.177ал.1
,т.3,б.“а“ ЗДВП .
Съдът, при съвкупна преценка обясненията на жалбоподателя Г.ев,
показанията на свидетелите Г. В.,С. Г., И. Г. и А.А., както приетите по делото
писмени доказателствени средства , възприе следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят П. Т. е управител на фирма „Арком 3“ ЕООД, Булстат
********* ,със седалище в с.В. , което дружество се занимавало с
производство на земеделска продукция. Тя знаела , че свидетелят И. А. Г. е
неправоспособен водач на МПС, но въпреки това няколкократно преди
процесната дата е възлагала на св.Г. да управлява МПС – бусове, с които като
водач на МПС е транспортирал и доставял земеделска продукция до магазини,
включително такива, находащи се в гр.София.
На 29.07.2025г. жалбоподателят Т. отново предоставила на св.Г. МПС -
товарен автомобил марка ..., собственост на представляваната от нея
фирма,като му възложила да транспортира земеделска продукция -
боровинки.Така св.Г. закарал продукция до гара Елин Пелин, след което поел
обратно по АМ Тракия в посока гр.Стара Загора, където също трябвало да
извърши доставка.
На 29.07.2025г. актосъставителят Г. В., на длъжност полицай при група
КПДГПА ,сектор Пътна полиция гр.Пазарджик и св. С. Г., полицай при РУ
Панагюрище получили сигнал от дежурния при ОДЧ за движението на бус по
магистрала Тракия, чийто водач вероятно е употребил алкохол. Полицейските
служители Г. В. и С. Г. се позиционирали на 90км от АМ Тракия, пътен възел
Г., като след около 10-15 минути се появил автомобилът, за който се отнасял
сигнала - товарен автомобил марка ...,който напуснал магистралата в посока
гр.Панагюрище, но бил спрян за проверка пред началото на с.Г.. Полицейските
служители Г. В. и С. Г. установили, че водач на този автомобил е свидетеля И.
Г..Последният бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била
2
отрицателна. Било установено , че св.И. Г. е неправоспособен водач на МПС.
Св.И. Г. се обадил по телефона на св.А.А., който не след дълго пристигнал на
място заедно със жалбоподателя Т., за да прибере буса, тъй като той самият е
правоспособен водач на МПС.
Не е спорно по делото, а се установява и от Справка за регистрацията на
товарен автомобил марка ..., че същият собственост на „Арком 3 „ ЕООД,
представлявано от П. Г. Т..
Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители Г. В. и С. Г.
,тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с показанията на
св.Г. в частта от момента на спирането му за проверка.Също така, няма
никаква причина за съмнение в обективността на показанията на тримата
свидетели Г. В. ,С. Г. и И. Г..В частност, последният заяви, че П./
жалбоподателката/ го е виждала да кара на Наско /св.Атанасов/ колата,както и
е карал нейни бусове и П. знае, че няма книжка.В този аспект св.В. посочи, че
при пристигане на св.Атанасов и жалбоподателя Т. последната казала, че знае,
че св.Г. няма книжка, но в момента се налагало да управлява буса.Също и св.Г.
потвърди, че Т. заявила, че е дала буса, тъй като не е имало друг шофьор.
Св. Атанасов посочи, че със св.Т. е в приятелски отношения, по-близки
от обикновено приятелство.Той също потвърди, че П. е виждала св.Г. да
управлява неговия автомобил, но не и е казвал, че Г. няма книжка.Знанието на
това обстоятелство от жалбоподателя Т. за Съда е категорично установено,
предвид цитираните показания в тази насока на свидетелите В., Г. и Г..
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН .
По същество Съдът намира жалбата за основателна, макар и по
съображения, различни от изложените от жалбоподателя, доколкото Съдът
има задължението да провери изцяло правилността на постановения от
наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от
страните.
Процесните АУАН и НП , са съставени от компетентни органи, в кръга
3
на техните правомощия, видно и от т.1.3.2 и т.3.12 от приетата Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, съответно относно
актосъставителя и наказващия орган.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
включително надлежно е описано нарушението, съобразно чл.42т.4 ЗАНН и
чл.57ал.1т.5 ЗАНН. В тази връзка Съдът не възприема аргумента на
жалбоподателя за съществено нарушение на чл.57т.5 ЗАНН ,доколкото според
него не са описани обстоятелства, как наказващият орган е достигнал до
правния извод, че водачът/ св.Г./ е неправоспособен.Това не е правен извод, а
фактическо твърдение, което в процеса беше надлежно доказано от
наказващия орган.
Неоснователен е и довода за липсата на факти и обстоятелства в АУАН и
НП, как наказващият орган е достигнал до правния извод,че П. Т. съзнателно
е предоставила автомобила на неправоспособен водач.Наличието на
субективния елемент ,включващ субективни представи на дееца се извлича от
установената фактическа обстановка по правилата на формалната логика.В
случая категорично се установи, че жалбоподателят Т. е действала с пряк
умисъл, тъй като е знаела и е съзнавала, че предоставя товарен автомобил
марка ... неправоспособен водач – св. Г..При това, подобно и действие не е за
първи път. Напълно изолирано и неподкрепено с каквито и да е доказателства
е фактическото твърдение още в писмените възражения срещу АУАН, а също
в жалбата срещу НП, че Т. само е предоставила автомобила на св.Г. да го
ремонтира, но не и да го управлява.
От правна страна се налага извода, че жалбоподателят Т. е
осъществила състава на административно нарушение по чл.177ал.1 ,т.3,б.“а“
ЗДвП , тъй като е нарушила разпоредбата на чл.102т.1 ЗДвП – на
водача,собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да
предоставя МПС включително на неправоспособен водач.
Независимо от изложеното,приложимата на основание чл.3ал.1 ЗАНН
санкционна разпоредба по чл.177ал.1 ,т.3,б.“а“ ЗДвП, към момента на
извършеното нарушение – 29.07.2025г. е предвиждала глоба в размер от
100лв. до 300лв.
На П. Т. е наложена глоба в размер на 150лв., т.е. над минимума от
100лв., , като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е
4
приел, че следва да се определи точно такъв размер на глобата, над
установения законов минимум.
С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в
теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.И., П.Т., а и
в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи мотиви по
отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при
определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази преценка да
бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и жалбоподателят
да се защити. В настоящия случай това не е сторено,поради което
постановлението подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.
С оглед изхода на делото , принципно основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски.По делото обаче е представено
единствено пълномощно на адв.Р. Р., но не и договор, от който да се
установяват извършени от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в конкретен размер. Ето защо не следва да се присъждат
разноски в тежест на наказващия орган.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 25-1006-001580 от 14.08.2025г.
на Началник група в ОДМВР Пазарджик,сектор Пътна полиция, с което на П.
Г. Т., ЕГН ********** от с.В., ул....е наложена глоба в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5