№ 261
гр. Пазарджик , 23.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Иванова
заседатели:Палешникова
Мариана Николова Герова
Секретар:И. Ч.
Прокурор:Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Непълнолетният подсъдим Д. Д. К. - редовно призован, се явява лично и
със защитника си от ДП адв.А. П..
Пострадалият Б. К. В. – редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв.Н. К. , надлежно упълномощен.
В залата се явява Д. Г. К. – призован в качеството на баща и законен
представител на непълнолетния подсъдим – редовно призован.
Не се явява Т. С. К. – призована в качеството на майка и законен
представител на непълнолетния подсъдимия – редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Гергов.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на
1
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимия, както следва:
Д. Д. К. - роден на 14.03.2003г., в гр.Пловдив, живущ в гр.Пазарджик,
българин, български гражданин, с основно образование, учащ, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. К.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането
на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и чл.380 и сл. НПК.
ПОДС. К.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
Сне се самоличността на пострадалия, както следва:
Б. К. В. – на 18 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, учащ, неосъждан, без родство с подсъдимия.
На пострадалия се разясни правото да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител в процеса.
АДВ. К.: Моля да приемете за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия Д. Д. К. чрез неговите родители Т. К. и Д. К. за сумата от
12 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъпление по чл.129 ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК,
ведно с направените разноски за адвокатско възнаграждение. Моля, да бъде
конституиран като граждански ищец. Уточнявам, че претендирам приемане
на граждански иск само за сумата от 12 000 лв.
2
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде допуснат за съвместно разглеждане и да бъде
конституиран като граждански ищец.
АДВ. П.: Така предявеният граждански иск е своевременно предявен.
По основателността му ще се произнесете с крайния съдебен акт, но аз
считам, че не би следвало да бъде допуснат като е предявен. Предоставям на
съда.
Съдът намира, че гражданският иск е своевременно и надлежно
предявен в съответствие с изискванията на процесуалния закон и приемането
му за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да затрудни
разкриването на обективната истина и да стане причина за отлагане на делото.
По тези съображения и на основание чл.84 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от Б. К. В. против подсъдимия Д. Д. К. граждански иск за сумата от 12 000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса Б. К. В..
Пострадалият беше предупреден за наказателната отговорност по
чл.290 от НК в случай, че бъде разпитван като свидетел по делото.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
Преди да пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК
съдът докладва обстоятелството, че с разпореждането за насрочване на
разпоредителното заседание съдът е изискал характеристична справка от
училищното ръководство на „Д-р Петър Берон“, касаеща Д. К.. Разпоредено е
също така да бъде изготвен и социален доклад за подсъдимия от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Пазарджик. Характеристичната справка е била
изготвена и депозирана по делото от класния ръководител Б. М., утвърдена и
от директора на училището Ст.Пашова. Постъпило е официално
уведомително писмо от ДСП – Пазарджик, Отдел „Закрила на детето“, в
3
което е посочено, че от отдела не е изготвен социален доклад, тъй като не е
било възможно извършването на социално проучване на непълнолетния Д. К.
и родителите му, които не са били открити са среща и разговор. Била е
оставена писмена покана за среща и разговор, но никой не се е отзовал в
Отдел „Закрила на детето“.
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява
на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по въпросите по чл.248 ал.1 от
НПК. Д се приеме като писмено доказателство приложената характеристика.
АДВ. К.: Нямам възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Да
се приеме характеристиката.
АДВ. П.: Нямам възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Да
се приеме характеристиката. На ДП не е разпитан един наш посочен свидетел,
който не е бил открит тогава. Това е така, защото е бил в чужбина, а сега е
вече тук в България. Става въпрос за Н. Н.ев Р. с адрес гр.Пазарджик,
ул.“Екзарх Йосиф“ № 39. Той е очевидец и искаме неговото допускане.
Делото ще се гледа по общия ред.
ПОДС. К.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
БАЩАТА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Д. К.: Съгласен съм с това,
което каза синът ми. Не желая да взимам становище по въпросите по чл.248
от НПК. Предоставям всичко в ръцете на адвоката. Ще остана в залата, за да
слушам.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
4
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия или на неговите наследници;
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. Не са налице основания за произнасяне по взети мерки за
процесуална принуда;
7. Налице са основания за произнасяне по направените
доказателствени искания. Относно представената и
докладваната по делото характеристична справка за
подсъдимия, изготвена от неговия класен ръководител съдът
намира, че същата ще следва да бъде приета като писмено
доказателство по делото. Относно искането за допускане до
разпит на посочения от защитника свидетел очевидец съдът
намира, че ще следва да се произнесе след разпита на всички
свидетели и разпитани до момента в ДП, когато ще стане ясно
необходим ли е разпит и на този свидетел;
8. Налице са основания за насрочване на съдебното заседание и
разглеждането на делото по общия ред.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия.
Не са налице основания за произнасяне по взетата МН спрямо подсъдимия.
5
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: характеристична справка за
подсъдимия, изготвена от класния ръководител Б. М..
Определението е окончателно.
Както вече бе посочено по-горе, не са налице основания за разглеждане на
делото по някоя от диференцираните процедури в НПК, поради което и на
основание чл.252 ал.2 от НПК, делото следва да се насрочи за разглеждане в
съдебно заседание. Според разписаното в закона, съдебното заседание се
насрочва в едномесечен срок от разпоредителното заседание, но настоящият
съдебен състав е в обективна невъзможност да спази този срок, т. к. заседава
по график и няма свободни дати за насрочване и разглеждане на делото в
указания вече срок. Още повече, че до скоро в страната действаше обявеното
извънредно положение, при което се разглеждаха много ограничен кръг дела,
което доведе до пренасрочване на вече насрочените по време на извънредното
положение дела и което допълнително запълни графика на съдията-
докладчик за период до края на годината. По тази причина съдът намира, че
ще следва да насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание на днешна
дата и то незабавно след проведеното разпоредително заседание. С това в
най-пълна степен ще бъде изпълнено изискването на чл.252 ал.2 от НПК, още
повече, че тази норма предвижда насрочване в едномесечен срок, но не
съдържа забрана за незабавно разглеждане след проведеното Р.З. От друга
страна, незабавното насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание
няма да накърни ничии процесуални права.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание незабавно на
днешната дата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
6
ДОКЛАДВА се основанието за образуване на съдебното производство и
предявения граждански иск.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на
РП - Пазарджик против подсъдимия Д. Д. К. за извършено от него
престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Гражданският иск е предявен на деликтно основание за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия от престъплението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелства във
връзка с обвинението, а на гражданския ищец – във връзка с предявения
граждански иск.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, подробно посочени
в ОА. Няма да соча нови такива.
АДВ. К.: Няма да излагам допълнителни обстоятелства във връзка с
предявения граждански иск.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия Д. К.:
ПОДС. К.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен по това
обвинение. Не желая да говоря сега. Ще говоря по-късно, когато прецени
адвокатът ми.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. В.:
СВ. В.: Познаваме се с Д. К.. Тренирали сме заедно в една зала джудо.
Отношенията ни не бяха много добри. Той влоши отношенията ни. Имаше
доста интриги, доста глупости от негова страна и не бяха добри отношенията
ни. Той е заплитал интриги по отношение на нас. Постоянни ми говореше зад
гърба ми, обиждаше ме и ме псуваше. На мой приятел Б. е говорил за мен.
Плюеше ме постоянно. Нямам обяснение защо е това. С цинични думи ме е
обиждал. Казвал е: „ще го бия“, „ще му еба майката“, „педераст“ и такива
неща. Аз не съм отвръщал по никакъв повод. Той ме беше блокирал в
социалните мрежи и в телефона му.
Датата мисля, че беше 13-ти или 14-ти март тази година около 21 ч.
7
Бяхме аз и моите приятели А., Е. и Б. на бензиностанция „Еко“. Мисля, че
„Еко“ беше. Бяхме с колата на Е.. Бяхме там и Д. звънна на Б.. Аз му казах
докато говореха да ми даде телефона и да питам защо пак е говорил такива
глупости за мен и ме е блокирал в социалните мрежи. Взех телефона и
започнах да говоря с него и питах защо прави такива глупости и говори пак за
мен и на всичко отгоре ме е блокирал отвсякъде и не мога да се свържа с него.
Той почна да ме обижда. Наричаше ме „глупак“, „педерат“, „какво ми се
правиш на интересен“ и такива неща. Чуваше се разговорът отстрани. Аз бях
пуснал на високоговорител. Чуваха всички. Аз му казах да не се прави на
интересен и ако иска да се видим и да говорим като големи хора. Той ми
затвори телефона. След това звънна пак на Б. на телефона и аз вдигнах и пак
почна да ме обижда, искаше да се бием. Вика в училището „Петър Берон“ да
съм дошъл да се бием. Аз му казвам, че не искам да се бия. Ако иска да се
бие, да дойде в залата спортната и да направим един спаринг. После затвори и
пак звънна на Б. и каза, че ако до 10 минути не съм в училището, щял да ме
наръга с нож, да ме удари с тръба в главата и след това ние запалихме колата
и отидохме в „Петър Берон“. Беше около 21 и нещо часа, тъмно беше.
Отидохме в училището. Влезнахме в двора през централния вход. Той беше
там с брат му Г. К. и още няколко човека. Беше тъмно и не можах да ги видя
другите. Трима четирима човека бяха освен брат му. Брат му ме посрещна на
вратата с думите: „теб как ще те бия“, „ще те строша“ и Д. беше зад него и
брат му вика: „ето го Д., отивайте и се разбирайте“ и ни прати на около 10-12
метра. Ние отидохме там. Имаше наблизо ограда, която прегражда училището
с улицата отзад. Отидохме там и бяхме някъде на метър и половина от
оградата. Почнахме да си говорим около 10-15 минути. Аз го питах защо
прави такива неща, защо се държи като женчо. Той почна да ми повтаря
моите думи и „ти какво правиш и какъв си“ и така 10-15 минути само ми
повтаряше думите. От там се започнаха обиди. Той ме обижда и аз отправих
няколко обиди. Брат му подканваше него и казваше : „ще се биете ли или ще
се целувате“. Аз не бях отишъл там да се бия, а да се разберем като големи
хора. След като го каза това брат му, говорехме още няколко минути и на мен
вече ми омръзна, защото ми стана неудобно вече и се обърнах към входа на
училището да си тръгвам и от този момент не помня нищо. Аз се обърнах с
гръб към него към входа на училището, той беше отстрани и нищо не помня
от тогава. Не знам дали някой ме е ударил и с какво. Свестих се на земята не
8
знам точно кога. Е. беше при мен с брата на Д. – Г.. Вдигнаха ме от земята.
Доколкото си спомням, първо бях седнал на земята и после ме преместиха на
една пейка. Аз бях в лошо състояние. Не знаех къде се намирам. Главата ми
се вееше, много зле ми беше. Почнах да се надувам отстрани. Е. беше взел
вода от магазина. Имаше и лед, но не помня кой го беше взел. Слагаха ми го
по врата. След като се свестих горе-долу докато си тръгвахме те бяха
отстрани на входа - Д. и брат му и другите, които бяха с тях. Докато си
тръгвахме те ни се смееха. Тръгнахме си, звъннах на баща ми да го питам
къде е и да отида при него. Той се намираше в кв.Запад и беше на гости при
неговия приятел С.. Е. ме закара до него. Аз се качих и той ме пита какво е
станало. Аз му обясних какво се случи и от там той звънна на брата на Д. Г. и
го попита какво се случило и защо е допуснал да стават такива глупости.
Тогава Г. почна да крещи по телефона и да се прави на интерес и почна да
заплашва и обижда баща ми. Заплашваше го: „къде си, сега ще дойда да те
убия, след 10 минути съм пред Вас и слизай“. Такива подобни неща. От там
баща ми затвори телефона и каза да звънна на Е. да идем до болницата, за да
ми направят снимка и да видим как съм. Той звънна на Е.. Ние бяхме при
„Жълтите“ в кв.Запад и търсихме колата на Е.. Тогава видяхме Д. с неговите
приятели при „Жълтите“ отсреща. Докато пресичахме ги видяхме. Баща ми го
попита защо така е направил, какво е станало и почна да му вика: „Ела тук и
разкажи защо се скарахте“. Той почна да тича с неговите приятели. Баща ми
не му е нанесъл удари там. Той избяга. Качихме се аз и баща ми в колата на
Е.. Той беше с Б.. Тръгнахме към болницата тогава от „Жълтите“ в посока
заведението „Аглая“. Не знам как се води улицата. Зад нас докато карахме
колата се появи една кола и почна да пресветва на къси и дълги. Е. спря и зад
нас спря колата и от шофьорското място мисля излезна братът на Д.. Той
побягна към нашата кола. Отвори вратата, където седи баща ми. Той стоеше
на а шофьорското място все едно, защото колата на Е. е с десен волан. Г.
отвори вратата и почна да нанася удари на баща ми. Баща ми излезе от
колата. Попита го какво прави. Г. вика: „какво правиш ти, искал си да биеш
брат ми“. Тогава се появи Д.. От там станаха разправии и кавги. Баща ми
беше повален на земята. Г. го повали на земята. След като му нанесе удари в
колата излезе от колата и Г. го повали на земята. Баща ми тръгна да става и
пита какво правиш. Той вика: „искал си да биеш брат ми“. Появи се Д.. Ние
казахме, че не е вярно и никой никой не е искал да бие. Г. се обърна към брат
9
му и каза: „защо ме излъга“ и Д. мълчеше. От там почнаха заплахи от Г. към
нас, че щял да ни бие, да ни нокаутира, наръга с ножове, застреля. От там
след като приключихме разправиите потеглихме към болницата с на Е.
колата. Бяхме аз, Е., баща ми и Б.. Е. ни остави в болницата. След това ми
направиха снимка и установиха, че ми е счупена челюстта отдясно долу. След
като ме прегледаха взехме снимката и ни пренасочиха към лицево-челюстна
хирургия в Пловдив. Ние заминахме веднага. Там бях приет на другия ден.
Там ме оперираха. Сложиха ми шини с ластици или скоби. Стоях там около 7-
8 дни на лечение. После ме изписаха и се прибрах вкъщи и стоях с шините
около месец - месец и половина. След като мина цялостно лечението отидох
пак в болницата да ме прегледат и ми свалиха шините. Изпитвах ужасни
болки постоянно. Не можех да ям като нормалните хора. Ядях супи,
направени на блендер на крем и ядях през сламка. Болките окончателно не са
спрели още. И сега ме наболява през някакво време. Силните болки спряха
около 2-3 месеца след като ми свалиха шините, 3 месеца да кажем. Започнах
да се храня нормално след около 2 месеца и половина.
В училището преди да се обърна с гръб не съм посягал към Д..
Говорехме нормално. Той беше със суитшърт и ръцете му бяха в джобовете.
Говорили сме нормално. С очила с диоптър съм. За далече са с 2.75 диоптер.
Нося очила от 5-ти клас. Постоянно ги нося ежедневно. Когато говорехме и
се обърнах, аз бях с очилата. Не съм ги свалял. Убеден съм. След като се
свестих и тръгнахме за болницата, когато Г. ни пресветна, излезнахме всички
от колата и на Д. лявата ръка беше привързана и обинтована и имаше и кръв
по нея. Това го казвам, защото моите приятели ми казаха, че ме е ударил с
бокс. Те това ми го казват, защото те предполагат това. Ръката му била
разцепена при кокълчетата и била обинтована. Като говорихме после с моите
приятели те ми казаха, че ме е ударил. Предполагат, че е бил с бокс, защото
ръката му била ранена. Един удар ми е нанесъл и след като съм паднал на
земята е почнал да ме рита.
Други телесни увреждания имах - синини по тялото и по гърба освен
счупването. Открита рана не съм имал. Имах охлузвания и синини.
Охлузванията бяха по гърба.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се предяви на свидетеля фотоалбумът и да
10
каже дали това е мястото, на което му е нанесен ударът.
На свидетеля се предяви фотоалбум към протокол за
местопроизшествие, находящ се на л.68 от материалите по ДП.
СВ. В.: Бяхме близо до оградата, която се вижда на снимки № 3, 4 и 5,
но не бяхме върху тротоарните плочки, а по-към пръстта, ако се гледа снимка
№ 3. Не бяхме до дървото. Оградата беше на около метър и половина от нас.
Като се свестих, не си спомням къде се намирах. Спомням си, че Е. и
неговият брат Г. ме вдигнаха. Сигурно съм бил близо до мястото, където съм
паднал.
Когато той каза, че трябва да отида в „Петър Берон“, аз не съм разбрал,
че ще бъде с брат си и компания. През цялата тази вечер аз не съм видял
някой да удря Д.. Това, което описвам с колата, не си спомням в колко часа е
било точно. Беше нощ. По улиците нямаше хора. В близост е кафенето
„Аглая“, но то беше затворено. След „Аглаята“, след като се мине
кръстовището, беше това, като продължиш към бул.“Цар Освободител“. Там
се развиха събитията с втория инцидент.
От болницата ми изписаха антибиотици, противовъзпалителни и
болкоуспокояващи.
Аз тренирам джудо от 7 години. Преди 7 години започнах да тренирам
джудо. Имам постижения. Републикански шампион съм. Имам спечелени
европейски купи. 7-мо място взех на олимпийски сезон и множество медали
по състезания. Г. Г.ев е моят треньор. Преди него ми беше треньор Костадин
Топалов. Една година тренирах при него и после като се махна от клуба Г.
Г.ев се върна в клуба и оттогава тренирам при него. Тази година е имало
турнир, на който да участвам – републиканско за младежи и за мъже. Това
беше септември месец т.г. Февруари месец мисля, че имаше турнир
републиканско първенство за мъже и аз участвах на него. Март, април и май
месец не е имало и аз не съм участвал в турнири. Д. К. го познавам
приблизително от около 3 години. Той не идваше много редовно. Повече
ходеше на плуване. Ние сме се познавали от преди това. Не са ни тръгнали
конфликтите заради това, че той започна да идва да тренира и джудо. Той ме
блокира в социалните мрежи, което значи, че когато те блокират, този човек,
11
който е блокиран, няма достъп до този, който го е блокирал и не може да му
изпраща съобщения, не може да му видиш профила. Аз исках да го питам
защо говори пак глупости за мен. Исках да изясним защо продължава да
говори за мен.
Като отидохме в болницата, имаше хора в спешното отделение.
Чакахме малко един човек преди мен. Чакал съм около 10 минути.
Прегледаха ме и тръгвам веднага към лицево-челюстната хирургия. Там
видяха снимката и мен и казаха да се върна да си направя 360- градусова
снимка и на другия ден да отида да ме приемат.
Минимум 5-6 месеца минаха докато се оправя и не можех да тренирам,
за да продължа със спорта. Онлайн бяхме тогава до края на учебната година в
училище.
Като се борим в залата, аз съм хвърлял Д.. Треньорът казва: „имате 5-10
минути и почвате“. Нормално е като почне борбата да го хвърлям. Извън
указанията на треньора съм му казвал един път на Д., че е слаб. Това съм го
казал на майтап, а не да му се подигравам. Може и да е имало случай да ме
победи той мен някой път. Зависи кой колко пъти хвърли. Той ме е хвърлял и
аз съм го хвърлял. Той е по-малък мисля, че с една година от мен. Аз не знам
колко килограма е той. Аз се боря в 90 кг. категория. Той като ходи мисля, че
се бори на 80 кг. категория.
Когато тръгнахме да търсим с баща ми колата на Е. и искаше да говори
с него, той не го е подгонил. Направи две стъпки и му каза: „чакай малко“ и
той избяга. Не е възможно баща ми тогава да го е ударил. Аз бях до него и не
съм видял такова нещо.
Там, където говорехме с Д. в училището, беше тъмно. Ние бяхме на
около 10 метра от компанията на Д.. Моите хора и те бяха там. Всичко бяха на
едно място. От там, където беше компанията, при нас беше тъмно, но мисля
,че можеше да се види какво правим.
Когато аз се свестих, очилата ми бяха на лицето. Не знам дали са
падали и някой да ми ги е върнал на лицето. Тези са нови очила, с които съм
сега. Другите са у нас. Бяха изкривени другите очила. Самата рамка беше
изкривена. Не помня дали са падали. Аз се свестих и бях с тях.
12
С Б. П. сме в добри отношения приятелски. Същото важи и за Е. Ш.. С
А. П. също сме в приятелски отношения. Не е възможно да съм забравил, че
ние сме се дърпали преди да загубя памет. Аз нито съм го хващал, нито съм
го дърпал Д..
Когато тренирам, аз си свалям очилата. В конкретната ситуация не съм
очаквал да бъда ударен. Аз бях отишъл да говорим, а не да се бия. Ние
говорихме по телефона и след това ме извика. След като ме заплаши аз
отидох при училището.
АДВ. П.: Решихме ние да разясним ситуацията и да даде подзащитният
ми частични обяснения, за да изясним в началото на делото какъв е спорът.
Пристъпи се към изслушване на обясненията на подсъдимия Д. К.:
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм съгласен с неговите показания. Бяха ни
много влошени отношенията. Той, където ме види, където и да е, идва, удря
ме зад врата и ми казва, че за нищо не ставам и да не тренирам джудо. Аз
гледах да избягвам, но накрая стигнах до там да го блокирам. Блокирах го
отвсякъде и не исках никакви контакти, не исках нищо. Имахме едно
републиканско състезание, в което се пуснах и участвах и после спрях,
защото на републиканските е до 17 години, но той беше навършил 18 и пак се
закачаше с мен и аз гледах да избягвам и прекратих джудото. Аз бях при
същия треньор Г. Г.ев. Не мисля, че нещо щеше да се промени, ако му кажа,
че той се закача с мен. Казаха му и той каза: „оправяй се“.
Беше на 13-ти март. Б. ми звънна да се видим. Ние сме в добри
отношения с него. Казах му: „добре, ще се видим“. Обличам се, че бях у нас,
а „Петър Берон“ е близо до нас. Отидох там и чаках сам. Брат ми звънна и
пита къде съм и какво правя. Казах му, че чакам Б. да си правим мохабет в
училището. Той ми казва „добре“. Аз бях встрани от училището, бях седнал
на пейката. Приближи се „Мерцедес“, само това видях. Слезнаха 4 човека и
ме хвана страх и звъннах на брат ми, че има 4 човека и какво да направя, като
съм сам и няма никой. Не е вярно това, което той каза, че съм говорил с него
по телефона на Б.. Чувах го отстрани как ме обиждаше, но нищо повече. Един
с друг по телефона на Б. не сме говорили. Аз не съм му казвал да идва в
13
училището, за да видим кой е по-добър. Моята уговорка е с Б. да се видим. Аз
мисля, че той ще дойде сам. Той не ми е казвал с кой е. Каза ми, че идва и
казах добре. В един момент ги виждам четиримата човека. Не разпознах
никой, защото беше тъмно и звъня на брат ми, защото преди да му звънна
чувам: „хвани го тоя да му ударим два шамара“ и затова звъня на брат ми.
Брат ми дойде с негови приятели. Брат ми е на 25 години. Неговите приятели
и те са горе-долу на толкова. Дойде брат ми и каза да не се караме и да не
правим глупости, защото сме големи и не е нужно и няма смисъл да се
караме. Б. прояви желание да се отдалечим и да говорим двамата лично и
другите всички се съгласиха и неговите приятели и на брат ми приятелите и
казаха да се разберем без да правим глупости. Почнахме да си ги говорим с Б.
и той ме провокираше, буташе ме с ръцете. Викаше ми: „искаш ли да те ударя
и повече да не станеш“. Уплаших се и казах, че не искам да се караме.
Прекратил съм всички работи с него, прекратил съм и джудото. Той ми каза,
че от мен нищо не ставало, а той имал титли по джудото и бил европейски и
републикански. Аз му казах, че това не ме вълнува и не искам да се карам с
него. Сбута ме там нещо. Бутна ме с двете ръце. Хвана ме отстрани горе и ме
бутна. Бутна ме с двете ръце напред към гърдите. Аз направих една крачка
назад. Замахна няколко пъти с ръце и ме удари по лицето и по тялото. Удари
ме леко. Не ме е ударил силно, за да ме бутне и да падна. Инстинктивно го
ударих с дясната ръка и той падна назад. Имам даже още белег. Ударих го с
дясна ръка и в момента на удара бяхме лице срещу лице, защото той започна
да се кара с мен. След удара той падна на земята. Ударът попадна някъде в
лицето му. Аз го ударих с гола ръка. След удара той падна назад по гръб.
На подсъдимия се предяви фотоалбум и протокол за оглед на
местопроизшествие.
ПОДСЪДИМИЯТ: На снимка № 3 обяснявам, че аз бях ето тук /сочи
тротоарната площ в средата на около 1-2 метра от оградата/, а той беше с
гръб към оградата и с лице към мен и след като аз го ударих той падна назад
в оградата. Той е на 1-2 метра от оградата и не е много нисък. Мисля, че с
главата се удари в оградата и след това пада на земята. От там брат ми се
развика и дойде към нас да спрем напълно. Каза, че не е хубаво да се правят
такива работи и отиде до магазина да купи лед и вода да го събуди и свести.
Вдигна го, сложи го на една пейка и тойсе беше освестил. Брат ми каза на
14
двамата, че не сме прави и да си стиснем ръцете един друг и той ми каза, че
няма да се караме повече и аз му казах, че няма да се караме и това беше и се
разотидохме. Брат ми май беше звъннал на неговия баща да му каже, че сме
се сбутали. После всеки си тръгна. Това приключи към 21 ч. вечерта. Аз имах
уговорка с мой приятел да излезнен до 10 ч. Прибрах се и и се изкъпах.
Излезнахме и в 10 ч. беше всичко затворило, а бяхме гладни и искахме да
отидем до закуските на Запад. Тези закуски са до самата фабрика, близо до
заведението „Аглая“ и близо до „Жълтите“ кафета и отидохме. Видяхме, че
няма закуски и казаха, че трябва да изчакаме. Продължихме по улицата и
отидохме на бул.“Христо Ботев“ към спортното. От там виждам Б. с неговия
баща. Баща му беше много ядосан и като ме видя полудя и почна да вика и
крещи. Казваше: „ела тук да ти счупя главата“. Аз се изплаших и му казах:
„не се занимавай с мен“ и продължих. Той ми тръгна в гръб и паднахме на
земята и двамата. Моят приятел му се развика. На земята шутове ме ритаха по
гърба и тялото. По главата мисля, че не. По ребрата ме ритаха. Не съм си
удрял главата като паднах. В един момент станах и побягнах и звъннах на
брат ми, че са ме ритали и да ме прибере. Забра ни с нашия приятел. Аз не
съм казал колко време е минало. Аз му звъня и той казва, че ще дойде.
Звъннах му и той да е дошъл след 4 5 минути. Той пристигна с негови
приятели и ни забраха и тръгнахме. Те идваха от денонощния на Запад и
свихме надясно към „Аглая“ да караме надолу. Ние минахме и те ни светнаха
къси дълги от „Мерцедес“. Те светеха на нас, а не ние на тях. Затова не съм
съгласен. Като ни светнаха, ние спряхме колата. Те излезнаха и почнаха да
крещят. Брат ми се засили към всички, защото бяха излезнали от колата и им
каза: „спрете да се карате с нас, не искаме да правим прояви и лудости. Този
Е. се засили към брат ми и го удари. Той беше сам срещу тях. Е. е боксьор.
Брат ми бутна Е. настрани и му каза да се маха след като той го удари
няколко юмрука. Бащата на Б. тръгна да замахва на брат ми и той му хвана
ръцете и му каза: „Не ме удряй, защото може да си ми баща и не искам да те
удрям. Не искам конфликт. Не го е повалявал на земята, а само му хвана
ръцете. Е. е 60-65 кг. Брат ми е 100-110 кг. Брат ми не спортува нищо. Бивш
джудист е и сега не тренира нищо. Брат ми се познава с бащата на Б. от залата
отпреди. Бащата на Б. не знам дали е бил джудист, но е бил в залата и се
познават от там.
15
Б. ми се обади в началото. Аз бях у нас. Брат ми не знам къде е бил.
Беше навън, не е бил у нас. Когато Б. ми се обади, чух гласа на Б., който
обиждаше и казваше, че ще дойде и ще ме утрепе от бой. Това го казва
отстрани, а не да е взима слушалката и че съм пълна путка и нищо не става
от мен. Б. ми каза, че идва и не съм го питал с кой е. Б. ми каза, че ще е сам.
Веднага след този разговор аз се бях приготвил и чаках. След тази случка Б.
продължава да ми е приятел. Той ми дава обяснение за всичко това, че Е. е
накарал Б. да ме набие, защото щял да бъде по-голям мъж, ако ме набие и
покаже сила и мощ над мен.
Когато говорихме в двора на училището, той не е ме удрял, но ме бутна
с двете длани по гърдите и аз отстъпих крачка назад. Той продължи да ме
напада и аз се защитих. Той с токати няколко удара ми вкара по тялото и по
главата. Аз имах леки синки. Имах синки по лицето /сочи в областта на ухото/
и от тук надолу /сочи в областта на гърдите/ и отзад на гърба имах. Ударите
от Б. ги усетих в лицето. Бяха няколко удара в лицето ето тук /сочи в областта
на лявото ухо и буза в задната й част/. Два три удара усетих в лицето от Б..
Всички удари бяха с юмрук. Не бяха много силни тези удари, но не бяха и
слаби.
Не съм очаквал аз с Б. да бъде и Б.. Б. ми каза, че ще бъде сам. Не е
имало специален повод тази вечер да се виждаме с Б.. Просто се разбрахме да
се видим.
Към момента на инцидента аз бях на 16 години и не мога да кажа колко
месеца. Б. беше навършил пълнолетие. Бях 76-77 кг. към момента на
инцидента.
Съдът намира, че фактическата обстановка на този етап не е изяснена
обективно, всестранно и пълно, като делото ще следва да се отложи за разпит
на свидетелите и изслушване на СМЕ.
По изложените до тук съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
16
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.01.2021г. от 13.30 часа, за която
дата и час гражданският ищец и неговият повереник – уведомени.
Подсъдимият, неговият родител и неговият защитник – уведомени. Да се
призоват свидетелите по списъка за призоваване от т.2 до т.10. Да се призове
и вещото лице.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.49 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17