РЕШЕНИЕ
№ 23338
гр. С., 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110104695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. М. С. срещу „Е.М“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи 21 649,91 лева – задължения на ищеца по
договор за кредит от 26.10.2010 г. с „Ю.Б“ АД, които били прехвърлени на
ответника с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г.
Ищецът твърди, че през декември 2024 г. му се обадил по телефона
представящ се за представител на ответника, който твърдял, че на 11.01.2023 г.
ищецът бил сключил с ответника договор, с който признал и разсрочил дълга
си по договор за кредит от 26.10.2010 г., като вземането било прехвърлено на
ответника. Ищецът поддържа, че не е имал такова задължение и не е бил
уведомяван за прехвърляне на вземане срещу себе си. Поддържа, че с оглед на
периода на падежите по договора от 2010 г. вземането е погасено по давност.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Е.М“
ЕООД, с който предявеният иск се признава, но се иска дружеството да не
бъде осъждано да заплаща разноски, тъй като не било правило опити за
събиране на вземанията, не било сезирано с искане да отпише дълга
извънсъдебно и не било дало повод да се води делото.
В съдебното заседание ищецът чрез представителя си поддържа, че
исковата претенция касае сумата по договора от 26.10.2010 г., а ищецът не е
запознат с извънсъдебното споразумение, представено в заповедното
производство. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
1
Представя списък на разноските. Ответникът чрез представителя си поддържа,
че за вземането, предмет на настоящото производство има влязла в сила
заповед за изпълнение, като за част от него има извършено плащане. Поради
това моли искът за непогасената част от вземането искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 20 – 21 ат делото)
съдът е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че вземането
срещу ищеца по договор за кредит, сключен между последния и с „Ю.Б“ АД
на 26.10.2010 г., било прехвърлено на ответника.
Между страните не се спори, а и от представения на лист 8 – 12 от
частно гражданско дело № 10106/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
30. състав („заповедното дело“), се установява, че на 26.10.2010 г. между В. М.
С. и М.М.С., от една страна и „Ю.Б“ АД е сключен Договор за потребителски
кредит № FL********* г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите сума в размер на 19 640 лева за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
FL*************** г., сключен между банката и В. М. С., а
кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срок до 26.10.2020 г. и при условията на договора.
Съгласно чл. 1, ал. 2 за връщането на кредита и другите задължения по
договора кредитополучателите отговарят солидарно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през
първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва
в размер на 7,50 %. Съгласно чл. 3, ал. 2 за периода след първата година до
крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на
банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент (БЛП) на „Ю.Б“ АД за потребителски кредит (наричан за краткост в
договора „БЛП“) за съответния период на изчисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1,250 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „Ю.Б“ АД за потребителски кредити е в размер на 12,750 %.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от договора БЛП се определя от Съвета на директорите на
банката или от Комитет към Съвета на директорите, като отразява пазарните
условия (свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс,
размера на лихвения процент на финансовия пазар и др. БЛП подлежи на
ежемесечно преразглеждане, като промяната в БЛП и датата на одобрение на
промяната от компетентния орган на банката се публикуват на интернет
страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в
офисите на банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер на
БЛП. Съгласно чл. 6, ал. 2 в случай, че по време на действие на договора
банката промени БЛП по реда на чл. 3, ал. 6 от договора банката уведомява
кредитополучателя за това преди влизане в сила на новия БЛП чрез
съобщение на интернет страницата на банката, както и в банковите офиси. В
този случай размерът на погасителните вноски, дължими след първата година
2
на срока на договора и определени в погасителния план при сключването на
договора, се променя едностранно от банката. Промените се отразяват при
изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата
вноска след датата на промяна на БЛП, за което кредитополучателят, с
подписването на договора дава своето изрично съгласие. В този случай
банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с
променения размер на лихвите, като кредитополучателят има право да получи
при поискване новия погасителен план във всеки офис на банката.
Кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в
съответствие с новия погасителен план, независимо от упражняването на
правото си по предходното изречение.
Съгласно т. 13 от раздел II от Общите условия за отпускане и
обслужване на кредити на физически лица в „Ю.Б“ АД БЛП се определя от
Съвета на директорите на банката или от Комитета към Съвета на директорите
към датата на подписване на договора от Комитета по управление на активите
и пасивите – ALCO (Assets and Liability Committee), като отразява пазарните
(бенчмаркови) лихвени модели (Софибор, Юрибор, Либор); рисковата премия,
приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните
нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс; оценката
под формата на лихвената премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти, както и временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0,50 % (на годишна база). БЛП подлежи на
ежемесечно преразглеждане, като при промяна на един или повече от
изброените в предходното изречение показатели е налице основание за
актуализация на БЛП. Банката уведомява клиентите за промяна в БЛП по
реда, уговорен в договора за потребителски кредит, включително и за правата
му по чл. II.24.
Съгласно представения на лист 23 от заповедното дело погасителен
план общата стойност на дължимата главница по договора е 21 533,61 лева, а
на дължимата лихва – 16 791,62 лева. Вноските с падеж след 26.01.2020 г. (от
112. до 120. вноска) са за главница в размер на общо 3477,46 лева,
възнаградителна лихва в размер на 205,97 лева, и 22,50 лева такси.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 9161/27.03.2023 г., издадена по частно гражданско дело № 10106/2023 г. по
описа на Софийския районен съд, 30. състав (на лист 35 по заповедното дело),
на 27.03.2023 г. съдът е разпоредил В. М. С. и М.М.С. да заплатят на „Е.М“
ЕООД следните суми: 4 500 лева, представляваща частично вземане от сумата
20 553,73 лева, представляваща главница за периода от 26.10.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 500 лева, представляваща лихва за периода 01.02.2020 г. –
26.10.2020 г., частично от сумата 4 596,18 лева. Съгласно уведомление на лист
39 по ч.гр.д. № 10106/2023 г., на 07.05.2023 г. е залепено уведомление на
адреса на В. М. С., след като връчителят е събрал данни, че лицето живее на
този адрес и е посетил последния три пъти, в интервал от повече от седмица
между всяко посещение, като две от тях са в неработен ден. В уведомлението е
посочено, че в двуседмичен срок следва да се яви в канцеларията на Софийски
3
районен съд за получаване на съобщение по заповедното дело, но по същото
няма данни ищецът да се е явил да получи заповедта за изпълнение в указания
двуседмичен срок, поради което същата е надлежно връчена и срещу нея не е
подадено възражение, поради което е влязла в сила на 22.06.2023 г.
Съгласно представено на лист 42 от заповедното дело Определение №
24669/14.06.2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 9161/27.03.2023 г. е обезсилена по отношение на М.М.С., тъй като
същият е бил починал на 14.06.2015 г. преди издаването .
На лист 28 – 30 от делото е представено споразумение за разсрочване на
парично задължение от 14.02.2025 г., което обаче не носи подпис на ищеца, а е
подписано от Елица Рангелова като лице, което встъпва в дълг.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземане поради погасяването му по давност с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 110 ЗЗД.
Искът ще се разгледа, освен ако се установи по реда на чл. 299, ал. 2
ГПК във връзка с чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, че за част от вземанията има влязла в
сила заповед за изпълнение по-малко от 5 години преди образуване на делото,
като обаче това не е пречка за разглеждане на иска и произнасяне по
същество, ако съдът в заповедното производство не се е произнесъл служебно
за неравноправни клаузи в договора за кредит, които се установяват от
неговия текст.
Поначало, когато длъжникът не е подал възражение срещу издадената
Заповед за изпълнение, същата влиза в сила и вземането на заявителя може да
бъде оспорено при наличието на визираните в чл. 424 ГПК основания и при
спазване на определените в закона срокове. Общият отрицателен
установителен иск в случая е недопустим за вземанията – предмет на
заповедта, доколкото съществува специален ред за оспорване на вземанията по
издадена заповед за изпълнение. В този смисъл неподаването на възражение
по чл. 414 ГПК в срок преклудира възможността да се предявят същите
възражения по-късно, посредством отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В случая заповедта за изпълнение е издадена по две частични претенции
на ответника за 4500 лева главница и 500 лева договорна лихва, като съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на Общото събрание на
гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд (ВКС)
заповедта за изпълнение не може да е пречка за разглеждане на спор относно
непредявените части от вземанията. Поради това най-големият размер на
задължението, който не може да се разглежда като погасен по давност поради
влизането на заповедта в сила е 4500 лева, а за останалата сума – разлика
между претенцията по иска от 21 649,91 лева и предмета на заповедта от 4500
лева, или сумата от 17 149,91 лева, искът се разглежда по същество.
Доколкото ответникът не твърди да е извършвал изпълнителни действия за
4
събиране на последната сума, а последният падеж по договора е на 26.10.2020
г., следва да се прецени за кои вноски не е изтекла давността, тъй като при
кредит, който се връща на вноски, съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, давността за вземанията тече от падежа на всяка вноска
поотделно.
Представеното споразумение, с което трето за делото лице встъпва в
дълга на ищеца нито прекъсва давността, нито създава ново задължение за
ищеца, тъй като не е участвал при сключването му – чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
Исковата молба по делото е подадена на 27.01.2025 г., т.е. погасени по
давност са задълженията за главница с падеж преди 27.01.2020 г., тъй като
съдът разглежда положението до момента на подаване на иска по настоящото
дело. Вземанията за лихва и такси по договора се погасяват с кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото са за лихва или са
периодични, и поради това са били изцяло погасени още през 2023 г.
Непогасени обаче са вноските за главница с падеж след 27.01.2020 г., от които
първата се дължи на 26.02.2020 г. и според погасителния план са в размер на
3477,46 лева. Не следва да се смята, че тези вземания са обхванати от
частичния иск по издадената заповед за изпълнени, тъй като съгласно чл. 76,
ал. 1 ЗЗД се погасяват първо вземанията, които са възникнали по-рано. За тези
вземания – 4500 лева по заповедта за изпълнение, и 3477,46 лева неплатена
главница от последните вноски по договора съдът следва да изчисли дали са
се дължали още поначало. За всички останали вземания – предмет на иска, в
размер на разликата между сбора от последните две суми – 7977,46 лева, и
пълния размер на претенцията от 21 649,91 лева, или 13 672,45 лева, искът за
недължимостта им е основателен, тъй като са погасени по давност, доколкото
не са потърсени в 5-годишен (съответно 3-годишен – за лихвите и таксите)
срок от падежа им.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от Решение от
17.05.2022 г. по дело C-600/19 Ibarcaja Banco обективните предели на силата
на присъдено нещо не включват въпроса за това дали договорът за кредит не
съдържа евентуално неравноправни клаузи, освен ако проверката на
заповедния съд за това не е мотивирана поне накратко. В настоящия случай в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9161/27.03.2023 г. съдът не е коментирал въпроса относно наличието на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, поради което
настоящият съдебен състав следва да се произнесе по този въпрос.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – например т. 3 от
Решение от 03.03.2020 г. по дело С-125/18 M G del M G срещу B SA , за да се
спази изискването за прозрачност на договорна клауза, с която се определя
променлив лихвен процент в договора за потребителски кредит, в частност
договор за ипотечен кредит, тази клауза трябва не само да бъде понятна от
формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на средния
потребител, относително осведомен и разумни граници наблюдателен и
съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на
изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на
5
точни и понятни критерий потенциално значимите икономически последици
от такава клауза за финансовите му задължения. Особено релевантни
елементи за преценката, която националният съд следва да извърши в това
отношение, са от една страна, лесната достъпност за всеки, който възнамерява
да сключи договор за потребителски кредит, в частност договор за ипотечен
кредит, на основните елементи за изчисляване на този лихвен процент поради
публикуването на начина на неговото изчисляване, и от друга страна
предоставянето на информация за колебанието в миналото на индекса, въз
основа на който се изчислява същият лихвен процент.
Съдържанието на клаузите на чл. 3, ал. 6 от договора и т. 13, раздел II от
Общите условия показва, че те включват единствено изброяване на факторите,
при чиято промяна базовият лихвен процент подлежи на промяна, и не
съдържа формула за неговото изчисление, от която да става ясно каква е
относителната стойност на всеки фактор, не съдържа информация за това дали
и с колко са се променяли тези фактори. Поради това, тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото са във вреда на
потребителя, тъй като позволяват едностранно изменение на договора от
страна на банката, не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като
въвеждат понятия без да ги определя, с цел да поставят банката в по-
благоприятно положение и водят до значително неравновесие в правата и
задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.
При това положение съдът следва да прецени в какъв размер би се
дължала лихва по кредита, като следва указанията на Съда на Европейския
съюз, дадени в т. 41 r 43 – 44 от Решение от 25.11.2020 г. по дело C-269/19
Banca B – че не следва да заменя волята на страните по договора със своя, за
да запази договора въпреки неравноправните клаузи; че не следва да поставя
потребителя в по-неблагоприятно положение, отколкото това, което би имал
при сключен без неравноправни клаузи договор, и че следва разрешението му
относно лихвения процент да има възпиращ недобросъвестния търговец
ефект.
Ответникът признава иска, т.е. приема, че е налице вече плащане на
намалените лихви. Признанието не противоречи на закона и поради това
искът следва да се уважи изцяло съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК.
За пълнота във връзка с възражението на представителя на ответника от
съдебното заседание, че са налице плащания по заповедта за изпълнение, то
съдът не е сезиран с искане за връщане на платени суми, а само за това какъв е
дългът към момента, като ответникът признава, че такъв вече няма, и това
положение следва да се установи с решението по делото.
Относно разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски има ищецът, тъй
като искът се признава. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира за
неоснователно, доколкото се установи, че е налице спор за ефектите на
договора, вкл. и за това, че част от задълженията са погасени по давност, а от
представеното от ответника споразумение се установява, че ответникът е
6
опитвал да търси вземането си извънсъдебно и едва завеждането на иска е
променило позицията му
Ищецът е доказал разноски в размер на 3000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 2 по делото),
и 871,82 лева държавна такса и такса за превод (платежно нареждане на лист
12), или общо 3871,82 лева, които следва да му се платят.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. М. С. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД за установено по
отношение на „Е.М“ ЕООД, че В. М. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„О.К“, бл. **********, не дължи на „Е.М“ ЕООД, ЕИК: *********, и адрес
на управление: С., ул. „Р.П – К. № ***, сграда „М.Т“, сумата от 21 649,91 лева
(двадесет и една хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 91 стотинки) –
задължения по договор за кредит от 26.10.2010 г. с „Ю.Б“ АД, които са
прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.М“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., ул. „Р.П – К. № ***, сграда „М.Т“ да
плати на В. М. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „О.К“, бл. **********,
сумата от 3871,82 лева (три хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 82
стотинки) разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДА на ищеца В. М. С. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да
посочи данни за банковата си сметка в срока за обжалване на решението.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще наложи ГЛОБА по чл. 89, т. 2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7