Определение по гр. дело №20123/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20251110120123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41289
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110120123 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Р. Н. срещу фирма.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние № ******, сключен между страните на
07.12.2023 г.; при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността чл. 18 от договора; предявен е и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 477,78 лева.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.11.2025 г. от 10:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът
– с препис и от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът твърди, че на 07.12.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние №******, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 2000 лева, със срок за
погасяване на кредита 10 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 47% и
годишен процент на разходите в размер на 58,18%. В чл. 18 от договора било
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение по договора, потребителят дължал неустойка в размер 2079,68 лева.
1
Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР).
Намира, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното
дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР,
тъй като същата неустойка по своята същност представлявала договорна конструкция,
която целяла да прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи
санкционната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
клаузата вменявала задължение на кредитополучателя в твърде кратък срок да
предостави обезпечение. Неустойката представлявала скрит разход по кредита и
противоречала на добросъвестността в отношенията между страните. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си по договора бил заплатил на ответника сумата в общ
размер от 2477,78 лева, като предвид недействителността на целия договор дължал
връщане само на реално предоставения заем от 2000 лева. Предвид изложеното
намира, че неоснователно е заплатил сумата в размер на 477,78 лева. По изложените
съображения моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество – фирма, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете.
Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно
действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че атакуваната в
настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна,
като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и
предпоставките за нейното възникване. Сочи, че уговорената неустойка не е и не
следва да бъде включвана в ГПР по кредита. Признава, че е получил от ищеца общо
сумата в размер на 2477,78 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от
съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото
основание.
В доказателствена тежест на ищеца по евентуалния иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже, че в сключения между страните договор са включени
клаузи с посоченото от нея съдържание, както и че клаузата е нищожна на посоченото
основание.
В доказателствена тежест на ищеца иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в общ размер от 2477,78
лева.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
при изчисление на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит не
е включена предвидената в чл. 18 от договора неустойка за непредоставяне на
обезпечение, както и че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил на
ответника суми в общ размер от 2477,78 лева.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени документи.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3