Р Е Ш Е Н И Е
№……/……
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на тринадесети
юни през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 16 257 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени са
искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***срещу Д.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца сумата от 1 020,30 лв. (хиляда и двадесет лева и тридесет стотинки),
представляваща дължима главница по Договор за кредит № 5222-00002164/01.07.2011
г., вземането по който е цедирано от ***ЕАД на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД на 27.07.2012 г.и впоследствие н. „ А.З.С.Н.В.“ ЕАД, сумата от 144,18 лв.
(сто четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 16.03.2013 г. до 16.07.2014 г.; сумата от 161,70
лв. (сто шестдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.03.2013 г. до 09.07.2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
29.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
излага, че на 01.07.2011 ***АД е сключило с Д.Й.Д. с ЕГН: **********, договор
за ***, с който
договор дружеството му е предоставило кредит в размер на 2000.00 лева.
Съобразно уговорените в Договор за кредит *** условия, сумата е усвоена по
банкова сметка ***.
Ищецът сочи,
че съгласно Общите условията, при които е подписан договора за кредит ***
кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва,
на 36 равни месечни погасителни вноски, в размер на 80.00 лева всяка, считано
от датата на първата погасителна вноска 16.08.2011 г., като всяка следваща
месечна вноска следва да се извършва на всяко шестнадесето число от месеца.
Така страните са договорили общ размер на плащанията по кредита 2880.00 лева.
Излага, че
на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 161,17 лева,
уговорено в раздел VI. Права и задължения т. 22 от Общите условия към Договора
в размер на законната лихва върху цялата падежирала
сума (1020,30 лева), считано от първата неплатена падежирала
вноска - 16.03.2013 г. до 09.07.2015 г. - датата на изготвяне на справката за
задължението по договора. Сочи, че при
плащане от страна на длъжника дължимите суми и начислената лихва за забава се
погасяват на основание чл. 76, изр. 4 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че Д.Й.Д. с ЕГН: ********** е
преустановил плащанията по договора считано от вноска с падеж 16.03.2013 г.
Твърди, че
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между ***ЕАД и „Т.Б.А.Б." ЕАД, на 27.07.2012 г.
вземането, произтичащо от договор за кредит *** от дата 01.07.2011 г. сключен между
***АД и Д.Й.Д. с ЕГН: ********** е прехвърлено в полза на „Т.Б.А.Б." ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, за което длъжникът е уведомен с писмо от цедента
***ЕАД. Излага, че "Т.Б.А.Б." ЕАД е администрирал договора на
длъжника под № **********. Сочи, че
във връзка с прехвърленото вземане в полза на „Т.Б.А.Б." ЕАД е издаден
Изпълнителен лист № 8957 по ч.гр.д. 9208/2015 г. по описа на PC Варна и е
образувано Изпълнително дело № 87/2016 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев - per. № 716 - район
на действие ВОС.
Ищецът,
твърди че на 26.05.2017 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Т.Б.А.Б." ЕАД и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***съгласно
който „Т.Б.А.Б." ЕАД прехвърля в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за кредит *** (администриран под *** за което е издаден издаден Изпълнителен лист № 8957 по ч.гр.д. 9208/2015 г.по
описа на PC Варна и е
образувано Изпълнително дело № 87/2016 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев - per. № 716 -
район на действие ВОС. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за извършената цесия от страна на „Т.Б.А.Б." ЕАД. Прави изявление, длъжникът да се счита уведомен с исковата
молба и събраните документи по делото.
Предвид приетото от съда подадено
възражение от длъжника Д.Й.Д.,
счита че е налице правен интерес от предявения иск.
В едномесечния срок за отговор
ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, в условията на
евентуалност по оспорват исковете по размер.
Оспорва твърденията на ищеца за редовното му уведомяване за извършената
цесия, както първоначалната, така и процесната.
Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно
гражданско дело № 3837/16 г. на ВРС е издадена Заповед № 4663 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори ***, чрез
процесуалния представител юрисконсулт *** сумата от 1 020,30 лв. (хиляда
и двадесет лева и тридесет стотинки), представляваща дължима главница по
Договор за кредит № *** вземането по който е цедирано
от ***ЕАД на „Т.Б.А.Б.” ЕАД на 27.07.2012 г.; сумата от 144,18 лв. (сто
четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 16.03.2013 г. до 16.07.2014 г.; сумата от 161,70 лв. (сто
шестдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.03.2013 г. до 09.07.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 29.07.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и
направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 326,52 лв. (триста
двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки), от които: 26,52 лв. (двадесет
и шест лева и петдесет и две стотинки), за заплатена държавна такса и 300,00
лв. (триста лева), за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
По делото е представен договор за кредит ***, ведно с искане за ***. , с които „*** ЕАД е отпуснал кредит на Д.Й.Д. за сумата от 2000 лв.,
като кредитополучателят се е задължил да плаща на 36 месечни вноски по 80 лева,
с дата на първо плащане 16.08.2011г. и ден на месечно плащане 16 число.
Кредитополучателят се е съгласил и с представените и подписани от него Общи
условия.
Видно от представен по делото договор за прехвърляне на
вземане от 27-юли 2012г. „*** ЕАД има намерение
да продаде на Т.Б.А.Б. ЕАД вземания на физически лица в България подробно
описани в Приложение І. Приложено е потвърждание от *** от
24.11.2015г. за извършеното прехвърляне на вземанията и приложение за
сключената цесия от 27.07.2012г. между *** и Т.Б.А.Б. ЕАД от
дата 24.11.2015г. подписано от ***
Видно от договор за продажба на вземания от 26.05.2017г.,
Т.Б.А.Б. ЕАД продава н.А.з.с.н.в. ЕАД в. по договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица-потребители, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение № 1.
По делото е представено съобщение за прехвърляне на
вземане до Д.Й.Д. от *** ЕАД код *** и известие за доставяне, което не е получено от адресата.
По делото е представено и уведомително писмо до Д.Д.
от Ти Би Ай ЕАД, чрез АСВ ЕАД изх.№ *** за извършено прехвърляне на вземане от АДВ ЕАД, както и
известие за доставяне до Д.Д. не получено от
адресата.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява че остатъкът на задължението на Д.Й.Д. по Договор за
кредит е 1 000.29 лв. главница и 159.71лв. лихва , лихвата за забава е в размер на договорната
лихва, начислена за периода на забавата. Претендира се за периода от
16.03.2013г. до 30.07.2015г. Законната лихва за забава е в размер на 161.30лв.
На 05.07.2011г. сумата в размер на 1960лв. е преведена по сметка с титуляр Д.Д., 40 лева са удържани за такса от общата сума от 2000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит ***
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на Т.Б.А.Б. ЕАД против ответника
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск, както и че с определение № 2793/17г. по ч.т.д. № 1027/2017г. на
ВОС е прието подаденото от Д.Д. възражение, което
обосновава правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането.
По ч.гр.д. № 9208/2015г. е изпратено уведомление до
заявителя Т.Б.А.Б. ЕАД, получено на 27.09.2017г. Съгласно дадените разяснения в
Тълкувателно решение *** по тълк.д. № 4/2013г. ВКС ОСГТК ,в т. 10б, искът по чл.422 от ГПК може да се предяви и от цесионера при спазване
срока по чл.415 ал.1 от ГПК. Поради което съдът приема, че искът е предявен от
надлежна страна, предвид представен договор за цесия от 25.04.2017г. между Т.Б.А.Б.
ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД.
По
предявената претенция в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно
отношение между "***" ЕАД и
ответника по договор за заем, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесните суми, а именно
– предаване от "***" ЕАД на
ответника на паричната сума, предмет на договора за заем, писмена уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, изтичане на срока за плащане на
задължението за заплащане на главница и възнаградителна
лихва, както и размера на вземането за главница и възнаградителна
лихва.Освен това ищеца следва да докаже и наличието на договор за цесия,
сключен между "*** ЕАД и "Т.Б.А.Б."
ЕАД, по силата на който, впоследствие ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е придобил
посоченото по-горе вземане на "***" ЕАД срещу
ответника, както и съобщаване на цесията на длъжника от страна на стария му
кредитор - "***" ЕАД. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за
неговото връщане. Договорът е реален - счита се сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните парите бъдат предадени на заемателя. От неговото съдържание се установява, че
предоставения кредит на ответника е преведен по посочената от него лична
банкова сметка. ***тодателя сумата от общо 2880 лв.,
като конкретно са посочени разходите, които се дължат във връзка с връщане на
отпусната сума. Уговорени са и конкретните месечни вноски и падеж за връщане на
кредита. Следователно се доказва, че кредитодателя е
изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем, превеждайки
сумата по сметка му, от своя страна ответникът е поел задължението да погаси
задължението си по заема на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 80
лв. на всяко второ число на месеца. Ответникът не оспорва това обстоятелство.
Ищецът
претендира правата си от сключен с кредитодателя
"****" ЕАД договор за цесия прехвърлен на "Т.Б.А.Б."
ЕАД. Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от
27.07.2012г. предмет на договора са вземания описани по вид и размер в
приложение №1, неразделна част от договора, съгласно раздел І, чл.1 ал.2 от
същия.
По делото липсва представено Приложение №1, удостоверяващо
прехвърлените вземания по договора. Представеното Приложение към потвърждение
за сключена цесия от 27.07.2012г. между *** ЕАД и Т.Б.А.Б. ЕАД, не би могло да санира липсата на представеното приложение,част от договора,
тъй като същото не е подписано от двете страни по договора. Подписано е
едностранно от представител на *** ЕАД и едва на 24.11.2015 г. Ищецът не успя да докаже,
че именно вземането на ответника Д.Й.Д. е било прехвърлено между *** ЕАД и Т.Б.А.Б. ЕАД, то ирелевантно
остава обстоятелството, че в последствие същото е било включено в приложение №1
от 26.05.2017г. по сключен между ищеца А.з.с.н.в. ЕАД и Т.Б.А.Б. ЕАД договор от
26.05.2017г. цедирани вземания, тъй като никой не
може да прехвърли права които няма. Поради което, искът следва да се отхвърли .
Следователно ответника не е придобил качеството
на длъжник спрямо ищеца по сключения договор за кредит *** ,поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Направено е
възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя
по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. в производството по чл.423 от ГПК, както и в размер на 500 лева в
исковото производство не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в производството по чл.423 от ГПК разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение и в исковото производство 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, общо сумата
от 800 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, офис сграда *** иск за приемане на установено в отношенията
между страните,че
Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** му дължи сумата от 1 020,30 лв. (хиляда и двадесет лева и тридесет
стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит № ***., вземането
по който е цедирано от ***ЕАД на „Т.Б.А.Б.” ЕАД на
27.07.2012 г., сумата от 144,18 лв.
(сто четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 16.03.2013 г. до 16.07.2014 г.,сумата от 161,70 лв. (сто шестдесет и един лева и
седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
16.03.2013 г. до 09.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 29.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, впоследствие вземането прехвърлено с договор за
цесия от 26.05.2017г. от „Т.Б.А.Б.” ЕАД на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 9208/2015 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***да заплати на Д.Й.Д., ЕГН ********** сумата от 800 лв./осемстотин
лева/, представляваща направените разноски в производството по чл.432 от ГПК и в
настоящото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Районен съдия: