№ 9055
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20241110163036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „А.С.“ ООД, искова молба против
„О.С.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 79 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 12 814,77 лв. с включен ДДС, представляваща сбор от
стойността на доставени стоки - месни продукти, за които доставки са издадени
следните фактури: № 44960/12.08.2024 г. на стойност 1 678,64 лв. с вкл. ДДС; №
45009/14.08.2024 г. на стойност 5 559,13 лв. с вкл. ДДС; № 45107/21.08.2024 г. на
стойност 5 577,00 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба 24.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е сключен неформален договор за търговска продажба на стоки, през месец
Август 2024 г., по силата на който в качеството си на продавач, доставил и продал на
ответното дружество хранителни стоки - месни продукти, описани по вид,
количество, тегло, ед. цена и пр. в следните фактури: № 44960/12.08.2024 г. на
стойност 1 678,64 лв. с вкл. ДДС; № 45009/14.08.2024 г. на стойност 5 559,13 лв. с вкл.
ДДС; № 45107/21.08.2024 г. на стойност 5 577,00 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че стоките са
доставени и приети без забележки, което било удостоверено с подпис върху фактурите.
Излага, че сумите по фактурите е следвало да бъдат заплатени на датите както следва:
12.08.2024 г., 14.08.2024 г. и 21.08.2024 г., но до момента не постъпило плащане. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпрати представител в проведеното по делото открито
съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
1
отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод
за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в
процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което
исковете да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1912.00лв., от които 1400.0лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гр.д.
№ 63036/2024г. и 512.00лв. – внесена държавна такса.
Без уважение следва да бъде оставено искането за присъждане на разноски за
адвокат по ч.гр.д. № 56515/2024г., по описа на СРС в размер на 900.00лв. и 40.00лв. –
държавна такса.
На първо място не става ясно какъв е предметът на посоченото ч.гр.д. №
56515/2024г., по описа на СРС. В проведеното на 09.05.2025г., открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца сочи, че има обезпечително
производство, като дори да се приеме, че обезпечителното производство се е развило
по посоченото в договора за правна защита и съдействие ч.гр.д. № 56515/2024г., по
описа на СРС, не са представени каквито и да било доказателства за твърденият, че
във връзка с процесните искови претенции се е развило производство по допускане на
обезпечение на бъдещ иск.
На следващо място претендира се и сумата от 40.00лв. – държавна такса, като
доказателства за сторени разноски за държавна такса в такъв размер не са приложени.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК - направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход.
В мотивите на т. 8 от цитираното ТР е прието, че разноски се присъждат
съобразно доказателствата по делото.
В случая обаче, от страна на ищеца на първо място не са представени каквито и
да било доказателства за проведено обезпечително производство, на следващо място
за част от разноските /държавна такса /, не са представени и доказателства за
извършването им.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „А.С.“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 12 814,77 лв. с
включен ДДС, представляваща сбор от стойността на доставени стоки - месни
продукти, за които доставки са издадени следните фактури: № 44960/12.08.2024 г. на
стойност 1 678,64 лв. с вкл. ДДС; № 45009/14.08.2024 г. на стойност 5 559,13 лв. с
вкл. ДДС; № 45107/21.08.2024 г. на стойност 5 577,00 лв. с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 24.10.2024 г. до
окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „О.С.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „А.С.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1912.00лв. – разноски по
настоящото исково производство.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3