№ 2904
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110201729 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 1729 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Рфирма" АД срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
2100112 от 17.01.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) -
София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради което иска отмяната му.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 02.12.2021 г. И.Й.– главен инспектор в ДИТ - София, след извършена последваща
проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 01.12.2021 г.
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели. Представител на
дружеството подписал АУАН като е написал, че има възражения.
Въз основа на АУАН на 17.01.2022 г. Д.И -директор на ДИТ - София, издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на
актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона
срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и
съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С
оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 14.10-28.10.2021 година служители на ДИТ – София извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от "Рфирма" АД. В хода на проверката било
установено, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило задължението си да
заплати уговореното трудово възнаграждение на К.С, Т. Иа, В.Т, Х.С, Д.Й за извършена от
тях работа през месец август 2021 г. За предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения с протокол от 28.10.2021 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ на
работодателя били дадени задължителни предписания, като под №2 било предписано да
заплати дължимото трудово възнаграждение на всички служители по представената
ведомост за месец август 2021 г. Определеният от контролните органи срок за изпълнение
на предписанието бил до 30.11.2021 г.
При последваща проверка на работодателя, извършена в периода 22.11-02.12.2021 г.,
от него били изискани документи и било констатирано, че не е изпълнено в предоставения
срок предписание под № 2, дадено с протокол от 28.10.2021 г., като работодателят не е
представил доказателства за изпълнение на задължението му за изплащане на трудови
възнаграждения на служителите си за м. август 2021.
При така направените констатации, участвалият в проверката св. И.Й. в качеството
2
си на главен инспектор в ДИТ – София, съставила процесния АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. И.Й. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – протоколи, заповеди, платежна ведомост, които съдът
кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент
на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна страна
с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване на трудовото
законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с налагането на имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ.
По делото няма данни предписанието да е отменено по административен и/или съдебен ред.
С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира
инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в
законна сила предписание, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по
чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по
същество доколко даденото предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това
друг ред на оспорване. Съгласно трайната съдебна практика пределите на инцидентния
контрол върху предписанието се разпростират само до преценка за евентуалната му
нищожност, като в случая то не страда от пороци, които да обусловят подобен извод.
Отрицателна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност би
била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като
само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар. 1, т. 1
от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово неизпълнение е
субект на нарушението. В случая е налице административното нарушение, извършено чрез
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да докаже изплащане на
дължимото трудово възнаграждение. Жалбоподателят излага доводи за неустановеност на
посоченото в АУАН и НП нарушения, но същото съответства на събраните по делото
доказателства.
По тези съображения и доколкото работодателят не е атакувал предписанието по
реда на АПК и не е представил доказателства за изпълнението му в предоставения му срок
съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно
ясно описано и е правилно квалифицирано.
Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина, с оглед на
което и доводите на жалбоподателя за извинима липса на виновно поведение са
неоснователни.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение
3
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово право на служителите на
работодателя.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1
от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., доколкото по делото не се установи нарушението да е отстранено незабавно.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на установените в
чл. 27 от ЗАНН принципи, в близост до минималния нормативно предвиден размер.
Правилно като отегчаващо обстоятелство е отчетено, че неизпълнението на предписанието
засяга правата на множество служители на работодателя, което обуславя и по-висока
обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и за постигане в пълен
размер на установените в чл. 12 от ЗАНН цели, санкцията следва да бъде над минималния
размер, установен от закона.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно и като Та следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-2100112 от 17.01.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна
дирекция „Инспекция на труда“, с което на "Рфирма" АД на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение
на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН "Рфирма" АД, ЕИК ********* да
заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
4
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5