№ 176
гр. Горна Оряховица, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200379 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Й. К. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 24-0268-000696/19.06.2024 г., издадено от
началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.
2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Посочва, че бил засечен от
товарен автомобил и за да предотврати пътнотранспортно произшествие,
предприел екстрено спиране. За да избегне удара с товарния автомобил,
стъпил на уширението в този участък от пътя. Настилката от трошени камъни
на това уширение повлякла автомобила и той не успял да спре пред избуялата
висока трева и храсти, които скривали поставената на това място еластична
ограда. Поддържа, че не е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К. С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди
1
на жалбоподателя направените по делото разноски.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ В РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за прекомерност на уговореното и
платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.06.2024 г. в 17:30 часа жалбоподателят П. Й. К. управлявал лек
автомобил „С.“ с рег. № *** по път III-514, в участъка при км 31+500, в посока
към с. Д.. В един момент управляваният от жалбоподателя автомобил излязъл
от платното за движение и навлязъл в банкета, обрасъл с висока трева и
храсти, които скривали еластичната предпазна ограда (мантинела).
Автомобилът се блъснал в огънатата част на мантинелата и се качил върху
нея.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т. М. Д. и Х. Х. Х. –
младши автоконтрольори в Районно управление – Горна Оряховица, които
изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Пред
полицейските служители жалбоподателят обяснил, че бил засечен от товарен
автомобил и опитвайки се да избегне удара с този автомобил, се отклонил
вдясно и се блъснал в мантинелата. Свидетелят Д. не кредитирал обясненията
на жалбоподателя и съставил против него акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1311415/04.06.2024 г., в който
приел, че К. управлявал автомобила с несъобразена скорост, изгубил контрол
върху управлението на автомобила, излязъл извън платното за движение
вдясно по посоката си на движение и се блъснал в еластичната предпазна
ограда (мантинела), с което допуснал пътнотранспортно произшествие с
2
материални щети. Актосъставителят приел, че с описаното деяние
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. К. подписал
предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 19.06.2024 г., след като разгледал преписката, образувана със
съставения от свидетеля Д. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
постановление № 24-0268-000696, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.
2, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия
закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 27.06.2024
г. На 08.07.2024 г. подадената от защитника на К. жалба против
постановлението била заведена в деловодството на Районно управление –
Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя П.
Й. К., показанията на свидетелите Т. М. Д. и Х. Х. Х. и приетите писмени
доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Според тезата, възприета в обстоятелствената част на наказателното
постановление, жалбоподателят при управление на посочения в
постановлението лек автомобил на посочените там време и място причинил
настъпването на пътнотранспортното произшествие в резултат от нарушаване
на правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че при
избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с
3
релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и други
обстоятелства, за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие
или при създадена опасност за движението, в резултат на което изгубил
контрол върху управлението на автомобила, излязъл извън платното за
движение вдясно по посоката си на движение и се блъснал в еластичната
предпазна ограда (мантинела), с което допуснал пътнотранспортното
произшествие с материални щети. Наказващият орган приел, че с така
описаното деяние К. е осъществил състава на нарушението по чл. 179, ал. 2,
предл. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните доказателства не дават основание да се приеме за
установено по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно
произшествие е в причинна връзка с допуснато от жалбоподателя нарушаване
на правилото за движение със съобразена скорост по чл. 20, ал. 2 от същия
закон. От показанията на разпитаните свидетели и от приетите като писмени
доказателства материали по преписката се установява, че полицейските
служители, посетили местопроизшествието, не са извършили измервания на
оставени на платното за движение следи от протриване, не са установили
мястото, от което автомобилът е започнал да се отклонява наясно, не са
измерили широчината на платното за движение, не са определили скоростта на
автомобила в момента, в който е започнал да се отклонява надясно, и не са
извършили други действия по събиране на доказателства, които да позволят
да се определи по несъмнен начин конкретната причина, поради която
автомобилът се е отклонил надясно и е излязъл от платното за движение,
както и при движение с каква скорост управляваният от жалбоподателя
автомобил не би започнал да се отклонява надясно при навлизане в процесния
участък от пътя.
В крайна сметка неизяснен е останал основният въпрос от значение за
съществото на спора – допуснал ли е жалбоподателят нарушение на
правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и има ли причинна връзка между
допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие.
От друга страна, събраните доказателства не опровергават в никаква
степен изложената от жалбоподателя версия, че е бил засечен от товарен
автомобил, което наложило да се отклони вдясно, за да избегне удар между
двата автомобила.
4
При това положение изводът на наказващия орган, че
пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания
от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде преценен
като предположение, а основаното на този извод административнонаказателно
обвинение – като недоказано по несъмнен начин.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като издадено при допуснато нарушение на материалния
закон.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
жалбоподателят има право на възстановяване на разноските за водене на
делото. По делото са представени доказателства за платено възнаграждение за
защитник адвокат в размер на 550 лв. (разписката, оформена като клауза в
договора за правна защита и съдействие на л. 4 от делото, и разписките,
оформени като бележка на гърба на документа). От друга страна, с оглед
невисоката фактическа и правна сложност на делото и действително
положения от защитника труд е основателно възражението на
административнонаказващия орган за прекомерност на уговореното и платено
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът следва да
присъди на жалбоподателя разноски в размер от 400 лв. За горницата над 400
лв. до пълния поискан размер от 550 лв. искането за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение.
По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал отмененото наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0268-000696/19.06.2024
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно
управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на
П. Й. К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения:
*** – адв. К. С. от АК – Велико Търново, е наложено административно
5
наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон .
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения: *** – адв. К. С. от АК – Велико Търново, сумата 400
лв. (четиристотин лева), представляващи част от направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
в производството пред районния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски в частта за горницата над уважения размер от 400 лв. до пълния
претендиран размер от 550 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6