№ 282 / 1.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 11 юни….........………....…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….......…...…….…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова......................….....................………..………и в присъствието на прокурора..……......………..…….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова ..……..............АН дело 771 по описа за 2019г…........................………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000773/ 29.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Г.К.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнети общо 14 контролни точки .
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останала Г.К.П., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, като по същество не оспорва нарушенията. В съдебно заседание подържа жалбата си и също по същество не оспорва нарушенията.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката Г.К.П. е наказана, за това, че на 02.03.2019 г. в 10:31 часа в гр.Монтана на кръстовището на ул.. М. и ул.И., като водач на лек автомобил - Ф. Ф. 1.4 И с peг. № XXXX , го управлява: 1. като не поставя обезопасителен колан по време на движение. 2 При наличие на пътен знак (Б-2) не изпълнява разпоредбите му.
Предвид на горното свидетелите В.В. и А.Д. съставили АУАН за допуснати нарушения, а именно: 1) водач на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП и 2) не съобразява поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН жалбоподателката не направила възражения и подписал акта. В срока по чл.44 от ЗАНН също не е подала възражения срещу констатациите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянията на жалбоподателката, като нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. Безспорно е установено в хода на производството извършеното нарушение. В тази насока са и показанията на свидетелите С. Т. С. и Т. И. Я., които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни.
Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Също безспорно се установява в хода на производството и това извършено от жалбоподателката нарушение. В тази насока също са непротиворечиви и свидетелските показания на свидетелите В. и Д.. Съдът намира, че жалбоподателката е извършила и това нарушение. Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката. При определяне размера на наказанието за всяко нарушение административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, обществената опастност на този вид административни нарушения и е наложил точно фиксирания размер на предвиденото наказание и за двете нарушения.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК жалбоподателката следва да заплати направените разноски по водене на делото, а именно 20.00 лева пътни разноски за свидетелите Д. и В. /по 10.00 лева за всеки един от тях/, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000773/ 29.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на Г.К.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнети общо 14 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.К.П. xxx да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 20.00 лева пътни разноски, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: