№ 14596
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110162864 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Арко Имоти“ ООД срещу К. П. М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 51 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че К. П. М. дължи на „Арко Имоти“ ООД следните суми, а
именно: сумата от 5568,00 лв., представляваща главница за неплатено
посредническо възнаграждение, съгласно ексклузивен договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 10.07.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 05.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
1416,76 лв., представляваща мораторна лихва за период от 03.06.2020 г. до
05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 66539 по описа 2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищеца обосновава исковата си претенция със следните фактически
твърдения. На 10.07.2019 г. в град София, ищецът сключил с ответника
Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот със
срок на действие до продажба, по силата на който ответникът възложил на
ищеца срещу възнаграждение да проучи пазарното търсене, да рекламира, да
посредничи и да търси купувачи за продажба на недвижим имот, а именно:
Апартамент № 10 с идентификатор 68134.905.491.1.10, находящ се в град
1
София, Столична община, район „Лозенец“, АДРЕС, срещу заплащането на
възнаграждение от 2% от продажната цена на имота. В изпълнение на поетите
от ищеца задължения на 13.01.2020 г., 29.01.2020 г. били извършени огледи с
потенциални купувачи, за които съответно били съставени и нужните
документи. На 22.01.2020 г. между ищеца и потенциален купувач Н.К. било
подписано Споразумение за посредничество при оглед за покупка на
недвижим имот, по силата на което, ищецът се задължил да организира оглед
на процесния недвижим имот, като на извършения оглед брокерът
предоставил информация относно собствеността на имота. Ответника бил
уведомен за клиента, била уговорена цена, като преди подписването на
предварителния договор ответникът и съпругата му казали, че отказват да
сключат предварителен договор, тъй като не харесвали потенциалните
купувачи. След проведения оглед и отказ да се продължи посредничеството за
сключване на сделка, ищецът направил справка от електронната система
ИКАР и установил, че ответникът бил продал процесният имот на Н.К., за
което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба. Според чл. 12 от
ексклузивния договор, размерът на дължимото към ищеца комисионно
възнаграждение било в размер на 2% без ДДС от продажната цена, като
възнаграждението се дължало в деня на сключване на предварителен договор,
а ако такъв не бъде сключен – в деня на сключване на окончателен договор под
формата на нотариален акт. В този смисъл ответникът дължал на ищеца
възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена, посочена в нотариалния
акт, а именно сумата от 5568,00 лева. На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължал на ищеца и обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение
в размер на 1416,76 лв. върху главницата от 5568,00 лева за периода от датата
на продажбата – 03.06.2020 г., до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 05.12.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който се изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца било
налице договорно правоотношение, породено от ексклузивен договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 10.07.2019 г. относно
процесния недвижим имот. Безспорно било, че между К. П. М. и К.С.М. от
една страна като продавачи и от друга страна като купувач Н.М.К. бил
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт, вписан
2
в Служба по вписванията – София на 03.06.2020 г. под акт № 29, том LXVII, №
от дв. вх. рег. 27693 от 03.06.2020 г. относно процесният недвижим имот –
Апартамент № 10 с идентификатор 68134.905.491.1.10. Сочи се, че договорът,
на който ищецът основава претенцията си, бил прекратен с изтичане на срока
му 07.02.2020 г. Оспорва ищецът го е уведомил за извършен оглед на
посочения имот от страна на лицето Н.М.К., както и твърдението, че
ответникът и съпругата му отказали да сключат предварителен договор, тъй
като не харесвали потенциалните купувачи. Съгласно чл. 4 от Споразумение
за намерение за закупуване на недвижим имот от 17.01.2020 г. страните по
делото се задължили да не предлагат имота на трети лица до 24.01.2020 г. С
отговора на исковата молба е направено искане за спиране производството
поделото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като във връзка с
преюдициален за настоящото дело спор е образувано ГД № 31510/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 60 гр. с., а именно Н.М.К. в качеството й на ответник по ГД
№ 31510/2023 г. е оспорила автентичността на Споразумение за
посредничество при оглед за покупка на недвижим имот от 22.01.2020 г. Ето
защо моли производството по делото да бъде спряно до приключване на
производството по ГД № 31510/2023 г. Оспорва се по реда на чл. 193 от ГПК
Споразумение за посредничество при оглед за покупка на недвижим имот от
22.01.2020 г., във връзка с оспорването, че Н.М.К. не е била клиент на ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 05.12.2022 г. от „Арко Имоти“ ООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
24953 от 22.08.2023 г. по ЧГД № 66539 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148
гр. с. срещу длъжника К. П. М. за следните суми: сумата от 5568,00 лв.,
представляваща главница за неплатено посредническо възнаграждение,
съгласно ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 10.07.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 1416,76 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 03.06.2020 г. до 05.12.2022 г., както и държавна такса в размер на
142,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
3
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.09.2023 г., като
същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 11.09.2023 г.
С разпореждане от 03.10.2023 г., връчено на 17.10.2023 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415 ГПК – на 16.11.2023 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си по исков ред.
От представения ексклузивен договор за посредничество при продажба
на недвижими имоти от 10.07.2019 г., сключен между ответника като
възложител и ищеца като изпълнител, по силата на който ответникът е
възложил на ищеца извършването на посреднически услуги, изразяващи се в
проучване на пазарното търсене, да рекламира и да продаде срещу
възнаграждение следния недвижим имот: Апартамент № 10, находящ се в гр.
София, АДРЕС, при офертна цена от 185000,00 евро (чл. 1 от договора).
Уговорен е срок на договора до продажба (чл. 2 от договора). Съгласно
клаузата на чл. 12 от договора изпълнителят има право на възнаграждение в
размер на 2 % без ДДС от договорената продажна цена за имота, но не по-
малко от 500,00 евро, което се дължи при подписване на предварителен
договор за продажба, а при липса на такъв – при подписване на окончателен
договор за продажба във формата на нотариален акт. Договорът съдържа
подписи за възложител и изпълнител, като ответника не е оспорил, че
подписът за възложител е положен от него.
Представен е Анекс от 07.08.2019 г. към посочения договор от
10.07.2019 г., с който страните са уговорили промяна на клаузата на чл. 2 от
договора, а именно че срокът на договора е шест месеца от подписване на
анекса – 07.08.2019 г.
Представено е споразумение за посредничество при оглед за покупка на
недвижим имот от 13.01.2020 г., от което се установява, че ищецът е
представил за оглед на М.М.Х. четиристаен апартамент, находящ се в гр.
София, АДРЕС при офертна цена от 175000,00 евро, като същото съдържа
подписи и за двете страни.
Представено е споразумение за намерение за закупуване на недвижим
имот от 17.01.2020 г., сключено между ищеца като посредник и М.М.Х. като
купувач, съгласно което купувачът се е задължил да заплати сумата от 3000,00
4
лв. по сметка на ищеца, която ще служи за гаранция, че в срок до 24.01.2020 г.
между продавача и купувача или посочено от него лице ще бъде подписан
предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот:
Апартамент № 10, при продажна цена от 168000,00 евро, като посредникът е
поел задължение да не предлага имота за продажба на трети лица до
24.01.2020 г.
Представено е споразумение за посредничество при оглед за покупка на
недвижим имот от 22.01.2020 г., от което се установява, че ищецът е
представил за оглед на Н.М.К. четиристаен апартамент, находящ се в АДРЕС,
при офертна цена от 175000,00 евро, като същото съдържа подписи и за двете
страни. Споразумението е представено в оригинал на л. 90, с дописване на
етаж и номер на апартамент с различен химикал.
Представено е споразумение за посредничество при оглед за покупка на
недвижим имот от 29.01.2020 г., от което се установява, че ищецът е
представил за оглед на К.Х.Х. четиристаен апартамент, находящ се в гр.
София, АДРЕС, при офертна цена от 175000,00 евро, като същото съдържа
подписи и за двете страни. Същото споразумение е представено и в
проведеното на 29.04.2025 г. о. с. з., с изписан текст „получих сумата 3000 лв
на 21.01.2020“ и подпис, без отбелязване името на лицето, което го е
положило.
Представено е електронно съобщение от 03.02.2020 г., с което
ответникът е уведомил ищеца, че договорът от 10.07.2019 г. се счита
прекратен от 08.02.2020 г. Представени са още маркетингови отчети относно
информация за преглеждането на обявата за процесния имот, брой запитвания,
дни на пазара и брой огледи в периода от 10.07.2019 г. до 05.02.2020 г.
Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – София на 03.06.2020 г., под акт № 29, том
LXVII, вх. рег. № 27693/03.06.2020 г., от който се установява, че ответникът и
неговата съпруга К.С.М. са продали на Н.М.К. следния недвижим имот:
Апартамент № 10, находящ се в АДРЕС – надпартерен, ап. 10, за сумата от
232000,00 лв.
Представена е покана за доброволно изпълнение, с която ищецът е
поканил ответника до 19.11.2021 г. да изпълни задължението си към ищеца
5
съгласно чл. 12 от договора от 10.07.2019 г. за заплащане на комисионно
възнаграждение в размер на 5568,00 лв. с вкл. ДДС. Към поканата е
представена разписка, в която са посочени извършените от връчителя
(служител на ЧСИ М.Б.) действия във връзка с връчване на поканата, както и
протокол, в който е посочено, че поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК на
09.12.2021 г.
От показанията на свидетеля Й.Б. се установява, че познава ответника К.
М.. Последният й се обадил, тъй като искал да продаде негов собствен имот в
кв. „Витоша“, ап. 10, като свидетелят заяви, че не помни точния адрес. Бил
подписан ексклузивен договор, като на свидетеля бил предоставен ключ, за да
може да показва имота на евентуални купувачи. Срокът на ексклузивния
договор първоначално бил до продажба, а два месеца по-късно бил сключен
анекс към договора, с който бил уговорен по-кратък срок за продажба. Бил
извършван оглед от потенциални купувачи, като за всеки един оглед се
подписвал протокол към договора. Н.К. също направила оглед на имота, като
същата се представила за съпруга на М., двамата дошли заедно като семейство
с техния адвокат, да видят имота. На самия оглед бил подписан протокол само
М., тъй като свидетелката не знаела, че НатА. и М. нямат сключен граждански
брак, а живеят на семейни начала. Бил подписан протокол и с адвоката. НатА.
и М. харесали имота, с оглед на което било подписано споразумение с М. като
купувач. Съпругата на ответника обаче заявила, че не иска да продава имота
на лица от ромски произход, с оглед на което продавачите – ответникът и
съпругата му, се отказали. На следващия ден, купувачите също заявили, че се
отказват, тъй като не им бил отпуснат кредит, респ. щели да купуват с кредит.
При среща с мениджъра М.Ф., проведена в офиса на ищеца, внесеният от М.
депозит му бил върнат, като това било удостоверено с негов подпис. При тази
среща М. бил заедно с НатА., при което М.Ф. разбрала, че М. и НатА. нямали
сключен брак и поради тази причина тя подготвила и споразумение с НатА..
Свидетелят Б. разбрала по-късно, че М. и НатА. се върнали в сградата, там
имало жива охрана и се записвало кой влиза и гледа имота и взели телефона на
ответника от охраната. Доколкото свидетеля Б. работи при ищеца като брокер
на недвижими имоти съдът прецени дадените от нея показания по реда на чл.
172 ГПК, като отчете възможната заинтересованост на свидетеля, респ. съдът
кредитира същите изцяло, тъй като са логични, последователни, не се
наблюдават вътрешни противоречия в тях и напълно съответстват на приетите
6
по делото писмени доказателства, а невъзможността на свидетеля да си
спомни определени обстоятелства съдът отдава на относително дългия период
от време, който е изминал от събитията, за които се отнасят показанията, до
момента на даването на последните.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, обосновано и логично, се установява, че
подписът в представеното споразумение от 22.01.2020 г. за клиент е положен
от Н.М.К.. Не са налице основания за съмнение в правилността на
заключението, доколкото вещото лице е извършило пълно и всеобхватно
изследване, използвало е както представени по делото документи и нарочни
образци за изследване, така и сравнителен материал от документи, които не се
намират по делото – напр. заявление за подаване на документи за самоличност
на български гражданин и др., и е изложило подробно съображенията си защо
е възприело този краен извод. Вещото лице е обяснило и причини за
наблюдаваните различия при изпълнението на изследвания подпис в
сравнение с подписите, положени в използваните като сравнителен материал
други документи.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ:
Основателността на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 51 от ЗЗД е обусловена от установяване кумулативното наличие
на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на
сключен между страните валиден ексклузивен договор за посредничество при
продажба на недвижим имот от 10.07.2019 г., по силата на който ответникът е
възложил на ищеца срещу възнаграждение да посредничи за сключването на
7
договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Апартамент № 10 с
идентификатор 68134.905.491.1.10, находящ се в град София, Столична
община, район „Лозенец“, АДРЕС; 2) ищецът да е изправна страна по
договора, т. е. да е изпълнил точно съобразно уговореното с посочения
договор; 3) настъпила изискуемост на вземането на ищеца за
възнаграждението, дължимо за извършената посредническа услуга; 4) размера
на уговореното възнаграждение; и 5) неизпълнение на задължението на
ответника да изплати уговореното възнаграждение.
В тежест на ищеца е било да установи наличието на първите четири
предпоставки.
В тежест на ответника е било да установи положителния факт на
плащането на възнаграждението за посредничество.
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от
представения ексклузивен договор за посредничество от 10.07.2019 г. се
установи наличието на първата предпоставка.
Основният спорен въпрос в производството е дали ищецът като
посредник е изпълнил задължението си за извършването на посреднически
услуги, изразяващи се в проучване на пазарното търсене, да рекламира и да
продаде процесния недвижим имот, като последното следва да се разбира в
смисъл да намери купувач на имота, доколкото същият не участва като страна
в договора за продажба, нито лично, нито като представител. Именно в това –
намирането на купувач и свързването му с продавача, се състои основното и
главно задължение на посредника, който по занятие извършва посредничество
за сключването на договори за покупко-продажба на недвижими имоти. В този
смисъл е и клаузата на чл. 4.1 от договора. Посредническата дейност при този
вид посредничество се изчерпва със сключването на договор за продажба.
В разглеждания случай съдът намира за установено по безспорен начин,
че именно ищецът като посредник е намерил купувача по сделката от
03.06.2020 г. До този извод съдът достигна от преценените поотделно и в
тяхната съвкупност писмени доказателства – споразумение за посредничество
от 22.01.2020 г., договор за продажба от 03.06.2020 г., показанията на
свидетеля Б., както и заключението на назначената по делото СПЕ. От
представеното споразумение от 22.01.2020 г. се установи, че Н.М.К. – купувач
по сделката от 03.06.2020 г., е извършила оглед на процесния апартамент №
8
10. Оспорването автентичността на посоченото споразумение относно
авторството на положения от името на Н.К. подпис остана неуспешно,
доколкото от приетото по делото заключение на назначената СПЕ се установи
категорично, че подписът за клиент е изпълнен именно от Н.К.. Съдът не
приема добавката, която е извършена в представения оригинал на
споразумението от 22.01.2020 г. относно етажа и номера на апартамента,
доколкото в представеното копие липсва отразяване на тези данни, респ. съдът
намира, че същите са добавени впоследствие. Същевременно от показанията
на свидетеля Б., както и предвид данните, посочени в споразумението, а
именно че огледът се отнася до 4-стаен апартамент, находящ се в гр. София,
АДРЕС, при офертна цена от 175000,00 евро, които данни съответстват на
другите две представени по делото споразумения за посредничество при
оглед, които безспорно се отнасят до процесния ап. 10, както и предвид
липсата на данни ищецът в същият период да е извършвал посредничество по
отношение на друг четиристаен апартамент на ул. АДРЕС, се установи
категорично, че Н.К. е огледала именно процесния апартамент.
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и
неговата съпруга като продавачи и Н.К. като купувач е сключен договор за
продажба на процесния ап. 10.
Ето защо съдът намира, че посредническата дейност на ищеца относно
намирането на купувач на процесния недвижим имот е дала конкретен
фактически резултат, поради което на същия се дължи и уговореното
възнаграждение.
Факт без правно значение за този извод е, че договорът за
посредничество е бил прекратен, считано от 08.02.2020 г., с изтичане на срока,
за който е сключен, след като посредникът е намерил купувач, когато
договорът все още е бил в действие. Без правно значение за изхода на делото е
и дали ищецът е нарушил договорно задължение по договор с трето лице.
Същевременно договорът поражда действие между страните, които са го
сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 21 ЗЗД, която по категоричен и
недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с
9
постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Следователно,
правата за търсене на уговорената престация или отговорност за неизпълнение
на поетите договорни задължения могат да бъдат осъществени само между
страните по договора, респ. право да се позове на такова евентуално
неизпълнение би имало само третото лице – купувач по споразумението от
17.01.2020 г., не и ответника в настоящото производство, доколкото същият не
е страна по този договор.
Извън процесуалното поведение на страните по сделката от 03.06.2020 г.
дава основание за извод, че същите са целели избягване заплащането на
възнаграждение на посредника, което е лесно обяснимо и с оглед значителния
размер на същото.
Размерът на посредническото възнаграждение, което ответникът като
продавач дължи, е безспорен, а и същият се установява от представените по
делото писмени доказателства. Съгласно клаузата на чл. 12 от договора
размерът на посредническото възнаграждение е 2% от договорената продажна
цена, но не по-малко от 500 евро. От представения нотариален акт от
03.06.2020 г. се установи, че продажната цена на процесния ап. 10 възлиза на
232000,00 лв. При това положение размерът на посредническото
възнаграждение възлиза на 4640,00 лв. без ДДС или 5568,00 лв. с включен
ДДС.
Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, от които
може да се установи, че е платил претендираното посредническо
възнаграждение.
Предвид изложеното главната искова претенция се явява установена,
както по своето основание, така и по размер, и като такава следва да бъде
уважена.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2.
ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4.
размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е било
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
10
предпоставки. Ответникът е разполагал с възможност да проведе насрещно
доказване по тези факти. В тежест на ответника е било да установи, че е
погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Съгласно клаузата на чл. 12.1 от договора заплащането на
посредническото възнаграждение е уговорено като срочно задължение – при
подписване на предварителен или окончателен договор. В случая няма данни
по делото да е бил сключен предварителен договор. Ето защо
посредническото възнаграждение се счита дължимо от сключването на
договора за покупко-продажба от 03.06.2020 г.
Съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава на
основание чл. 162 ГПК, чрез използване на онлайн лихвен калкулатор,
публикуван на следната интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html , като същият възлиза на 1416,86 лв., но доколкото ищецът
претендира по-малка сума, с оглед диспозитивното начало следва да се
присъди именно последната – 1416,76 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 2264,20 лв., от
които за заповедното производство в размер на 142,10 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство в размер на
142,10 лв. за ДТ, 630,00 лв. за депозит за вещо лице и 1300,00 лв. адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. М., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Арко Имоти“ ООД, ЕИК *********,
следните суми, а именно: сумата от 5568,00 лв., представляваща главница за
неплатено посредническо възнаграждение, съгласно ексклузивен договор за
11
посредничество при продажба на недвижим имот от 10.07.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 05.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 1416,76 лв., представляваща мораторна лихва за период от 03.06.2020 г. до
05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ЧГД № 66539 по описа 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Арко Имоти“ ООД, ЕИК ********* сумата от 2264,20 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12