Решение по дело №23/2025 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 50
Дата: 27 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20251300500023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. В., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ

ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500023 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул.“О*** чрез упълномощения адвокат ВВМ Против: Решение №30 от
14.01.2025г. по гр.д. № 2460/2024г. на РС-В., с което спрямо П. Л. П. с ЕГН
********** от гр. В., ул. „О***, са наложени мерки за осъществено на
14.07.2024 г. домашно насилие по отношение на С. В. С. с ЕГН ********** от
гр. В.,
Сочи, че Решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а
кредитираните доказателства са избрани порочно, за да обслужат единствено
тезата на молителя/ищец.
Твърди се липса на непосредственост при обсъждането и събирането на
доказателствата и липса на безпристрастност при взимане на решението;
Съдът не бил взел предвид възражението относно приложената
медицинска документация, на базата на която се твърди, че са получени
твърдените увреждания. Сочат, че предоставеното съдебно медицинско
свидетелство следва да се изключи като доказателствен материал по делото,
1
тъй като е ненадлежен документ, тъй като видно от листа за преглед от
14.07.2024г. от Болницата не са установени такива травми, понеже въпросните
увреждания не са били налице.
Неправилен твърдят, че е извода на съда относно свидетелските показания на
свидетеля Росен приети като правдоподобни защото изхождат от независим и
непредубеден свидетел и защото не противоречат на свидетелските му
показания дадени по досъдебното производство, непосредствено след
деянието, а в същото време не се кредитират свидетелските показания на
другия свидетел- Б., които също кореспондират с дадените такива от него пред
полицейските органи и са събрани също непосредствено.
Не били взети предвид от съда и разминавания на заявеното в Декларацията
по чл.9. ал.З ЗЗДН и събраните по делото доказателства.
Твърди се , че на въпросната дата ответникът е бил провокиран от
молителката и дръзкото й поведение като П. е отвърнал със същото
действие;
Сочи се, че в декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН не са описани много
съществени елементи от състава на твърдяното действие, а именно къде се
твърди, че е нанесен удар с юмрук, за да може да се стигне до извода, че
описаните в медицинските документи травми са именно от това събитие.
Моли съда да приеме, че постановеното Решение №30 от 14.01.2025г. по
гр.д. № 2460/2024г. VI с-в на РС-В. е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли
молбата за налагане на мерки за защита като неоснователна.
Ответната по жалба страна , чрез процесуалният си представител в
съдебно заседание поддържа, че свидетелските показания изцяло
кореспондират помежду си относно факта на нанесения удар на молителката,
както и с медицинските документи, между тях няма разминаване. Твърди, че
Съдът е кредитирал показанията на независим свидетел, непосредствен
очевидец и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по жалба страна и съобразявайки
представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С решение № 30/14.01.2025г по грд № 2460/24г, ВРС е наложил мерки
за защита срещу П. Л. П. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „О***, за
осъществено на 14.07.2024 г. домашно насилие по отношение на С. В. С. с
ЕГН ********** от гр. В., като го е задължил да се въздържа от извършване
на домашно насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, по отношение на
С. В. С. с ЕГН ********** от гр. В.., забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, да приближава на разстояние по-малко от 50 метра пострадалото
лице С. В. С. с ЕГН **********, обитаваното от нея жилище на адрес гр. В.,
бл. „Ч***, работното място на С. В. С., както и местата й за социални
контакти и отдих, за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл. 5, ал. 2
ЗЗДН , като приспада срока на действие на тази мярка, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита № 20/11.10.2024 г.
П. Л. П. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „О***, е предупреден , че при
неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
От данните по делото се установява, че на 14.07.2024 г. около 18:50 часа
в гр. В. пред кулинарна къща „Лидер“, находяща се до жп гарата, молителката
чакала ответника да върне дъщеря им след осъществено свиждане на бащата с
детето. Ответникът докарал детето на уговореното място, но докато предавал
М. на майка й, заплашил последната, че ще й се случи нещо лошо и ще си
3
получи скоро всичко заслужено. След това направил няколко обиколки с
автомобила си на кръговото кръстовище пред сградата на Централна поща
като ги следял дали ще тръгнат към дома си. Изплашена, молителката
изчакала с детето до находящия се на мястото автомобил на СОТ 161. След
като видял, че молителката не тръгва с детето, ответникът спрял до тях,
слязъл заплашително от автомобила и след като издухал демонстративно дима
от цигарата си в лицето й, замахнал и я ударил с юмрук без никаква причина.
Молителката залитнала назад и загубила ориентация. Ответникът посегнал
отново да я удари, но служителят от патрула на СОТ го хванал за ръката и го
отпратил. Молителката подала сигнал на тел. 112 и изчакала идването на
екипа, след което посетила ЦСМП при МБАЛ „Св. Петка“ АД, където била
прегледана и й била направена рентгенография.
Приложени са писмени доказателства, включително и декларация за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
По делото е изискано и представено копие от материалите по ДП №
1786 ЗМ - 621/2024 г. по описа на РУ - В., пр. преписка № 2432/2024 г. по
описа на РП - В..
Разпитани са свидетелите РМА и Б. ЛБ .
Правилно първоинстанционният съд кредитира показанията на РМА,
който е бил в непосредствена близост до страните, пряк очевидец е на
случилото се, потвърдил е показанията си и пред полицейските органи,
непосредствено след инцидента. Показанията му са в синхрон и с останалите
доказателства по делото. Съдът кредитира като годно доказателство
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази
връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства, които да
опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация.
При тази фактическа обстановка, ВОС намира въззивната жалба за
неоснователна, а решението на РС- В.-правилно и обосновано.
Настоящето производство е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН).
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
4
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено
от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от
ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителя. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Без значение е
обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита
или ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична
неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на
пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт
(актове) на домашно насилие.
Молбата за защита е подадена в установения от чл.2 ЗЗДН срок до 3м от акта
на извършване на насилието и срещу лице от кръга на очертаните в чл.3 от
ЗЗДН- срещу лице , с което е била във фактическо съжителство.
При определяне на мерките e съобразeна необходимостта от предотвратяване
на възможни бъдещи прояви на насилие и осигуряване на нормален живот на
молителя.
Решението е правилно , законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №30 от 14.01.2025г. по гр.д. № 2460/2024г.
на РС-В.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6