Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1731 21
октомври 2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на шестнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело
номер 1679 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на „Созополи“ООД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Созопол, ул. „Чайка“ №9, представлявано от Г.С.И., против
заповед №ФК-244-0337299 от 10.07.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/
„запечатване на търговски обект“- детски атракции и римски път, находящ се в
гр.Созопол, ул. „Черно море“, стопанисван от дружеството, и е забранен достъпа
до него за срок от 5/пет/ дни.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила; не е мотивирана и е в противоречие с принципа за
съразмерност. Излага подробни съображения. Иска да се отмени. Не ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП Бургас, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Представил е административната преписка по издаване
на заповедта. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на 04.07.2019
г. е извършена проверка на търговски обект-детски атракции и римски път,
находящ се в гр.Созопол, ул. „Черно море“, стопанисван от дружеството, при
която, след извършена контролна покупка на стойност от 5.00 лева, заплатена в
брой, е издадена фискален бон №000238/04.07.2019 г. При проверката било
установено обаче, че в обекта не се съхранява свидетелството за регистрация на
монтираното фискално устройство/ФУ/, марка
Daisy Compact S, с ИН на ФУ
№DУ425431 и ФП
№36583204. Прието било, че дружеството не е спазило реда и начина за съхраняване
на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, вкл. и съхраняване
на данни в контролна лента на електронен носител, което е нарушение на чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн.ДВ, бр.106/2006
г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18/13.12.2006 г., наредбата/. За констатациите от проверката е съставен протокол №0337299 от 04.07.2019
г./л.12-14 от делото/.
На 09.07.2019 г. на дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №F498704/л.25 и 26 от делото/.
Въз основа
на акта на жалбоподателя не е издадено наказателно постановление.
Извършеното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-244-0337299 от 10.07.2019 г., на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„д“ ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания
вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на
търговски обект“- детски атракции и римски път, находящ се в гр.Созопол, ул.
„Черно море“, и е забранен достъпа до него за срок от 5/пет/ дни.
Заповедта, с
която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-244-0337299
от 10.07.2019 г. на началника на „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда
на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на
делегираните със заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изп. директор на НАП
правомощия/л.27 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ
място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
Жалбоподателят не оспорва, че е
извършил вмененото му нарушение, тъй като, по време на проверката не е
представил на проверяващия орган свидетелството за регистрация на монтираното в
обекта фискално устройство. Твърди, че документи за ФУ притежава и е изразил
желание да ги представи, което е сторил на 15.07.2019 г. Ето защо съдът приема,
че е налице хипотезата на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.,
която обосновава запечатване на търговския обект.
Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„д“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което
не спази
реда или начина за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Принципно
несъхраняването в обекта на свидетелството за регистрация на монтираното в
обекта фискално устройство, е основание за издаване на заповед като процесната.
В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но
същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като
изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30
дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок
именно от 5 дни за това нарушение за непредставяне на свидетелството за
регистрация на ФУ. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно
спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/. Изискването
за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за
законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на
административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на
мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния
обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка.
Освен това мотивите на заповедта, с които се определя срок
за запечатване на обекта за 5 дни, са неправилни. Неизпълнението на конкретното
задължение/ несъхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта/,
според адм.орган, води до негативни последици за фиска, защото не се води
отчетност на реализираните от лицето приходи и така се стига до отклонение от
данъчното облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на
констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна
мярка на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ ЗДДС за неизпълнение задължението
на дружеството по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.- да съхранява
свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при
поискване, същото не е представено на органите по приходи до приключване на
проверката.
Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, тъй
като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената
касова наличност, съответства на отчетената от фискалното устройство.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата
законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната
административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален
административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания за
неговото съдържание, а в случая не са изпълнени изискванията,
касаещи съдържанието на административния акт. Касае се за неизпълнение
на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с
отчитане приходите от продажби. И тъй като в заповедта липсват конкретни
фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, което
представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по
чл.183, ал.3 ЗДДС във връзка с чл.59, ал.2, т.4 АПК, е налице самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
Изложеното обосновава извод, че
заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, което налага нейната отмяна.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
750.00/седемстотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева
дължима и заплатена за производството държавна такса и 700.00/седемстотин/ лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така
и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ФК-244-0337299 от 10.07.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с
която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“- детски атракции и римски път, находящ се в гр.Созопол, ул.
„Черно море“, стопанисван от „Созополи“ООД, ЕИК/ Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Созопол, ул. „Чайка“ №9, представлявано от Г.С.И.,
и е забранен достъпа до него за срок от 5/пет/ дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите/НАП/ да заплати на „Созополи“ООД, ЕИК/ Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Созопол, ул. „Чайка“ №9, представлявано от Г.С.И.,
разноски в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :