№ 1480
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100512059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20046565 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 58635/2019 г.
Софийски районен съд, 25 състав: Признал за установено по искове с правно
основА.е чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че О. А. М., ЕГН **********, К. Б. М., ЕГН **********, и
А. Б. М., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на делото
Б.А.М., дължат разделно – по 1/3 всяка от тях, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата 284.83 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 28.91 лв. за периода от 15.09.2016 г. до
17.10.2018 г., сумата 18.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху тази сума в размер на 3.08 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 17.10.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 68917/2018 г. по описа на СРС, 25 състав, като отхвърлил претенцията за
1
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
за дялово разпределение за разликата над 3.08 лв. до пълния предявен размер
от 3.18 лв.; Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Н. А. М., ЕГН **********, искове с правно основА.е
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ вр. чл.
86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 284.83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 28.91 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 17.10.2018 г., сумата от 18.61
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.10.2018
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на
3.18 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 17.10.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 68917/2018 г. по описа
на СРС, 25 състав. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските по
делото. Решението е постановено при участието на „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва в частта, с която
исковете срещу Н. А. М. са отхвърлени, с оплаквА.я за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Районният съд неправилно приел, че
ответницата Н. М. не е клиент. Този извод бил в противоречие с действалата в
периода разпоредба на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, съгласно която „потребител на енергия
или природен газ за битови нужди“ било физическо лице – собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Чл. 153 ЗЕ посочвал, че клиент е всяко
лице – собственик или титуляр на вещно право на ползване. Подаването на
заявление за откриване на партида на името на лицето в случая било
ирелевантно. Неотносимо било и цитиранто от районния съд Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което се
отнасяло до трето ползващо лице на облигационно основА.е и не уреждало
отношения между съсобственици. Поради това моли съда да отмени
2
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да уважи предявените срещу Н. М. искове.
Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК.
Въззиваемата страна Н. А. М., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адв. Т. В. от САК, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в частите, с които
исковете срещу нея са отхвърлени.
Третото лице помагач на ищеца – „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, не взема
становище по жалбата.
Подадената въззивна жалба от ответницата А. Б. М. е върната с влязло в
сила на 19.08.2024 г. определение на въззивния съд.
Въззивната жалба на ищеца е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевирА.те оплаквА.я, а
служебно следва да огрА.чи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Предвид връщането на въззивната жалба на ответницата А. Б. М., предмет на
въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта, с която
исковете срещу Н. М. са отхвърлени. В останалите части, предвид извода за
валидност, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че при постановяване на
първоинстанционното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплаквА.ята в жалбата е правилно в
обжалваната част по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирА. жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА.
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
4
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая по делото не е било спорно, а и от приетите договор за
продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФПНС от 01.09.1966
г., удостоверение за наследници на А.Б.М. и нотариален акт №79 по д. №
1576/2018 г. на нотариус с рег. № 039 на НК се установява, че Н. А. М., Б.А.М.
и В. А. Б. са били в исковия период съсобственици на процесния топлоснабден
имот при равни квоти от по 1/3 ид. част.
Същевременно по делото се установява, че на 10.11.2015 г.
съсобственикът Б.А.М. е подал до ищеца заявление-декларация за промяна на
партидата за имота на негово име съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София, като е представил документи, удостоверяващи правото му на
собственост върху 1/3 от имота. От приетите по делото общи фактури,
справки за използвана топлинна енергия и документи за отчет е видно, че
ищецът е открил партида на името на Б.А.М.. Налице е следователно соченото
от цитираното по-горе тълкувателно решение изключение – по съгласие с
другите съсобственици Б.А.М. е ползвал и частите от имота на
съсобствениците си, като същевременно същият е сключил договор относно
целия имот директно с топлопреносното предприятие. Противно на
поддържаното в жалбата, цитираното тълкувателно решение е относимо в
случая, доколкото ползването от един съсобственик на частите на другите
съсобственици е на облигационно основА.е, най-често по договор за заем за
послужване.
Ето защо правилно районният съд е приел, че между ищеца и
ответницата Н. М. в исковия период не е било налице облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот. Поради това предявените срещу ответницата Н. М. главни и
акцесорни искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
5
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се
следват, а от въззиваемата не са направени, поради което разноски не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046565 от 18.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 58635/2019 г. на Софийски районен съд, 25 състав в обжалваната
част, с която са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. А. М., ЕГН **********, искове с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 284.83 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в имот на адрес: гр. София, ж.к. ****,
аб. № 053211, ведно със законна лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на
вземането, сумата 28.91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2016 г. до 17.10.2018 г., сумата 18.61 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на
вземането, и сумата 3.18 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 17.10.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 68917/2018 г. на СРС, 25 състав.
В необжалвА.те части решението по гр.д. № 58635/2019 г. на Софийски
районен съд, 25 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната
на ищеца-въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7