№ 1501
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100500460 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №460/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Д. З. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20463 от 12.11.2024 г постановено по гр.д.
№16096/2023 г на СРС , 126 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че З. дължи сумата от 3868,58
лв., представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София ж.к.*******
за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г.; сумата от 63,68 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2022
г. до окончателното им заплащане, сумата от 382,22 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 01.02.2022 г.,
и сумата от 11,39 лева мораторна лихва върху посочената главница за дялово разпределение
за периода 03.03.2019 г – 01.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №5221 от 21.02.2022 г по ч.гр.дело №7408/22 г на СРС, 126
състав ; както и К. Д. З. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 1354,65 лв разноски в заповедното производство и
пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй
1
като всички претендирани вземания са погасени по давност . Въззивникът не е бил
собственик на топлофицирания имот за процесния период .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Далсия“ ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.11.2024 г,
поради което въззивната жалба от 09.12.2024 г по ССЕВ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част .
Според нотар.акт на л.16-17 от делото пред СРС и служебна справка за наследодателя на
л.15 от делото пред СРС въззивникът е собственик на процесния имот . Не са представени
доказателства същият да се е разпоредил с имота в полза на трето лице . Следователно на
основание чл.153 ЗЕ въззивникът е потребител на топлинна енергия за имота и материално-
правно легитимиран ответник по исковете .
СРС е кредитирал ССЕ и е приел , че вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г – м.12.2018 г са частично погасени поради 3-годишна давност /погрешно в
диспозитива е посочен за начало на непогасени по давност период м.03.2019 г/ . Тази
констатация на първоинстанционния съд е неправилна , защото не държи сметка за факта ,
че заявлението са издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.02.2022 г т.е. точно на
45-тия ден след изтичането на периода , за който се отнася /м.12.2018 г/ съгласно чл.33 ал.1
от ОУ /2016 г/ т.е. задължението за м.12.2018 г не е погасено по давност . Отделно , според
чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците до влизане в сила на параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето/ДВ, бр. 44 от 2020 г./ давността за процесните вземания е
била спряна за периода 13.03.2020 г – 20.05.2020 г т.е. за период от 39 дни т.е. не е погасено
и задължението за топлинна енергия за м.11.2018 г .
В случая приетото от СРС е благоприятно за въззивника и при прилагане на принципа за
reformation in pejus /да не се влошава положението на жалбоподателя/ решението на СРС
2
трябва да се потвърди като краен резултат , като в диспозитива му се уточни , че
присъдената главница е за периода м.01.2019 г – м.04.2021 г , а не за м.03.2019 г – м.04.2021
г. Останалите задължения на въззивника безспорно не са погасени по давност тъй като
касаят периоди от 2019 г .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за особен представител на въззивника
; както и държавна такса в полза на СГС , която не е била заплатена при подаване на
въззивната жалба от особен представител .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20463 от 12.11.2024 г постановено по гр.д.№16096/2023 г на
СРС , 126 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* от гр. София , че З. дължи сумата от 3868,58 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София ж.к.******* за периода от м.01.2019 г.
до м.04.2021 г /който период е погрешно посочен от СРС като м.03.2019 г – м.04.2021 г/ ;
сумата от 63,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2022 г. до окончателното им заплащане;
сумата от 382,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 01.02.2022 г ; и сумата от 11,39 лева
мораторна лихва върху посочената главница за дялово разпределение за периода 03.03.2019
г – 01.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№5221 от 21.02.2022 г по ч.гр.дело №7408/22 г на СРС, 126 състав ; както и К. Д. З. ЕГН
********** от гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от
1354,65 лв разноски в заповедното производство и пред СРС .
ОСЪЖДА К. Д. З. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА К. Д. З. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 152,37 лева
държавна такса за въззивно обжалване .
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД гр.София като трето лице помагач
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4