РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 08.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5408/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 2011234/26.04.2018 г., уточнена с молба от 18.02.2019
г. (л. 282 от делото на СРС), с която К.М.
Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.А.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, са предявили
против „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.
26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП, и
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищците
К.М. Х.и М.А.Х. твърдят, че на 27.06.2008 г. са сключили с ответника „Ю.Б.“ АД
(с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит oт други банки, по силата на който получили сумата от
170 200 лв., като погасяването следвало да става на равни месечни вноски,
дължими на 9-то число всеки месец. Поддържат, че кредитът бил отпуснат и усвоен
във валута български лева и през целия период на договора не им били отпускани
швейцарски франкове, но били принудени да плащат месечните погасителни вноски
именно в тази валута, което условие било едностранно определено от ответника с
договора. Сочат, че по време на срока на договора банката-ответник едностранно
увеличила лихвата по кредита, размерът на която бил посочен в чл. 3, ал. 1 на
договора (5,65 %), поради което се увеличила и месечната анюитетна вноска.
Твърдят, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 3, ал.
1 и ал. 5; чл. 6, ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от сключения
между страните договор, които предвиждат преизчисляване на месечните анюитетни
вноски и такса управление по курса на швейцарския франк, въпреки че това не е
валутата на кредита, тъй като е усвоен в лева, както и клаузите, които
предвиждат едностранно увеличение на лихвата от страна на банката без
основание, са нищожни като неравноправни поради противоречието им с
разпоредбите на ЗЗП. Ищците поддържат, че банката преизчислявала размера на
сумата, подлежаща на връщане, като прилага определен от нея курс на швейцарския
франк, който се увеличил значително във времето след сключване на договора,
което довело до обогатяване от страна на ответника с разликите вследствие на
едностранно увеличените месечни вноски, които разлики възлизали на 34 729 лв.,
поради което тези клаузи били нищожни поради противоречие със закона, добрите
нрави, както и поради липса на съгласие между страните. Към момента на
сключване на договора не бил ясен размерът на задължението в швейцарски
франкове, като валутният риск от бъдещи промени на курса на швейцарския франк
бил възложен върху кредитополучателите, което създавало значително неравновесие
между правата на страните. Отделно от това насрещното задължение на
потребителите било неопределено, тъй като не бил договорен официален курс или
други критерии за определяне на месечната вноска. Поддържат, че действителната
воля на страните била да бъде отпуснат и върнат кредит в размер и валута,
посочени в договора, а именно - в лева. Молят съда да прогласи нищожността на
посочените клаузи от договора и да осъди ответника за сумата от 34 729
лв., представляваща надплатени при начална липса на основание за периода от 25.04.2013
г. до 26.04.2018 г. суми поради валутни разлики. Твърди се още, че
неравноправни като неиндивидуално уговорени са и клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал.
5 и чл. 12, ал. 1 от договора, предвиждащи едностранно увеличение на лихвата от
страна на банката на непредвидени основания, без да е предвидено право за отказ
или прекратяване на договора. Поддържат, че въз основа на тези неравноправни
клаузи ответникът увеличил лихвения процент, което довело до плащане на
допълнителни 9 352,68 лв. в сравнение с първоначално договорения размер на
месечните вноски за периода от 25.04.2013 г. до 25.04.2018 г., а също и на суми
в размер на 104,37 лв., представляващи надплатена такса управление за същия
период. При тези твърдения искат съдът да прогласи нищожността на посочените
клаузи и да осъди ответника да върне недължимо платените суми в посочения
размер. В евентуалност претендират сумата от 9 352,68 лв. да бъде върната
на основание неправилно изчисляване на лихвата от страна на банката.
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение с което:
1.
Да
бъдат обявени за нищожни клаузите на чл.
1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 3, чл.
3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал.
2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008 г.
(съобразно уточнението, направено с молбата от 18.02.2019 г., л. 282 от делото
на СРС), както и
2.
ответникът да
бъде осъден да им заплати: сумата от 34 729
лева - недължимо платена поради валутна разлика между швейцарските франкове
и лева, получена от превалутирането на платените суми, за периода от 25.04.2013
г. до 26.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане (съобразно
увеличението в размера на иска, допуснато от СРС в о.с.з. на 13.03.2019 г., л.
317 от делото на СРС), както и
3.
сумата от 9 352.68 лева - недължимо платена разлика между сбора
на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените от
ищците месечни вноски, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане (съобразно увеличението в
размера на иска, допуснато от СРС в о.с.з. на 13.03.2019 г., л. 317 от делото
на СРС), евентуално, сумата се претендира, като недължимо платена,
поради неправилно изчисляване на лихвата, за същия период.
Ищците
претендират и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на искова молба, ответникът оспорва исковете с твърдения, че
договорът за кредит бил сключен във валута швейцарски франкове, а не в лева и
именно в тази валута бил усвоен по съответната сметка, а клаузите за
превалутиране в лева били за нуждите на ищците за рефинансиране на други
кредити в евро, като в този смисъл било уговореното между страните съгласно клаузите
на договора. Поддържа, че за този вид кредит са неприложими разпоредбите на
ЗЗП, а отделно от това ищецът Х. упражнявал дейност като земеделски
производител, а също така бил управител на търговско дружество. Сочи, че
размерът на месечната вноска бил определен в швейцарски франкове и бил променян
съгласно сключено допълнително споразумение и поради едностранно увеличение на
базисния лихвен процент, извършено правомерно от банката. Поддържа, че размерът
на погасителните вноски не бил увеличаван с разлики, произтичащи от разлики в
курса на франка към лева. Ищците внасяли погасителните вноски както в лева,
така и във франкове, като договорът предивждал такава възможност (чл. 6, ал. 2
от договора) и единствено от волята на кредитополучателите зависело дали ще се
възползват от нея или не. Сочи, че оспорените клаузи, касаещи валутата на
кредита, не подлежали на преценка за неравноправност, същите били написани на
ясен и разбираем език. Твърди, че ищците са избрали да сключат договора в тази
валута заради по-изгодния лихвен процент, като ако кредитът бил поискан и
одобрен в лева, лихвеният процент щял да бъде значително по-висок, като в
договора дори била предвидена възможност за превалутиране. Договорът бил
сключен след индивидуално договаряне на всеки от основните му елементи, като на
ищците била дадена възможност да изразят становище по договора, от която те не
се възползвали. Сключеното между страните допълнително споразумение
представлявало също такова индивидуално договаряне. Ответникът поддържа, че с
договора страните постигнали съгласие за прилагане на променлива лихва, като
оспорените клаузи са включени в договора, за да неутрализират поне частично
риска от промените в икономическите условия, поради което е налице изключението
на чл. 144, ал. 2 ЗЗП, както и това на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Оспорените
клаузи били ясни и разбираеми, рисковете при сключване на договор в швейцарски
франкове били разяснени на ищците преди сключване на договора, а и нивото им на
образованост спомогнало за правилно и ясно разбиране на риска и клаузите.
Релевира възражение за изтекла по отношение на вземанията тригодишна
погасителна давност, а при условията на евентуалност – петгодишна.
С
определение на СРС, постановено в проведеното първо открито съдебно заседание,
съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал увеличение на цената на иска,
като на основание чл. 104 ГПК производството пред СРС е прекратено и делото е
изпратено за разглеждане на СГС.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че на 07.04.2008 г., между К.М. Х.и М.А.Х., от една страна,
като кредитополучатели и „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД), е
бил сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки
№ HL 27.06.2008 г., по силата на който банката предоставила на ищците кредит в
общ размер на равностойността в швейцарски франкове на 170 200 лв. по курс
„купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, като равностойността в швейцарски франкове на 170 200 лв. се усвоява за рефинансиране
на два ипотечни кредита в „П.“ АД, сключени от К.М. Х.. С договора
кредитополучателите поели насрещно задължение да върнат ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
В
чл. 1, ал. 4 от договора е предвидено, че за връщане на кредита и за другите
задължения по сделката лицата, подписали договора като „кредитополучат“,
отговарят солидарно.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя К.М. Х.в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като според
чл. 2, ал. 3 кредитополучателят дава съгласието си и оправомощава банката
служебно да преведе сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на
170 200 лв. в деня на усвояване на кредита в „П.“ АД, с цел окончателното
погасяване на задълженията, произтичащи от жилищен кредит № 2789/R/2006 г. и
№1430/R/2007 г. Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното
извършване на описаните действия.
Чл.
5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на
кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1
към договора.
Съгласно
чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план
/Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него. Първоначалният
погасителният план е представен по делото и съгласно него, погасяването на кредита
следвало да стане на 240 месечни вноски, всяка в размер на 999.45 швейцарски
франка, дължими до 14-число на съответния месец.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателите по договора от 27.06.2008 г. е било
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описаните Апартамент
№ 18 и Гараж № 22), учредена с нотариален акт от 27.06.2008 г. - № 63, том ІІ,
рег. № 4172, дело № 241/2008 г. на нотариус Маргарита Гечева, рег. № 303.
За
сключване на договора за кредит, ищците са декларирали пред банката своето
имотно състояние.
Не
се оспорва и съдържанието на клаузите от договора, чиято нищожност ищците се
домогват да бъда прогласена.
С
чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на „Ю.И Еф Д. Б.” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю.И Е.Д.Б.”
АД за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4.5 % процента.
В
чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни
кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.
Съгласно
чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата,
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката.
В
чл. 23, ал. 2 от договора кредитополучателите са декларирали, че са изцяло
запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23, както и че са съгласни с тяхното настъпване.
При
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи
такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, която
такса се удържа в момента на погасяването (чл. 8, ал. 2 и, ал. 3 от договора).
С
чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време
на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които „Ю.И Еф Д. Б.” АД прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата и/или
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за
промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата й.
Съгласно
чл. 20, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в
евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна
съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката.
Превалутирането се определя като промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия (чл. 21).
С
чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по
чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6,
ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
На
27.06.2008 г., между страните по делото е подписано Приложение № 1 към Договор
за банков кредит HL 36263/27.06.2008 г., с което страните са удостоверили, че
датата на усвояване на кредита по договора е 09.07.2008 г. и че към тази дата,
приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на банката е 1.1859, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит по чл. 1 от договора
е 143 520 швейцарски франка.
Не
се спори по делото, че сумата по кредита е преведена от банката по посочена от
ищците банкова сметка.
***
за превод се установява, че К. Х.е превела сумата от 87 000 лв. по своя
сметка в „П.“ АД.
От
представените по делото договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г.,
сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (цедент) и „Б.Р.С.“ АД (цесионер) и допълнително
споразумение от 13.05.2016 г., сключено между кредитополучателите и цесионера,
се установява, че договорът за кредит е бил изменен след молба на
кредитополучателя за намаляване на погасителните вноски по кредита, като е
договорен период на облекчено погасяване от 18 месеца, считано от първия падеж
след подписване на допълнителното споразумение, през който кредитът се погасява
при фиксирана лихва и вноска от 768,98 шв. франка. Ищците са подписали и
погасителен план към допълнителното споразумение, в който също е обективирано
съгласието им с валутата и размер а на погасителната вноска.
Съгласно
договор за прехвърляне на вземане от 25.10.2017 г., „Б.Р.С.“ Ад прехвърля обратно
на банката вземанията, произтичащи от сключения договор за кредит.
От
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че левовата
равностойност на платените 60 броя месечни вноски по кредита и месечните такси
за управление на кредита за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г. по
актуален курс на швейцарския франк към лева, към датата на всяка от вноските е
в размер на 108 060,30 лв. Установява се също, че левовата равностойност
на платените вноски по кредита, без да се има предвид растящия курс на
швейцарския франк спрямо лева, като за платените вноски в швейцарски франкове
се приложи курса от датата на усвояване на кредита 1,1859 шв. Франка/лева, е в
размер на 73 331,30 лв. В тази връзка вещото лице посочва, че разликата,
формирана от увеличаване на обменния курс на шв. франк към лева за посочения
период е в размер на 34 729 лв.
Според
заключението в случай, че кредитополучателите е следвало да заплащат
произтичащите от кредита суми не в швейцарски франкове, а в лева, съществуват
два варианта за изчисляване на надплатената за процесния период сума. Според
първия вариант (при размер на кредита от 170 200 лв., срок 240 месеца и
годишна лихва от 5,65 %) погасяването на кредита би се извършило с месечни
вноски в размер на 1185,25 лв., като за процесния период месечните вноски и
такси управление са общо в размер на 73 435,62 лв., а в случая левовата
равностойност на платените суми за периода се равнява на 108 060,30 лв.,
поради което разликата е в размер на 34 624,68 лв.
Съгласно
втория разгледан вариант (при годишна лихва от 9,40 %) погасяването на кредита
би се извършило с месечни вноски в размер на 1575,39 лв., като в този случай за
процесния период месечните вноски и такси управление възлизат общо на
97 040,63 лв., а левовата равностойност на платените суми за периода е
равна на 108 060,30 лв., поради което е налице разлика в размер на
11 019,67 лв.
Видно
от представената ССчЕ ищецът реално е усвоил предоставената заемна сума на
09.07.2008 г. при курс „купува“ на банката от 1,1859 лв./шв. франк, като по
валутна разплащателна сметка с титуляр К.М. Х.е отразено постъпление на
143 520 швейцарски франка с основание „Усвояване на кредит“.
От
заключението се установява още, че средствата по предоставения кредит са
прехвърлени от разплащателната сметка в швейцарски франкове в левова
разплащателна сметка. След първоначално извършеното превалутиране е извършена
още една банкова операция, при която постъпилата сума в размер на 170 200
лв. е превалутирана чрез продажба на 87 005,42 евро и покупка на левовата
сума. На 10.07.2008 г. е извършен и паричен превод от евровата сметка на ищците
на сумата от 87 000 евро за рефинансиране на ипотечен кредит към „П.“ АД.
Установява
се от ССчЕ, че погасяването на кредита се е извършвало чрез вноска на каса в
банката на левовата равностойност на дължимите месечни суми – анюитетна вноска
и такса за управление на кредита, като счетоводните записвания намират
отражение по валутната разплащателна сметка в швейцарски франкове.
Вещото
лице изяснява, че към датата на подписване на договора – 27.06.2008 г. по
блокираната разплащателна сметка в швейцарски франкове на ищцата не е налице
движение на парични суми, като първата отразена банкова операция по сметката е
от 04.07.2008 г., на която дата е извършена покупка на валута – 2 170 шв.
франка, с които е заплатена еднократната комисионна за отпуснатия кредит на
дата 09.07.2008 г. Посочва се, че на датите, на които ищецът е купувал шв.
франкове, за да погасява кредита, по блокираната сметка е отразявана реално
закупената валута.
Според
ССчЕ за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г. реално платените месечни
вноски са общо в размер на 59 829,69 шв. франка (в това число
възнаградителна лихва от 28 609,54 шв. франка и главница – 31 220,15
шв. франка). При годишна лихва от 5,65 % извън периода на облекчено погасяване
и 0,5 % годишна лихва за периода на облекчено погасяване платената в повече
лихва е общо в размер на 5731,65 шв. франка, като левовата равностойност на
платените в повече лихви е 9 352,68 лв. При 18 месеца лихва от 0,5 % и 4 месеца лихва
от 6,90 % платената в повече лихва в резултат на промяната на годишната лихва е
общо в размер на 5 350,38 шв. франка или 8 730,54 лв.
Според
експертизата надплатената сума за месечни такси управление на кредита, при
съобразяване с условията на допълнителното споразумение, е общо в размер на
63,96 шв. франка или 104,37 лв. при курс 1 шв. франк равен на 1,63176 лв.
Вещото
лице посочва, че съгласно методологията на банката базовият лихвен процент
(БЛП) се определя като сбор от следните компоненти: 1) трансферна цена на
ресурса, която се формира от разходите, които банката прави при привличане на
паричен ресурс, в това число: пазарни лихвени мерители - Софибор, Юрибор,
Либор, рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс
и директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс -
минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др.; 2)
буферна надбавка, която включва оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временни пазарни
сътресения в лихвените нива в размер до 0, 50 % на годишна база.
В
ССчЕ е посочено, че в методологията на банката за определяне на БЛП няма
формула за изчисляване на БЛП. Съгласно представеното заключение за периода от
25.04.2013 г. до 09.06.2016 г. (датата на допълнителното споразумение), БЛП е в
размер на 5,75 %, а годишната лихва е 6,90 %. С подписването на Допълнително
споразумение страните са се договорили на облекчен режим на погасяване за срок
от 18 месеца, като за периода от 09.06.2016 г. до 09.12.2017 г. годишната лихва
е била в размер на 0,5 %, формирана от част от договорната надбавка, без
участие на БЛП. Считано от 09.12.2017 г., след срока на облекчено погасяване, БЛП
е в размер на 6,95 %. Договорната надбавка е с отрицателна стойност – минус
0,05 %, в резултат на което годишната лихва е в размер на 6,90 %.
Посочва
се, че размера на годишния лихвен процент по кредита се определя от БЛП за
жилищни кредити на банката и договорна надбавка от 1,15 пункта.
Съгласно
заключението към датата на исковата молба – 26.04.2018 г., са погасени общо 117
месечни вноски, като общо определените от експертизата разлики като платено в
повече възлизат на общо 27 014,84 шв. франка (при първи вариант) и
26 633,57 шв. франка (при втори вариант). Погасената главница е общо в
размер на 49 659 шв. франка, а непогасената главница е в размер на
93 860 шв. франка. Вещото лице стига до извода, че при намаляване на
главницата с посочените надплатени суми, остатъкът към датата на исковата молба
би бил в размер на 66 845,55 шв. франка (при първи вариант) и
67 226,82 шв. франка (при втори вариант). След погасяване на вноските до
м.02.2019 г. включително, погасената главница е общо в размер на 55 066,96
шв. франка, а дължимата главница към 28.02.2019 г. – 88 453,04 шв. франка.
Следователно в с оглед надплатените суми според двата разгледани варианта,
дължимата главница към 28.02.2019 г. би била в размер съответно на
61 438,20 шв. франка и 61 819,47 шв. франка.
В
ССчЕ е констатирано, че банката не е в състояние да влияе върху валутния курс
на пазара на швейцарския франк. Посочва се, че в договора не се пояснява въз
основа на какви показатели банката определя курсовете „продава“ и „купува“ за
съответните валути. Вещото лице сочи, че официалният курс на БНБ се определя от
обективни процеси на валутния пазар, които се променят ежедневно. Доколкото
курсът на БНБ и търговския курс на банката отразяват пазара на съответната
валута за съответния ден, има известна съпоставимост между тях, но стойностите
на двата курса не съвпадат, тъй като банката включва в търговския си курс
определена печалба по своя преценка. В заключението се установява, че
тенденциите в промените на курс „продава“ на банката най-общо следват тенденциите
на промяна на курса на шв. франк към лева, определян от БНБ, като стойността на
курс „продава“ на банката винаги превишава курса на БНБ за същата дата.
Установява
се, че нивата на БЛП при кредитите в различни валути са различни поради
наличието на разлики в цената на ресурса и присъщите рискове. Посочва се, че от
финансово-икономическа гледна точка не е допустимо да се пренасят механично
нивата на БЛП при кредитите в различни валути.
При
изслушване на заключението на вещото лице в открито съдебно заседание,
последното посочва, че лихвеният процент от 9,4 №, посочен на стр. 8, втори
вариант, е процент, който е бил за левови кредити, отпускани от банката към
периода на договора. Сочи, че относно зад. 3 на стр. 9 по документи като
счетоводна операция има постъпили швейцарски франкове по блокираната сметка, но
не може да каже дали реално са постъпили. Изяснява, че банковата сметка,
завършваща на 501, е валутна франкова сметка, която е била блокирана до
момента, в който е сключен договора за ипотека. Посочва, че сумата е усовена на
9-ти юли и на същата дата е извършено превалутиране в лева, а след това в евро,
за да се извърши рефинансиране в „П.“ АД. Излага становище, че
кредитополучателите са можели да извършвата плащания по кредита в лева. Достига
до доказателствения извод, че компонентите от базовия лихвен процент са се
променяли, като първоначално през периода от 2008 г. до началото на 2009 г.
Юрибор има нарастващи стойности, а от началото на 2009 г. стойностите започват
да намаляват.
От
представената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че обявеният от БНБ обменен курс на шв. франк към лева към датата
на подписване на договора е 1,21836 лв. за 1 шв. франк, към датата на усвояване
на кредита курсът е 1,20544 лв. за 1 шв. франк, към 09.07.2009 г. -1,29362 лв.
за 1 шв. франк, а към 09.07.2010 г. – 1,46713 лв. за 1 шв. франк. Съгласно
заключението най-висока стойност се наблюдава през м. юни 2015 г. – 1,86892 лв.
за 1 шв. франк.
Съгласно
заключението разликата, формирана от увеличаване на обменния курс на шв. франк
към лева, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г., определена между
левовата равностойност на погасителните вноски по първи ПП и месечни такси по
актуален обменен курс на шв. франк към лева и датите на падеж, и левовата
равностойност на погасителните месечни вноски и месечни такси за посочения
период при курс продава на банката към датата на усвояване – 09.07.2008 г. е в
размер на 32 269,29 лв. Разликите, определени по посочения начин за
месечните вноски, погасени в шв. франкове, се общо в размер на 4988,81 лв. В
случай, че се приспаднат разликите при вноски с плащане в шв. франкове,
разликата от промяната на обменния курс при поставеното със задачата
условие е в размер на 27 280,48 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени установителни и осъдителни искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Предпоставките
за уважаване на исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са две: положителна –
наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание.
Първата
не се оспорва от ответника, поради което и съдът приема, че процесните суми са
му били заплатени.
Относно
липсата на основание, съдът следва да извърши преценка дали клаузите от договора за банков кредит, въз
основа на които са начислени процесните суми, представляват валидно правно
основание или същите са нищожни, каквито са твърденията на ищците.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №
232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки
и задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08,
дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело
С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа
за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на
това. В случая ищците изрично са се
позовали на нищожността на посочените клаузи от процесния договор, поради което
и съдът дължи произнасяне по така
направеното оспорване.
В тази връзка, на първо място, съдът следва да се
произнесе относно приложимия по делото закон.
Ищците се позовават на правилата на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Веднага следва да се посочи, че същата няма директен
ефект между страните по делото. Съгласно чл. 288 ДФЕС, директивите обвързват
само държавите-членки, и то само относно предвидената в тях цел. Съдът на ЕО
(днес – Съд на ЕС) приема последователно и непротиворечиво в своята практика, че директивите не могат да
произведат действие, освен ако не са възприети („транспонирани“, приложени) в
националното право на държавите-членове, освен по отношение на самите държави
(решения по дела C-41/74 Van Duyn,
C-188/89 Foster v British Gas plc).
Тъй като Директива 93/13/ЕИО е възприета в българското национално право чрез
разпоредбите на ЗЗП, по делото приложимо право се явява националният закон, а
не директивата. Съдът има задължение да се придържа към Директивата единствено
при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във
връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Съдът
следва да изследва и кои разпоредби на националното право са приложими към
процесния договор за кредит.
Същият
е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) - ищците са физически лица, като
кредитът е използван за рефинансиране задължения, произтичащи от два други
ипотечни кредита – т.е. за свои лични нужди, а ответникът е търговска банка –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Неоснователно
е възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, за
неприложимост на разпоредбите на ЗЗП за разрешаване на конкретния правен спор
поради упражняване на дейност като земеделски производител от страна на М.А.Х.
и поради неяснота относно целта на сключването на рефинансираните договори за
кредит. Видно от текста и характеристиките на процесния договор за кредит, „Ю.
И Е.Д.Б.“ АД е отпуснало потребителски кредит и е третирала кредитополучателите
като потребители с позитивите на неограничената отговорност и личното им
задължаване, а освен това не се установява договорът да е сключен с цел
финансиране на търговска дейност на ищците. В тази хипотеза следва да намери
приложение принципът „venire contra factum proprium“, съгласно който веднъж
започнал дадено поведение длъжникът или кредиторът по една сделка не
може да извлича благоприятни последици от ново контрадикторно поведение, което
е в разрез с първоначално предприетото.
Неоснователно
е и твърдението на ответника, че ищците не могат да се ползват от потребителска
защита, тъй като вземането на решение за сключване на договор за рефинансиране
на друг кредит представлявало сложна аналитична мисловна дейност, която не е
характерна за „средния потребител, в разумна степен наблюдателен и
съобразителен“. Това би довело до недопустимо ограничаване на правата на
потребителя и облагодетелстване на икономически по-силната страна по
договорното правоотношение (в случая – търговска банка). За сключване на
договор за кредит с цел рефинансиране на други задължения законът не изисква
наличие на специални знания или специално качество от страна на
кредитополучателя, нито въвежда презумпция за тяхното съществуване при
сключване на договора. Освен това в отговора на искова молба ответникът
поддържа, че за вземане на решение за сключване на договор за рефинансиране на
друг кредит е необходимо кредитополучателят да разполага с основни финансови
познания. В тази връзка е необосновано, а и е житейски нелогично, твърдението,
че основните финансови познания са неприсъщи на средния потребител, както и че
договор за кредит с цел рефинансиране може да бъде сключен единствено от лице,
притежаващо висока степен на познания и осведоменост относно управлението на
финансови средства.
По
отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна
система съществува и специален Закон за потребителския кредит. Към датата на
сключване на процесния Договор е действал Закона за потребителския кредит
(ЗПКр), в сила от 01.10.2006г. (отм. ДВ,
бр. 18/05.03.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към
датата на възникването му и тъй като действието му не е изменено с ПЗР на новия
ЗПКр) – той се прилага за договори за банков кредит (чл. 430 и сл. ТЗ),
сключени с потребители (арг. от чл. 1 ЗПКр-отм.). Същият закон обаче изрично
изключва договори на стойност над 40 000 лева - преди изм. 2014г., какъвто е и процесният договор, а след изм.
ДВ, бр. 58/2010г., в сила от 31.08.2010г., изм. ДВ, бр. 35/2014г., в сила от
23.07.2014г. - които са обезпечени с ипотека (какъвто е процесния – чл. 13, ал.
1), с изключение на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК разпоредби. От
01.01.2017 г. е в сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.), § 4 от който, обаче, предвижда, че законът не
се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители
преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ предсрочно
погасяване на задълженията по кредита).
Действащият
Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е в сила от 10.06.2006 г. Поради това
именно той следва да се приложи като закон, уреждащ правоотношението към датата
на възникването му (01.11.2006 г.).
Законът
(ЗЗП) обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между права и задълженията на търговеца и потребителя, като изброява примерно
редица типични случаи, измежду които и клауза, позволяваща на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание /т. 10 на чл. 143 ЗЗП/ или клауза, която дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора /т. 12 на
чл. 143 ЗЗП/ и др.
Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да
бъдe нищожна дадена клауза, е необходимо тя да е неравноправна и да не е
уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това
потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието и. Съгласно,
чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално
уговорено пада върху търговеца. Необходимо е също така да не е налице някое от
изключенията от забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, предвидени в чл. 144
ЗЗП по отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява и
процесният договор за предоставяне на кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП.
От представените по делото документи не се
установява индивидуалното уговаряне на посочените клаузи от договора. Доказателства,
че разглежданите разпоредби от
процесния договор са били уговорени
индивидуално могат да бъдат други подобни договори, сключени от ответника през
същият период, в които тези клаузи имат различно съдържание, което би
обосновало извода, че банката не е включвала тези клаузи в договорите си за
жилищни кредити, сключвани в периода и че те са индивидуално уговорени. Такива
доказателства, обаче, по делото не са представени.
На основание законово установената презумпция (чл.
146, ал. 4 ЗЗП) в тежест на ответника е било да докаже по нетърпящ съмнение
начин този факт, каквото доказване по делото не е проведено.
Изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП не намират приложение, тъй като
са относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които
не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в
чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в
същата валута. Следва да се има предвид, че договорът за кредит не е ценна
книга, нито е сделка с финансови инструменти (решение № 95/13.09.3016 г. по
т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о.), а цената на кредит в чуждестранна валута по
см. на чл.144, ал.3, т.1 вр. чл.143, т.12 ЗЗП е единствено възнаградителната
лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие
поемането на валутния риск. Банков кредит в чуждестранна валута не представлява
и договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или
международни парични преводи в чужда валута.
Относно
иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 34 729 лв. - недължимо платена поради валутна разлика между
швейцарските франкове и лева, получена от превалутирането на платените суми, за
периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.:
Сключеният между
страните договор за кредит определя, че кредитополучателят получава
равностойността в швейцарски франкове на 170 200 лева. В договора не е
посочена каква сума в швейцарски франкове се равнява на 170 200 лева към момента
на сключването му. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора тази неизвестна
равностойност се превежда по блокирана сметка, открита на името на
кредитополучателя. От тази сметка последният не е усвоил кредита си, а го е
усвоил и то в лева от друга, по която банката е превела сума в лева, след като
служебно я е превалутирала по курса си швейцарски франк/лева към деня на
усвояването. От всичко това е видно, че кредитополучателите са имали интерес от
получаване на сумата в лева. Въпреки това те са се съгласили да погасяват
кредита си в друга валута – швейцарски франкове като курсът, по който се
определя левовата равностойност на дължимата в швейцарски франкове погасителна
вноска, се определя от банката към деня на съответното плащане. При това
положение при покачване на курса на франка спрямо лева, кредитополучателят ще
внася по-голяма сума в лева за една и съща по размер вноска във швейцарски
франкове. От разликата в курса на франка към лева към момента на отпускане на
кредита и към момента на погасяване на вноските по него банката печели наред с
възнаграждението ѝ за предоставяне на средствата в размер на договорената
лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен
риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя
значително се нарушава във вреда на последния.
Това се отнася до
клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това число
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на чл.23,
ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във вреда на потребителя, като
възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея
икономически последици, а именно тези от повишаване на валутния курс на
щвейцарски франк/лев и прехвърля върху потребителя риска от колебанията на
валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката носи риска от
понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден механизъм от
противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до
непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро или в лева, без
да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв
механизъм е предвиден. Той е чрез едностранно изменение на лихвата при
настъпило изменение във пазарните условия, включително при финансови рискове.
Това води до извод за наличието на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителите.
В действителност с чл.
23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността
промяната в курсовата стойност на швейцарския франк към лева и превалутирането
да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева. За да
бъде обаче реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е
необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да
следват от ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от
него не отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в
швейцарски франкове, не е посочено по какъв начин банката ще формира курсовете
купува и продава на съответните валути, не е посочен и размер на погасителната
вноска в уговорената валута - швейцарски франкове, като такъв размер не е
посочен нито в кредита, нито е представен погасителен план, от който да е
виден.
В своето решение по дело
С-186/2016 г. СЕС (т. 44-51) приема, че изискването за прозрачност на
договорните клаузи трябва да се тълкува разширително. Определяща роля при
преценката дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички
обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото
задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем,
играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем
език, така че да позволят на средностатистическия потребител да изчисли тази
цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора
за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или
услугите, предмет на този договор, се считат за съществени. Конкретно по
отношение на кредитите в чуждестранна валута съдът приема, че финансовите институции трябва да предоставят
на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на
кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на
драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в
която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и
на увеличаването на чуждестранния лихвен процент.
Потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. Националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или
доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима
информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им
задължения.
При това положение не
може да се приеме, че декларирането на знание за съществуването на определени
фактори, които могат да доведат до нарастване на вноската на потребителя е
равнозначно на информираност относно точният механизъм и действителните
икономически последици за кредитополучателя.
В тази връзка следва да
се отчете изложеното в т. 54 от Решението на СЕС по дело С-186/16 г., че
преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на
всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при
сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Сключване на договор за
кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди,
изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към лева към деня на сключването и към деня на изпълнението.
Действително, на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се
носи и от двете страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т.
56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната
компетентност и познания на продавача или доставчика - в случая банката -
ответник, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани
с вземането на кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната
техническа и експертна обезпеченост и принадлежността ѝ към международна
група за предоставяне на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма
степен от отделния потребител, да предвиди движението в стойността на
различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен
елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист,
съдът намира да влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още
по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца
на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация за възможните
сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на стойността на
валутата, в която е уговорен кредитът. Поради всичко това съдът намира, че
посочените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до
значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя,
т.е. налице е и първата предпоставка за обявяването им за неравноправни.
С решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ
ТО, след като е съобразена задължителната практика на СЕС, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК, е даден следния отговор на допуснатия до касационно
обжалване въпрос, а именно: „Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”
В
решението е разгледан идентичен случай с настоящия. С клаузата на чл. 23, ал.1
от процесния договор, кредитополучателите са поели за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев (както е посочено в чл. 23, ал. 1 от договора), които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
евро, като в ал. 2 на чл. 23 декларират, че разбират икономическия смисъл и
правните последици на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.
В
същия смисъл е и решение
№ 384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
С оглед чл. 145, ал.1 ЗЗП, клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора
за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с
оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на
сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл. 1 от
договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 170 200 лева; 2/ независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че
кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка
кредитополучателите са нямали, тъй като същата е блокирана; 3/ швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в лева преди
усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно
в евро по негова сметка в лева. Видно от горните уговорки, реален паричен поток
от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице.
Действителното усвояване на кредита е в местната валута на страната – лев.
Клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването
за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на
потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дълга, изразен в лева в посока повишаването му, не води до извод, че е налице
„достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.
Кредитополучателите - физически лица са сключили кредит за рефинасиране на
други кредити в швейцарски франкове при необходим им, с оглед целта на кредита
паричен ресурс в лева, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана
сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е
възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен
процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в
правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена
информация при сключването на процесния договор за кредит със срок на
издължаване от 20 години какви са очакваните прогнози относно промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането
му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е
изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за
възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с
вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че
кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на
договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута.
Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и
да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи
валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена
му от банковата институция информация относно възможните промени в обменните
курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на
„добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед
информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за
кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните
вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на
швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им,
вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл. 20 от договора”, без да се доказва икономическите аспекти на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.
В решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО
е посочено също, че банката като професионалист е могла и е била длъжна да
предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за
това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство,
което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните
промени на курса на щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване,
непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на
добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в швейцарски
франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна
на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Ето защо, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния си характер,
спорната клауза се явява нищожна.
С
оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, заплатените суми от кредитополучателите при
начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД са сумите по курс на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса,
определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски
франк за 1,1859 лева) – видно от заключенията по ССчЕ и приложенията към
тях (така решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).
Видно
от заключението по ССчЕ, извършена от ВЛ В.П., след сключване
на процесния договор и усвояване на сумата по него, курсът на швейцарския франк спрямо лева се е повишавал значително
и постъпателно. С оглед на констатираното значимо и постоянно
поскъпване на швейцарския франк спрямо лева (обезценяване на лева спрямо
швейцарския франк) и заплатените от ищците суми, надплатената сума по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вследствие на
промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен
кредитът, за процесния период е сумата от 34 729 лева при курс на швейцарския
франк спрямо лева 1.1859 (видно от заключението по ССчЕ, извършена от ВЛ Ю.Х.,
л. 306 от делото на СРС).
Частично
основателно е възражението за погасяване на вземанията по давност. Съгласно т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по
гр.д. 1/ 1979г., давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД е
общият пет годишен срок по чл.110 ЗЗД и тече от момента на получаване на
плащането. Исковата молба е подадена на 26.04.2018 г., поради което погасени по давност са
вземанията, които са платени преди 26.04.2013 г. Тъй като с
исковата молба ищецът е претендирал вземания, произтичащи от заплатени при
липса на основание суми от 25.04.2013 г., съдът намира, че по отношение на
същите е изтекъл 5-годишният давностен срок към момента на подаване на исковата
молба.
С оглед изложеното, искът по чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен за сумата от 34 709.97
лева, като за сумата от 19,03 лв. следва да бъде отхвърлен поради изтичане
на 5-годишна погасителна давност.
Сумата е дължима ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба на
26.04.2018 г. до окончателното й плащане.
Действително при иска по чл. 55 ЗЗД не възниква
законова солидарност, но няма основания да се предполага и неделимост
(задължението е делимо – парично, а не е договорена неделимост), поради което и
ответникът по принцип би дължал разделно (арг. от чл. 121 и чл. 128 ЗЗД).
Задължението на ищците по договора обаче е солидарно, поради което задължението
за плащане е тежало върху двамата ищци, извършеното плащане ги ползва, поради
което и ответникът следва да бъде осъден да заплати надвнесената сума и на
двамата ищци. Как ищците ще разпределят полученото помежду си е въпрос на
техните вътрешни отношения по същия начин, по който е въпрос на тези отношения
и фактът кой фактически внася сумите за погасяване на кредита.
Относно иска по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 352,68 лева - недължимо
платена разлика между сбора на първоначално уговорения размер на месечните
вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски, за периода от
25.04.2013 г. до 26.04.2018 г:
Чл.
3, ал. 1 от договора предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю. И Е.Д.Б.”
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Към момента
на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 4.5 %
процента. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените в договора надбавки не се
променят. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
договора, банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „БПБ” АД
прилага при оперциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за
промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата й. С Допълнително споразумение допълнително
споразумение от 13.05.2016 г. е договорен период на облекчено погасяване на
кредита от 18 месеца, считано от първия падеж след подписване на допълнителното
споразумение, през който кредитът се погасява при фиксирана лихва от 0.5 % и
вноска от 768,98 шв. франка.
Вярно
е, че чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна
на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована
и законодателно рационална – банковите кредити обикновено имат дълъг срок на
погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да
направят така, че банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е
уговорена фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на
лихвения процент от страна на банката е уредена в обществен интерес – с цел
гарантиране на банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха
пострадали сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до
системен риск и несъстоятелност на банки.
Но
тази възможност дадена на банките търпи ограничения, за да се запази
справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо място
това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за
механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2 ЗКИ).
Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката,
която би се проявила към бъдещ момент или да използва многозначни термини при
определяне на начина за погасяване на един кредит.
Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и
потребителя, като изброява примерно редица типични случаи, измежду които и
клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание / т. 10 на
чл. 143 ЗЗП/ или клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора /т. 12 на чл. 143 ЗЗП/.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да бъдe нищожна дадена клауза, е
необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, тоест да е
била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност
да влияе върху съдържанието ѝ. Съгласно, чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, тежестта
да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца.
Необходимо е също така да не е налице някое от изключенията от забраните по чл.
143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, предвидени в чл. 144 ЗЗП по отношение на доставките на
финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за предоставяне на
кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП.
При тези констатации настоящият съдебен състав
следва да разгледа действителността на посочените клаузи, отчитайки посочените
по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията на банките при
едностранното изменение на лихвения процент.
С
решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г.о. на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП
спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на
възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва
извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните
кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/
тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от договора е пряко
свързана с механизма, определен в чл. 3, ал. 1, изр. І от договора. Съгласно чл. 3, ал. 1, „За усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс надбавка от 0.95 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4.5 процента.“
Никъде в договора, обаче, не са посочени правилата
за определяне на съответния базов лихвен процент.
Вярно е, че ответникът е възприел методология за
изчисляване на БЛП. Тази методология
съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори
(междубанкови лихвени индекси). Методологията, обаче, съдържа и компоненти
(например „рискова премия“), които са твърде общи, не са достатъчно ясно
определени нито в самите правила, установени от банката, нито са определяеми по
някакъв точен начин и в крайна сметка не дават възможност да се предвиди кой
точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП. Банката
определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи фактори, както
се сочи в заключението по ССчЕ, но селекцията на тези фактори (кои, защо, как)
е субективен избор на банката. Например не е ясно как е отчетена промяната в
нивата на индекса Либор през процесния период, налице ли е било понижаване на
тези индекси, кои показатели са били решаващи, какво е съотношението им при
изчисляване на БЛП и т.н. Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли
базовия си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на
договора. Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП
такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя
отговаря на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП – тя е във вреда на
потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на
банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие,
без да го дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната, предложила
договорната клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя
престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието на едно
понятие само от една от тях), а освен това е изрично посочена в неизчерпателния
списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в цитираната т. 10).
Съгласно § 1, т. 5 а и т. 6 (и двете нови - ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014г.), приложими съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, „Променлив лихвен процент по кредита“ е
лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за
потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може
да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит. „Референтен лихвен процент“ е лихвеният
процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за
потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява
пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от
Българската народна банка и/или Националния статистически институт, или
комбинация от тях. Така възприетите от законодателя компотенти за изчисляване
на променливия лихвен процент също са
израз на идеята за ясни и определяеми правила, каквито както беше
посочено, в случая не са налице.
Следователно посочените клаузи следва да бъдат
приети за нищожни, не пораждащи целените правни последици и не
обвързващи потребителя. Кредитополучателите са обвързани само с
първоначално определената лихва по кредита в чл. 3, ал. 1, а именно – 1.15
+ 4.5, както и с определената лихва, съгласно сключеното между страните
допълнително споразумение – 0,5 %. Тази част от клаузата не е неравноправна,
тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.
Следва да се
отбележи, че законодателството предвижда възможност за изменение на един
договор при промяна в пазарните условия, без волята на страните по договора.
Такава възможност е изрично уредена в чл. 307 ТЗ чрез института на стопанската
непоносимост. Тя обаче може да се упражнява само съдебно с оглед необходимостта
от допълнителен контрол за справедливост на новите условия и съобразяването им
с икономическата обстановка. Законът не позволява такова изменение да става
едностранно по преценка на един от участниците в правоотношението без за това
да има ясни и точни критерии.
Поради изложеното следва да се приеме, че
разглежданите клаузи няма как да обвържат потребителите в този си вид, тъй като
банката няма право да определя лихвата съобразно възприетия от нея БЛП на
основание чл. 3, ал. 1 от договора механизъм– това би довело до едностранно
изменение на договора във вреда на потребителя и следователно посочените
клаузи не са пораили правно действие,
тъй като са били нищожни.
Видно от заключението по ССчЕ на ВЛ В.П. (л. 309)
само размерът на надплатените суми за лихви над първоначално договорените
лихви, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г. възлиза на 5 731.65
швейцарски франка или 9 352.68 лева.
Погасени
по давност са вземанията, които са
платени преди 26.04.2013 г., чиито размер съдът определя по реда на чл.
162 ГПК на 3.14 швейцарски франка или 5.12 лева.
С
оглед изложеното, искът по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен за сумата от 9347.56 лева (9 352.68 лева - 5.12 лева), като за разликата до 5.12
лева и за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013
г., следва да се отхвърли, като погасен
по давност. Сумата е дължима ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на исковата молба на 26.04.2018 г. до окончателното й
плащане.
Относно
евентуалния иск за заплащане на сумата
от 9 352.68 лева - недължимо платена разлика, поради неправилно изчисляване
на лихвата, за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.:
Искът
следва да се остави без разглеждане поради ненастъпване на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му, а именно отхвърляне на
главния иск.
Относно
иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 104.37 лева – недължимо платена годишна такса за управление на
кредита, за периода от 25.04.2013 г. до
26.04.2018 г.:
По
изложените по-горе съображения, които не е необходимо да се преповтарят и видно
от първото заключение на ССчЕ, надплатената сума за такси по кредита възлиза на
104.37 лева.
Погасени
по давност са вземанията, които са платени
преди 26.04.2013 г., чийто размер съдът определя по реда на чл. 162 ГПК
на 0,06 лева.
С
оглед изложеното, искът по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен за сумата от 104.31 лева (104.37 лева – 0.06 лева), като за разликата до 104.37 лева и за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013 г.,
следва да се отхвърли, като погасен по давност. Сумата е дължима ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата
молба на 26.04.2018 г. до окончателното й плащане.
По изложените по-горе съображения, клаузите на чл.
3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008 г. са нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД, във връзка с чл. 146, ал.
1, във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни. В останалата част, исковете
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските: При този изход на спора, право
на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за
присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.
Ищците са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са
представили доказателства за извършени такива в размер на 6046,81 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие в размер на 4000 лева, заплатена държавна такса и допълнителна
държавна такса съответно в размер на 920 лв. и 926,81 лв., както и депозит за
изготвяне на ССчЕ в размер на 200 лв. В
открито съдебно заседание на 24.02.2020 г., процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищците и е поискал същото да бъде намалено, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
съдът намира, претендираното и заплатено от ищците адвокатско възнаграждение за
справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на настоящото
съдебно производство, поради което същото не следва да бъде намалявано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се присъди сумата от 6043.48 лева от общо направените
разноски в размер на 6046.81 лева, включващи платена държавна такса, депозити
за ССчЕ и платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника следва да се присъди сумата от 0,44
лева от общо направените разноски в размер на 800
лева, вкл. платено юрисконсултско възнаграждение и депозити за ССчЕ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УТАНОВЕНО по
исковете, предявени от К.М. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.А.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, че
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл.
23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за рефинансиране
на жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008 г. са нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал.
1, във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.” АД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.А.Х.,
ЕГН:
**********, с адрес: ***,
-
на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34 709.97 лева - недължимо платена за периода от 26.04.2013 г.
до 26.10.2018 г. по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от
други банки HL36263 от 27.06.2008 г., вследствие на
валутната разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законна лихва,
считано от 26.04.2013 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9 347.56 лева - недължимо
платена разлика между сбора на първоначално уговорения размер на месечните
вноски и сбора от заплатените месечни вноски, за периода от 26.04.2013 г. до
26.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано от
26.04.2013 г. до окончателното плащане,
-
на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 104.31 лева - недължимо платена годишна такса за управление
на кредита, за периода от 26.04.2013 г.
до 26.04.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 26.04.2013 г. до окончателното плащане, както и
-
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 6043.48 лева
– разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ:
-
исковете по чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1, във вр.
с чл. 143 ЗЗП за обявяване за
нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл.
2, ал. 3, и чл. 3, ал. 1 от
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL36263 от
27.06.2008 г., като неоснователни,
-
иска
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 34 709.97 лева
до 34 729 лева за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013
г., като погасен по давност,
-
иска
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 9 347,56
лева до 9 352,68 лева за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013 г., като погасен по давност.
-
иска
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 104.31 лева до
104.37 лева за периода от 25.04.2013 г.
до 26.04.2013 г., като погасен по давност,
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата
от 9 352,68 лева - недължимо
платена разлика, поради неправилно изчисляване на лихвата, за периода от
25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.
ОСЪЖДА
К.М. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.А.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********,
със седалища и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 0,44 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: