Р
Е Ш Е Н И Е
№ 651/5.11.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Т.С.,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 766 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от И.Д.П., ЕГН
**********,***, срещу Решение №1012-12-83#1/26.07.2018г. на Директора на ТП на
НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №121-00-1878-1/22.06.2018г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, с което на
г-жа И.Д.П. е отказано опускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване. В жалбата са представени фактите и обстоятелствата по прекратяване
на трудовото правоотношение, възстановяването на работа, повторното
прекратяване на трудовото правоотношение. Наведени са доводи за наличие на
основанията за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради което
счита, че неоснователно е отказано. Сочи се, че за периода 09.01.2017г. до
12.04.2018г. е следвало да бъде осигурена за всички осигурителни рискове от
работодателя, който е неин осигурител по смисъла на КСО. В съдебно заседание
оспорващата се представлява от адвокат Х.. Иска се от съда да се отмени решение
на Директора на ТП на НОИ да бъде отменено, да се реши въпроса по същество,
като се разпореди да бъде отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, репс. да се дадат задължителни указания на административния орган по
прилагане на закона. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, за които се представя списък.
Ответникът
в настоящето производство - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, се
представлява от юрисконсулт С., който оспорва изцяло жалбата и иска
отхвърлянето й като неоснователна. Мотивира се законосъобразността на
оспорената заповед и отказаното отпускане на обезщетение за безработица, тъй
като жалбоподателката не отговаря на изискването да притежава качеството на
осигурено лица за безработица най – малко 12 месеца от последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването по
аргумент на чл. 9, ал. 3, т. 2, чл. 9, ал. 5 от КСО.
Административен
съд - Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Решение №1012-12-83#1/26.07.2018г.
на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик е изпратено на оспорващата с писмо с
обратна разписка на адреса, известен по преписката, и е получено на
02.08.2018г. (л.12 от делото). Жалбата е подадена на 14.08.2018г. чрез
административния орган. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на
получаване му. Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за
обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С
решение № 1011/05.12.2017г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. №
855/2017г. се признава за незаконосъобразно и се отменя уволнението на И.Д.П.
със Заповед № 66/09.01.2017г., като тя се възстановява на заеманата преди
уволнението длъжност „готвач“. Решението е влязло в сила на 28.03.2018г. В
изпълнение на съдебното решение е издадена Заповед № 193/12.04.2018г., с която
И. . П. е възстановена на работа, считано от 10.01.2017г., изплатено е
обезщетение в размер на 3797, 64 лева на основание чл. 255, ал. 1 от КТ. Със
Заповед № 194/12.04.2018г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на И.Д.П., считано от 12.04.2018г.
И.П. е подала заявление с вх. №
121-00-1878/18.06.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а от КТ.
С разпореждане № 121-00-1878-1/22.06.2018г. на
ръководителя на осигуряване на безработица е отказано отпускане на обезщетение
за безработица по чл. 54а от КТ с мотив че г-жа П. няма осигуряване във Фонд
„Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Осигуряване за риска безработица има за периода 12.10.2016г. до
09.01.2017г.. За периода 10.01.2017г. до 11.04.2018г. лицето не е осигурявано
за риска „Безработица“. Разпореждането е обжалвано в законоустановения 14-дневен
срок, същото е било връчено на 02.07.2018г., като жалбата до ръководителя на ТП
на НОИ Пазарджик е депозирана на 16.07.2018г.
С
Решение №1012-12-83#1/26.07.2018г. Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е счел, че
Разпореждане № 121-00-1878-1/22.06.2018г. е издадено при спазване на
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила и е
потвърдил същото. За да обоснове този резултат, горестоящият административен
орган, след изясняване на фактите по преписката, е приел, че заявителката не
отговаря на условията по чл.54а ал.1 от КСО. Посочено е, че съгласно чл. 9, ал. 3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се
зачита и времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до
възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на
акта, с който е признато незаконността на уволнението, като за този период
осигурителните вноски са за сметка на осигурителя. Посочено е, че съобразно чл.
9, ал. 5 от КСО осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и няма задължение и не
се осигуряват лицата, останали без работа вследствие на незаконно уволнение за
риска безработица, поради което жалбоподателлката няма статут на осигурено лице
за този осигурителен риск. В предвид на това е прието, че правилно с
обжалваното разпореждане е отказано отпускане на обезщетение за безработица и
последното е потвърдено.
Именно
това решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик е предмет на оспорване в
настоящето производство.
Така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав мотивира следните
правни изводи:
Съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, б.”б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ
се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или неправилно определяне,
изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица; като ал. 3 от
същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
Решение №1012-12-83#1/26.07.2018г. е издадено от Директора на ТП на НОИ, като
видно от представената по делото Заповед № 1016-40-1140/13.11.2017г. е налице упълномощаване
за изпълнение на правомощията на Директор на ТП на НОИ Пазарджик. Ето защо
съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117,
ал. 3 от КСО.
Оспореното
Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на
акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква КСО. Същото е издадено в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО и при
спазване на административнопроизводствените правила.
Относно съответствието с материалния
закон, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и за които са налице трите кумулативно изискуеми
предпоставки, а именно да имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл.
68а или професионална пенсия по чл. 168; и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса
на труда.
Спорът по делото касае материалната
законосъобразност на отказа да се отпусне парично обезщетение за безработица на
И.П..
С решение по гр.д. 855/2017г. на
РС-Пазарджик е отменено като незаконосъобразно уволнението на П. и лицето е
възстановено на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 10.01.2017г.
Времето, през което лицата са били
без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните
органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, се зачита
за осигурителен стаж, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. За този период се
правят осигурителни вноски само за фонд "Пенсии"; съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Това е
регламентирано с чл. 9, ал. 5 от КСО. За този период лицата не са били
осигурявани за всички осигурени социални рискове, а за да получават
обезщетение, е необходимо безработните да отговарят на условието на чл. 54а,
ал. 1 от КСО, т. е. да са били осигурявани
12 месеца през последните 18 месеца за всички осигурени социални рискове. В
случая оспорващата няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като
не отговаря на условията на чл.54а, ал.1 от КСО, а именно - не е подлежала на
задължително осигуряване за всички осигурителни социални рискове най-малко 12
месеца през последните 18 календарни месеца преди прекратяване на
осигуряването, тъй като за периода от 10.01.2017г. до 12.04.2018г. лицето не е
осигурено за риска безработица.
Няма задължение и не се осигуряват лицата останали без
работа вследствие на незаконно уволнение за "Безработица",
поради което жалбоподателката няма статут на осигурено лице за този
осигурителен риск. Изискването на ал. 1 на чл. 54а
от КСО не е
било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички
осигурени социални рискове. Законодателят е поставил като изискване за наличие
на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на
лицата, подлежащи на задължително осигуряване за всички социални рискове. След
като жалбоподателката П. не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО,
то тя няма правото на обезщетение за безработица. Неоснователно е наведеното
твърдение, което е и повдигнато в различен шрифт в жалбата, че за периода на
незаконното уволнение е следвало да бъде осигурявана за всички
осигурителни рискове от работодателя, който е и осигурител по смисъла на КСО.
По силата на изричната разпоредба на чл. 9, ал.5 от КСО за
периода на оставане без работа поради незаконно уволнение не се дължат
осигурителни вноски за фонд "Безработица". Тази разпоредба е
специална по отношение на общото правило по чл. 4, ал.1, т.1 от КСО, че
работещите по трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни
рискове, сред които и за безработица. Периодът от незаконното уволнение до
възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, но той не е
предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като не са
внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за фонд
"Безработица". Последното е материалноправната предпоставка, при
наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл. 54а, ал.1 от КСО. В
процесния случай това условие не е налице и обезщетението за безработица
правилно не е отпуснато.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и
потвърденото с него разпореждане са издадени при съобразяване с фактите и
правилно прилагане на закона.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.П., ЕГН
**********,***, срещу Решение №1012-12-83#1/26.07.2018г. на Директора на ТП на
НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №121-00-1878-1/22.06.2018г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, с което на
г-жа И.Д.П. е отказано опускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване.
Решението може да се оспори пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /П/
С
протокол от 21.10.2019 г. по адм. дело№ 90/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
касационната жалба на И.П. против решение № 651/05.11.2018 г., постановено по
адм. дело № 766/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 90/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, шесто отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.