Р
Е Ш Е
Н И Е №119
гр.Русе, 03.0.4.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 5 март 2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Черкезова В.гр.дело № 106 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
М.В.Р. е обжалвала Разпореждане от 19.11.2018г. на ЧСИ М.М. с отказ да разгледа молба за прекратяване на изпълнително дело № 106/2018г.
Развива съображения за
незаконосъобразност на атакувания акт и иска отмяната му.
Взискателите по изпълнителното дело не вземат
становище по основателността на жалбата.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди събраните по делото и в
изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка
с обжалваното действие, приема за
установено следното:
Жалбата,
като подадена от длъжник по изпълнителното дело срещу отказ на съдебния изпълнител да разгледа
искането му за прекратяване на изпълнително дело, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното
дело е образувано на 21.09.2012г. при ЧСИ Ц. Н., ОС-П***, срещу М.В.Р., въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на И.
В.Т. и И.И.И. за общата сума от 2100 лева,
представляваща деловодни разноски, по
гр.д. № 1776/2010г. на РС-Плевен.
Неколкократно са били
правени опити от ЧСИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника, но такъв
не бил наложен поради несеквестируемост.
ЧСИ наложил възбрана върху недвижим
имот на длъжника, находящ се в гр.Р*** – действие извън компетентността на
ЧСИ с район на действие ОС – П***, съобразно чл. 427 ал.1 т.1 от ГПК,
в какъвто смисъл е налице и произнасяне с влязло в сила Решение №
505/15.12.2017г. по В гр.д. № 890/2017г.
на ОС-Плевен.
Съгласно последното, на 08.01.2018г.
ЧСИ Ц.Н. изпратил
изпълнителното дело на ЧСИ М.М., с район на действие ОС-Р***, която като местно компетентен съдебен изпълнител приела делото на
12.01.2018г.
С молби от 19.09.2018г. и 02.11.2018г. длъжникът поискал от ЧСИ М.М. да прекрати изпълнителното
производство, на основание чл. 433 ал.1т.8 от ГПК.
С обжалваното понастоящем
Разпореждане от 19.11.2018г. ЧСИ М.М. оставил втората молба без движение, с мотиви, че ЧСИ неколкократно се е произнасял, че липсва основание за
прекратяване на изпълнителното дело.
Окръжният съд намира така постановеното
Разпореждане за незаконосъобразно.От една страна, ЧСИ дължи произнасяне по
същество, тъй като депозираните молби са допустими. От друга страна, видно от
материалите от изпълнителното дело, единственото действие на принудително
изпълнение от ЧСИ Ц.Н., пред когото е образувано изп.дело,
е възбраната, наложената в противоречие
с разпоредбата на чл. 427ал.1т.1 от ГПК.
Двегодишният срок по чл. 433 ал.1т.8 от ГПК е изтекъл още към
момента на спиране на изпълнителното производство – 29.07.2016г. Неснователни са доводите на ЧСИ М.М. в писмените мотиви относно недопустиимостта
на жалбата, съответно неоснователността.
С оглед изложеното, обжалваното Разпореждане следва да се отмени и делото се върне на ЧСИ за произнасяне по молбата на длъжника М.Р. с искане за прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
С оглед изхода от настоящото
производство, на М.В.Р. се дължат разноски
в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на адв. Я.П. ***, за
процесуално представителство по настоящото дело.
Мотивиран така,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 19.11.2018г.
на ЧСИ М.М. с отказ да разгледа молба от
длъжника М.В.Р. за прекратяване на изпълнително дело № 106/2018г., на основание
чл. 433 ал.1т.8 от ГПК.
ВРЪЩА изп.дело
№ 106/2018г. на ЧСИ М.М., за произнасяне, съгласно гореизложеното.
ОСЪЖДА И. В.Т., **********,
и И.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.В.Р., ЕГН **********,***, разноски за настоящото производство в
размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на адв. Я.П. ***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :