Определение по дело №730/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 527
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200200730
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
гр. Сливен, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело №
20232200200730 по описа за 2023 година
На основание чл.65 ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обв.Я. Д. Д., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 166/2023г. по описа на
ОД на МВР Сливен, вх.№ 1659/2023г., пор.№ 162/2023г. по описа на Окръжна
прокуратура Сливен, мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с
частна жалба и частен протест в тридневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд гр.Бургас.
В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд гр.Бургас на 22.12.2023г. от 11.00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Окръжна прокуратура Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към Определение № 527/15.12.2023г. по ЧНД № 730/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано
по искане на Я. Д. Д., обвиняем по ДП № 166/2023г. по описа на ОД МВР
Сливен, срещу взетата му мярка за неотклонение задържане под стража.
В искането, озаглавено молба, обв.Я. Д., чрез защитника си, моли за по-
лека мярка за неотклонение от задържане под стража, а именно домашен
арест, тъй като е налице изменение на обстоятелствата и ще се постигнат
целите по чл.57 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание
моли да не се уважава депозираната молба, защото в нея не са посочени нови
обстоятелства, които да налагат изменение на вече взетата мярка за
неотклонение по отношение на обв.Я. Д.. Сочи, че при първоначалното
вземане на мярката му за неотклонение е отчетена високата му обществена
опасност, факта, че деянието е осъществено при условията на опасен рецидив,
като е счетено, че е налице реална опасност той да се укрие или извърши
друго престъпление, ако спрямо него не бъде взета мярка за неотклонение
задържане под стража. Заявява, че към настоящия момент по делото са
приобщени доказателства, които с категоричност обосновават вече неговата
виновност, която всъщност той не спори. Пледира да не се изменя мярката за
неотклонение и да не се уважава депозираната молба.
В съдебно заседание обв.Я. Д. се явява лично и със служебния си
защитник – адв.Д.С. от АК Сливен, който поддържа депозираната молба.
Счита, че няма опасност обвиняемият да се укрие и да извърши
престъпление, като с оглед на провеждането и приключването на
разследването не е необходимо задържането му в ареста. Пледира за
уважаване на молбата, като се измени взетата му мярка в друга по-лека
такава, а именно домашен арест, която също ще способства за постигане на
целите по чл.57 от НПК.
Обвиняемият Д. иска да му се измени мярката за неотклонение от
задържане под стража в по-лека, за да се грижи за баба си, която е на 83
години. В последната си дума иска по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното:
Досъдебното производство по делото е започнало на 25.09.2023г. за
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 алт.4 от НК, с извършен обиск и
изземване, за това че на 25.09.2023г., в гр.Сливен без надлежно разрешително
по смисъла на ЗКНВП са държани с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - около 300 грама марихуана и около 1 грам
метамфетамин.
1
С постановление на разследващия орган от 26.09.2023г., Я. Д. Д. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2
предл.последно т.4, вр.ал.1 изр.1 предл.4 от НК, за това, че на 25.09.2023г. в
гр.Сливен, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества - около 300 грама
марихуана и около 1 грам метамфетамин. В разпита си от същата дата,
обвиняемият е заявил, че желае да сключи споразумение с ОП Сливен,
независимо, че не дава обяснения, но се признава за виновен.
С Определение № 399/28.09.2023г. по ЧНД № 542/2023г. по описа на
СлОС, на обв.Я. Д. Д. е взета мярка за неотклонение задържане под стража,
която е потвърдена с Определение № 211/05.10.2023г. по ВЧНД № 214/2023г.
на АС Бургас.
Обвиняемият Д. е привлечен в това качество за извършено деяние по
чл.354а ал.2 изр.2 предл.последно т.4, вр. ал.1 изр.1 предл.4 от НК, което е
тежко умишлено престъпление и е наказуемо по закон с лишаване от свобода
от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.
По делото са извършени процесуално-следствени действия още в
началния етап, а именно претърсване, обиск и изземване в неотложен случай,
които са одобрени в законоустановения срок, разпити на свидетелите И., К.,
Г., Й., изискана е и приложена справка за съдимост на обв.Д., както и
декларация за СМПИС и справка от Служба по вписванията и справка
относно трудови договори, сключени с обвиняемия. На 26.09.2023г. е била
назначена химическа експертиза, чието заключение на 08.12.2023г. е
изготвено, заключението е представено на разследващия орган и предстои
прецизиране на обвинението и предявяване на обвиняемия и защитата му, с
оглед на установеното при извършеното изследване на представените обекти.
От събрания доказателствен материал, може да се направи едно разумно
предположение за възможността обв.Д. да е съпричастен към
осъществяването на вмененото му престъпление. В производството по чл.65
от НПК тази преценка съответства на стандарта на доказване на
предположението за авторството на деянието, като не е необходимо
категоричното му установяване. Следва да се отбележи, че произнасянето на
съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да
търпи на съответния етап от развитие на наказателното производство, няма
отношение към крайния съдебен акт, решаващ въпроса за вината на лицето.
По делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници – показания на свидетелите, извършеното
претърсване, обиск и изземване, заключението на химическата експертиза,
които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство
доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за
наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в
2
лицето на обвиняемия. Разследването е към приключване и предстои
повдигане и предявяване на обвинението на обвиняемия. Съдът е длъжен да
подчертае, че към настоящият момент, във връзка с производство за
изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо
наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно
вината на обвиненото лице и за съпричастността на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение.
Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия
до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменение на
взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него
наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства,
имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични
гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за
авторството на деянието относно обв.Я. Д.. В тази връзка окръжният съд
намира, че наведеното в искането за изменение на мярката за неотклонение,
че има изменение на обстоятелствата, водещи до изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия, е неоснователно, както и голословно,
неподкрепено от доказателства по делото. Твърденията на обвиняемия в
съдебно заседание, че ще се грижи за баба си и затова е необходимо да се
измени мярката му за неотклонение задържане под стража, също е
неоснователно. Действително, обвиняемият има баба – свид.П. С. Г., на 78
години, при която, видно от данните по делото, живее, но не намира опора в
доказателствата по делото, че той се грижи за нея. Напротив, видно от
разпита на свид.Г., същата се грижи за обвиняемия – плаща сметките, наема
на жилището, купува храна за двамата, като няма данни същата да е с
влошено здравословно състояние и да са необходими грижи за това. Нещо
повече, в жилището, в което живее свид.Г. с обвиняемия, при извършеното
претърсване са намерени част от наркотичните вещества, предмет на
настоящото производство. Предвид изложените аргументи е неоснователно
искането на обв.Д. за изменение на мярката му за неотклонение в домашен
арест, като от данните по делото е видно, че намерените и иззети наркотични
вещества са се намирали и в дома, където обвиняемият живее с баба си, което
не го е възпряло и мотивирало от извършване на противоправни действия,
както и не би го възпряло от извършване на престъпление или укриване. Тези
две опасности се презумират и от обстоятелството, че обвиняемият е
привлечен за деяние извършено в условията на опасен рецидив и е привлечен
като обвиняем по настоящото дело за тежко умишлено престъпление.
В подкрепа на реалната опасност обв.Д. да се укрие или извърши
престъпление е и факта, че същият няма доходи и не работи.
Обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за
законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на
продължителността на същото, настоящият съд отчита фактическата
сложност на разследвания казус, обусловена от обективните характеристики
на акта на посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал, а
3
именно назначената химическата експертиза вече е изготвена и предстои
повдигане и предявяване на обвинението, съобразно заключението й.
Обосновано на това, съдът възприема, че към момента продължителността на
задържане на обвиняемия, установена от повече от два месеца, все още е в
рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63
ал.4 от НПК. Имайки предвид, че преценката за разумна продължителност на
задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за
характера и сложността на делото, причините за забавянето му, както и със
съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално
може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия
случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и
необоснованост.
В разглеждания случай, видно от материалите по делото, след
задържането на обвиняемия разследването не е забавило своя ход, а е
продължило извършването на процесуално-следствени действия с
необходимата ритмичност. По този начин се обезпечава обективното,
всестранно и пълно разследване по делото, способстващо разкриването на
обективната истина, включително и гарантиране правото на защита на
обвиняемия Д..
Сливенският окръжен съд намира, че е налице и втората кумулативна
предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК – реална опасност от извършване на
престъпление и укриване. В конкретния случай продължава да е налице със
същия интензитет реалната опасност обв.Д. да извърши престъпление или да
се укрие, както към момента на първоначалното му задържане. Обвиняемият
е извършвал деянието в дома, където живее с баба си, и както сам е посочил
няма доходи и не работи, както и не притежава недвижими имоти и МПС.
Поради това е обективно невъзможно налагането на по-лека мярка домашен
арест или парична гаранция по отношение на обв.Д.. Съдът изхожда и от
конкретно проявените особености и тежест на разследваната престъпност,
поради което опасността от извършване на престъпление или укриване към
настоящия етап от разследване все още е реална и не може да бъде възприето
друго разбиране. Касае се за специфични характеристики на разследваното
деяние, указващи по-висока степен на обществена опасност на конкретния
случай от типичните такива, което налага извод от следващо неправомерно
поведение на дееца или укриване. Всяка мярка за неотклонение, различна от
задържане под стража, не би могла да препятства възможността обвиняемият
да комуникира с други лица, да го възпира от извършване на престъпно
деяние или да се укрие.
Ето защо и отчитайки естеството на престъпната проява, за която е
повдигнато обвинение срещу обвиняемия, както и тежестта на предвидената в
закона санкция за него, съдът приема съществуването на опасност от риск за
предприемане от негова страна на друго, несъответно на закона поведение,
имащи за последица осуетяването на срочното и законосъобразно
приключване на разследването по делото. В този смисъл съдът съобрази
4
практиката на ЕСПЧ - делата „Жециус срещу Литва“, „Лижков срещу
България“, като намира, че е необходимо продължаване срока на задържане
на обвиняемия, тъй като по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила
законовите цели по чл.57 от НПК и същата е съобразена с изискванията на
чл.56 ал.3 от НПК.
С оглед на всичко изложено до тук, Сливенският окръжен съд намира
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение
задържане под стража в по-лека, за неоснователно, поради което не го уважи
и потвърди взетата му мярка за неотклонение задържане под стража по ДП №
166/2023г. по описа на ОД МВР Сливен, вх.№ 1659/2023г., пор.№ 162/2023г.
на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.



Съдия при Окръжен съд - Сливен:_______________
5