Решение по дело №2801/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 939
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720102801
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  939 / 16.7.2020г.      

         

гр. Перник, 16.07.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 2801 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Ж.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1086,61 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. , за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 113,79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 5791/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 07773 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител - адв. М., оспорва предявените искове. Възразява между страните да е налице облигационно отношение по повод продажба на топлинна енергия. Твърди, че ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. По изложените съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 5791/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07773 по описа за 2018 г. на РС-Перник срещу Ж.С.П., ЕГН **********, за сумата 1086,61 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 113,79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

От приетото по делото писмо от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че Ж.С.П. е заявила, че притежава в съсобственост при равни квоти с Й.С. С.а недижим имот, находящ се на адрес: гр., ул. „”, бл., вх. , ет. , ап. .

От удостоверение за наследници 000757/11.02.2009 г. се установява, че С. С. П. е починала на 22.08.2008 г., като е оставила наследници по закон: Ж.С.П. и Й. С. С.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на сградата, в която се намира процесния имот, е сключен Договор 354/07.04.2015 г. с етажната собственост. Вещото лице посочва, че между „Топлофикация Перник” ЕАД и фирма „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен договор 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в сградата в режим на етажна собственост със срок 1 г. с клауза за безсрочно продължение с по още една година. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Начислен е разход на топла вода според показанията на уреда. След провеждане на годишния отчет е преизчислен разхода за топлинна енергия за топла вода на имота, определено е топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди и е изчсилена тяхната левова равностойност. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки след приспадане на прогнозно начислените месечни суми. Вещото лице посочва, че според представените му документи в имота има едно отоплително тяло в помещение „спалня“, но същото не е използвано. Останалите отоплителни тела са демонтирани. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирматта топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и това е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки, каато суми за разход натоплинна енергия за отоление не са начислявани. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 1086,61 лв. за периода 01.05.2016 г. -30.04.2018 г., а за законна лихва – 113,79 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната пооре разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът е съсобственик с трето лице при равни квоти на имот, представляващ апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх., ап.. С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че за процесния имот за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност.

Следователно съобразно обема на правата си, ответникът дължи ½ от тази сума, а именно сумата 543,30 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1086,61 лв.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 07.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. е в размер на сумата 113,79 лв. Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът дължи сумата 56,89 лв., до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 113,79 лв.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – такса за два броя съдебни удостоверения, и 300,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 685,00 лв. От така сторените разноски за исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата 342,49 лв. съобразно уважената част на исковете.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, съобразно уважената част на исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата 37,50 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Същият не е направил искане и представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 543,30 лв. /петстотин четиридесет и три левва и тридесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра“, бл. 47, вх. А, ап. 4, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 56,89 лв. /петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 5791/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 07773 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 543,30 лв. до пълния предявен размер от 1086,61 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и за разликата над уважения размер от 56,89 лв. до пълния предявен размер от 113,79 лв., представляваща лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Ж.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 342,49 лв. /триста четиридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 07773 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07773 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: