№ 6713
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100507220 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5642/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 56892/2024 г. на
Софийски районен съд, 151 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че З. И. Ц., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
3721,70 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до изплащането на вземането;
сумата от 554,19 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на
топлинната енергия, начислено за периода 15.09.2022 г. – 20.05.2024 г.; сумата от 73,75
лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32512/2024 г. на СРС, 151 състав.
Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло иска на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, срещу З. И. Ц., ЕГН **********, за сумата от 17,04 лева,
представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение, което обезщетение е начислено за периода 16.07.2021 г. – 20.05.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил З. И. Ц., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 136,79 лева,
представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 186,61
лева, представляващи разноски за исковото производство.
1
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на адв. Д.Й.Ч., вписана в САК, с адрес на кантората в гр. София,
ул. „********, партер, сумата от 0,78 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 2,87 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за исковото производство за оказана
безплатна правна помощ на З. И. Ц., ЕГН **********.
Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на
ищеца – „Далсия” ООД, ЕИК *********.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата З. И. Ж.. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Посочва се, че не е доказано, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия. Твърди се, че не може да се направи извод какъв е титулът за
собственост, като се излагат съображения, че Заповед № РД-41-321/23.03.1989 г. не е
акт за собственост. Твърди се, че няма данни ответницата да е заплатила дължимата
цена за обезщетението за отчуждаване на друг имот, поради което не е настъпил
вещно-транслативен ефект. Твърди се, че представената декларация по чл. 14 ЗМДТ не
се ползва с материална удостоверителна сила. Твърди се, че неправилно са присъдени
лихви, доколкото не се ангажират доказателства за изпадането на ответницата в
забава. Твърди се, че неправилно са присъдени сумите за дялово разпределение,
защото не са доказани основанието и размерът им. Поддържа се, че не са представени
доказателства в съответствие с чл. 36, ал. 2 от общите условия за уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата за дялово разпределение.
Поддържа се, че методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС, което прави
неоснователни претенциите на ищеца. Поради това се моли да се отмени
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД,
с който се оспорва жалбата. Твърди се, че съдът се е произнесъл в съответствие с
трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. претендират
се разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Далсия” ООД, не взима становище по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът приема следното:
2
По делото е представена Заповед № РД-41-321/23.03.1989 г. на Председателя на
ИК на СНС. От заповедта е видно, че на З. И. Ц. е определен като обезщетение за
извършено отчуждаване на друг имот ап. 68, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
В писмата на Столична община, приложени по делото, е посочено, че стар ж.к.
„Вълчо Иванов” съвпада с настоящия ж.к. „Света Троица”, поради което се налага
изводът, че процесният апартамент е идентичен с този, за който е описан в Заповед №
РД-41-321/23.03.1989 г. на председателя на ИК на СНС.
Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, необходими за мероприятия
на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана
заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на
общинския народен съвет. В чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.) е предвидено, че се издава
допълнителна заповед за конкретните обекти, вкл. принадлежащи избени, тавански и
дружи помещения, които се отстъпват като обезщетение.
По арг. от чл. 103 ЗТСУ (отм.) собствеността върху недвижимия имот, отстъпен
като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.).
Предвид горното въззивният съд намира, че заповедта, в която е
индивидуализиран имотът, прехвърлян като обезщетение за отчуждаването на друг
имот, представлява годен титул на собственост. Чрез тази заповед обезщетеното
лице може да се легитимира пред всяко трето лице като собственик на получения като
обезщетение имот.
В редакцията към 1989 г. разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) е предвиждала,
че ако се дължи разлика между стойността на отчуждения и предоставения като
обезщетение имот, обезщетеното лице следва да заплати тази разлика. В противен
случай първоначалната заповед за обезщетяване се отменя и лицето се обезщетява с
друг имот, който е на по-ниска стойност.
В случая обаче в Заповед № РД-41-321/23.03.1989 г. не е посочена сума, която
обезщетеното лице З. И. Ц. е следвало да заплати за получения като обезщетение имот.
Отделно от това З. И. Ц. нито е твърдяла, нито е доказала Заповед № РД-41-
321/23.03.1989 г. да е била отменена поради това, че не е била заплатена разликата
между отчуждения имот и предоставения такъв като обезщетение. Напротив, по
делото е представена от Столична община данъчна декларация от 29.03.1998 г.,
подадена от З. И. Ц.. В данъчната декларация З. И. Ц. е направила извънсъдебно
признание за това, че е придобила собствеността върху ап. 68, находящ се в гр. София,
ж.к. ********. В декларацията е посочено, че имотът е придобит именно въз основа на
Заповед № РД-41-321/23.03.1989 г.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява,
че процесният апартамент 68, находящ се в гр. София, ж.к. ********, е собственост на
ответницата З. И. Ц.. Имотът е бил придобит като обезщетение заради това, че друг
имот на З. И. Ц. е бил отчужден. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответницата З. И. Ц. да се е разпоредила с правото на собственост върху имота преди
исковия период.
Като безспорно е отделено обстоятелството, че процесният имот се намира в
сграда, която е топлоснабдена. Това обстоятелство се установява и от представените по
делото годишни отчети от 2022 г. и 2023 г., изготвени за ап. 68, находящ се в гр. София
,ж.к. „********, абонатен № ********. Тези отчети са подписани от клиента и не са
били своевременно оспорени в хода на първоинстанционното производство по реда на
чл. 193 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответницата
З. И. Ц. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на
облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и ответницата З. И. Ц.,
произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. По делото не се
твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за покупко-
продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поради това
искът за топлинна енергия, предявен срещу ответницата, е доказан по основание. В
подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III
Г.О. на ВКС.
С отговора на исковата молба ответницата изрично е посочила, че не оспорва
стойността на претендираната цена за доставена, но неплатена топлинна енергия. В
тази връзка това обстоятелство е било отделено като безспорно с доклада по делото.
Следователно за първи път наведените с въззивната жалба оплаквания срещу
формулата за изчисление на цената на доставената топлинна енергия са преклудирани.
Затова съдът не следва да ги обсъжда. Предвид изложеното първоинстанционният съд
правилно е уважил изцяло иска за цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот през исковия период.
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от
11.07.2016 г.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и
Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите
условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния
вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на
вестника.
Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са
влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им,
т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна
енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите. Общите
условия се прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД
липсват индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София”
ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна
енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки. Лихва
за забава може да се начислява едва след издаването на общата фактура за съответния
отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да
не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите
условия, а именно – 45 дена, считано от издаването на общата фактура за съответния
отоплителен сезон.
Следователно за изпадането в забава не е необходимо да се отправя покана за
изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Предвид горното изцяло неоснователни са доводите във въззивната жалба
срещу уважения иск за лихва за забава, начислена върху стойността на доставената
4
топлинна енергия до процесния имот. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
се касае за срочно задължение, което не е било изпълнено своевременно, поради което
ответницата (настояща въззивница) е изпаднала в забава и дължи обезщетение.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че
„Топлофикация София” ЕАД не е легитимирано да претендира цената за услугата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 22 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.
клиентите заплащат на „Топлофикация София” ЕАД цената за извършената услуга за
дялово разпределение.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
„Бруната България” ООД, с актуално наименование „Далсия“ ООД. Това се установява
от представените Протокол от общо събрание за избор на фирма за дялово
разпределение и Договор № 1697 от 23.08.2002 г., сключен между етажната
собственост и „Бруната България“ ООД. Не се установява посоченият договор да е бил
прекратен преди исковия период. Напротив, от представените годишни отчети за
процесния имот е видно, че именно „Бруната България” ООД, с актуално
наименование „Далсия” ООД, е извършвало дяловото разпределение през исковия
период в процесната жилищна сграда.
Според представения по делото договор, сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Бруната България“ ООД, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД
заплаща на „Бруната България“ ООД, с актуално наименование „Далсия” ООД,
извършваните услуги за дялово разпределение. По делото няма твърдения или
доказателства този договор да е бел прекратен преди исковия период.
Следователно „Топлофикация София“ ЕАД е легитимирано да събира от
потребителите цената за предоставената услуга „дялово разпределение“.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че клаузата на чл. 36 ал. 2 от
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. не може да се тълкува в
смисъл, че „Топлофикация София” ЕАД трябва да уговори индивидуално и да съобщи
на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата за дялово
разпределение. В случая дружеството е установило общ ред за заплащане на цената на
услугата за дяловото разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия.
В отговора на исковата молба е посочено, че не се оспорва размерът на всички
претендирани по делото суми. Поради това наведените за първи път с въззивната
жалба доводи, че не била доказана стойността на цената на услугата за дялово
разпределение, са преклудирани. Поради това въззивният съд намира, че СРС
правилно е уважил и претенцията за цената на услугата за дялово разпределение в
пълен размер.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответницата уважителна част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
5
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивницата З. И. Ц..
Предвид цената на всеки от предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5642/31.03.2025 г., постановено по гр.д. №
56892/2024 г. на Софийски районен съд, 151 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че З. И. Ц., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 3721,70 лева, представляващи цена на доставена
топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен №
********, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
30.05.2024 г. до изплащането на вземането; сумата от 554,19 лева, представляващи
обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия, начислено за периода
15.09.2022 г. – 20.05.2024 г.; сумата от 73,75 лева, представляващи цена на
извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. №
32512/2024 г. на СРС, 151 състав.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА З. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца -
„Далсия” ООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6