РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300602158 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК
С Присъда № 20/01.07.2025г. постановена по НОХД № 708/2024г. по
описа на Районен съд – А., съдът е признал подсъдимата А. Р. К., родена на * в
гр. А., *, *, *, *, *, *, ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че: За времето от
неустановена дата през периода м. януари – м. октомври на 2023 г. до
неустановена дата през м. ноември 2023 г. в гр. А., общ. А. обл. П., при
условията на продължавано престъпление, се заканвала на Х. А. К., ЕГН
********** с убийство и тези заканвания биха могли да възбудят основателен
страх за осъществяването им, като деянията са извършени в условията на
домашно насилие както следва:
- на неустановена дата през периода м. януари – м. октомври на 2023 г. в
гр. А., общ. А., обл. П. в условията на домашно насилие се заканила на Х. А.
К., ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- на неустановена дата през м. ноември на 2023 г. в гр. А., общ. А., обл.
П. в условията на домашно насилие се заканила на Х. А. К., ЕГН ********** с
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК я e
ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
1
144 ал. 3 т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постановил направените по
делото разноски в размер на 735,78 лева, да останат за сметка на Държавата.
При произнасянето си по веществените доказателства съдът е
постановил вещественото доказателство: 1 бр. компактдиск, да остане
приложен по делото, след влизане на присъда в сила.
Срещу Присъда № 20/01.07.2025г. постановена по НОХД № 708/2024г.
по описа на Районен съд – А.. e постъпил протест от прокурора, в който се
сочи, че присъда е неправилна. Предлага последната да бъде отменена и
подсъдимата А. Р. К. да бъде призната за виновна по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 26 ал. 1 от НК. В допълнение към протеста се излага становище относно
допуснати множество процесуални нарушения, непълноти в събирането на
доказателствата, неправилен и превратен доказателствена анализ от страна на
съда, неправилни изводи по фактите, както и по правото. Отново предлага
протестираната присъда да бъде отменена и подсъдимата А. Р. К. да бъде
призната за виновна по така повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа
протеста, като излага становище, изцяло последователно със становището в
същия протест. Предлага присъдата на Районен съд – А. да бъде отменена и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
Защитникът на подсъдимата К. – адвокат У. оспорва становището на
прокурора за допуснати процесуални нарушения от първостепенни съд, както
и предложения коментар на доказателствената съвкупност, в който смисъл
взема становище. Предлага присъдата на Районен съд – А. да бъде
потвърдена.
Подсъдимата К. сочи, че е съгласна с казаното от защитника си и няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че иска да бъда оправдана и да си гледа
децата.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на
страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подадена в срок – на
14.07.2025г., съгласно отразения входящ номер (присъдата е постановена на
01.07.2025г.), при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла
на чл.318 от НПК – прокурорът.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено със
2
следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със
средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства,
Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата А. Р. К. е родена на * в гр. А., *, *, * * в *, *, *, *, ЕГН
**********.
Районният съд е констатирал, че подсъдимата К. е предена на съд по
обвинение, което съгласно изложеното в обвинителния акт, е свързано със
следната фактическа обстановка :
Подсъдимата А. Р. К. била родна * на непълнолетната свидетелка Х. А.
К., ЕГН ********** – пострадало по делото лице. Подсъдимата А. К. сама се
грижила и отглеждала трите си деца - пострадалата Х. К. и двамата и * –
свидетелите А. К. и А. Я., като към инкриминирания период всички живеели в
една стая, при много лоши битови и материални условия. Издръжката на
семейството се осигурявала от подсъдимата К. с помощта на нейната * –
свидетелката Х. П., която живеела в съседната стая с * й – св. В. Г.. Съгласно
фактологията, изложена в обвинителния акт, подсъдимата възпрепятствала
пострадалата да ходи редовно на училище, често й нанасяла побоища и
многократно проявявала физическа и вербална агресия спрямо нея,
ограничавала личната свобода и личните й права.
На неустановена дата през периода от м. януари до м. октомври 2023 г.
при поредната конфликтна ситуация между подсъдимата А. К. и пострадалата
– * и Х. К., подсъдимата заляла с кафе тетрадката, на която пострадалата
пишела домашната си работа. Свидетелката Х. К. казала на * си, че няма
право да прави това, при което подс. А. К. взела кухненски нож опряла го в
гърлото на пострадалата, като й казала да не я ядосва, че щяла да я убие с
него.
На неустановена дата през месец ноември 2023 г. пострадалата и
подсъдимата отново се намирали в жилището им в гр. А., общ. А., обл. П.,
когато подсъдимата възпроизвела пробни изстрели с пистолет, подарен й от
неин познат, след което се заканила на пострадалата с убийство, казвайки й, че
ако не я слуша, щяла да я застреля без да й мигне окото и да я „излежи“.
Системния тормоз, оказван от подсъдимата А. Р. К. над * й Х. К., съпроводен с
прояви на домашно насилие включително горепосочените закани с убийство
принудили пострадалата да потърси помощ от социалните служби, след
намесата на които била настанена през месец декември 2023 г в „Център за
настаняване от семеен тип на деца и младежи без увреждане“ в с. Н., общ. А.,
обл. П..
След провеждане съдебното следствие съдът е констатирал, че
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя
единствено от показанията на Х. К., съответно – данните, отразени в сигнала
на ОЗД при АСП.
Първостепенният съдът е отчел, че изложеното от свидетелката Х. К. не
намира подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, а именно –
3
обясненията на подсъдимата А. К., показанията на свидетелите А. К. и А. Я.
(нейни *) Х. П. (нейна *), Г. К. (*), В. Г. (лице с което Х. П. *), които описват
отношенията в семейството в определена светлина, но същественото се явява
това, че никой от тях не описва да е бил свидетел или да е чувал за двете
конкретни деяния, описани в обвинителния акт като съставомерни (с
единствено изключение - посоченото от А. Я. за действия на подсъдимата А.
К. с пистолет – играчка, които са проблем на самостоятелен коментар), в който
смисъл съдът е изложил подробна аргументация, което не е необходимо да се
повтаря, доколкото се споделя напълно.
Също правилно съдът е констатирал това, че изложеното от
свидетелката Х. К. не намира опора и в показанията на свидетелите, които са
извън нейния роднински кръг, а именно – М. А. (* на Х. К.), А. П. (*) и С. С.
(приятелка на Х. К.), които макар да описват конфликтна семейна среда,
включително поради поведението на подсъдимата, то никоя от тях не сочи Х.
К. да е споделяла за закани с убийство от страна на * си, още по-малко с
горната конкретика - чрез използването на нож и пистолет.
Основателно е отчетено още, че изложеното от Х. К. кореспондира
единствено с посоченото от свидетелката Р. Г. (*), която обаче преразказва
заявеното от самата Х. К. на един по-късен етап - когато същата се явява на
изслушване в Отдел „Закрила на детето“, заедно с приятелката си С. С., която
вече е била настанена в ЦНСТ в с. Н. и където и Х. К. се е стремяла да отиде.
Горното е довело Районния съд до правилното заключение, че в случая
не може да бъде направен извод за несъмнена доказаност на обвинението и по
двата негови пункта. Същата констатация следва бъде споделена, най-малкото
при съобразяване на късната и несвоевременна поява на твърденията Х. К. за
инкриминираната деятелност на подсъдимата, в хода на изслушване на
непълнолетната в Отдел „Закрила на детето“, в светлината на заявеното от нея
и от приятелката и С. С. желание да бъде настанена в ЦНСТ в с. Н., която
поражда съмнение за връзка между горните твърдения и последното желание.
Това съмнение не може да бъда преодоляно по реда на НПК, но противостои
на извод в смисъл, че твърдяното от прокурора е установено по несъмнен
начин.
Следва още да бъде добавено, че горният извод не се променя от
данните, съдържащи се в показанията на свидетеля А. Я. за действия на
подсъдимата А. К. с пистолет – играчка, явяващ се единствени, отчасти
кореспондиращи с твърденията на Х. К. за едно от двете деяния. В този
смисъл е правилна аргументацията на Районен съд – А., че дори подобно
деяние да е реализирано, то същото не осъществява състава на чл. 144 ал.3 т.1
и т.3, вр. с ал.1 от НК. Свидетелят Я. сочи, че се касае за пистолет – играчка,
който бил пластмасов и стрелял с „топчета“. Последното изцяло кореспондира
и със заявеното от свидетеля А. К. в този смисъл, не се оспорва и от Х. К.
(която не твърди, че не се касае за играчка). При това, доколко последната
играчка произвежда относително „силни“ или не изстрели, доколко същите
биха могли да наранят човек и др. са обстоятелства, за които от една страна
има противоречиви данни (вкл. предвид заявеното от А. К.), а от друга – са
4
неустановими по делото. Съмнението в който и да е факт обаче не може да
бъде отчетено в подкрепа на обвинителната теза и доколкото се касае за
действия с играчка, осъществени в един твърде битов контекст, то очевидно
трудно може да се направи извод за достатъчно данни за деяние,
осъществяващо състава на престъпление по чл. 144 ал.3 т.1 и т.3, вр. с ал.1 от
НК, още по-малко – че същото е установено по несъмнен начин.
Що се отнася до становището в протеста (и допълнението към него),
прави впечатление, че макар последното да е безспорно подробно, то
същевременно е изпълнено с твърдения за множетсво обстоятелства, които не
адресират изложената от първостепенния съд причина да постанови
оправдателна присъда и дори излизат от предмета на проверка по реда на
Глава XXI от НПК.
Така на първо място в протеста подробно е разгледан въпроса за
конституирането като частен обвинител на Х. К. в хода на разпоредителното
заседание. Същият въпрос обаче е решен с Определение № 167/12.02.2025г. по
ВЧНД № 349/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, към изложеното в
което няма какво да се добави освен това, че е трудно разбираема отправената
в протеста претенция към първостепенния съд, от една страна – да разгледа
делото обективно, безпристрастно и при спазване равенството на страните в
процеса, но от друга – да гарантира на всяка цена конституирането на Х. К.
като частен обвинител, включително за тази цел да отстрани и замени
особения и представител – адв.К.. Тук следва да се отбележи, че „служебното“
осигуряване от страна на съда на резултат, който НПК е предоставил на волята
и процесуалната активност на страните в производството е всичко друго, но не
подход, кореспондиращ с принципа на състезателност и равни права на
страните.
Също така, в протеста е отделено значително място на твърдения,
свързани с това, че в протокола не били записани коректно и точно
изявленията на участниците в съдебното заседание, включително и на
председателят на съдебния състав. Действително, искане в този смисъл за
поправка на протокола се установява по НОХД № 708/2024г. по описа на
Районен съд – А., както и произнасяне на съда по последното. При това
очевидно е, че въззивният състав на съда по реда на настоящата Глава XXI от
НПК не би могъл да констатира твърдяното от прокурора неточно отразяване
в протокола, само въз основа заявеното в протеста в този смисъл, нито да
изследва същия въпрос, доколкото в становището на прокурора е намерила
описание оценката на значението на въпросните изявления, но не и тяхната
конкретика.
На следващо място, макар да е поставен отново в контекста на
твърдение за предубеденост, въпросът за това, следвало ли разпитът пред съда
на Х. К. да бъде извършен с участието на педагог или психолог, е такъв, който
касае начина на попълване доказателствената съвкупност, което го поставя в
единство със следващите го такива.
По съществено на последния въпрос, на първо място - разпоредбата на
чл.140, ал.2 от НПК не въвежда задължение за разпит на непълнолетен
5
свидетел в присъствието на педагог или психолог, а предоставя
необходимостта от това на преценката съответния орган. В конкретния случай
се установява, че при разпита си пред Районен съд – А. свидетелят Х. К. е била
на * годишна възраст – близо до границата на пълнолетие, още повече касае за
свидетел, за която е прието и заключение на комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза, относно възможността и
правилно да възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Второ и не по-малко важно е да се отбележи, че по реда на
настоящото производство въззивния съд не изследва това, дали разпитът на
непълнолетния свидетел бил извършен по травматичен за него начин, с какъв
тон и др. под., доколкото – дори подобно нарушение да е допуснато, то е
неотстранимо и мястото за неговото обсъждане не е в това производство.
Подлежащото на изследване е дали при разпита на свидетелят Х. К.
съществува съмнение за възможността и да правилно да разбира въпросите,
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Съмнение в
последното по делото не се установява извън съвсем общи, субективни и
неясни твърдения като „хладен и сериозен тон“ и др. под..
Нещо повече – прави впечатление, че в настоящия протест твърде
непоследователно се твърди от една страна, че разпитът на Х. К. е по някакъв
начин опорочен, доколкото не присъствал педагог или психолог, но от друга
страна – прокурорът не само, че не оспорва който и да е момент от
твърденията на Х. К., но напротив – в аргументацията си последователно
сочи, че именно тези показания установяват случилото се и дори са
единствено достатъчни за това, да се намери описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка за доказана.
По останалите възражения, свързани с непълноти при събирането на
доказателствата, прокурорът е възразил срещу становището на съда, че са
неотносими към предмета на делото характеристични данни за подсъдимата
или такива, свързани с това, че срещу нея е налично друго досъдебно
производство, по което е повдигнато обвинение за извършено престъпление в
условията на домашно насилие. Същото възражение обаче не е стигнало до
там да мотивира обратното твърдение, а именно – да поясни как
характеристични данни за подсъдимата, включително и за друго водено срещу
нея друго наказателно производство, ще съдействат за изясняване предмета на
изследване по делото, а именно – извършила ли е подсъдимата описаните в
обвинителния акт деяния и извършила ли ги е виновно. Следва още да се
отбележи, че по делото са събрани достатъчно данни за семейната среда на
подсъдимата, дори и извън въпроса за това, какви факти по настоящото
производство би могло да установи привличането към наказателна
отговорност на подсъдимата по друго такова.
Неоснователно е и възражението, че първостепенният съд извършил
предявяване и оглед на веществено доказателство – компактдиск, съдържащ
два аудиофайла, без да бъде назначена и изготвена експертиза за
автентичността – респективно липсата на манипулации на записите. Подобно
експертно заключение има място тогава, когато съществува някакво съмнение
в автентичността на горните записи. Същевременно такова съмнение не се
6
изразява от прокурора, последният въпрос по никакъв начин не се е очертал
като спорен и не е третиран по различен начин в мотивите на съда и протеста,
нито се констатират основания за такова съмнение към момента.
Също неясно остава за какви факти по делото е следвало да бъдат
разпитани сочените лица от отдел „Зарила на детето“ – В. С. и Е. Н., които да
не се съдържат в разпита на свидетеля Р. Г. и защо е необходимо данните в
последния да бъдат допълнени и/или проверени – обстоятелство, което не се
сочи в протеста.
По същия начин стои и въпросът относно становището в протеста, че
съдът допуснал непълнота, като не проверил твърдението на Х. К. за това, как
и от кого * и се сдобила с пистолета. Без да се коментира това, доколко по
делото би могъл да бъде установен „Един човек от С., който се казва И.“ –
съгласно посоченото от Х. К., то следва да се отбележи, че въпросът, който
интересува настоящото производство е не как въпросният пистолет попаднал
в дома на подсъдимата, а какъв е характера на същата вещ. Последното, а
именно – че се касае за играчка, се установява от показанията на всички
разпитани свидетели по делото, включително не се отрича и от Х. К..
Относно твърдението, че съдът не констатирал очевидна непълнота в
изготвената в хода на досъдебното производство СПЕ на пострадалата,
въпреки посоченото от вещите лица, че не били запознати с предмета на
делото, не участвали в разпита в „сина стая“ и т.н., то следва да се обърне
внимание, че СПЕ има определена задача, а именно – установяване на това,
дали Х. К. може да разбира свойството и значението на извършеното,
страдали от психично заболяване, относно възможността и правилно да
възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях и т.н.. Отговорът на тези въпроси очевидно не е свързан по
необходимост с това вещите лица да изследват съставомерните по
наказателното производство обстоятелства и да бъдат запознати с предмета на
разследването, а е свързан с наличие на достатъчно материал във връзка с
използваната методология, включително- психологична оценка чрез
събеседване и т.н.. След запознаване с експертното заключение не се
установява същото да е немотивирано и изготвено при липса на тази
съвкупност от материали, която е необходима на експертите да направят
своите изводи. Прокурорът също не е оспорил последното заключение при
неговото приемане от съда, нито от изложеното становище в протеста се
налага заключение, че се поставя под съмнение психическата годност на Х. К.
правилно да възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
Изцяло бланкетно е и възражението, че следвало да бъде извършена
СПЕ и на свидетеля А. К., предвид породилото се съмнение в неговото
физическо и психическо състояние, съответно – възможността му правилно да
възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. Последният
свидетел, като непълнолетен, отново попада в категорията на тези по чл.140,
ал.2 от НПК, за които не е предвидено задължително присъствие на педагог
или психолог при разпит, още по-малко – задължително изследване на
7
психическата годност с експертиза. Твърдението, че се породилото се
съмнение в неговото физическо и психическо състояние е съвсем бланкетно,
не се сочи какви са основанията за такова съмнение.
Останалата част от възраженията в протеста касаят мотивите на
първостепенния съд, с твърдението за липса на такива. Общото за тези
възражения е, че не съобразяват логическия ход на аргументацията на съда,
както и основанието, посочено от същия за това, да постанови оправдателна
присъда.
Така например сочи се, че съдът не е обсъдил въпроса за
заинтересованост на подсъдимата при даване на обяснения, както и
заинтересоваността на повечето от свидетелите – Х. П., Г. К., В. Г. и т.н..
Действително, първостепенният съд не е изложил нарочни мотиви за
заинтересованост на горните лица, но последното не е относимо към линията
на разсъждение, която е в основата на извода му за това, че обвинението не е
доказано. В този смисъл, колкото и необективни и заинтересовани да са
показанията на горепосочените свидетели, още повече – обясненията на
подсъдимата, последното по никакъв начин не променя факта, че от същите не
се установяват данни за описаните в обвинителния акт инкриминирани
деяния, включително и това, свидетелката Х. К. да е твърдяла осъществяване
на деянията преди да стори това в по-късен момент, съгласно гореописаното.
Същото се отнася и до становището в протеста, че съдът не е съобразил
това, че макар Х. П., Г. К., В. Г. и дори А. К. и А. Я. да сочат, че не са били
свидетели на инкриминираните деяния, то обективно не се твърдяло, че това
се е случило. Последното по никакъв начин не променя заключението, че от
техните показания не могат да бъдат извлечени данни за сочената от
обвинението фактическа обстановка, включително и заявено от Х. К. в този
смисъл, преди коментирания по-късен момент.
Във връзка с последното следва да се обърне внимание и на още едно
обстоятелство, а именно – че в обвинителния акт описанието на двете
инкриминирания деяния е направено подчертано икономично, съсредоточено
в най-тесен смисъл върху действията на подсъдимата, с които тя реализира
съставомерните елементи. При това прокурорът по никакъв начин не се е
ангажирал с твърдение за това, дали осъществяването на деянията е станало в
присъствие на други членове на семейството, съответно – как самият
прокурор, при изготвянето на обвинителния акт, е интерпретирал
доказателствената съвкупност от досъдебното производство във връзка с това.
Последният подход действително дава голяма свобода на прокурора към
настоящия процесуален момент да прави възражения във връзка с мотивите
на съда в смисъл, че обективно не се твърдяло присъствието на определени
свидетели като очевидци и т.н., но същото становище се явява най-малко
несвоевременно.
Останалите възражения в протеста следват подобна аргуменативна
линия, а именно – че липсата на спомен у определени свидетели –
включително С. С. и др., за оплаквания на пострадалата не опровергава по
никакъв начин обвинителната теза, без да се отчита, че дори това да е така,
8
същите показания по никакъв начин не съставляват и аргумент в подкрепа на
обвинителната теза, нито адресират основанието, съдът да признае
подсъдимата за невиновна.
Още следва да се обърне внимание, че недобрата семейна среда в дома
на подсъдимата и нейната * – многократно обсъждана в протеста като нещо,
неправилно оценено от първостепенния съд (включително и при осъждане
доказателствената съвкупност), дори да е такава изцяло по вина на
подсъдимата и да е съпроводена с актове на агресия, не съставлява достатъчно
основание, което да „подкрепи“ заявеното от Х. К. по начин, водещ до извод за
несъмнена доказаност на обвинението. Това е така, доколкото ако същата
нездрава среда и агресивност, сами по себе си са обстоятелства, които правят
по-вероятно подсъдимата да реализира инкриминираните деяния (и така
схождат с обвинителната теза), то същите обстоятелства едновременно с това
са и такива, които правят по-вероятно предположението за засилен стремеж
на Х. К. да постигне преместването си от дома в социалната институция и
следващото се от този стремеж (и така схождат с аргументацията на
първостепенния съд).
В обобщение относно протеста следва да се посочи, че същият, макар и
значителен по обем, не успява да адресира по достатъчно убедителен начин
същността на аргументация на първостепенния съд във връзка с
постановената оправдателна присъда, включително – съмнението в това, че
показанията на Х. К. биха могли да бъдат мотивирани от иначе установеното и
желание да бъде настанена в социална институция. Агрументативната линия
на същия протест съдържа многократно позоваване на това, че разлчини
елементи от доказателствената съвкупност, ценени по определен начин от
Районния съд, не могат да опровергаят обвинителната теза. Дори последното
да е така, то същите доказателства очевидно по никакъв начин и не подкрепят
обвинителната теза, която остава изключително съсредоточена върху
заявеното от Х. К., в което е налице съмнение. Що се отнася до показанията на
последния свидетел, становището в протеста се явява непоследователно, в
който смисъл бе посочено несъответствието между значителните по обем
възражения срещу начина на разпит на свидетеля Х. К. и заключението на
касаещата същата СПЕ – от една страна, съответно – тезата на прокурора за
това, че именно чрез показанията на този свидетел се установява по несъмнен
начин, че подсъдимата извършила описаното от обвинението – от друга
страна. При това ясно е, че ако последната оценка на прокурора за качеството
на показанията на Х. К. бъде споделена, то трудно може да се счете, че тя е
разпитана пред съда по начин, препятстващ установяването на обективната
истина, още повече – че същата не е могла правилно да възприема фактите и
да дава обяснения за тях.
Предвид това, при цялостната служебна проверка на атакуваната
присъда, съдът в настоящия си състав не откри основания за нейното
изменение или отмяна.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/01.07.2025г. постановена по НОХД №
708/2024г. по описа на Районен съд – А.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл.340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10