Р Е Ш Е Н И Е
№ 261262
12.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18037 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД против Т.И.П. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, имал качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на
законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а
търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на стойност
245.73. с ДДС през периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. Било изчислено и
обезщетение за забавено плащане в размер на 28.37 лв., за периода от
04.07.2017г. до 18.06.2019г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси
горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр.
дело № 10219/2019 г. на ПдРС била
издадена по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в
т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 19.06.2019 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се твърдението,
че ответникът има има качеството на потребител на топлинна енергия, респективно
че същият е клиент на ищеца по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Ищецът не прилагал
доказателства на какво основание начислява топлинна енергия за сградна
инсталация и издава данъчни фактури на името на Т.И.П. и дали същият е
ползвател на предоставяните от дружеството топлинни услуги. Не се установявало
ответникът да има каквито и да било права за топлоснабдения имот, както и да е
собственик и ползвател на апартамента, описан в исковата молба, с ИТН ***.
Оспорват се приложените към исковата молба копие на кадастрална карта и извадка
от имотен регистър, тъй като същите не били документи за собственост, а имали
единствено декларативно действие. От тях не произтичали промени във
вещноправния статут на имотите. Освен това цитираните Общи условия не представлявали
административен акт, като можели да породят действие между страните само ако са
част от писмен договор, тоест следвало да бъдат приети изрично от
потребителя.
Поради това ответникът не се установявало да се намира в облигационни отношения
с ищеца, тъй като не се представял индивидуален писмен договор или постъпило
заявление от името на ответника, въз основа на което да е открит клиентски
номер и да му се начислява топлинна енергия. Оспорва се периодът на доставка на
топлинна енергия, както и размерът й. Оспорва се съдържанието на представените
от ищеца писмени доказателства – фактури, извлечение от сметка, справка за
доставена енергия, представляващи едностранно изготвени частни документи.
Оспорва се редовността на воденото от ищеца счетоводство и търговските книги на
ищеца. Не били представени протоколи за дялово разпределение, установяващи
действителното количество употребена топлинна енергия. Не се сочили
доказателства относно точното формиране на исканата сума, като стойност и
реално петребена услуга. Съдържа се позоваване на чл.13 от Директива 2006/32/ео
на ЕП и на Съвета. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 10219 по описа на ПРС за 2019г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от **, с която е разпоредено Т.И.П. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 245.73 лв. главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г., в размер на 28.37 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на Т.И.П., за обект на потребление ИТН: ***, гр.***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, за дължима главница в размер на 245.73 лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., както и за лихва от 28.37. за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент Т.И.П., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.П., публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Приложено е копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с посочен собственик Т.И.П., както и Справка по лице в Служба по вписванията за лицето за периода от *** до ***.
По делото е постъпило писмо от „Бруната“ ООД, ведно с приложена справка за използвана топлинна енергия и формуляр за отчет за периода *** – ***, за Т.И.П..
По делото е постъпило писмо от ***, Дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с приложено копие от декларация по чл.14 ЗМДТ, според което Т.И.П. е декларирал 1/1 ид.ч. от процесния недвижим имот – в ж.к. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.*.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. в жилищен блок № **, вх.*, е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела тип радиатор, снабдени с индивидуални разпределителни устройства за визуален сезонен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, както и няма монтирани водомерни устройства за отчитане количеството ТЕ за БГВ. Такава услуга в имота не се ползва и не се начислява. През имота на ответника преминава щранг лира, която е без ИРУ за отчет на ТЕ за отопление. Изразходваното количество ТЕ за отопление се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, поради липса на уред за измерване. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формула към т.6.1.1. на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/16.04.2007г. През процесния период не е имало консумация на топлинна енергия за БГВ. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за времето от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. по партидата на ответника е издадено едно кредитно известие – т.нар. минусови изравнителни сметки – за 1.64 лв. с ДДС за ТЕ сградна инсталация. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия за всеки един от начислените компоненти ТЕ – по месеци и общо, с посочен падеж на всяка главница, вкл. с обезщетението за забава до 18.06.2019г., е в размер на 245.73 лв. главница и 28.37 лв. лихва, или общо в размер на 274.10 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 10219 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение относно липсата на доказателства ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия, респективно да е клиент на ищеца по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. От постъпилите по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от ***, Дирекция „Местни данъци и такси“, както и от приложените към исковата молба справка от СВ и копие от кадастрална карта, се установява категорично, че ответникът е собственик на процесния имот. Съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.***, ж.к. „***“ бл.**, вх.*, е работила, като е подавала топлинна енергия за
отопление и БГВ. В имота на ответника през процесния период няма монтирани отоплителни тела тип радиатор, снабдени с индивидуални разпределителни устройства за визуален сезонен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, както и няма монтирани водомерни устройства за отчитане количеството ТЕ за БГВ. Такава услуга в имота не се ползва и не се начислява. През имота на ответника преминава щранг лира, която е без ИРУ за отчет на ТЕ за отопление. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията се установява от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по
чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и 755 лв. по исковото
производство, в която сума се включва и определено за исковото производство възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв., определено по чл.37 от Закона за правната
помощ.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.П.,
ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 245.73 лв. /двеста четиридесет
и пет лева и 73 ст./, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, с ИТН ***, за периода от 01.05.2017
г. до 30.09.2018г. и сумата от 28.37 лв. /двадесет и осем лева и 37 ст./
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г. – дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10219 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.дело № 10219 по описа на ПРС за 2019г. и сумата от 755 лв. /седемстотин петдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.