Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
14.11.2019г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, втори
състав,
в
открито съдебно заседание на 12.11.2019
година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
И.З.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №251 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД - гр.София, чрез юрисконсулт Р.И.,
против Решение №28/30.04.2019г.
на Елховския районен съд, постановено по гр.д.
№736/2018г., с което са отхвърлени предявените от въззивника против В.Т.К. ***
искове по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за признаване за установено, че към 10.04.2018г. В.К. дължи на ищеца сумата 7
537,29лв.- главница по Договор за потребителски кредит
№3011618952
от 15.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.04.2018г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №238/2018г. по описа на ЕРС.
Оплакването на въззивника е за неправилност на
решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Счита за
неправилен извода на районния съд, че предсрочната изискуемост на сключения с
ответницата договор за потребителски кредит, не е надлежно обявена на длъжника
и това е основание за отхвърляне на иска. Въззивното дружество сочи, че то е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции и стопанската му активност не е подчинена на Закона за кредитните
институции, респ. на неговия чл.60, ал.2 ЗКИ, при което за сключените договори
за кредит са неприложими постановките на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18,
според които банката е следвало да е упражнила правото си да направи договора
за кредит предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Изтъква, че правната рамка на сключените от дружеството договори за
кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и ЗПК, като извън тази
рамка остава неприложимата разпоредба на чл.60, ал.2 ЗКИ и според договореното
в случая, няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с
просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от
уведомяване, така както е прието в чл.12.3 от Общите условия, които са
неразделна част от процесния договор за кредит. В случай, че съдът не сподели
тези доводи на въззивника, същият навежда, че в съответствие с практиката на
ВКС, съдът е длъжен да установи с решението размера на падежиралите вноски по
погасителния план. По тези съображения, въззивникът моли за отмяна на решението
на ЕРС и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да уважи
предявеният иск за установяване на вземането му срещу длъжника в размер на
7537.29 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението.
В o.с.з. въззивникът не изпраща представител, но в
писмена молба, подадена от юрисконсулт Р. И., заявява, че поддържа жалбата си.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал1 ГПК не е подаден писмен
отговор от въззиваемата В.К., която не се явява и не се представлява и в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата
молба на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София, с която против В.Т.К. *** е предявен
иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.9 ЗПК за установяване съществуването
на вземането на ищеца срещу ответницата в размер на сумата 7 537,29 лева, представляващо
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №**********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявление по чл.410
от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №238/2018г. по описа на ЕРС.
Ищецът е поддържал, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 3 500 лева,
при срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската – 170.78 лева, годишен
процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17% или общото
задължение възлиза на 6 148.08лв. Ответницата закупила и пакет от
допълнителни услуги, за които поела задължение да заплати възнаграждение от 2045,88
лв. и размерът на вноската по този пакет е 56.83лв. Така общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на е 8 193,96лв.,
с общ размер на вноската – 227,61лв. Кредиторът
превел на 16.08.2016г. сумата от 2 975 лева по банкова сметка ***, а
сумата 525лв. превел в полза на посочено от кредитополучателя лице. Ищецът
твърди, че с длъжника постигнали три пъти съгласие за промяна на погасителния
план, като до подаване на исковата молба ответницата извършила плащане само на
сумата 687,60лв. по кредита, с което погасила номинал в размер на 656,67лв. и
30,93лв. - лихви за забава, като съгласно т.12.3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит, на 09.05.2017г. договорът е прекратен
автоматично от страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
За това на 12.05.2017г. на ответницата било изпратено уведомително писмо от
страна на дружеството.
С допълнителна молба, подадена пред
въззивния съд, е направено уточнение на претенцията, че исковата сума от 7
537,29лв. включва неизплатена част от главницата по заема в размер на 3 363,00лв.,
неизплатено договорно възнаграждение в размер на 2298,90лв. и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1875,39лв.
В срока за отговор ответницата не е
депозирала такъв и не е изразила становище по спора.
Фактическата обстановка по делото е
безспорно установена и правилно е разкрита от районния съд.
Не се спори между страните и е установено, че между тях на 15.08.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит "Профи
кредит Стандарт" с № 3011618952, с който ищецът е поел задължението да предостави кредит на В.К. в
размер на сумата 3 500лева, със
срок на погасяване 36 месеца – до 10.09.2019г. (съгласно погасителния план), при годишен процент на разходите
– 49.89%;
годишен лихвен процент 41,17%, с общ размер на кредита -
6 148.08лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска
отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи пълния първоначално
договорен размер в края на срока на договора, а също така може да поиска
промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги - 2 045.88 лв., размера на месечната вноска по този пакет - 56.83лв., общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги - 8
193,96лв. и размера на месечна
вноска от 227.61лв. Като солидарен длъжник договорът е
подписан и от лицето З.Х. Г..
Страните са приели и подписали Общи условия към договора за потребителски кредит, като съгласно чл. 12.3 от ОУ, в случай, че длъжникът просрочи плащането на една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща уведомление.
Не е спорно и е установено, че на 16.08.2016г. кредиторът - ищецът е превел сумата от 2 975 лева по банкова сметка ***.К., а сумата 525лв. е превел по сметка на посочено от
кредитополучателя трето лице- дружеството "Кредиленд"ЕООД, за които
плащания са представени писмени документи - Транзакции от 16.08.2016г. с посочени банкови референции.
Страните са сключили три
анекса към договора за потребителски кредит, с които са променили първоначално
договорения погасителен план, като с погасителния план към третия анекс
последната погасителна вноска е с падеж 02.12.2019г., като са посочени размерите
на погасителните вноски за главница, договорна лихва и вноска за закупения пакет
от допълнителни услуги.
От представеното Извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит №3011618952 е установено, че платената от ответницата сума по договора е в размер на общо 656,67лева - две пълни
погасителни вноски и една непълна с падеж 02.03.2017г., като с платените суми е погасена главница в
размер на 137лв. и неплатената главница
възлиза на 3 363лв. За този размер на непогасената главница е настъпил падежа
на всички погасителни вноски, с изключение на последната вноска за сумата
58,02лв., която е с падеж на 02.12.2019г.
Представено е Уведомително писмо от 12.05.2017г. до длъжника В.К., с което кредиторът е заявил едностранно прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията
по него, считано от 09.05.2017г.
и обявяването му за предсрочно изискуем. Няма данни уведомителното писмо да е
връчено на длъжника.
Установено е от приложеното
ч.гр.д.№238/2018г. по описа на ЕРС, че по същото е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответницата В.К. и солидарния длъжник З. Г. за вземане в размер на 7 537,29лв. - главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№********** от 16.08.2016г. Заповедта е връчена на длъжника В.К. при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, като настоящият иск е предявен в срок при условията на
чл.415, ал.1,т.2 ТПК. По отношение на солидарния длъжник заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
При тази фактическа обстановка, за
да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявения иск, ЕРС е
приел, че кредиторът - ищецът не е направил изявление, че обявява договора за
потребителски кредит за изцяло предсрочно изискуем и това негово изявление не е
достигнало до длъжника, като съдът не може да се произнесе по отношение на
месечните погасителни вноски с настъпил падеж, тъй като ищецът не е заявил вземането
си като конкретни неплатени вноски и при произнасянето би било изменено
основанието на предявения иск. За пълнота съдът е изложил съображения, че
претенцията, включваща и вземането по предоставения пакет от допълнителни
услуги, е неоснователна, тъй като клаузите по този пакет са нищожни, тъй като
не са били индивидуално уговорени.
Обжалваното решение на ЕРС е
частично недопустимо и частично неправилно. Съображенията за този извод са
следните:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с нередовна исковата молба. В заповедното производство е претендирана
главница в размер на 7 537,29 лв., представляваща неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит от 16.08.2016г., докато в исковата молба ищецът
е посочил, че исковата сума от 7 537,29лв. е номинала по договора за кредит, но
същият е сключен по параметри, включващи сума по кредита в размер на 3 500лв.,
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите или общо задължение по кредита в размер на 6
148,08лв., както и задължение по пакет от допълнителни услуги в размер на 2
045,88лв. Едва във въззивното производство ищецът допълнително е пояснил как е
формирана исковата претенция: в сумата от 7 537,29лв. влиза неизплатена
главница в размер на 3 363,00лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер
на 2 298,90 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1 875,39лв. С решението на ЕРС също е прието, че претенцията за
главница включва и вземането по Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
В заявлението, с което ищецът е
поискал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение, обаче, липсва задължение
за възнаградителна лихва - в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на
заявлението липсва такъв запис, нито са изложени обстоятелства относно
сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено
възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 („обстоятелства, от които
произтича вземането”), нито в „допълнителните изявления” (т.14) претенция за такава
лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи
единствено изводът, че претенцията за 7 537,29 лв. е за главница по договора за потребителски
кредит (такъв извод е направил и заповедният съд). Недопустимо е въвеждането в
исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 3
363,00лв. до 7 537,29лв. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение на основанието
на иска, както е прието с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. С оглед на това ЯОС счита, че липсва правен интерес от
установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред
заповедния съд - за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск. Ето защо
претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да
бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е
произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява също
недопустимо и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а
производството в тази му част - прекратено.
Тъй като за вземането за главница,
претендирано със заявлението, за разликата над 3 363,00лв. до 7 537,29лв. не е
бил предявен иск по чл. 422 от ГПК с оглед изричната конкретизация в този
смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в тази й част да бъде
обезсилена от заповедния съд, съобразно цитираното Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
В останалата
му част решението на ЕРС е допустимо, но частично неправилно.
Правилно ЕРС е
приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по
договора за кредит, като неоснователни са доводите на въззивника за
неприложимост по отношение на него като небанкова финансова институция на
постановките по ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. ВКС е постановил по реда на чл.
290 ГПК Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017г., ТК, II т.о. по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане,
произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция (каквато е и ищцовото дружество), в който договор се съдържа уговорка, че
целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,
но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова
институция. Прието е, че страните по договора за
заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна
свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките
за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем
става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора,
което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва
с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в
закона. С
оглед на така приетото от касационния съд, ЯОС счита, че уговорената между
страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е
налице такова изявление, но липсват доказателства да е било изпратено,
съответно получено от ответната страна. Правилно ЕРС е приел, че при липсата на
данни за изпращане на уведомлението, не са настъпили последиците, предвидени в
ОУ. Длъжникът не е изгубил
преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно
обаче е настъпил падежа погасителните вноски за вземането на ищеца за
главницата по договора за кредит, с изключение на последната вноска с падеж
02.12.2019г., при което основателно е оплакването на въззивното дружество, че
съдът е длъжен да установи размера на вноските с настъпил падеж. Съгласно
задължителната съдебна практика - Тълкувателно
решение №8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост,
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежираните вноски. В случая
ЕРС е направил точно това - отхвърлил е иска при установено неизпълнение на
вече падежирали вноски, вместо да ги установи. Приел е, че е недопустимо да се
изменя основанието на иска. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не
е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. Няма причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по банкови кредити, а и според Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.- и по договорите за заем за потребление на финансови институции, чието изпълнение се търси по реда на
заповедното производство. В Тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й
вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на
вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на
заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане
в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може
да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно,
след като всички вноски по процесния договор след изменението му с третия анекс
от 10.02.2017г., с изключение на последната вноска с падеж на 02.12.2019г. са
падежирали - някои преди подаване на заявлението, а останалите – след това, ответникът
дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена главница се явява
основателна и следва да бъде уважена до размер на сумата 3
304,98лв. Както се посочи, заетата сума по кредита е в размер на 3 500лв. От
тази сума ответницата е погасила сумата 137лв., оставайки да дължи сумата 3
363лв., от която само вноската за сумата 58,02лв. е с ненастъпил към момента
падеж - на 02.12.2019г., или за сумата 3 304,98лв.
искът за главницата по договора за кредит следва да бъде уважен. Тъй като
решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлил този иск до размера на сумата 3
304,98лв., е неправилно, следва да бъде отменено. В частта, с която е отхвърлен
иска за разликата над сумата 3 304,98лв. до размера на сумата 3 363лв.,
решението е правилно и следва да се потвърди.
Искането на въззивника за присъждане
на разноски, на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено,
като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска. Пред първата
инстанция са му дължими разноски в размер на 197,65лв. и пред въззивната- 197,65лв.
или общо разноски пред двете съдебни инстанции- 395,30лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските
и по заповедното производство, и в исковото
производство. В заповедното
производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от искането - в
размер на 131,87лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.270, ал.3 ГПК и чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №28/30.04.2018г. на Елховски районен съд, постановено
по гр.д. №736/2018г. в частта,
с която е отхвърлен предявения от „Профи кредит
България“ ЕООД-гр.София против В.Т.К.
*** иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, чл.9 от ЗПК и чл.240 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата В.К. дължи
на ищеца
„Профи кредит
България“ ЕООД разликата над сумата
3 363лв. до размера на сумата 7
537,29лв. лв., включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение в размер на
2298,90лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1 875,39лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения
от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София против В.Т.К. *** иск по чл.422, вр. с
чл.415 ГПК, чл.9 от ЗПК и чл.240 ЗЗД– за признаване за установено, че ответницата
В.К. дължи на ищеца "Профи Кредит България"ЕООД разликата сумата 3 363лв. до размера на сумата 7 537,29лв. лв., включваща
вземания за неизплатено договорно възнаграждение в размер на 2298,90лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 875,39лв.
ОТМЕНЯ Решение №28/30.04.2018г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №736/2018г. в частта, с която е отхвърлен искът на „Профи
кредит България“ ЕООД-гр.София против
В.Т.К. *** иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, чл.9 от ЗПК и чл.240 ЗЗД до размера
на сумата от 3 304,98лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №3011618952 от 15.08.2016г. и в частта на
разноските, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.К. ***, с ЕГН **********, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София, бул. „България“ № 49,
бл.53Е, вх.В,
ЕИК № *********, въз основа на Договор за потребителски кредит №3011618952 от 15.08.2016г. неизплатена главница в размер на 3304,98 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -10.04.2018г. до окончателното плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 513/19.04.2018г. по ч.гр.д. № 238/2018г. на ЕРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №28/30.04.2018г. на Елховски районен съд, постановено
по гр.д. №736/2018г. в останалата част, с която е отхвърлен искът за главница
за разликата над сумата 3 304,98лв. до размера на сумата 3 363лв.
ОСЪЖДА В.Т.К. ***, с посочени
данни, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, с посочени данни, направените по делото разноски за първата и въззивната
инстанции в размер на общо 395,30лв .
ОСЪЖДА В.Т.К. ***, с посочени
данния да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, с посочени данни, направените разноски в заповедното производство в
размер на 131,87 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1,изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.