Решение по дело №9956/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3044
Дата: 14 май 2020 г. (в сила от 14 май 2020 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20181100509956
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е                                      

                            В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

                                                    №…..………..…. Гр.София, 07.05.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                        

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   Златка Чолева                                                                               Мл. Съдия  Андрей Георгиев

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №  9956 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.

Обжалва се  решение № 370500 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 66743/2016г. на СРС, 79 състав,  в частта,  с която е  признато за установено по предявени по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.П.       , С.П.И. и И.П.И., че ответниците дължат на ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ: С.Г.П.- сумата от 3 031,87лв., С.П.И.- сумата от 757,97лв. и И.П.И.- сумата от 757,97лв., представляващи съответно- 4/6 – за първата и по 1/6- за вторите двама  от неиздължената цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- ап.№ 18, находящ се в гр.София, кв.********за периода м.11.2012г.- м.04.2015г., както и сумата от 10,72лв. /за С.Г.П., съответна на дела й от 4/6 / и сумата от по 2,68лв. /за С.П.И. и И.П.И.- за всеки поотделно, съответни на дяловете им от по 1/6/ ,  представляваща неиздължена цена на услугата за дялово разпределение за горепосочения имот за периода м.11.2012г.- м.04.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 28.12.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, както следва: С.Г.П.- сумата от 430,14лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната енергия , натрупана за периода 31.12.2012г.- 21.12.2015г., а С.П.И. и И.П.И.- всеки поотделно сумата от по 107,54лв.- мораторни лихви върху главниците- стойност на топлинната енергия , натрупани за периода 31.12.2012г.-21.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 80821/2015г. по описа на СРС, 79 състав. Решението се обжалва и в частта, с която С.Г.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 102,76лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 455,33лв.- разноски за исковото производство, а С.П.И. и И.П.И.- суми от по 25,69лв. /всеки поотделно/- разноски за заповедното производство и суми от по 113,85лв. /всеки поотделно/ - разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивниците - ответници С.Г.П., С.П.И. и И.П.И. заявяват искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържат довод за постановяване на обжалвания акт в нарушение  на процесуалните правила, произтичащо от кредитиране на СТЕ, без да е взет предвид фактът, че заключението е изготвено от вещото лице без оглед на процесния топлоснабден имот. Възразяват,че констатацията на експерта, че до имота не е осигурен достъп не кореспондира на действителното положение, тъй като никой не е търсил контакт с тях за осигуряване на такъв достъп. Ето защо, считат, че неправилно първоинстанционният съд е основал изводите си на експертното заключение. С тези изложени в жалбата доводи ответниците мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание допълват възраженията си, като поддържат, че за малко жилище от 44 кв.м. не е възможно да бъде доставено количеството топлинна енергия /ТЕ/, чиято стойност се претендира от ищеца.  Не заявяват искане за разноски по делото за въззивното производство.

          Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по  чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство и при условията на  евентуалност  - в случай, че жалбата бъде уважена – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.

Третото лице – помагач на ищеца - „Б.Б.“ ООД – не заявява становище по въззивната  жалба.

          Софийски градски съд, като обсъди становищата и  доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че между ответниците, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като съсобственици на процесния топлоснабден имот и ищеца- като доставчик на ТЕ, съществувало валидно облигационното правоотношение с предмет доставката на ТЕ за битови нужди, попадащо в приложното поле на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от ЗЕ.   Правилно и обосновано с обжалваното решение е прието, че със заключението на СТЕ е доказано реално доставеното количество ТЕ, чиято стойност е призната за дължима от ответниците, съобразно притежавания от тях дял /квота/ от съсобствения топлоснабден имот. Неоснователно е възражението за необоснованост на заключението на СТЕ, поради неизвършен оглед на процесния топлоснабден имот. Такъв оглед не е необходим, доколкото вещото лице работи по данни за доставена ТЕ за минал период от време, които данни са подадени от третото лице-помагач- представените по делото индивидуални справки /л.84 – л.86 от първоинстанционното дело/. От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че в процесния имот има две отоплителни тела и една щранг-лира в банята, като освен за отопление се ползва и ТЕ за БГВ. От заключението се установява, че отоплителните тела са без монтирани уреди за индивидуално разпределение, както и че за процесния период от време ТЕ за отопление и за БТВ е начислявана по пълна максимална мощност, съгласно нормативно установената формула на Методиката към Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването, тъй като за процесния период от време от ответниците не е осигуряван достъп за извършване на отчети от ФДР. Възражението на ответниците, че не са търсени от вещото лице за осигуряване на достъп за оглед е неотносимо в конкретния случай, тъй като такъв оглед не е необходим за изпълнение на задачата, доколкото се касае за доставена ТЕ в минал период от време. И на второ място, неосигуреният достъп в конкретния случай е свързан с определените от третото лице-помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД дати за отчет през исковия период от време , на които от ответниците не е осигурен достъп и именно той има правно значение, тъй като последицата от този неосигурен достъп е горепосочената- начисляване на ТЕ за отопление и БГВ в пълна максимална мощност по нормативните правила и  формули на Наредбата. Фактът, че от ответниците не осигурен достъп за отчет на ФДР на определените дати се доказва с представените по делото и неоспорени от ответниците констативни протоколи, представени на л.87 и л.88 от делото на СРС/.

Във връзка с дължимата стойност на доставеното количество ТЕ за процесния имот следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол от 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС, които също не е влязло в сила. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. да бъдат отменени, както и да бъдат отменени норми от Наредбата, то тази отмяна  с влязло в сила съдебно решение ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за  процесния минал /предходен / период, доколкото  отмяната няма обратно действие. Що се отнася до правните последици , възникнали от отменения подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по реда на чл.195,ал.2 от АПК.

  Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема,че исковите претенции за главниците, представляващи стойността на доставената през исковия период ТЕ  се явяват доказани до размерите, приети с обжалваното решение

 

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай между страните по делото  няма спор, а и от представения  по протокол от 07.11.2001г. от ОС на ЕС, в която се намира процесният топлоснабден имот , се установява, че от ЕС е възложено на  третото лице-помагач като  ФДР – извършването на  услугата за дялово разпределение.  От друга страна, с клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и клаузата на чл.36 от ОУ от 2014г.,, които договорни клаузи  имат силата на закон между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, е установено, че купувачът на ТЕ –ответник по делото, заплаща на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец- ФДР.  Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от ответниците и която за исковия период, съгласно ССЕ възлиза на  сумата от 10,72лв.- от ответницата С.П. и сумите от по 2,68лв. – от ответниците С.И. и И.И.- от всеки поотделно.

 

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение исковете за главниците, представляващи стойността на извършената през исковия период от време услуга за дялово разпределение са уважени в доказаните размери.

 

Основателността на претенцията за главницата- цена на ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата.  Настоящият съдебен състав приема, че за 31.12.2012г.- 21.12.2015г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на падежиралите в този период от време ежемесечно дължими суми, представляващи стойност на ТЕ за времето м.11.2012г.- м.01.2014г./вкл./ Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума  в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят.  Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.11.2012г., падежът за плащане е настъпил на 30.12.2012г. и от следващия ден – 31.12.2012г. ответниците са изпаднали  в забава. Това се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период – до месечно дължимата сума за м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на 04.03.2014г.г.  Настоящият съдебен състав определя  обезщетението за забава по чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата от 2 308,32лв., представляваща стойност на ТЕ за периода м.11.2012г.- м.01.2014г.,  което се следва на ищеца за времето на забавата 31.12.2012г. - 21.12.2015г.   по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 387,31лв., до който размер исковата претенция се явява основателна.  В рамките на тази сума, съобразно притежаваните дялове от съсобствения топлоснабден имот ответницата С.П. е задължена за сумата от 258,20лв., а ответниците С.И. и И.И.- са задължени за сумата от по 64,55лв.- всеки поотделно. До тези размери исковите претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за мораторни лихви върху главниците- стойност на ТЕ се явяват основателни. Съответно- за разликата над сумата от 258,20лв.- до пълния уважен размер от 430,14лв. и за разликата над сумата от по 64,55лв.- до пълните уважени размери от по 107,54лв.- исковете срещу първата ответницата С.П. и съответно- срещу останалите двама ответника – следва да се отхвърлят като неоснователни по следните мотиви: Настоящият съдебен състав приема, че върху главниците, представляващи стойност на ТЕ за м.02.2014г.- м.05.2014г. , ответниците не са изпаднали в забава за плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи е  регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото.   С клаузата на  чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане,  с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни  парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни.  Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за  периода м.02.2014г.- м.04.2015г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.   

С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която са уважени исковите претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД  за разликата над дължимата сума от  258,20лв.- до уважения размер от 430,14лв.- срещу ответницата С.П. като мораторна лихва върху главницата- стойност на ТЕ и за разликата над дължимите суми от по 64,55лв.- до пълните уважени размери от по 107,54лв.- срещу останалите двама ответника, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него– да бъде постановено друго, с което исковете за посочените разлики да бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана от ответника част, с която исковете са уважени за сумите от 258,20лв. и съответно от по 64,55лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

 По разноските по делото:

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция /държ.такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете от общо 649,28лв., в рамките на които ответницата С.П. дължи сумата от 432,85лв., а ответниците С.И. и И.И.- сумите от по 108,21лв., като за разликата над първата сума- до пълния присъден размер от 455,33лв. и съответно- за разликите над вторите суми – до пълните присъдени размери от по 113,83лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено. За заповедното производство на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете от общо 146,52лв., които се разпределят между ответниците както следва: за С.П.- 97,68лв. и за ответниците С.И. и И.И.- от по 24,42лв., като за разликата над тези суми- до пълните присъдени размери съответно – от 102,76лв. и от по 25,69лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.

За възивното производство ищецът има правото на разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответната страна. От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви процесуални действия, /извън бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата страна.

 

Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и за въззивното производство- съразмерно с уважената част от жалбата им, но тъй като от тях искания за присъждане на такива не са заявени и в двете производства, те остават в тяхна тежест така, както са направени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд                                  

 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ   решение № 370500 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 66743/2016г. на СРС, 79 състав,  в частта,  с която е  признато за установено по предявени по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.П.       , С.П.И. и И.П.И., че ответниците дължат на ищеца,  на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, както следва: С.Г.П.- разликата над сумата от 258,20лв.- до размера на сумата от 430,14лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната енергия , натрупана за периода 31.12.2012г.- 21.12.2015г., а С.П.И. и И.П.И.- всеки поотделно- разликата над сумата от по 64,55лв.- до размера на  сумата от по 107,54лв.- мораторни лихви върху главниците- стойност на топлинната енергия , натрупани за периода 31.12.2012г.-21.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 80821/2015г. по описа на СРС, 79 състав, както и  в частта, с която С.Г.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – разликата над дължимата сума от 97,68лв.- до пълния присъден размер на сумата от 102,76лв.- разноски за заповедното производство и разликата над дължимата сума от 432,85лв.- до пълния присъден размер на сумата от 455,33лв.- разноски за исковото производство, а С.П.И. и И.П.И.- разликите над дължимите суми от по 24,42лв.- до пълните присъдени  суми от по 25,69лв. /всеки поотделно/- разноски за заповедното производство и разликите над дължимите суми от по 108,21лв. /всеки поотделно/ - до пълните присъдени суми от по 113,83лв. /всеки поотделно/ - разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.П. , С.П.И. и И.П.И.,с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: С.Г.П.- разликата над сумата от 258,20лв.- до размера на сумата от 430,14лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната енергия , натрупана за периода 31.12.2012г.- 21.12.2015г., а С.П.И. и И.П.И.- всеки поотделно- разликата над сумата от по 64,55лв.- до размера на  сумата от по 107,54лв.- мораторни лихви върху главниците- стойност на топлинната енергия , натрупани за периода 31.12.2012г.-21.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 80821/2015г. по описа на СРС, 79 състав.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 370500 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 66743/2016г. на СРС, 79 състав,  в останалата обжалвана част,  с която е  признато за установено по предявени по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.П.      , С.П.И. и И.П.И., че ответниците дължат на ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ: С.Г.П.- сумата от 3 031,87лв., С.П.И.- сумата от 757,97лв. и И.П.И.- сумата от 757,97лв., представляващи съответно- 4/6 – за първата и по 1/6- за вторите двама  от неиздължената цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- ап.№ 18, находящ се в гр.София, кв.********за периода м.11.2012г.- м.04.2015г., както и сумата от 10,72лв. /за С.Г.П., съответна на дела й от 4/6 / и сумата от по 2,68лв. /за С.П.И. и И.П.И.- за всеки поотделно, съответни на дяловете им от по 1/6/ ,  представляваща неиздължена цена на услугата за дялово разпределение за горепосочения имот за периода м.11.2012г.- м.04.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 28.12.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, както следва: С.Г.П.- сумата от 258,20лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната енергия , натрупана за периода 31.12.2012г.- 21.12.2015г., а С.П.И. и И.П.И.- всеки поотделно сумата от по 64,55лв.- мораторни лихви върху главниците- стойност на топлинната енергия , натрупани за периода 31.12.2012г.-21.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 80821/2015г. по описа на СРС, 79 състав, както и в частта, с която С.Г.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 97,68лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 432,85лв.- разноски за исковото производство, а С.П.И. и И.П.И.- суми от по 24,42лв. /всеки поотделно/- разноски за заповедното производство и суми от по 108,21лв. /всеки поотделно/ - разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2. 

Особено мнение

на младши съдия Андрей Георгиев по решението по
въззивно гражданско дело № 9956 по описа за 2018 г. на
Софийския градски съд, IV-в въззивен състав

Не съм съгласен с мнението на мнозинството от състава по частта от решението, с които се отхвърля частично искът на „Т.С.“ ЕАД за лихва, а именно по отношение на извода, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, относно настъпването на падежа на задълженията след публикуване на сметките за тях в интернет, са недействителни. Смятам, че първоинстанционното решение следва да се потвърди напълно и в частта относно иска за лихва за забава върху цената за топлинна енергия.

Не намирам, че посочените клаузи водят до дисбаланс между интересите на средния потребител и топлофикационното дружество. Целта на потребителското право е да осигури защита единствено на добросъвестния и информиращ се потребител (така напр. параграфи 49 и 51 от решението на Съда на Европейския съюз по делото на  C186/16 Andriciuc; виж и 18 съображение от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики и съображение 16 от преамбюла на Директива 1993/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори), съобразявайки неговите финансови, стопански и пазарни възможности и разходите, които той поема за защитата си. В началото на 21. век, когато средностатистическият потребител има възможност да получи достъп до интернет по много начини, като за това ползва не само свое, но и чуждо устройство, намирам, че приемането, че свързването на обявяване на информация в интернет с идея за недостъпност е много трудно да се обоснове.

В конкретния случай в интернет се публикуват данни за размер на задълженията на физически лица към търговско дружество. Тези данни обаче не са достъпни единствено в интернет и средностатистическите потребители са наясно, че сметките за топлинна енергия се дължат ежемесечно. Поради това и могат спокойно да проверят на каса на „Т.С.“ ЕАД или друг платежен оператор какъв е размерът на задължението им – те не са ощетени от публикуването на известието за съставената фактура в интернет. От друга страна търговецът представя допълнителна прозрачност на по-голямата част от потребителите си, като им дава възможност да проверяват сметката си и без посещение на физически търговски обект. Определянето на падежа на задължението по датата на публикацията в интернет единствено задължава потребителите да са добросъвестни и да направят тази проверка, която е възможна онлайн без разход на време, или (за онези, които нямат връзка с интернет) – на каса или в търговски обект.

Отделно от това в днешно време дори и хора без мобилни устройства могат да си осигурят достъп до интернет, като просто помолят роднина или приятел за достъп. За онези, за които това е невъзможно, както беше посочено по-горе съществува и възможност за проверка на сметките в търговски обект.

Следва да се има предвид, че уведомяването по интернет в днешно време е и много по-надеждно от това по традиционната хартиена поща, където пратките се бавят, могат да бъдат откраднати или умишлено унищожени. Напротив, за средния потребител е много по-удобно да може да провери данните онлайн, по всяко време и без да следи пощенската си кутия. Следователно предвидената в общите условия от 2014 г. алтернатива за съобщаване на сметки по-електронен път е много по-щадяща потребителя от предвиденото при по-старите общи условия изискване за известяване с пощенска пратка.

Поради това не намирам, че съдът следва да препятства развитието на гражданските отношения чрез използване на възможностите на технологиите и да създава прекомерни изисквания към търговците за съобщаване на информация по пощенски път, при положение, че хората без достъп до интернет (особено в София, на чиято територия единствено оперира дружеството „Т.С.“ ЕАД) са относително малък процент и все повече намаляват. Следователно уреждането на задължение за потребителите да установяват информация в интернет през определен период от време, ако тази информация може да бъде намерена и по друг, физически начин, не съставлява изискване, което нарушава баланса на интересите между потребител и доставчик, а и в никакъв случай не нарушава добросъвестността, доколкото гарантира правата на потребителя в по-голяма степен от алтернативата – изпращане на писмо на хартия. Ето защо приемам, че посочените по-горе клаузи от общите условия на „Т.С.“ ЕАД не са неравноправни.

Този мой извод не влияе на крайното ми становище по съществото на спора, тъй като по делото „Т.С.“ ЕАД не е представило доказателства, че е изпълнило задължението си да публикува съдържанието на потребителските фактури в интернет. Особеното ми мнение е единствено по мотивите на съдебния акт, но намирам същото за важно за развитието на правото, поради което и го излагам изрично.

 

МЛАДШИ СЪДИЯ: