Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 27.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав в публично съдебно заседание, проведено на 14.04.2016г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря А.И.
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 13280 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени срещу М.К.Г. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, Х.Г.Х. ЕГН **********,
настоящ адрес: *** и З.Г.С. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31 в условията
на кумулативно субективно
и обективно съединяване искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК както
следва:
1./ от К.М.П. ЕГН **********,*** за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищецът К.М.П. е собственик
на 3/60 ид.части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 208 кв.м. по първични документи
за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с
административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване до 10м, при граници
и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, *** и на 1/10 ид.ч. от ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, брой етажи - 1 , със застроена
площ 68 кв.м, построена в дворно място, цялото с площ от 208 кв.м. по първични
документи за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо
поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., на Изпълнителния
Директор на АГКК, с административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на
територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м,
при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, ***,
2./ от М.П.П. ЕГН **********,*** и П.Д.П. ЕГН
**********,*** 31 за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици в режим на
СИО на 27/60 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 208 кв.м. по първични документи
за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с
административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване до 10м,
при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, ***.
В исковата молба се поддържа, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 139/1972г., ищците М.П.П. и П.Д.П. са придобили в СИО собствеността
върху ½ ид.ч. от процесното
дворно място и 1/10 ид.ч. от намиращата се в него
сграда с площ 68 кв.м. Техният праводател *** е
придобила собствеността от *** с НА №454/1971г.
Независимо че след извършеното разпореждане *** не е разполагал с правото на
собственост върху процесните имоти в пълен обем,
същият е прехвърлил на ответницата М.К.Г. през време
на брака й с *** правото на собственост върху целия имот, ведно с построената в
него сграда, с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в НА № 97/1997г. След смъртта на *** ответниците
в качеството им на негови наследници по закон са уредили
доброволно имуществените си отношения относно дворното място и сградата, чрез
сключване на договор за доброволна делба № 82/2004г. Ищците не са участвали в
доброволната делба, поради което същата е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН. От формална страна ответниците се легитимират с титул за собственост, който
отрича правата на ищците, откъдето произтича и правният им интерес от избраната
форма на защита, чрез установяването им по съдебен ред.
В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК отговор ответниците М.К.Г., Х.Г.Х. и З.Г.С., чрез адв. Д.И., признават предявените искове по
отношение на собствеността на ищците върху процесните
имоти в твърдяния обем. Твърдят, че не са станали
повод за завеждане на делото, тъй като никога не са оспорвали правото на
собственост на ищците, за което са узнали по повод водени между страните
съдебни производства. Претендират присъждане на разноски на основание чл.78,
ал.2 от ГПК.
Отговорът на исковата молба е подаден на 14.01.2016г. в
срока по чл.131 от ГПК, от лице с надлежно учредена към този момент
представителна власт, след редовно проведена процедура по връчване на препис от
исковата молба, поради което процесуалното действие по подаването му следва да
се зачете като валидно извършено. Отговорът е подаден чрез процесуален
представител с изрично учредена от всяка от ответниците представителна власт с
правата по чл.34, ал.3 от ГПК. С нарочни молби от 08.02.2016г. всяка от
ответниците изрично е потвърдила действието по подаване на отговор на исковата
молба, обективиращ признание на предявените искове. Извършеното
с молба от 11.02.2016г., след изтичане на срока за отговор на исковата молба,
оттегляне на пълномощията от адв. Д. И., не
рефлектира върху валидността на извършените до този момент процесуални
действия, доколкото същите са надлежно потвърдени лично от страните.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител поддържат предявените
положителни установителни искове и молят същите да
бъдат уважени. Предвид липсата на оспорване на иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, ищците молят да бъде постановено съдебно решение при признание на
иска.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т. ответната страна признава исковете за собственост по
отношение на дворното място, като оттегля признанието си по отношение на
сградата.
Съдът като взе предвид обективираното
в отговора на исковата молба изявление на ответната страна, че не оспорва
предявените положителни установителни искове, намира,
че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК. Признанието на иска не противоречи на морала, тъй като не представлява общественоукоримо
поведение, нито води до нарушаване на правилата за нравствено поведение
в обществото. В рамките на
настоящото производство съдът не е компетентен да се произнася инцидентно по
професионалната етика на избрания от страните процесуален представител и
доколко удачна е предприетата от него защита. Дори да се приеме, че извършеното
признание не съответства на обективната действителност, това само по себе си не
е в състояние да обоснове противоречие с добрите нрави, тъй като се дължи на
индивидуално решение на правоимащия.
При
преценката за наличието на предпоставките на
чл.237, ал.3 от ГПК не следва да бъдат съобразявани изявленията за неавтеничност на
представеното по делото пълномощно от З.С. в полза на адв.
Д. И. и молба от З.С. за
потвърждаване на действието по подаване на отговор на искова молба. Същите са
направени едва в първото по делото заседание, поради което се явяват
несвоевременни, тъй като не са релевирани при
извършените от ответниците предходни процесуални действия по подаване на молби от 11.02.2016г. и от 26.02.2016г.
Веднъж направено, изявлението за признание на иска не
може да бъде оттеглено, съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК, поради което изложените
от ответниците след срока за отговор доводи за липса на идентичност на процесната сграда с придобитата от ищците не следва да
бъдат съобразявани. Признанието на иска се отнася не само до отправеното с
исковата молба искане, но и до всички фактически твърдения, които обосновават
неговото основание.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
положителни установителни искове са основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
Независимо от предприетото от ответниците в отговора на
исковата молба процесуално поведение, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, поради наличието на сключен помежду им
без участието на ищците договор за доброволна делба на процесните
имоти, който от формална страна отрича правата на ищците в съсобствеността. Направеното
в хода на процеса бланкетно твърдение, че ответниците
са узнали за правата на ищците впоследствие, не е достатъчно, за да се приеме
за доказана липсата на извънсъдебен спор. Вписванията в Службата по вписванията
са публични, поради което при полагане на грижа за собствените работи
ответниците са могли да се осведомят за извършените предходни сделки с процесните имоти.
По изложените съображения и предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
сторените от ищците в производството разноски в общ размер на 923.85 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (158.85 лева), държавна такса за
удостоверение (5 лева), такса за заверени преписи за вписване на искова молба
(10 лева) и адвокатки хонорар (750 лева). За разликата до посочените в списъка
по чл.80 от ГПК размери искането за присъждане на разноски се явява недоказано.
От приетата за основателна стойност на разноските сумата
от 90.98 лева следва да бъде присъдена в полза на всички ищци, тъй като е
заплатена чрез процесуалния им представител с вносни бележки от 20.11.2015г. и
15.03.2016г., а останалите 832.87 лева следва да бъдат присъдени еднолично в
полза на ищеца К.П., който фактически е извършил плащането, видно от
представените платежни документи.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл.237, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М.К.Г. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, Х.Г.Х. ЕГН **********,
настоящ адрес: *** и З.Г.С. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, че ищецът К.М.П. ЕГН **********,*** е
собственик на 3/60 ид.части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 208 кв.м. по първични документи
за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до
10м, при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, *** и на 1/10 ид.ч. от ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, брой етажи - 1 , със застроена
площ 68 кв.м, построена в дворно място, цялото с площ от 208 кв.м. по първични
документи за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо
поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на
територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м,
при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, ***, придобити по
силата на договор за дарение, обективиран
в нот.акт №18,
том IV, рег. №7769, дело №544/2007г. на нотариус Петранка Д. *** действие ВРС, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М.К.Г. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, Х.Г.Х. ЕГН **********,
настоящ адрес: *** и З.Г.С. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, че ищците М.П.П.
ЕГН **********,*** и П.Д.П. ЕГН **********,*** 31 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 27/60 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 208 кв.м. по първични документи
за собственост, а по скица с площ от 210 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с
административен адрес: ***, номер по предходен план XVI-4 в кв.298, по плана на
IX - ти подрайон на града, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до
10м, при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ ***, ***, ***, ***, придобит по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт №139,
том VII, нот. дело №2864/1972г. на нотариус при Варненски Народен Съд, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Г. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, Х.Г.Х.
ЕГН **********, настоящ адрес: *** и З.Г.С. ЕГН **********, постоянен адрес: ***
31 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.П. ЕГН **********,***, сумата от 832.87 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Г. ЕГН **********, постоянен адрес: *** 31, Х.Г.Х.
ЕГН **********, настоящ адрес: *** и З.Г.С. ЕГН **********, постоянен адрес: ***
31 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.П. ЕГН **********,***, М.П.П. ЕГН **********,*** и П.Д.П.
ЕГН **********,*** 31, сумата от 90.98 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: