Решение по дело №1430/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1366
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501430
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..1366/21.11.2019г.…..…2019 г., гр. Варна

                       

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

           Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:     МАЯ НЕДКОВА 

                                                                                   ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                                                  

при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1430 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

  Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.  

            Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 52274/17.07.2019 г. от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. М. Л., с адрес на призоваване и съобщения - гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 срещу Решение № 2858/26.06.2019 год. по гражданско дело № 5363/2019 г. на ВРС, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е  прието за установено, че Р.И.Я., ЕГН **********, адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 10, ет. 1, не дължи на въззивника по настоящото производство, сумата от 1269,86 лева, представляваща служебно начислена, за периода от 03.12.2016 до 02.12.2017 г., електрическа енергия по партида с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ул. „Арх. Дабко Дабков“ № 6.

                        В жалбата се твърди, че „Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на електрическа енергия по договор сключен с Р.Я., в чийто имот (присъединен към електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер. Сочи се, че на 02.12.2017 г. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № 1104215/02.12.2017, на която е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 2027 кВт/ч, в регистър 1.8.2. - 6087 кВт/ч, в скрит регистър 1.8.3. - 7699 кВт/ч, а в сумарен регистър 1.8.0. - 15814 кВт/ч., както и че електромерът е бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза, в Българския Институт по Метрология, въз основа на която е установена намеса в тарифната схема на процесния електромер. Твърди се, че след прочитане на регистър 1.8.3 е установено количеството електрическа енергия, която е изразходена, но не е отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1., 1.8.2.) в размер на 7699 кВт/ч, при което била съставена Фактура № **********/29.03.2019 за сумата от 1269,86 лева, представляваща цената за реално потребената електрическа енергия от абоната. Навежда се, че въззиваемата не е заплатила цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.

            В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно като е направено искане да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.

            Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.Я., чрез адв. Р.С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

            Счита, че констативния протокол от осъществената проверка е частен документ и поради това не е доказателство за фактите материализирани в него. Поддържа се, че не са били налице предпоставките за едностранна корекция по реда на ПИКЕЕ, като наред с това счита, че последните противоречат на принципите за търговия с електроенергия и правата на потребителите.

            Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            Относно предметът на исковата претенция, ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество с клиентски номер  **********. Твърди се, че оспорената сума е начислена въз основа на констативен протокол от 02.12.2017 г., съставен от служители на „Енерго Про Мрежи” АД. Оспорва се начисленото допълнително количество електрическа енергия да е реално потребено от абоната.  Оспорват се констатациите в протокола, включително че е извършената проверка е на СТИ, отчитащо доставяната на абоната електрическа енергия, както че са липсвали вратата и щита на таблото. Оспорва се проверката да е извършена в присъствието на свидетели и орган на полицията. Оспорва начина и методика на начисляване на сумата по процесната фактура.  Позовава се на нищожност на ОУ на ДПЕЕЕМ, допускащи едностранна корекция на сметката на потребителя.

           В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Енерго-Про Продажби” АД, в който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че „Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол. Твърди се обаче, че корекцията има своето основание – ЗЕ, ОУ и ПИККЕ, приети от ДКЕВР. Излага, че на 02.12.2017 г. в присъствието на свидетели е извършена проверка от служители на „Енерго - Про Мрежи” АД (сега “Електроразпределение Север“ АД) на СТИ на обекта на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в КП № 1104215. Твърди, че при проверката са установени показания в регистър 1.8.3 – 7699 кВт/ч, като ел. енергията, отчетена в регистър 1.8.3, не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и заплатена от абоната. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 482003 и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен Констативен протокол № 822/25.03.2019 г., според който е осъществена намеса в софтуера на електромера. В резултат на извършената проверка е взето становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизиран размер на  вземането в размер на отчетеното количество електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 7699,3 кВтч. Сочи, че след като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

 

            Не е спорно, че Р.И.Я., ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Арх. Дабко Дабков“ № 6 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от дружеството въззивник.

           От Констативен протокол № 1104215 се установява, че на 02.12.2017 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано на обекта на въззиваемия, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1. - 2027 кВт, 1.8.2. - 6087 кВт, 1.8.3. - 7699 кВт, 1.8.4. – 000000, 1.8.0. - 15814 кВт. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтирания електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 482003 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на клиента и двама свидетели с посочени три имена и адреси.

           Извършената от БИМ, метрологична експертиза,  материализирана в Протокол № 822/25.03.2019 г., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 7699,3 кВт, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергията, но не съответства на техническите характеристики. 

           Съгласно представеното по делото становище за начисляване на електрическа енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество електрическа енергия от 7699 кВт за периода 03.12.2016 г. – 02.12.2017 г. За стойността на горното количество електрическа енергия е издадена Фактура № **********/29.03.2019 г. за сумата от 1269,86 лева.

            От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че към датата на извършване на проверката – 02.12.2017 г. процесния електромер е бил в срок на метрологична годност – преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 г., когато е и произведен. Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищцата електрическа енергия по два визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Тарифа (регистър) 1.8.3 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, тоест същата не е активирана за търговски отчет.  Наличието на показания в отчетен регистър 1.8.3 показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните регистри. Показанията по регистрите, които не са активирани за отчет, не могат да се отчитат при регулярните месечни отчети, тъй като не са визуализирани на дисплея на електромера. При месечните отчети се отчитат само показанията на активираните за отчет регистри – в процесния случай – показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на показания в отчетна тарифа (регистър) 1.8.3, която не е активирана за търговски отчет, означава, че е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред.

 

                        Съдът, ръководейки се от разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено следното от правна страна:

 

                        Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.

            Според изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.

                        Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа енергия и че въззиваемият има качество потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.

                        Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от  разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 02.12.2017 г., тоест след тяхната отмяна.

                        С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83 ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, дружеството въззивник не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество електрическа енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

                        Съобразно чл. 48 - 49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по предвидените в тези две разпоредби методологии, към които препращат и ОУ. Тези хипотези са следните – 1) установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, 2) липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.

                        Не е налице и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ доколкото не се установи, че при монтажа на електромера, монтиран на обекта на въззиваемия, регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. От посоченото е видно, че не може да бъде направен категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от въззиваемия, но неотчетена при регулярните месечни отчети електрическа енергия. Дори да се приеме, че при монтажа СТИ е бил с нулеви показания по делото не се установи точният момент, от който СТИ е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3.

           По тези съображения сумата от 1269,86 лева съставляваща стойност на служебно начислено, за периода от 03.12.2016 г. – 02.12.2017 г., количество електрическа енергия от 7699 кВт, за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Арх. Дабко Дабков“ № 6, за която сума е издадена Фактура № **********/29.03.2019 г., е недължима.

                        По делото не бе установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното нарушение да не е въведено като основание за обжалване, което налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.

                        „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Съдът приема възражението за основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, надвишаваща обичайната за този вид дела и е приключило в едно съдебно заседание. С оглед изхода на делото „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Р.И.Я., ЕГН ********** сума в размер 318,89 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

                        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2858/26.06.2019 г. по гражданско дело № 5363/2019 г. на ВРС, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е  прието за установено, че Р.И.Я., ЕГН **********, не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сума в размер от 1269,86 лева, представляваща служебно начислена, за периода от 03.12.2016 до 02.12.2017 г., електрическа енергия по партида с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ул. „Арх. Дабко Дабков“ № 6.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, да заплати на Р.И.Я., ЕГН **********, сума в размер от 318,89 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

 

           Решението е окончателно.

 

Председател:……………..  

 

    Членове:   1….…………;  

 

             2………….….