№ 1450
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500788 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл ГПК, във вр. чл. 418, ал.4 от
ГПК.
Образувано е по повод частна жалба от „Ново Финанс“ ООД с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2,
чрез адвокат Деяна Тодорова от ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Иван
Страцимир“ № 2, против Разпореждане № 326/03.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №
85/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 от ГПК против АН. СТ. К., ЕГН- **********, от гр. Н.,
кв. „К.“ № **, ет. *, ап.**, за сумата от 11306,67 лева - наказателна лихва за периода
19.06.2020г. - 02.03.2021г. по договор за заем № 754-НС/19.05.2020г., инкорпориран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том *, рег.№ ****, нот.дело
№ ***/**.**.****г. по описа на нотариус Линка Чуткина, вписана под №600 в
регистъра на НК, с входящ регистър №2052, дв.вх.рег.№2041, акт № **, том *, дело №
*** от **.**.****г. на Агенцията по вписванията, сумата от 853,33 лева - наказателна
лихва за периода от 19.06.2020г. - 02.03.2021 г. по Договор за заем № 753-
НС/18.05.2020г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№1, том *, рег.№ ****, нот.дело № ***/**.**.****г. по описа на нотариус Линка
Чуткина, вписана под №600 в регистъра на НК, с входящ регистър №2052, дв.вх.рег.
№2041, акт № **, том *, дело № *** от **.**.****г. на Агенцията по вписванията,
както и съдебни разноски по заповедното производство.
В частната жалба се изразява недоволство от постановеното разпореждане на
НРС, което страната счита за неправилно и незаконосъобразно като моли настоящата
инстанция да го отмени. Твърди, че претендираната неустойка за забава-наказателна
лихва не е нищожна както неправилно е приел заповедния съд и не излиза от своите
обезпечителна и санкционна, като има за цел да обезщети кредитора за вредите от
забавеното изпълнение на парично задължение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
1
закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Районен съд - Несебър е започнало по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от частния
жалбоподател срещу А.К., с което се претендира сумата сумата от 11306,67 лева -
наказателна лихва за периода 19.06.2020г. - 02.03.2021г. по договор за заем № 754-
НС/19.05.2020г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 1, том *, рег.№ ****, нот.дело № ***/**.**.****г. по описа на нотариус Линка
Чуткина, вписана под №600 в регистъра на НК, с входящ регистър №2052, дв.вх.рег.
№2041, акт № **, том *, дело № *** от **.**.****г. на Агенцията по вписванията,
сумата от 853,33 лева - наказателна лихва за периода от 19.06.2020г. - 02.03.2021 г. по
Договор за заем № 753-НС/18.05.2020г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №1, том *, рег.№ ****, нот.дело № ***/**.**.****г. по описа на
нотариус Линка Чуткина, вписана под №600 в регистъра на НК, с входящ регистър
№2052, дв.вх.рег.№2041, акт № **, том *, дело № *** от **.**.****г. на Агенцията по
вписванията, както и съдебни разноски по заповедното производство.
При подаване на заявлението страната е представила нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека том *, том *, рег.№ 1833, нот.дело №
***/**.**.****г., в който нотариален акт са обективирани текстовете на представените
два договори за заем, съответно №753-НС-18.05.2020г. и №754-НС-19.05.2020г., които
също са представени по делото. Представени са погасителни планове към двата
договора, разписка подписана от А.К. за това, че е получила от частния жалбоподател
сумата от 2000лв., стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация
за потребителските кредити, съответно за сумата от 26500 лева и за сумата от 2000
лева, както и два броя предварителни договори за заем, касаещи същите суми.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че в
случая се касае за договори, които съгласно чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП
съдържат неравноправни клаузи, сключени са с потребител по смисъла на закона, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на двете страни досежно финансовите задължения.
Изложените от първата инстанция мотиви и резултат по делото се споделят от
настоящата инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
Следва да се отбележи, че при договаряне на условията при сключване на
договори между страните за предоставяне на парични средства няма пречки да се
уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични
задължения над размера на законната лихва и в тази смисъл договорната свобода не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.
9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Договорната неустойка несъмнено има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и
границите на същата. Тази наказателна функция на неустойката намира приложение
тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на претърпените от кредитора
вреди, а неин коректив е както предвидената в чл. 92, ал.2 ЗЗД възможност за
намаляването при прекомерност, когато е неприложима забраната по чл. 309 ТЗ, така и
възможността за прогласяването и за нищожна при несъответствие с добрите нрави.
Уговорената в посочените клаузи от договора неустойка е в размер, който
многократно надвишава размера на законната лихва за забава, поради което съдът
правилно е преценил, че искането е в противоречие с добрите нрави, тъй като излиза
2
извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай клаузите на чл. 2.7 и чл. 2.8 от двата договора са
нищожни и накърняват добрите нрави. Предвидената неустойка в размер на 60% от
сумата по заема се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП и
не отговаря на принципа на добросъвестност в договорните отношения между
страните. Предвиденият й размер излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна и в този смисъл уговорената неустойка е нищожна.
Същото се отнася и до уговорената наказателна лихва, която дублира високия размер
на неустойката и е в размер на 5 процента месечно от договорената сума на заема.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд не издава заповед за
изпълнение, ако счете, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Отказът на НРС да издаде заповед за незабавно изпълнение в конкретния случай, при
изложените от съда мотиви, следва да се приеме като основан именно на разпоредбата
на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
При това положение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено и предвид
съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези, направени от
районния съд, обжалваното разпореждане следва бъде потвърдено.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 326/03.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №
85/2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3