РЕШЕНИЕ
№
473/13.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Йорданка Попова ....…………………..и в
присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 370 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118,
ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от Д.П.Д. ***, против Решение №1012-26-165-1 от 07.04.2020г. на Директора на ТП
на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/№1/прот.№N01057/11.02.2020г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Сочи се, че за да постанови отказа си, органът приел, че оспорващият не
отговаря на едно от условията, предвидени в чл.89 ал.1 от КСО. Навършил
възрастта, даваща му това право, но доходът, изчислен година по-рано на член на
семейството, надвишавал предвидения в закона такъв. Жалбоподателят сочи, че не
бил съгласен с аргументите от отказа. Докато молбата му се разглеждала, били
изменени два от съществените елементи на фактическия състав на нормата, която
му давала право на пенсия. На първо място бил изменен минималния доход на член
от семейството и същият вече не бил в посочения размер. Съдът следвало да
разгледа правната норма към датата на разглеждане на жалбата му и щял да установи,
че само на това основание имал право на пенсия. Другата промяна, свързана с
прекратяване на трудовото правоотношение на съпругата на оспорващия, също се
явявала ново обстоятелство, съществено при определяне на размера на дохода в
семейството им. От датата на прекратяване на правоотношението на съпругата на
оспорващия, семейството им оставало само с нейния доход, реализиран от пенсията
и той в никакъв случай не превишавал законовия минимум. Оспорващият сочи, че
допълнително изложил доводи в предходното си възражение, които подкрепял и моли
да бъдат взети предвид при постановяване на решението. Моли за отмяна на
оспорения акт.
Ответникът, Директор
на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.
№2113-26-407/20.08.2015г. Д.П.Д. e поискал отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/2140-26-364/13.11.2015г.,
издадено от Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.П.Д..
Със Заявление от 12.12.2019г.
до Директора на ТП на НОИ – Хасково /№2178-26-65/12.12.2019г./, Д.П.Д. е поискал
да му бъде отпусната социална пенсия за старост по чл.89а от Кодекса за
социално осигуряване. В приложена декларация за семейно положение и за годишния
доход на член от семейството е декларирал, че е женен /съпруга – С. Ж. Д./ и че
през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението или датата
на навършване на 70-годишна възраст/датата на заявлението, единствените
получени доходи са от пенсия/и и добавка/и, без добавката за чужда помощ на
съпругата му.
С Разпореждане №**********/№1/прот.№N01057
от 11.02.2020г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, е
отказано отпускане на социална пенсия за старост на Д.П.Д.. В разпореждането е
посочено, че лицето няма право на социална пенсия, тъй като не отговаря на
необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО. Описано е заявление, подадено на 12.12.2019г.
при навършена възраст 70г., както и годишен доход на член от семейството (2
члена) за последните 12 месеца преди датата на навършване на 70-годишна възраст
– 1290.99 лв., сбор на гарантирания минимален доход, установен за страната за
същия период – 900.00 лв.
Разпореждането е
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.
№1012-26-165/11.03.2020г. /подадена на 10.03.2020г. по пощата, видно от
поставеното върху плика пощенско клеймо/, който с Решение №1012-26-165-1/07.04.2020г.
е отхвърлил жалбата. Решението е изпратено на Д. и получено на 15.04.2020г. от С.Д.
- съпруга, видно от представеното по делото известие за доставяне.
Жалбата против това
решение е подадена на 24.04.2020г., чрез ТП на НОИ – Хасково.
По делото е
представено Разпореждане №**********/№5/ прот.№01256/04.07.2019г., издадено от
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е преизчислена личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст от 01.05.2019г. пожизнено по чл.102, ал.3 КСО за
придобит осигурителен стаж след пенсионирането, по заявление, подадено на
30.04.2019г., на С.Ж.Д.. С разпореждането е определена месечна сума за
изплащане – 223.41 лв.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, а
на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното решение е
взето при спазване на изискуемата форма, подписано е от издателя си и съдържа
фактически и правни основания за издаването му, достатъчни да се разбере волята
на постановилия го административен орган, поради което същото е надлежно
мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването му.
Спорът по делото е правен и
касае правилността на извода на административния орган, че при заявените данни
и установените годишни доходи на член от семейството на заявителя за последните
дванадесет месеца, съгласно действащата правна уредба, на жалбоподателя не се
дължи отпускане на социална пенсия за старост по реда на чл. 89а от КСО.
Съгласно
чл. 89а, ал. 1 от КСО, в действащата към дата на подаване на заявлението
редакция (изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), право на социална пенсия имат лицата, навършили
70-годишна възраст, на които
не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният
доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък
от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните
12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и
след изтичане на двумесечния срок по чл. 94,
доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
Следователно, за да възникне правото на
социална пенсия, е необходимо да са налице две материалноправни предпоставки –
минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора
на гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца, както и липса на отпусната друга пенсия. Кумулативното
наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което
отсъствието на една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за
старост.
По делото е безспорно, че жалбоподателят e
навършил 70 години към датата на подаване на заявлението, с което е изпълнено
първото от двете кумулативно предвидени в нормата на чл. 89а, ал. 1 от КСО условия.
Във връзка с второто условие,
с което се въвежда изискване за съпоставка на дохода на член от семейството с
гарантирания минимален доход за страната за съответен период, следва да се
отбележи, че съпоставка следва да се прави не е с дохода на самото лице, искащо
отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му. По делото няма
спор, че в семейството на жалбоподателя се включват той и съпругата му.
Следователно доходът на член от семейството следва да се изчисли, като сборът
от доходите на двамата съпрузи се раздели на две. В процесния случай е
установено, че за периода от дванадесет месеца преди датата на подаване на
заявлението за отпускането на социална пенсия, доходът на семейството на Д.Д. се формира от
получената пенсия от неговата съпруга с годишен размер на 2581,98лв. При това положение годишният доход на член от
семейството е 1290,99 лв., като сумата се формира като общият доход са раздели
на членовете на семейството. Така
установеният размер не се оспорва от жалбоподателя и същият се явява правилно
определен. Оспорва се акта с твърдения за
изменен минимален доход на член от семейство, който не е съобразен от
осигурителния орган.
Пред съда не се разви
производство по оспорване на така изложените обстоятелства,
поради липса на доказателствени искания от страна на жалбоподателя в тази
посока.
При определяне сбора на
гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца следва да
има предвид Постановление № 305 от 19.19.2017 г. на
Министерския съвет за определяне нов
месечен размер на гарантирания минимален доход, съгласно което този доход е
определен в размер на 75лв. гарантиран месечен доход, считано от 01.01.2018г., т.к.
за 2019 и 2020г. такъв не е определен. Неправилно в оспореното решение
Директорът на ТП на НОИ цитира Постановление № 275 от 01.11.2019 г. на
Министерския съвет, с което се определя размера
на линията на бедност за страната за 2020 г. , а не размера на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход на член от семейство за 2020г. В
настоящия случай намира приложение чл.89а, ал.1 предл. Посл. От КСО „ искането
е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на
двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от
семейството се преценява към датата на заявлението.“
Въпреки изложеното изложеното по-горе , поради липса на прието
Постановление за определяне нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
за 2019 и 2020г. , изчисляването сбора на гарантирания минимален доход,
установен за страната за 12 месеца се извършва чрез сумиране на месечен доход
от 75 лв. за периода от подаване на заявление, при което сборът на
гарантирания минимален доход е в размер на 900лв. При съпоставка на двете
величини – годишен доход на член от семейството от 1290,99 лв. и сбор на гарантирания минимален доход,
установен за страната през последните 12 месеца, каквото е изискването на чл. 89а, ал. 1 от КСО, се установява, че Д.П.Д. не отговаря на второто условие за отпускане на
социална пенсия за старост, поради което законосъобразно му е отказано
отпускането на такава пенсия.
Въпросът доколко
определените в законовите разпоредби суми са достатъчни за издръжка и нормално
съществуване, е законодателен и не следва да се обсъжда в настоящото
производство. Законът следва да бъде приложен от съда съгласно действащите към
произнасянето му разпоредби.
Законодателят изрично е предвидил преценката
относно правото на социална пенсия за старост да се извършва, като се взема
предвид доходът на член от семейството. Съпоставката на годишните доходи с
минималния гарантиран доход е в съответствие с целите на закона по отношение
отпускането на такъв вид пенсии, несвързани с трудова дейност. Целта на
социалната пенсия е да осигури, макар и минимални, средства за живот на лица,
които от една страна нямат право на друг вид пенсия, а от друга страна нямат
доходи, както лични, така и в семейството, с които да се обезпечи издръжката им.
В случая издръжката на семейството, включително и на жалбоподателя, се
осигурява с доходите от пенсия на съпругата му, които надвишават гарантирания
минимален доход за двучленно семейство.
Ето защо отказът на
пенсионния орган да отпусне социална пенсия за старост на жалбоподателя е
съответен на целта на закона, а твърдението на оспорващия, че средствата от
пенсия, които получава съпругата му, са единственият им доход, са ирелевантни
към претендираното основание за отпускане на пенсия.
Тъй като в процесния случая годишният доход на
член от семейството е по-висок от гарантирания минимален доход, установен за
страна през последните дванадесет месеца, не са били налице основания за
отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а от КСО и административният
орган правилно е отказал отпускането на такава. Оспореното решение е валиден и
законосъобразен административен акт и подадената срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
Ответникът не претендира разноски в настоящото
съдебно производство, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.П.Д.
***, против Решение №1012-26-165-1 от 07.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/№1/прот.№N01057/11.02.2020г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: