Определение по дело №195/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на А. Н. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Т. В. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица],офис №9 срещу Решение №2153-25-44/09.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-315-3/19.02.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – К. Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище за неправилно прилагане от страна на органа на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи, че при определянето на пребиваването на оспорващия А. Н. Х., преценката следва да се извърши съобразно критериите, изложени в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета. Излага се твърдение, че оспорващият Х. през цялото време на трудовата си заетост в Германия се е завръщал най-малко два пъти в годината, за да се грижи за своя баща Н. Х. Х., с когото живее. Излага се твърдение, че доходите на оспорващия от положения от него труд в чужбина са превеждани по банкова сметка в България с цел да се ползват от неговия баща и фактическата му приятелка, живеещи заедно на един адрес в [населено място]. Излага се твърдение, че излизанията и отсъствията на оспорващият от България са единствено с цел полагане на труд в чужбина, поради невъзможността да си намери в България по-добре платена работа, каквато намира в чужбина, за да издържа близките си. Излага се твърдение, че центърът на жизнените интереси на оспорващия е в Р.България. Излага се становище, че при завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и при намерение за пребиваване в Република България заявлението на оспорващия за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество от българската институция със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от А. Н. Х. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че по последно трудово правоотношение в периода от 29.01.2020г. до 28.02.2023г. жалбоподателят А. Н. Х. е полагал труд на територията на Германия с работодател по правоотношението „KEBATEC GmbH” – Германия, като за посочения период Х. е бил осигуряван в посочената държава на заетост .

Не се спори по делото, че към 08.03.2023г. жалбоподателят А. Н. Х. е безработно лице, поради прекратяване на правоотношението му с работодателя по последна заетост „KEBATEC GmbH” – Германия, поради съкращаване, считано от 01.03.2023г.

Не се спори от страните по делото, че оспорващият е упражнявал трудова дейност в Германия и е бил осигуряван по законодателството на Германия през периодите от 04.06.2016 г. до 01.09.2018г., от 18.09.2018 г. до 22.12.2018 г., от 20.05.2019 г. до 31.08.2019 г. и от 29.01.2020 г. до 28.02.2023 г., като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 5 години, 11 месеца, 1 работен ден.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.170, ал.2 от АПК носи тежестта на доказване, че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на исканото обезщетение за безработица, в т.ч предпоставките по чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, включително че към периода на последната му трудова заетост и датата на подаване на неговото заявление, центърът на жизнените му интереси несъмнено е в Р.България, съобразно критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч че доходите от дейността му в чужбина са превеждани в банка в Р.България, че обичайната му среда от роднини и приятели е в Р.България.

Съдът указва на ответникът по оспорване, че на основание чл.170,ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът след като извърши служебна проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на направеното в жалбата искане от оспорващия за събиране на гласни доказателства съдът намира, че същото следва да бъде уважено.

По отношение на направеното в жалбата искане за издаване на съдебно удостоверение, съдът намира че същото следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 195/2024г., по описа на АС- [населено място] :

Оспорващ

1. А. Н. Х. от [населено място], [улица], чрез адвокат Т. В. от АК-Търговище.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2024г. от 14.00 ч.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за оспорващия, със срок- деня на насроченото съдебно заседание -11.09.2024г., при условията на довеждане на двама свидетели.

УКАЗВА на оспорващия, че по делото не се сочат доказателства че в периода 29.01.2020г. до 28.02.2023г., в т.ч към 08.03.2024г. центъра на жизнените му интереси е в Р.България, съгласно всеки от критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета, в т.ч. и относно естеството на упражняваната дейност през времето на заетост в Германия.

УКАЗВА на страните, че сочените от тях писмени доказателства на друг език в подкрепа на обстоятелствата, за установяването на които носят тежест на доказване, следва да бъдат придружени с точен превод на български, в случай че такъв не е приложен с административната преписка.

Д. С. И. съдебно удостоверение на оспорващия, след внасяне на дължимата такса, въз основа на което същият да се снабди от ОДМВР-Търговище със справка за извършените от него излизания и влизания от/ и на територията Р.България през периода от 01.02.2020г. да 28.02.2023г.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващият да се призове, чрез адвокат Т. В. от АК-Търговище на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.